Любовта, без която не можем Архиви - Страница 2 от 6

Емануел Икономов: Очакват ни много лоши неща, ако човечеството не се опомни

Anelia Velinova | 4 — 04

Разговор с писателя фантаст Емануел Икономов за фантастиката и цензурата в България през годините, за проблемите в реализацията на фантастичната литература и на фантастите. За другите измерения и тежките вибрации на нашия свят. Какво ни очаква в България и в света? Предупреждения и пророчества. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Емануел Икономов, известен български писател, член на Съюза на българските писатели, на Съюза на журналистите, завършил кибернетика в Германия още през 1985 година. Писател, журналист, преводач (от английски, немски, френски, руски), собственик на издателска къща „Аргус”. И по-нататък ще разкажа някои неща за теб, тъй като се познаваме от години, и съм ценител на твоето творчество и на това, което правиш в българската литература и като книгоиздател, като издател на периодични издания. Видях, че тези науки и тази област, кибернетиката, ти е отнела много време, но изглежда това е било много полезно, много продуктивно за теб. Творчеството ти през последните двайсетина години е изключително талантливо, високо равнище именно в този жанр на фантастиката. Жанр, който и в миналото имаше едно добро развитие. Няма да крия, че наистина се радвам, че те нареждат след писателя Любен Дилов, като един от водещите български фантасти, макар че ти работиш и в областта на криминалната литература, а някъде ги и съчетаваш тези жанрове, ако можем така да ги обособим. Донесъл си някои от твоите книги. Трябва да кажа, че си автор на над 300 разказа, множество публицистични текстове и това, което за мене е много интересно, гротески. Какви са тези гротески? Емануел Икономов: Най-напред да кажа здравейте на почитателите на радио Брайл ФМ. За пръв път съм тук с вас и Митко зададе една поредица от въпроси, на които ще се опитам да отговоря стъпка по стъпка. Най-напред ще кажа за кибернетиката, че беше нещо изненадващо навремето, когато ми се даде възможност да уча кибернетика в Германия, но това е преди вече повече от 40 години. Естествено, с голямото […]

Любовта, без която не можем

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя

Anelia Velinova | 30 — 03

Има поети, които цял живот пишат едно стихотворение. Венко Евтимов е автор на 10 стихосбирки. На любовта е посветена и последната му книга с избрани стихове „Молекула любов”. Разговаряме с журналиста, издателя, поета, драматурга Венко Евтимов за съдбата на българската литература днес. Как се развива тя и успява ли да се конкурира с литературите на европейските страни? Сгрешени политики и липса на дотация за българската книга. Спомени за Евтим Евтимов. Димитър Христов: Това е предаването „Любовта, без която не можем” на радио Брайл ФМ. Казвам добре дошъл на поета, журналиста, издателя, драматурга Венко Евтимов. Споменавам тези различни твои занимания и призвания през годините. Разбира се, най-известно е, че си поет, защото от ранна възраст помня, че твоите стихове направиха силно впечатление. Още с първата си книга имаше сериозен успех в българската литература. И, разбира се, журналистиката, драматургията – занимания, които бяха много добър вариант за човек, който пише, който се занимава с творческа работа, за да може и да се прехранва, и да получава някаква заплата. Връщам те в онези години, защото когато бяхме млади поети, литературният живот беше друг. Общуването беше друго. Ние се познавахме и познавахме пишещите не само от нашето поколение в цяла България. Имаше едно постоянно движение и постоянни срещи, конкурси. Самите литературни издания, в които сме работели като в. „Пулс”, други издания, където сме сътрудничели, бяха такива средища. Не ти ли липсва това нещо сега? Венко Евтимов: Мисля, че литературният живот след прелома, ако можем така да го наречем, или разлома, изключително много обедня. Защото освен „Пулс” имаше още „Средношколко знаме“, „Родна реч”, десетки издания в София, в провинциите, където младите хора можеха да намерят стихове, разкази и всяко нещо, написано от техни връстници. Съответно и те да си опитат късмета, да си опитат възможностите. Тази възможност за изява сега е отрязана. Димитър Христов: Тогава нямаше интернет, нямаше Фейсбук, социални мрежи. Венко Евтимов: Да го приемем така, но те се заместваха от нашето […]

Любовта, без която не можем

Издателят Пламен Тотев: Преди всичко съм бил читател, а след това съм станал издател

Anelia Velinova | 2 — 03

Той е със сериозно присъствие в българския литературен живот. Издател, книжовен откривател и публицист. Собственик на издателство „Персей“, което създава през 2004 г. Разговор с Пламен Тотев за литература и мисията да възпитаваш добър вкус в интелигентни, четящи хора. Димитър Христов: Казвам добре дошъл отново на Пламен Тотев, литературен изследовател, журналист, автор на текстове за песни. За мен беше изненада, защото не познавам всички твои творчески заложби. Със сериозно присъствие в българския литературен живот не само като автор, а и като собственик на издателство „Персей”, авторитетно българско издателство, което от 2004 година до днес присъства изключително активно със своята качествена книжовна продукция с интересни автори, с книги, които през годините са получавали множество награди и подкрепа от различни български и европейски институции. Как успяваш в толкова много творчески посоки да се изявяваш? Пламен Тотев: Благодаря за хубавите думи. Може би двигателят за мен е, че още от дете съм израснал с книгите. Интересувал съм се от музика, от кино, тоест все в областта на културата. Нищо друго не ме е интересувало по този начин и в този смисъл моето хоби се превърна в моя професия, което наистина е двигател за всичко, което правя, защото това е мотивацията ми. Нещо, което правя с удоволствие. Да, вярно е, че има и такива моменти, когато се събират много книги за издаване със срокове, които изтичат. Става много стресово, защото в един момент не може да се обхване всичко това. Обаче, живот и здраве, успявам да се справя. Напрегнато става, когато има уговорени визити на автори, да речем от чужбина. Книгите им още не са излезли или превода на едната, както в случая с „Неделни камбани” на Анна Кове, една много уважавана авторка от Албания. Преводът дойде седмица преди това. Трябваше много бързо да се редактира, да се подготви изданието и да излезе, когато и самата авторка беше поканена да участва в Софийския международен литературен фестивал. Има такива моменти, когато даже усещам как удоволствието от работата някъде се губи […]

Любовта, без която не можем

Доц. Светлана Христова: Българската култура беше маргинализирана, оставена на свободно падане

Anelia Velinova | 9 — 02

С доц. Светлана Христова, социолог, изследвател и преподавател във Факултета по изкуствата в Югозападния университет „Неофит Рилски”, поетеса, разговаряме за културологията като наука и какво се случва с българския творчески живот, за българската култура и за традициите, за връзката между изкуство и наука и как изкуството води до ново развитие в науката и дава диагноза там, където науката не успява. Димитър Христов: За мен е голямо удоволствие, че наш гост е доц. Светлана Христова. Аз съм Димитър Христов, но не сме роднини, просто съвпадение на фамилиите. Светлана Христова: Няма конфликт на интереси. Димитър Христов: В културата конфликтът на интереси също се проявява, но това не е обект на нашия разговор. Тъй като се познаваме от много години, можем да си говорим на ти. От много години работиш в Югозападния университет „Неофит Рилски”, където си доцент по социология на културата, по културна антропология. Светлана Христова: Визуална антропология също. Димитър Христов: За мен е много интересно, че в Югозападния университет се разви тази област. Мисля, че и благодарение на теб, на твоите усилия и на желанието ти да пътуваш постоянно от София до Благоевград и пълноценно да участваш там и в преподавателската, и в научната работа. Но преди това си работила в Института по култура. Светлана Христова: Той беше с двойна принадлежност – към БАН и към Министерство на културата. В този институт се бяха концентрирали хора, които впоследствие се оказаха неудобни, а много скоро след това, след 10 ноември заеха ключови позиции и дори оглавиха държавата. Ето така понякога животът поднася големи изненади. През 1995 година бях правила интервю с английския професор по културна антропология и философия Ърнест Гелнър, който е от чешки произход. Той беше един от съветниците на създателя на „Отворено общество” Джордж Сорос. В това интервю той каза: „Никой не предвиждаше тези главоломни промени, които ще настъпят през 89-та година. Никой не можеше да си представи, че Съветският съюз, от когото всички толкова трепереха, ще се окаже колос на глинени крака, че толкова бързо ще настъпят промените, […]

Любовта, без която не можем

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Anelia Velinova | 30 — 01

За музиката и поезията, за изборите, които ни правят такива, каквито сме, разговаряме с един от авторите на текстове на популярни изпълнители в България – Иван Ненков. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета с китара Иван Ненков. Поет, сатирик, журналист, музикант, учител, автор на песни на група „Щурците”, на „Тоника”, „Клуб НЛО”, Тони Димитрова, „Фанданго”, дует „Домино”, Ваня Костова, Веселин Маринов, Пламен Ставрев и други. Нека чуем една песен от новия албум „Завръщане в Итака”. Иван Ненков: И нов, и единствен. Димитър Христов: Предстои среща с широката публика и почитателите на този жанр. Хубава поезия и хубава музика в изпълнение на Иван Ненков и Живка Ненкова. Иван Ненков: Благодарение на Национален фонд „Култура” и специалната програма „Музикални инициативи”, в която успяхме да се включим. Димитър Христов: Коя песен ще чуем? Иван Ненков: Ще чуем „Подарявам ти този кестен”, една песен, която има доста интересна история, защото аз много отдавна обичах това стихотворение на Първан Стефанов, а чрез мен го заобича и съпругата ми Живка. Тя написа музиката. Бяхме с Първан заедно в Съюза на писателите в „Монпарнас” и аз му разказвах за тази песен. Много искаше да я чуе, но си отиде от този свят и преди известно време влязох във връзка с неговите дъщери. Едната от тях живее в Берлин и получих благословията ѝ. И стана една красива, прекрасна песен. Димитър Христов: Диска, който сте записали с Живка Ненкова, носи името на една от първите ти песни. Автор си на немалко книги с поезия, сатира. Мисля, че твоите почитатели, хората, които познават твоето творчество, знаят, че си разностранен талант. Както ние се шегуваме, бардовете казват: „Носиш много дини под една мишница.” Иван Ненков: Разхвърлян талант. Димитър Христов: Как се справяш? Иван Ненков: На мен ми е лесно, защото това ме спасява. Когато усетя, че пресъхвам в една област, преминавам в друга, а пък сюжети много, особено за сатира в това време наше и нишата е голяма. Просто няма издания, които […]

Любовта, без която не можем

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Anelia Velinova | 26 — 01

Разговаряме със Светлана Йонкова, учител, поет, бард, за това как коренът може да даде отговори на всички въпроси, които терзаят душата. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Светлана Йонкова, поетеса, авторка на книги със стихове, на романи, на разкази. Дебютираш през 1990 година с първата си книга със стихове. Бих казал, че малко закъснял дебют. Много ли чака да излезе тази първа книга? Светлана Йонкова: Не чак толкова. Три-четири години за онова време си е приличен период. Тогава много трудно се случваше пробив. Сега ако имаш пари, си правиш „самиздат”, но няма кой да те разпространява и купува. А навремето се разпространяваше и купуваше, но нямаше кой да се съгласи да те издаде. Така че 3-4 години е относително добро време. Димитър Христов: Това означава, че не си чакала дълго своя дебют, но пък през това време си преподавала български език и литература. Светлана Йонкова: Всъщност тогава бях детска учителка. Първо завърших Учителския институт и попадайки в детската градина, много бързо разбрах, че това не е за мене. Работих добре, със сърце, но си давах сметка колко различно се чувствам в различните дейности в ежедневието. В момента, в който започваха часовете по български, изведнъж се раждах. Направи ми впечатление, че не с най-малките, а с по-големите деца ми е по-вълнуващо. Завърших българска и руска филология, после творческо писане в университета. Вече имах внуци, но изпитвах вътрешна потребност. Тази диплома никога не съм я употребила и тя не ми върши работа. Димитър Христо: Теоретична подготовка по творческо писане. Помага ли? Светлана Йонкова: Точно така. Ако го бях завършила на млади години, щеше да ми е изключително полезно. Това беше по-скоро начин да си подаря нещо на душата, нещо, което много ме вълнуваше да видя – какво се случва в „Алма Матер”, на която преди толкова години съм затворила вратата след себе си. Със или без курсове, със или без филологическо образование, със или без […]

Любовта, без която не можем

Георги Цанков: Българската литература не отстъпва на световните образци

Anelia Velinova | 11 — 01

Каква трябва да бъде литературната критиката днес и има ли тя социална функция в този момент, какво е добра книга и кои са добрите писатели, какво мисли за литературата, писана на основата на документалистиката, за идеологията и политкоректността – отговори на тези и още въпроси ще чуете в разговора ни с Георги Цанков, литературен критик, историк и преводач, носител на значими литературни награди. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на литературния критик, историк, есеист, преводач Георги Цанков. Радвам се, че се виждаме в нашето студио в тези вече истински зимни дни, в които вали сняг и вълненията от Международния панаир на книгата още не са приключили. Нека да кажа няколко думи за твоята биография като човек, който е колкото познат, понякога е в сянка, защото литературните критици и историци не винаги са на сцената, не винаги са на първа линия. Роден си в София през 1950 година. Завършил си българска филология и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор си по история на литературата, старши научен сътрудник в Института за литература на БАН, редактор на списание „Литературна мисъл”, допреди десетина години. Слава богу, че това списание продължава да излиза. Още с първата си книга с литературна критика получаваш наградата „Южна пролет” за най-добра книга в този жанр за 2001 година или греша? Георги Цанков:Не помня годината, но помня с какви събития беше заобиколено. Можем да поговорим за това, защото не е весела историята. Димитър Христов: 2001 година получаваш наградата „Христо Г. Данов”. Георги Цанков: Точно така. Това е преди 10 ноември. Тогава Слав Христов Караславов беше председател на журито. И тъй като за книгата ми първоначално имаше рецензия от проф. Иван Цветков, че аз съм враг на народа, защото съм написал, че къщата на Вапцаров е отделена от другите в Банско, че тя е една богата и хубава къща. След това Иван Спасов написа една прекрасна рецензия за нея и книгата излезе. Когато журито е заседавало за наградата, започва една страхотна битка и благодарение на прекрасния Валентин Даневски, който чак вдигна температура вечерта и се наложи да викаме лекар, толкова се беше притеснил, и в крайна сметка аз получих тази награда, която […]

Любовта, без която не можем

Илко Славчев: В планината и в любовта има невъзможни ситуации, които могат да те направят щастлив

Anelia Velinova | 19 — 12

Завършил „Ландшафтна архитектура“, планинар, който е автор на стихосбирките „На долна земя“ и „Внимавай, косачо!“. Цанко Лалев казва за стиховете му, че те са „мощен поетичен взрив“… Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Илко Славчев. Не мога да отделя при теб понятието поет от понятието планинар и градинар, ако това не те обижда, защото светът е една голяма градина. Може би всички ние сме цветя в нея, но ти си завършил ландшафтна архитектура. Така ли е? Илко Славчев: Да. Димитър Христов: Какво ще рече това? Малко да разясним. Има ли такава специалност днес? Илко Славчев: Има такава специалност. В България това е много широко понятие. В някои държави е разделена на няколко части. Ландшафтна архитектура може да е аранжировка на цветя някъде, може да е аранжиране на цяла една държава, на цял един континент – планините, реките, крайпътните картини. Така че е много широко понятие, според това каква нужда има обществото и каква нужда имат хората, се работи тази работа. Има големи традиции и в България. Звучи малко помпозно, но има много работа. И тази работа е свързана с времето и пространството, със сезоните и не се знае откъде тръгва и как ще свърши след 100 години една градина. Димитър Христов: Ландшафт е немска дума, но как бихме могли да предадем, да българизираме това понятие и представата за тази специалност? Илко Славчев: Това е природата, която ни заобикаля. Чистата архитектура работи с материали, които почти не се променят във времето и пространството, докато ландшафтът е от жив растителен материал – вода, светлина, сезони, които действат заедно с естествената природа по някакъв начин и това е средата, която ни заобикаля. Димитър Христов: Когато човек се намесва в движението, в процесите на природата, не е ли опасно? Илко Славчев: Винаги е опасно. Първата ми книжка се казва „Внимавай, косачо!”. Дори само да окосиш една трева, можеш да промениш съобществото в нея, защото в тревата има всякакви цветя, има бурени, има разни хвърчащи насекоми, мравки и всичко това […]

