НАЙ-НОВОТО

Поетът-физик Радослав Симеонов: Има ли поезия във физиката или физика в поезията?

Anelia Velinova | 10 — 04

„Не забравяйте да гледате звездите, а не в краката си. Опитайте се да разберете какво виждате и си задайте въпроса защо съществува Вселената.” (Стивън Хокинг) Разговор с учения, изследователя на тъмната материя, фотографа, поета Радослав Симеонов за дебютната му книга „Монодиалози”. Поезия и наука. За „черните дупки” в живота. Владислав Кацарски: При мен е един много особен поет. Няма да правим пълна дисекция на неговата поезия, но поне ще я „поразкадроваме” оттук оттам. Респектиран съм от факта, че Радослав Симеонов е учен, млад български учен. Харесвам хора, които дръзват да се занимават с българска наука, защото това в днешно време може да се окаже мостът, който да спаси тази държава, която сега не знае къде е. Определено е точно така. Каквото и да говорим, и както и да се опитваме да се помпаме, че не всичко сме изгубили, доста посоки изгубихме. Тук, от 10-ия етаж, се вижда Българската академия на науките, която крета и не защото там няма специалисти, а защото там няма достатъчно пари. Когато една държава не влага достатъчно средства в култура, в наука и в образование, или когато влага средства, които не знае къде отиват, нещата избиват извън коловоза. Здравейте, Радослав. Радослав Симеонов: Здравейте. Благодаря Ви за поканата. Радвам се, че съм тук с Вас днес. Владислав Кацарски: Аз Ви съветвам много да не се радвате, защото не съм от най-лесните водещи, но пък се радвам, че ще можем да си поговорим. А след предаването дали ще останем приятели, или ще кажете, че това е било най-ужасното Ви представяне, ще видим тепърва. Вие сте млад български учен. Какво искате да направите? Направи ми много силно впечатление, че се стремите да откриете елементарна частица ли? Радослав Симеонов: Така е. Аз съм млад българска учен. В момента съм докторант в Софийския университет във Физическия факултет и голямата цел на нашата група е, дай боже, да открием нова частица. Но за това пътят е огромен. Започва се с конструиране на теоретична задача, впоследствие за измисляне на експеримент, […]

Любовта, без която не можем

Димитър Томов: Един писател не може да бъде на страната на войната

Anelia Velinova | 6 — 04

Страда ли българското общество от липса на духовни водачи? Каква трябва да бъде ролята на пишещите хора в разломното ни време? Отговори на тези и други въпроси потърсихме от писателя-юрист Димитър Томов, лауреат на редица престижни литературни награди. Разговор за националните ни идеали и духовните пространства, които българските писатели превземат. Димитър Христов: Наш гост е писателят Димитър Томов. Мой колега от студентски години, верен приятел и в литературата, и години наред в издателската дейност. Завършихме българска филология заедно в един курс с много интересни преподаватели. Все още бяха живи някои от корифеите и класиците в СУ „Св. Климент Охридски”. Но ти завърши и „Право” в Юридическия факултет, когато не беше чак толкова модерна тази специалност правото, но беше много трудна. Ние ти завиждахме, защото – хем филолог, хем юрист. Още от тези студентски години с теб си четяхме, ти моите ранни стихове, аз твоите първи разкази. Първите си публикации направихме в този период и 10 години ти беше зам.- главен редактор на в-к „Софийски Университет”, защото главният редактор винаги беше някой професор, някой доцент, както бе дълги години Боян Биолчев тогава. Един златен период за този вестник, защото се превърна в едно хубаво средище на студентската младост и на литературата, която създаваха студентите. И това, което искам да подчертая, че 25 години работи като директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски”. Това е четвърт век от твоята биография, като аз помня това Университетско издателство, което беше в няколко стаички, с една печатарска машина и издаваше почти на циклостил научните трудове на някои преподаватели. И от този период, откакто ти стана директор и разви тази издателска дейност на Софийския университет, то се превърна в едно от най-големите български издателства и едно от най-престижните. Същевременно за мен беше оправдано, че не ти оставаше много време да пишеш, защото създаде семейство, три деца, които отгледахте и оженихте. Кога пишеше в тези години? Оставаше ли ти време или събираше материали и сюжети, образи и герои? […]

