Любовта, без която не можем Архиви - Страница 3 от 6

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Anelia Velinova | 1 — 11

„Да си поет, това е едно съдбовно преминаване през трудностите на живота.“ Ат. Капралов Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас Разговаряме за литература, култура и духовна мисия с поета Атанас Капралов.За премиерата на новата му поетична книга „По мярка на духа“. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Атанас Капралов. Радвам се, че си наш гост по повод на новата ти книга „По мярка на духа” – книга, която разбуни духовете през последните месеци. Ще разговаряме за поезия и за твоята работа като директор на Националния литературен музей. За мен винаги е било знаково в твоята биография това, че идваш от Димитровград, там си роден работил на различни места – и ръководни, и други в областта на културата. Но това, което е важно, че си бил уредник на къщата музей „Пеньо Пенев”, бил си председател на Комисията по култура и вероизповедания в община Димитровград, директор на драматичния театър „Апостол Карамитев”. Известно време си работил в Столична библиотека в София, а от 2017 година си директор на Националния литературен музей – отговорни длъжности, като във времето на промени е тежко да изпълняваш такива задължения в областта на културата. Атанас Капралов: Бяха тежки и преди 10 ноември длъжностите, които заемах и след това, защото спокойно мога да кажа, че съм човек, който се оформи като творец и като гражданин в онази епоха, която е наричана днес тоталитаризъм, социализъм, комунизъм. Аз се оформих тогава и като човек, и като творец, и като гражданин. За мен словото беше изключително важно още в момента, в който прописах и реших, че то ще бъде моята съдба. Имах дълбокото усещане, че да си поет не е нещо, което е свързано само с овладяване на писането, на думите, на много четене, но това е и нещо много повече. Това е една мисия, която човек трябва да изпълни в живота си. И затова в годините съм се опитвал […]

Любовта, без която не можем

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Anelia Velinova | 1 — 11

„Дори само една линия да видя от този художник, аз веднага ще позная, че е от него.” Радой Ралин Калин Николов е завършил Художествена гимназия, а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства, специалност „Графика и графични технологии“. Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Имал е изложби в София, Хамбург, Атина, Будапеща и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.). Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ. Рисуването му се приема за философско и с наситен метафоричен език. Разговаряме с Калин Николов за многопосочните му интереси и творчески изяви като илюстратор, график, изкуствовед, художник, преподавател по изкуствознание, автор на книги. Димитър Христов: През последните месеци и през последната година представихме редица видни български творци, предимно свързани с литературата и с други изкуства, автори на творби, които представят националната ни култура, националната ни литература по един достоен начин в световния културен процес. За мен е особено приятно, че наш гост е художникът, изкуствоведът, илюстраторът, графикът, преподавателят по изкуствознание Калин Николов. Един творец, с когото през годините сме имали общуване в областта и на литературата, защото той като график е илюстратор и оформител на много книги, списания и вестници, които излизаха през годините. Смятам, че Калин Николов е едно от изключенията в средите на художниците, като автор на книги, като сериозен изследовател на художествения процес, като човек, който се е познавал и общувал през годините с много интересни личности. Илюстрирал е книги […]

Любовта, без която не можем

Проф. Банко Банков: „Писателят е един самотен бегач на дълги разстояния”

Anelia Velinova | 25 — 10

Банко Банков е писател и професор по строителна механика. Инженерство и литература разделят живота му. Автор е на няколкостотин художествени произведения във всички жанрове, донесли му редица наши и задгранични награди. Той е първият носител на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“, която му бе присъдена през 1915 г. Призът се дава за цялостно творчество. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на професор Банко П.Банков – един от моите любими писатели, автор, който познавам от години и чиито произведения следя с голям интерес. Най-любопитното е, че продължаваш да ме изненадваш. С възрастта човек добива някаква рутина, но като гледам твоята биография, ти и в научната си работа като професор в областта на архитектурата и строителната механика и в литературното си творчество търсиш неразработвани теми, по-непознати неща, подминавани сякаш от другите. А и тези твои находки още в първите ти книги с разкази и повести, с по-кратки литературни жанрове, са крайно любопитни, защото говорим за творби, писани в рамките на повече от 60 години, през които продължава твоят творчески път и в областта на архитектурата като професор, преподавател, и в областта на литературата. Имаш над 50 научни публикации, преподавал си дълго време, заемал си различни постове в Архитектурния институт. Бил си участник и създател и на проекти, и на документация в някои от големите промишлени обекти на България. Специализирал си във Франция и в Полша. Цялата ти биография извън литературата се появява по някакъв начин в твоите произведения. Истина ли е? Банко Банков: Аз бих добавил следното: от една страна, възрастта те оставя затворен в профила, който си изградил вече за себе си, но от друга страна, човек се освобождава (поне аз) от автоцензурата, която го е ограничавала през целия му живот. Бих казал, че възрастта е товар, но и предимство. С усмивка ще споделя, че когато идвах за разговор в студиото, минах през една голяма детска градина. В двора имаше играещи деца […]

Braille FM studio v otcakvane na gostite

Любовта, без която не можем

Проф. Георги Михайлов и Иван Вазов – ярки личности на българската литература и преводаческо изкуство

Anelia Velinova | 11 — 10

Разговор за едни от най-значимите творци на българската словесност – проф. Георги Михайлов и Иван Вазов, ярки и неповторими личности в търсенията и постиженията на българската литература и преводаческо изкуство. Приемственост и присъствие в световната лингвистична наука. Димитър Христов: Заедно с Владислав Кацарски и Катя Андреева започваме това предаване, за да се върнем в древността, припомняйки голямото дело на проф. Георги Михайлов – един от най-видните познавачи на древната писменост. Казвам „древната писменост”, защото различни народи са оставили такива знаци в миналото. Но това, което завеща древногръцката литература, е изключително ценно за нас, защото е свързано и с нашите земи, със зараждането на европейската цивилизация и на европейската култура. Проф. Георги Михайлов е роден в Сливен през 1915 година. Още в ранното му детство семейството се премества в София, където през 1934 година завършва средното си образование в Класическия отдел на Първа мъжка гимназия. Тогава тя е била елитното средно училище на България. Там са учили редица български писатели и културни дейци, научни кадри на българската държава. Дипломира се с пълно отличие в СУ „Св. Климент Охридски” в специалността класическа филология. След това специализира една година в Сорбоната и в училището за източни езици в Париж. През 1940 година е назначен за уредник на античния отдел на Народния археологически музей – по това време най-големият исторически музей в България. В началото на 1941 година става асистент на проф. Александър Балабанов, също светило в езиковедската наука, в познанието за древността и в превода на древни текстове. В СУ проф. Георги Михайлов работи до края на своя живот, минавайки през всички степени на научната си кариера. Владислав Кацарски: Готови са за асистенти на академик Александър Балан – гигант в българската наука и е естествено да очакваме от тях да носят неговия ярък отпечатък. Димитър Христов: Точно така е. Тези големи учени езиковеди присъстват и в световната лингвистична наука. Получават голямо признание в […]

Любовта, без която не можем

Катя Андреева: „Ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам…”

Anelia Velinova | 4 — 10

Тя е репортер на радио „Брайл ФМ” и поетеса, чиито стихове впечатляват със свободната си и смела организация и грабват с живата си естествена интонация. Разговаряме с Катя Андреева за поезия, за симбиозата между музика, изобразително изкуство и слово. Доколко пречи и доколко помага визуалният акцент при възприемане на текстове. Димитър Христов: Не е тайна, че Катя Андреева е със сериозно присъствие в работата на радио „Брайл ФМ”, това обаче не ѝ пречи да бъде изключително активна като автор на поезия и човек, който се интересува и от други изкуства. Публикува предимно в социалните мрежи. Изключително свързана е с музиката – поезията и музиката са две изкуства, които винаги са вървели ръка за ръка още от древността. Катя Андреева: В едно предишно интервю, когато още не работех в „Брайл ФМ”, бях казала, че ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам, но не искам да имам това самочувствие, което да налага моето име на сцената на поезията. Защо ли? Понякога съм се питала и аз самата. Това е, може би защото аз обичам много да експериментирам. Предполагам, че ще ме питаш откога пиша. В рими говорех от много малка. Баща ми римуваше и периода със строгите рими го минах като насън в детството. Сега също се докосвам до римуваната поезия, но моето изкушение е някаква друга стилистика, която даже не мога да нарека за себе си „бял стих”, а по-скоро някаква есеистична форма на изказ, която късам от сърцето си, вадя, слагам го на показ – оттам нататък много не се вълнувам дали някой ще го оспори. Димитър Христов: Мисля, че с твоите колеги те изненадахме с предложението да бъдеш мой събеседник и да говорим за поезия, за музика, за изкуство. Изненадахме те, защото понякога един творец, работейки в медия, може да остане в сянка, ако мисията му и служебните задачи не […]

Любовта, без която не можем

Поезията най-много се родее с Любовта

Anelia Velinova | 8 — 07

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации. СЪНИЩА Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов ) Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики. Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство? Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията. Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип […]

Любовта, без която не можем

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Anelia Velinova | 7 — 07

Кънчо Кожухаров е работил като технически ръководител, конструктор, главен енергетик, одитор на хай-тек компании, графичен дизайнер, заместник-главен редактор, рекламен директор, PR, медиен съветник на Министерския съвет. Освен това 11 години е бил журналист, преводач и писател на свободна практика. Автор е на романите „Последният лов на Кана“ и „Факторът на добротата“ и на двутомника с журналистически разследвания „Кой какъв е в българската корупция“. Има литературни награди и награди за художествени и научно-популярни преводи. Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ. Днес е гост на радио БРАЙЛ ФМ. Димитър Христов: Кънчо Кожухаров е сред утвърдените български белетристи, преводачи, журналисти. Имаш огромен обем творчество зад гърба си и продължаваш да пишеш много активно. Не си ли пречат тези литературни трудове? Кънчо Кожухаров: Освен това съм и инженер и имам доста строежи зад гърба си. Димитър Христов: Прочетох интересни интервюта, които са посветени на твоето творчество и много ми хареса споделеното от теб в едно от тях – определяш се като „хамалин на интелектуалния труд”. Вярно ли е? Кънчо Кожухаров: Това се отнася за преводите. Преводът в българския вариант е хамалогията на интелектуалния труд, защото си обвързан със срокове, трябва да се справиш с определен обем, който често не е никак малък. Най-лошото е, че отнема времето за писане, но ти дава много познания и така нещата се компенсират. Димитър Христов: Превел си 22 книги с фантастика и 47 с проза и публицистика, предимно от английски и руски. От кои други езици имаш преводи? Кънчо Кожухаров: От полски съм превеждал, но само отделни статии. Димитър Христов: Виждам и най-известните имена сред тези книги – Айзък Азимов, Толкин, Джордж Гибс. Превеждал си и стихотворения на Чосър, Байрон, Шекспир – класици на англоезичната литература. Преводът […]

Любовта, без която не можем

Преводът – златна монета в духовния обмен между народите

Anelia Velinova | 30 — 05

Таня Попова е преводач и автор на поетични книги – „Какво да правя с теб” (2010) и „Черен шоколад” – преведена и издадена на македонски през 2012 г., „Цвят на кактус“. Носител е на наградата „Гоцева мисъл” (2016). Превежда знакови сръбски, хърватски и македонски автори. Тя е автор със силно и неповторимо звучене в съвременната българска лирика. Нейните стихове са ярки и помнещи се дълго. Вярва в прераждането и гледа на земния човешки път като необходима част от кръговрата на живота. Творбите ѝ засягат проблеми, свързани със смисъла на човешкото съществуване в един дълбоко философски пласт на внушенията. Димитър Христов: Днес ще разговаряме с Таня Попова – поетеса, преводачка, човек, отдаден на литературата. Превела е много книги през последните години и успехите ѝ са абсолютно закономерни, а наградите – заслужени. Тя е един самовзискателен автор, издал само две книги със своя поезия на български език. Има авторски книги, преведени на други езици – сръбски, хърватски, македонски, езиците на Босна и Херцеговина, Черна гора, които имат обща основа, но се различават и се приемат за различни национални езици и литератури. Преводаческата и авторската работа са много свързани – помагат ли си или си пречат? Таня Попова: Помагат си, защото когато си автор, по-лесно влизаш в ролята на автора, който превеждаш. И обратно – понякога се получава вдъхновение от това, което превеждаш, за да създадеш творба. Занимавам се с превод на художествена литература от 2009 година. Превеждам от всички езици в бивша Югославия. Досега имам преведени над 30 книги, две пиеси и един сценарий за филм, както и множество преводи за литературни списания, вестници и антологии. Издала съм две книги с поезия, в която излях вълненията на душата. Повечето ми стихове са лирика, любовна поезия – бих я нарекла „женска поезия”, макар да има много общочовешки послания. Преводите са моят фокус и в тях е вложена цялата ми творческа […]

Любовта, без която не можем

Иво Милтенов: „Водопади на тишината“

Anelia Velinova | 26 — 05

Духът има само един вектор – нагоре! За литературната памет, творческите посоки и артистизма на българина, за гения на българската лирика Пейо Яворов разговаряме с Иво Милтенов – литератор, автор на книга със стихове. Димитър Христов: Иво Милтенов е човек, който е част от българския литературен живот, не само като поет, но и като разпространител на българската литературна памет. 45 години е уредник на къща музей „Пейо Яворов“ в София – едно от любимите места на много български творци, на всички почитатели на българската поезия. Освен артефактите в този музей и времето, свързано с живота на Яворов и Лора в техния красив дом, и трагедията разиграла се там, е изключително важна и атмосферата, която създават музейните работници. Благодарен съм, че има хора като теб, защото българската литература може да се учи от книгите, но когато влезеш в музей и вдишаш въздуха, който е дишал Яворов и неговите гости – големи български писатели, е изключително вълнуващо за всеки българин. Иво Милтенов: За мен е привилегия да бъда в дома, където е живял Яворов. Тези дълги години се превърнаха в обитаване на това място и общуване и живеене с хората, били там. Атмосферата, създадена от Лора и Яворов съществува, докосва, усещаш диханието ѝ. Не говоря за мистично присъствие, но това място е всмукало в себе си драми и трагедии на българското общество. Не е само драмата на българските Ромео и Жулиета, но е и колизия на времето – националните стремежи на младото поколение, което закопнява за свободата и не е обременено от робството. Това поколение жадува за освобождението на българските земи там, където живеят хора с българско самосъзнание и мечтаят за обединението на нацията. Димитър Христов: Различават ли се посетителите на Националния литературен музей в България от вчера и днес, не като брой на посещаемостта, а в литературните интереси на различните поколения? Иво Милтенов: Истината е, че в къщата […]

Любовта, без която не можем

„Книгите променят животи” – Десислава Алексиева (13. 05. 2022 )

Anelia Velinova | 19 — 05

Автор на подкаста „Лисиците четат“, основател на фондация „Книги за деца“, издателство „Фо“ и издателство „Лисиче“. Maйка на 5 деца, създател на първата за България интерактивна програма за ранно детско развитие „Четенията за най – малките“. Открива в центъра на София FOX Book Cafe – малка кафе-книжарница на два етажа, място за четене и общуване с книгите. Като председател на Асоциация „Българска книга“ организира фестивали, превръща дежурните панаири на книгата в атрактивни културни средища и не спира да създава нестандартни пространства и начини за общуване с книгата. Каузата, на която се е посветила, е културата на четене да се разпространява, четящите хора да стават все повече, да бъдат модел за подражание. Като най-важното в този процес е да се създаде култура на ранно четене. Разговаряме с Десислава Алексиева, която винаги cе е вълнyвала от деца, образование, пcиxология и книги. Тя е човек, вярващ в промяната и в ролята на четенето. Владислав Кацарски: Десислава Алексиева е първият ни гост в нашето ново студио. Ще разговаряме с красива и талантлива жена. Димитър Христов: Радвам се, че тя е наш гост между два емблематични български празници – 11 май, ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, и светския празник – 24 май, празника на българската азбука, просвета и култура, тръгнала към другите славянски страни да просвещава и одухотворява славянските народи, но и целия свят, защото азбуката е знаковост, начин на мислене, послание към света, идентичност. Десислава Алексиева е председател на Асоциация „Българска книга”. Ще спомена в началото и лични неща, защото творчеството е както лична позиция, така и личностно присъствие в живота на държавата и на културата ни. Майка е на 5 деца, които също имат различни духовни занимания и проявяват интерес към литературата, те са четящи деца. Ще цитирам твоя мисъл, че „всяка книга си има история”. Какво се случва […]

Любовта, без която не можем

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Проф. Банко Банков: „Писателят е един самотен бегач на дълги разстояния”

Проф. Георги Михайлов и Иван Вазов – ярки личности на българската литература и преводаческо изкуство

Катя Андреева: „Ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам…”

Поезията най-много се родее с Любовта

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Преводът – златна монета в духовния обмен между народите

Иво Милтенов: „Водопади на тишината“

„Книгите променят животи” – Десислава Алексиева (13. 05. 2022 )

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter