menu Начало chevron_right

Любовта, без която не можем


Любовта, без която не можем

Почит към Георги Братанов  (06. 05. 2022)

Anelia Velinova | 18 — 05

През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент е на вестник „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Вселената ни гледа и се чуди. С протегнати към нас ръце тя чака лятото на земния ни път да я повика, тя чака одата на радостта да разцъфти и да завърже щастие. А ние треперим, подсмърчаме, молим, злословим, препъваме, хапем, убиваме. За какво? За кого? За този тъй кратък като дъх на глухарче живот?! Стихотворението е на поета Георги Братанов, който ни напусна през пролетта на 2000 година. През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“, където работи като журналист и редактор, кореспондент е на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Автор е на 30 книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и на книги за деца. Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.  Кой все още го помни и чете творчеството му,  ще разберете от разговора ни за поета Георги Братанов. Димитър Христов: Ще разговаряме за наш приятел и учител в поезията. Георги Братанов е роден на 17 март 1944 година и ни напусна на 5 май 2000 година. Носим много светли спомени за него, за творчеството […]


mihail grigorov poet i pisatel
Любовта, без която не можем

Михаил Григоров – в началото и после

Anelia Velinova | 18 — 05

Михаил Григоров е инженер и вълнуващ лирик, журналист от в-к ”Българска армия”, автор на стихове, есета, пътеписи, проза и анализи.  Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Тематиката и посланията на неговите стихове варират широко: през интерпретиране на традиционни философски, социално-политически и религиозни категории за живота и смъртта, бедността и богатството, грозното и красивото, до интимни фрески на страдащата поетова същност – влюбена, непримирима, ранима, тържествуваща, сливаща се с вечността. Ще чуете разговор с Михаил Григоров – поет, който със своето писмено слово поддържа живи въглените на родния език, културните традиции и богатата ни история.  Димитър Христов: Михаил Григоров е много талантлив поет. Пише ярка българска поезия, която търси родовите корени, историческите моменти, трудни за българския народ и нравствените проблеми днес, които вълнуват всеки българин. Не малко години се занимава и с журналистика. Отразява по един категоричен начин действителността не само каквато е, но и каквато бихме искали да бъде. Ще чуем негови стихове от стихосбирката „Езически празник”. Очакваме и неговите нови книги. Ти не си филолог. Как овладя българското стихосложение? Михаил Григоров: Аз съм инженер по образование. С настъпването на прехода и падането на Берлинската стена, реших да пробвам с дейности в бизнеса, но не се получи. От поет бизнесмен не става. И поезията не е бизнес. Владислав Кацарски: Имаш ли обяснение защо българският народ онемя и ослепя? Михаил Григоров: Да се запитаме първо, защо българинът престана да мисли? Защо забравихме думата „съзерцание”? Някога големи поети, учени и философи са съзерцавали вселената и са правили открития. Коперник не е летял с космически кораб, нито Галилей, за да видят, че Земята се върти и не е плоска. Те са съзерцавали, а това не е пасивна мисловна позиция. Съзерцавайки, човек наблюдава и мисли. В резултат на глобалните процеси и модерните технологии, качеството […]


Asen Asenov i Dimityr Hristov
Любовта, без която не можем

Писателят Асен Асенов и неговите откровения пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 18 — 05

Асен Асенов е роден през 1956 г. в София. През 2004 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Дом на паметта”. Нашумява с романа-фентъзи в два тома „Принцът на вълшебните сънища” (2013). През 2015 г. се появява стихосбирката „Да бъдеш – или не” в съавторство със Сергей Литвиненко. Следват сборникът с разкази „Пробуждане“ (2016), новелата „Дух“ (2017),  полиграфическият дневник „Печатари“ (2019) и книгата с разкази „Промяната“. Член е на Съюза на българските писатели.  Предлагаме ви разговор с Асен Асенов – писател и един от най-успешните книгоиздатели на български автори. Създал издателство „Мултипринт”. Димитър Христов: Когато книгоиздателят е и писател, неговият подход към другите творци е по-подкрепящо. Кога започна да пишеш? Асен Асенов: Почувствах порив за писане около 50-тата си година. Дотогава съм водил само дневници и съм обмислял, дали да отделя време за писателска дейност. Късно започнах да пиша. Димитър Христов: В белетристиката това е нормално. Обикновено в по-ранна възраст се изявяват поетите, докато белетристите трябва да натрупат повече житейски опит и повече сюжети. Но ти пишеш и поезия. Заедно със Сергей Литвиненко, руски поет и драматург, сте издали книга с поезия. Има ли връзка между поезията и белетристиката, която пишеш? Асен Асенов: Прописах първо поезия и първата книга е поетична. Тя не е на тази маса и не е ясно къде е, защото е много стара. През 2002-2003 година реших да посветя стихосбирка в памет на моите роднини, които вече не са сред нас. Това е първата ми книга, вдъхновена от болката на раздялата. Димитър Христов: Тази автобиографичност присъства в почти всички твои книги. Кога създаде издателство „Мултипринт”,  коетоиздава предимно книги на български автори. Какво те кара да проявиш този жест към родните ни творци? Асен Асенов: През 1994 година регистрирах „Мултипринт”, който е жив и до днес, и продължава да работи, въпреки кризите, през които премина нашата икономика. Нашето издателство има изрични […]


fani curakova pisatel, psihiatyr, jurnalist
Любовта, без която не можем

Фани Цуракова – повече лекар или повече писател

Anelia Velinova | 17 — 05

Фани Цуракова е лекар по образование, специалист по психиатрия. Пише проза и драматургия. Някои от произведенията й са издадени или представени на театрални фестивали в САЩ, Англия, Румъния, Русия, Испания, Германия, Япония. Председател на Клуба на писателите-лекари в България (клон на Световната организация на писателите-лекари, UMEM). Известен период работи като професионален журналист. Предлагаме ви разговор за литература с д-р Фани Цуракова и вълнуващи размисли за човешката природа и психология. Владислав Кацарски: В студиото сме с Димитър Христов, който ще ни срещне с д-р Фани Цуракова – психиатър, но днес ще разговаряме с нея за литература. Димитър Христов: Ще си говорим на „ти”, защото се познаваме от един студентски литературен клуб. Спомням си, че имаше неколцина студенти по медицина, които искаха да понаучат нещо от теория на литературата, но ти беше сред първите в усвояването на това знание. В областта на прозата има големи постижения на писателите-лекари. Интересно е твоето развитие като автор, който в дълбочина изследва психиката на героите си. Този тип психологизъм в модерната литература е неизбежен и интересен за читателите. Кое надделява в твоята работа – медицината или литературата? Владислав Кацарски: И колко медицината пречи на литературата? Не сте ли била изкушена да бъдете само писател, защото преди 10 ноември писателите не бяха лошо платени? Фани Цуракова: Медицината пречи на литературата и не всеки писател е бил добре платен. Първата ми книга излезе 10 години, след като я бях дала под печат и тя беше детска книга. Публикувана е през 1989 година, а втората – 1990 година. Владислав Кацарски: Първата книга излиза 10 години след написването ѝ, а през това време, какво се случи? Фани Цуракова: През това време съм писала и други текстове, работих 14 години като журналист. Започнах във в-к „Орбита”, след това в сп. „Жената днес”, сп. „Общество и право”, а в БНР направих първото предаване на живо за здравеопазване. Владислав […]


afis ot sybitieto _veselka koleva
Любовта, без която не можем

Веселка Колева – „Вечери на Кръста“

Anelia Velinova | 23 — 03

„Вечери на Кръста“, 315 издание на литературния салон. В НЧ „Пенчо Славейков 1921“ – поетесата от Свищов, Веселка Колева с премиера на най – новата си книга „Сбъдване“. Благовеста Касабова представи поетесата пред публика и почитатели стихосбирката и авторката. Снимачен екип: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


korica na knigata na Katq Zografova
Любовта, без която не можем

Катя Зографова: „Бележити жени на България“

Anelia Velinova | 15 — 03

Премиера на новата книга на Катя Зографова. „Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век… Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки…“ Проф. Пламен Павлов Специални гости на събитието, състояло се на 08.03, са наследнички на част от персонажите, описани в книгата, а също и представители от дипломатически среди и държавната администрация. Събитието отразиха: Анелия Велинова и Владислав Кацарски



Любовта, без която не можем

Проф. Златимир Коларов за литературните си постъпки

Anelia Velinova | 10 — 03

Смисълът е да даваш. Един от водещите доктори в своята област, проф. Златимир Коларов гостува в студиото на радио Брайл ФМ, но като автор на книги. Златимир Коларов е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор и съавтор на над 580 научни труда в областта на ревматологията, имунологията и вътрешната медицина. Автор е на 23 художествени, публицистични, научно-популярни и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 7 за документални и 8 за научно-популярни филми и над 250 публикации в литературни и електронни издания. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, италиански, гръцки, португалски, руски, албански, украински, полски и румънски езици. Филмите му са представени на фестивали и прожекции в Гърция, Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Израел, Англия, Словения, Русия, САЩ, Япония, Канада. Две от книгите му са преведени и издадени в Украйна и Германия. Носител е на 52 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член е на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци – гилдия „Сценаристи” и Съюза на журалистите в България. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”, заместник-председател на Научното дружество по ревматология, почетен член и член на управителния съвет на Асоциацията за лечение и изучаване на болката, асоцииран секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM. Димитър Христов: Проф. Златимир Коларов е личност, която винаги ме е вдъхновявала със своята разностранност, със своите успехи в различни области. Литературата и медицината са две хуманитарни области, но във всяка твоя проява в тях се вижда човещината, която е крайно необходима и на лекаря, и на писателя. За мен това съчетание на медицината, като грижа за здравето на хората и на обществото, […]



Любовта, без която не можем

Райчо Русев и къщата на неговите думи

Anelia Velinova | 17 — 02

На 55г. започва да се изявява като поет, но бързо намира своята публика. Светли и „приятелски“ стихотворения с особен поглед към света, често хумористични… Той има издадени пет стихосбирки, последните от които “СтиховеЙ” (2010), “Стiхове от втория етаж” (2013) , „СтиХИхове” (2019), участвал е в много алманаси. Отделни негови стихове са преведени на испански, френски и сръбски език. Получавал е отличия, от които най-много цени наградите от хумористичния конкурс “Очи към себе си” (последната е от 2016 година), награда за книжката “СтиховеЙ” от Съюза на инвалидите в България (2012) и новоучредената награда “Иван Николов” от родното му село Горски извор, Хасковско (2017). Стихотворението му „Връщане“ е включено в учебника по литература за 11-ти  клас на издателство „БГ Учебник“. От стихотворенията му извират непринуден хумор, себеирония и много смях. Този смях е искрен и естествен, какъвто отдавна не се среща в съвременните сатирични издания.  Димитър Христов разговаря с един изключителен поет и човек: Райчо Русев – Райсън. Как и защо започна всичко… Димитър Христов: Райчо Русев е един от странните поети в българската поезия днес. Не само в българската поезия, но и в световната, поетите се изявяват от ранна възраст и на млади години някои от тях създават най-хубавите си творби, а ти започваш да публикуваш на 55-годишна възраст. Дотогава с какво си се занимавал? Райчо Русев: Имам много преводи. Превеждах от руски и от сръбски език. Завършил съм факултета по славянски филологии към СУ „Св. Климент Охридски“ – руски и български език. Научих сръбския език в Сърбия, където живях три години. Димитър Христов: Какво си правил в Сърбия през тези години? Райчо Русев: По професия съм криптограф. Занимавам се с практическа криптография. Това е наука за тайнопис, най-просто казано „шифриране”. Бях свързочник, завеждащ комуникациите на посолството в Сърбия. Интересна професия, която ме срещна с много умни и цветни хора. Димитър Христов: Твоите хумористични стихове със смешни текстове отразяват най-обикновени случки от живота, но така […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play