Любовта, без която не можем

Емануел Икономов: Очакват ни много лоши неща, ако човечеството не се опомни

Anelia Velinova | 4 — 04

Разговор с писателя фантаст Емануел Икономов за фантастиката и цензурата в България през годините, за проблемите в реализацията на фантастичната литература и на фантастите. За другите измерения и тежките вибрации на нашия свят. Какво ни очаква в България и в света? Предупреждения и пророчества. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Емануел Икономов, известен български писател, член на Съюза на българските писатели, на Съюза на журналистите, завършил кибернетика в Германия още през 1985 година. Писател, журналист, преводач (от английски, немски, френски, руски), собственик на издателска къща „Аргус”. И по-нататък ще разкажа някои неща за теб, тъй като се познаваме от години, и съм ценител на твоето творчество и на това, което правиш в българската литература и като книгоиздател, като издател на периодични издания. Видях, че тези науки и тази област, кибернетиката, ти е отнела много време, но изглежда това е било много полезно, много продуктивно за теб. Творчеството ти през последните двайсетина години е изключително талантливо, високо равнище именно в този жанр на фантастиката. Жанр, който и в миналото имаше едно добро развитие. Няма да крия, че наистина се радвам, че те нареждат след писателя Любен Дилов, като един от водещите български фантасти, макар че ти работиш и в областта на криминалната литература, а някъде ги и съчетаваш тези жанрове, ако можем така да ги обособим. Донесъл си някои от твоите книги. Трябва да кажа, че си автор на над 300 разказа, множество публицистични текстове и това, което за мене е много интересно, гротески. Какви са тези гротески? Емануел Икономов: Най-напред да кажа здравейте на почитателите на радио Брайл ФМ. За пръв път съм тук с вас и Митко зададе една поредица от въпроси, на които ще се опитам да отговоря стъпка по стъпка. Най-напред ще кажа за кибернетиката, че беше нещо изненадващо навремето, когато ми се даде възможност да уча кибернетика в Германия, но това е преди вече повече от 40 години. Естествено, с голямото […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (28.03.2023)

Anelia Velinova | 30 — 03

Темите: – Загубата в Будапеща с 0:3 не е изненадваща, но това не я прави по-лесна за преглъщане. Два мача, нула точки, нула вкарани гола – това не е стартът, който ни обещаваха и очаквахме в европейските квалификации. Отзиви и анализи на случилото се в Унгария, а и срещу Черна гора в Разград дни по-рано. – Как ще ги стигнем унгарците на футбол? Да не говорим за по-големите футболни сили от тях… Въпрос, на който отговорът става все по-труден с всяка следваща изпусната и изгубена година. – Какво друго се случи из Европа на старта на квалификациите? – В тениса върви Мастърс турнирът в Маями, но Григор Димитров отпадна преди старта на втората седмица. – В баскетбола видяхме така дълго чакан финал Левски – ЦСКА, купата е за „сините“ и мачът си струваше. Както и целият турнир. – В бокса пропадна боят, който се чакаше от целия свят – Тайсън Фюри срещу Олександър Усик. Защо и как се случи? И какво можем да очакваме вместо него през 2023-а? Водещ: Иван Иванов

Любовта, без която не можем

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя

Anelia Velinova | 30 — 03

Има поети, които цял живот пишат едно стихотворение. Венко Евтимов е автор на 10 стихосбирки. На любовта е посветена и последната му книга с избрани стихове „Молекула любов”. Разговаряме с журналиста, издателя, поета, драматурга Венко Евтимов за съдбата на българската литература днес. Как се развива тя и успява ли да се конкурира с литературите на европейските страни? Сгрешени политики и липса на дотация за българската книга. Спомени за Евтим Евтимов. Димитър Христов: Това е предаването „Любовта, без която не можем” на радио Брайл ФМ. Казвам добре дошъл на поета, журналиста, издателя, драматурга Венко Евтимов. Споменавам тези различни твои занимания и призвания през годините. Разбира се, най-известно е, че си поет, защото от ранна възраст помня, че твоите стихове направиха силно впечатление. Още с първата си книга имаше сериозен успех в българската литература. И, разбира се, журналистиката, драматургията – занимания, които бяха много добър вариант за човек, който пише, който се занимава с творческа работа, за да може и да се прехранва, и да получава някаква заплата. Връщам те в онези години, защото когато бяхме млади поети, литературният живот беше друг. Общуването беше друго. Ние се познавахме и познавахме пишещите не само от нашето поколение в цяла България. Имаше едно постоянно движение и постоянни срещи, конкурси. Самите литературни издания, в които сме работели като в. „Пулс”, други издания, където сме сътрудничели, бяха такива средища. Не ти ли липсва това нещо сега? Венко Евтимов: Мисля, че литературният живот след прелома, ако можем така да го наречем, или разлома, изключително много обедня. Защото освен „Пулс” имаше още „Средношколко знаме“, „Родна реч”, десетки издания в София, в провинциите, където младите хора можеха да намерят стихове, разкази и всяко нещо, написано от техни връстници. Съответно и те да си опитат късмета, да си опитат възможностите. Тази възможност за изява сега е отрязана. Димитър Христов: Тогава нямаше интернет, нямаше Фейсбук, социални мрежи. Венко Евтимов: Да го приемем така, но те се заместваха от нашето […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 21.03.2023