Braille FM studio v otcakvane na gostite

Любовта, без която не можем

Мария Илиева – поетеса на любовта

Anelia Velinova | 15 — 11

Тя пише на три езика за болката от невъзможната любов. Специалист е по български, немски и испански език. Носител е на Национални литературни награди. Разговаряме с поетесата Мария Илиева за дебютната ѝ стихосбирка „Няма път, нито време до тебе”. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Мария Илиева, поетеса, която наскоро имаше своя дебют със стихосбирка, но още преди него е носител на Национални литературни награди за стихове. Специалист по няколко чужди езика. Уникалното е, че пише на български, на немски и на испански. Тези три поетически традиции са много богати. Освен това преподаваш. По какво? Мария Илиева: Сърдечно благодаря за поканата. Цял живот съм преподавала, а немски и испански език в последните малко повече от две години преподавам в езикова школа „Интелект” и български за чужденци, което е страхотно предизвикателство и голямо удоволствие за мен, защото така поглеждам майчиния си език през очите на немскоговорящи и испаноговорящи, португалоговорящи. Миналото лято преподавах български език на бразилци през португалски език. Димитър Христов: Това приключение в различни езикови пространства и тази еквилибристика с различни езици е крайно интересна за поета, който борави със словото, с мелодиката на езика, с римите, тъй като виждам, че в твоите стихове има римуване, има и класически форми. Как излезе тази стихосбирка, защото за младите автори често пъти това е един праг, който може да ги препъне, да забави техния дебют или да им даде някакъв старт? Мария Илиева: Как излезе ли? Много интересен въпрос. Аз започнах да пиша на 9-10 годишна възраст, но никога не е било целенасочено, никога не съм събирала нещата си. И това продължи някъде до студентските години, там се губят последните мои стихотворения, които така и не пазя. И 20 години по-късно стана някакъв взрив, в резултат на който за около три години написах 250 неща. 60-70 от тях на испански, около 50 на немски и останалите на български език. Нямах никаква идея да издавам стихосбирка, да участвам в конкурси. Тази идея дължа на две мои много […]

Любовта, без която не можем

Петър Михайлов: „Училището е в дълбока криза”

Anelia Velinova | 15 — 11

Литераторът, литературен историк и критик Петър Михайлов гостува в литературното предаване „Любовта, без която не можем“. Той е преподавател ( учител по литература в една от елитните гимназии ) и осъвместява всички свои занимания паралелно. Магистърската си работа на тема „Романът „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и някои проблеми, свързани с женското писане в българската литература от 30-те години на ХХ век“ оформя и издава като книга през 2014г. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Петър Михайлов, литератор, който се изявява в различни области. От една страна, като изследовател и културен историк, от друга страна, като литературен критик, включително и оперативна литературна критика и анализи. Не на последно място и като преподавател, учител по литература в една от елитните гимназии в София. Много се радвам, че успяваш да съчетаваш всички тези посоки на литературната си изява. Как смогваш? Петър Михайлов: Навремето си спомням как ти смогваше – правеше вестник „Добрина”, занимаваше се с нас, твоите ученици, междувременно пишеше своите книги, рецитали и така някак ни въведе в литературата, в това голямо море, макар да ни беше за много кратко учител. Важен е контактът. И радиопредавания също правеше тогава. Това е някъде през 1995-1996 година. Димитър Христов: Не мислех да се издаваме, че съм бил твой учител, а пък ти мой ученик, защото сега ти си учител. Има какво аз да науча от теб и от твоите книги, които си донесъл тук. Предполагам, че и твоите ученици те слушат с интерес, защото, когато преподавах, една учебна година съм бил учител. Мисля, че за мен беше не по-малко полезно, както надявам се е било полезно и за моите ученици. Въпросът е, че тогава аз виждах, че има хора с литературна дарба. Но от 1996 година, когато преходът беше започнал с пълна сила, много хора се отказаха, дори такива, които даваха добри надежди като талантливи автори и литератори. Ти не се отказа. Какво крепи тази твоя активност в литературата? Петър Михайлов: Харесва ми, обичам я. Самият […]

Любовта, без която не можем

Емануел Икономов: Очакват ни много лоши неща, ако човечеството не се опомни

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя

Издателят Пламен Тотев: Преди всичко съм бил читател, а след това съм станал издател

Доц. Светлана Христова: Българската култура беше маргинализирана, оставена на свободно падане

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Георги Цанков: Българската литература не отстъпва на световните образци

Илко Славчев: В планината и в любовта има невъзможни ситуации, които могат да те направят щастлив

Мария Илиева – поетеса на любовта

Петър Михайлов: „Училището е в дълбока криза”

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter