Александра Ивойлова: „Обичам да играя със светлината и сянката”

Александра Ивойлова се изявява в различни области на изкуството – като магистър по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а впоследствие камерна певица (специализирала в Париж, издала е компактдисковете „Барокови арии и песни“ и „Отражения“), с илюстрации, художествени и фотографски изложби (фотохайга), с поетични публикации в наши и чужди издания. Публикува литературна и музикална критика, отзиви за изложби, есета, фрагменти, епиграми.

Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“, Съюз на българските журналисти, World Haiku Association (Япония), Europoesie – UNICEF.

Разговаряме с Александра Ивойлова как всеки миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо.

Владислав Кацарски: Много се радвам, че си при нас в студиото след толкова време. То не бяха пандемии, то не бяха чудесии. Както се казва, добре, че сме цели, живи и красиви.

Александра Ивойлова: И аз съм много щастлива да бъдем заедно.

Владислав Кацарски: Хубаво е, че си тук. Ти не спря да работиш през това време и всичко, до което се докоснеш, става златно или прави чудеса. Сега ще ни разкажеш за един фестивал, но преди това за заниманията ти с фотография. Много те моля сподели за тази магия и защо онзи ден не беше с фотоапарат?

Александра Ивойлова: Така се е случило. Това е едно мое ново пристрастие от 2016 година и е продължение на любовта ми към рисуването. Аз съм дъщеря на художник, светла памет на моя баща Сергей Ивойлов. Тази година честваме 100-годишнината от рождението му. Цял живот съм била в обсега на неговото жизнелюбиво изкуство, той беше много слънчев човек. А откакто хванах  в ръка фотоапарата, виждам много повече детайли, които са ми убягнали до този момент. Пиша хайку, много често сравняват хайку с фотография. Така всеки един миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Това е моята любов. 

Владислав Кацарски: Дотам ли те е обзела, че си в състояние да скочиш пред идващия влак, за да снимаш това, което ще изпуснеш, когато отмине той?

Александра Ивойлова: По никакъв начин няма да скоча пред влака. В много обикновени неща има интересни моменти, просто трябва да ги погледнеш по друг начин. Много обичам да си играя със светлината и сянката и цялата изложба, с която участвах на фестивала, е от такива съвсем обикновени места – някоя локва край пътя с нейните отражения, един манекен, изхвърлен пред мене от някакъв бутик, също се получи много интересна фотография. Една пеперуда, която ми даде да я заснема 15 пъти.

Владислав Кацарски: Пред такова щастие като тебе се учудвам, че само 15 пъти пеперудата ти е дала да я снимаш. Какъв беше този фестивал, на който участваше?

Александра Ивойлова: Това е международен литературен фестивал в Русе, чийто организатор е Международното дружество „Елиас Канети”. Той се провежда за 15 път тази година под надслов „Дъхът на Европа”. Основава се през 2005 година, когато се учредява и наградата на издателство „Елиас Канети”. Тогава присъства първият носител на тази награда Константин Илиев. Присъства и Михаел Крюгер, който е издател на творби на Елиас Канети, Димитър Динев, емблематични майстори на перото. Безкрайно съм благодарна на организационния екип, който се грижи за този фестивал и специално на председателката професор Пенка Ангелова и за поканата, и за прекрасната атмосфера. 

Владислав Кацарски: Разкажи малко повече за атмосферата. Ти си  поливалентен творец, където чукнеш, пуска вода, няма празно при теб. Сега, ако ми кажеш, че и на барабани свириш, изобщо няма да се учудя.

Александра Ивойлова: Не свиря на барабани, но фестивалът се провежда в едно емблематично място – ДОМ КАНЕТИ, прекрасно за всякакви изяви, най-много за литературните четения, но и за прожекции, за пърформанси и за експериментални прояви, изложби. Има много хубава и отзивчива публика, има младежка аудитория. Провежда се разговор. Всеки участник си има свой модератор, така че какво повече може да се желае.

Владислав Кацарски: Като снимаш не правиш ли понякога текст към снимката, едно хайку да сложиш под нея?

Александра Ивойлова: Точно това беше изложбата фотохайга под надслов „Отблясъци”, тоест, нещо като отгласи от такива мигове, които са преживени, които са отлетели във времето. Обичам да играя със светлината и сянката. Какво е хайга? Това е изкуство, което идва до нас от древна Япония от 17 век и в най-общ план представлява точно това изображение, в което е вплетено хайку тристишие, от хай – игрив и га – рисунка. В класическия вариант това е рисунка задължително, но днес, когато хайку се превръща в световно явление, образите могат да бъдат най-различни, изобразителните похвати също. Това може да бъде фотография, колаж, компютърна графика, пълна свобода на избор. Но хайга е строго канонично изкуство, което се различава от илюстрацията, главно в две направления. Първо, това е фотография или образ въобще, изображение, което е свързано с естетиката и поетиката на най-лаконичното слово хайку – изображението също е лаконично, минималистично. Образ и слово не се припокриват, а се допълват взаимно, така че да могат да се разширят асоциативните полета.

Владислав Кацарски: Има много хора, снимайки т.нар. „художествена фотография”, си дорисуват нещо върху снимката или правят няколко щрихчета. Правиш ли това или оставяш моментът, който си заснела, да говори сам за себе си?

Александра Ивойлова: Нямам никакъв интерес към някакъв монтаж или дорисуване. Просто искам това, което е в действителност. Всъщност имам само една аранжирана хайга в цялата изложба. Те бяха 30-тина фотоса, голям формат, само една от тях е аранжирана. Всичките други са уловени моменти. 

Владислав Кацарски: Сега предлагам да чуем една твоя песен, която си ни донесла. И след това ще ни прочетеш от твоята поезия. Аз много харесвам как пишеш, харесвам да слушам и твоята музика. Имам първия ти албум, който е приказен.

Александра Ивойлова: Тази песен е композирана от двама композитори – Николай Добринов и Николай Кесяков. Текстът е мой, на френски. На пианото е самият композитор Николай Добринов и със своя импровизация на тенор саксофон участва един чудесен музикант – Георги Георгиев. Това е малко в стил шансон. 

Владислав Кацарски: Аз не съм те слушал в този стил и за мен ще бъде много любопитно, а след това ще покажем на нашите слушатели още от това, което пускаме тук от твоя албум.

Няма да ти правя анализ, защото много те харесвам. Да чуем сега твои стихотворения. 

Александра Ивойлова: „Мълчание и думи”

 Как мъдро е

небесното мълчание!

И колко празни –

моите слова…

Говориш ти, небе,

със своето мълчание.

А искам с думи аз

да замълча.

„Цъфналата ябълка”

 Човекът си припомня рая.
 Но тайната на спомена не знае.
 Той само иска да отплува
                     с облаците.
 Да изтече като река
 към някакъв невидим океан.
 На птица да е сянка, на дърво,
 да може да се слее с естеството.
 Сред тишината
         с камъка да разговаря,
 да слуша как неистово расте тревата…
 
 О, как желае той –
         желае да се върне!
 Ала отде е тоя зов не знае.
 Каква е
         тайната на огнената му сърцевина –
 на огъня първичен в земните недра…
 
 Човекът си припомня рая.
 Тъгува, в хоризонта вгледан –
 и в ябълката цъфнала пред него.

Владислав Кацарски: Тази поезия някой ден ще се учи в университета, да знаеш.

Александра Ивойлова не пише каква да е поезия, там присъстват впечатляващи умозаключения, постулати. Много ми се иска още да си говорим, но времето ни притисна силно. Да си обещаем да се виждаме по-често. Очаквах да ми четеш хайку. Имам изключително съпротивление към този начин на изразяване, както знаеш, но тази твоя поезия много ми хареса.

Александра Ивойлова: Рядко чета хайку.

Владислав Кацарски: Още веднъж ти благодаря, че беше при нас и пак да дойдеш, този път вече за по-дълго, за да направим едно хубаво четене. Имаме още поети в радиото – и Катя Андреева, и аз и ще седнем да направим една поетична маса.

Александра Ивойлова: Ще бъде прекрасно наистина. 

Владислав Кацарски: С твоите музикални изпълнения и една поетична маса ще стане чудесно.

( Пълното интервю, както и стихове, представени от поетесата, може да чуете във видеоматериала.)

Водещ: Владислав Кацарски

Написано от Anelia Velinova