Anelia Velinova | 28 — 03

За какво ще си говорим днес във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ? – Националите са на преден план, предстои стартът на квалификациите за Евро 2024 и идва надеждата, че тази кампания ще ни доведе до първи голям футболен форум от точно 20 години. Всичко преди мачовете на България с Черна гора и Унгария. А и поглед към цялата група, програма и шансовете ни. – Преди паузата нямаше драми в първенството – ЦСКА и Лудогорец спечелиха и запазиха статуквото, Левски победи за трети пореден път, а в този кръг пак не се мина без скандали. Този път такъв имаше в „Надежда“ на дербито Локо (Сф) – Славия. – В Европа видяхме Супернеделя с четири грандиозни дербита едно след друго, а черешката на тортата бе Барса – Реал, решен с драматичен победен гол в добавеното време. Две от топ първенствата изглеждат решени, но в Англия и Германия интригата живее. – Жребиите в трите евротурнира – как се събраха три от четирите големи фаворити на букмейкърите за спечелване на Шампионската лига в един поток? – В тениса Карлос Алкарас се върна на върха на ранглистата, а и стана шампион в Индиън Уелс. Григор Димитров чака Мастърс-а в Маями от сряда. – „Ред Бул“ предизвика вълна от похвали за „най-бързия“ болид в историята, спечели победата в Саудитска Арабия, но… асът Верстапен е недоволен. Защото победата не бе за него. – Алберт Попов завърши един отличен сезон в алпийските ски по добър начин и си писа много висока оценка. При това – заслужено. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Anelia Velinova | 28 — 03

Кой е Зоран Джинджич? Кой го уби и защо? Какво се случва на Балканите? На тези и други въпроси отговаря журналистът Николай Кръстев. Разговор за новия му филм на тази тема. Владислав Кацарски: В началото на днешната ни среща няма как да не споменем за етническото прочистване чрез геноцида над българското население в онази част на някогашна България, което много, много не се обсъжда. За стотиците хиляди напуснали Лозенград, Гюмюрджина, Дедеагач, Едрене и Еникьой, Кукуш, Скопие или Солун, зад които остават масови гробове и изпепелени къщи. Разумът отстъпил място на ужаса в онези мрачни години. Докато има памет, никой не умира. България е пострадала от изгубването на огромна част от териториите си – Източна и Западна Тракия, Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са били принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в освободените български територии. Раната остава отворена за няколко поколения не само в България, но и на Балканите. И така до днес. Какво се случва в най-близките западни съседи на България? За Сърбия и Македония в официалните медии се споменава, само когато има нещо скандално, или политически пикантно за огладнелите политици от двете страни на границата ни. При нас „На 10-ия етаж” сме поканили най-добрия анализатор на Западните Балкани. Това е човекът, който не само следи и анализира случващото се на запад от България, а и личността, която е отворила не една врата в дома, буквално, на почти всички от играчите на разклатената политическа сцена в нашия неспокоен регион. Добре дошъл на г-н Николай Кръстев. Николай Кръстев: Здравейте. Много благодаря. За втори път съм тук, но във вашия нов дом влизам сега за първи път и искам да ви пожелая още повече успехи, и да стигате до повече и по-голяма аудитория. Владислав Кацарски: Дай боже! Но да не забравяме, че всичко зависи от нас. Направихте един много добър филм за Зоран Джинджич. Първо, да кажем кой е Зоран Джинджич? Ако искате да започнем оттам и след това, разбира се, ще […]

Едногодишен грант 2021

Богомилството

Anelia Velinova | 28 — 03

Вие отново сте с „Бъди благословен”. Подхванах една тема за „наши заслуги”, макар че звучи грозно да се каже така, но те дълго време са скривани, подменяни, по друг начин е манипулирана информацията. И затова аз се чувствам отговорна по някакъв начин като историк да възстановя поне една малка частица за истината за тези хора. Говорихме за Боян Мага, който се счита за основател на богомилството. Човек с изключителни способности, нечовешки бих казала, който говори за себе си, отказвайки се от короната, която предлага брат му Петър, че „не е цар на тази земя и не може да си позволи да носи земна корона”. На 12 и 13 април 928 година, след смъртта (927-ма) на цар Симеон, бащата на Боян Мага, младежът, който е само на 17 години и вече е посветен в западната езотерична школа, която в лицето на Магнаура го е обучавала, и той като гений много бързо е завършил това обучение. И на зоро австрийската сирийска школа „Северно сияние”, която пък обхваща източните окултни науки. Тоест в един 17-годишен младеж е събрано едва ли не цялото познание тогава на земята. На 12 и 13 април 928 година в подземието на църквата „Св. Параскева”, която е подарена лично на Боян Мага (тази църква е към царския манастир във Велики Преслав), той дава посвещение на събраните от него много приближени съмишленици. Това са хора, за които ще кажем по няколко думи, които стават първите апостоли на движението на богомилите, сред които се намира и единствената тогава жена богомил, младо момиче Макрина, която се превръща след това в едно от преражданията си във Франция в бъдещата Есклармонда де Фоа. И в следващата инкарнация в Преподобна Стойна, казват езотериците. Тази млада мома, защото тя е била само на 16 години, когато приема кръщението от 17-годишния Боян Маг, до края на своя живот разпространява богомилското учение в Европа, защото това е една от основните цели на […]

Приемната

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек. Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]

Приемната

Внезапната смърт на поета

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговор с акад. Благовеста Касабова и поета Иван Есенски. Съдби, народопсихология и фатални събития в българската литературна действителност. Владислав Кацарски: Благовеста Касабова и Иван Есенски в един предстоящ, не много лек разговор за прекъснатия полет, преждевременната смърт на поета или конфликта на личност и общество. Здравейте. Много ми е приятно, че сте тука. Винаги е ставал хубав разговор с вас. Не сме обещавали леки разговори, но пък за сметка на това ще се поровим малко из историята, да видим кое, докъде, как и колко. Откъде да започнем? Иван Есенски: От историята. Владислав Кацарски: Аз като човек, който все пак съм се занимавал с литературна история дотолкова, доколкото съм се опитвал дори и да специализирам това нещо, макар че специализирах литературна критика, ще кажа така – аз ще се постарая да не преча, а само ще „побутвам” разговора, защото вие двамата сте достатъчно големи, за да мога да се намесвам с каквото и да е компетентно мнение. Да видим откъде ще се върнем тогава? Иван Есенски: Както казахме от историята, защото в крайна сметка България може би е единствената страна в света, чиято историография не е толкова вярна, колкото нейната литературна история. Така се е стекъл животът на България още от VІІ век насам. Нейната литературна история е свързана с историята на народа ни, превръщането му в нация в различните етапи. Първо, Второ, Трето българско царство, след това каквото става. И всъщност, ако се върнем на правилото, че историята се пише от победителите, а тя така се пише, на нея явно не може да се вярва, или не може да се вярва 100%. Но литературата не позволява никакъв фалш. Тя няма да е литература тогава. Тя ще е донос или нещо друго, ако авторът лъже, или изопачава истината в името на някаква конюнктура, някакъв личен и друг интерес. Ето, изведнъж заставаме срещу невъзможността да се мълчи, даже във времена, когато мълчанието става история. Аз мисля, че ние в момента сме в […]

Поетът-физик Радослав Симеонов: Има ли поезия във физиката или физика в поезията?

Димитър Томов: Един писател не може да бъде на страната на войната

Емануел Икономов: Очакват ни много лоши неща, ако човечеството не се опомни

Спортно шоу „Феърплей“ (28.03.2023)

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя

Спортно шоу „Феърплей“ от 21.03.2023

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Богомилството

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Внезапната смърт на поета

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter