Издателят Пламен Тотев: Преди всичко съм бил читател, а след това съм станал издател

Той е със сериозно присъствие в българския литературен живот. Издател, книжовен откривател и публицист. Собственик на издателство „Персей“, което създава през 2004 г.

Разговор с Пламен Тотев за литература и мисията да възпитаваш добър вкус в интелигентни, четящи хора.
 
 Димитър Христов: Казвам добре дошъл отново на Пламен Тотев, литературен изследовател, журналист, автор на текстове за песни. За мен беше изненада, защото не познавам всички твои творчески заложби. Със сериозно присъствие в българския литературен живот не само като автор, а и като собственик на издателство „Персей”, авторитетно българско издателство, което от 2004 година до днес присъства изключително активно със своята качествена книжовна продукция с интересни автори, с книги, които през годините са получавали множество награди и подкрепа от различни български и европейски институции.

Как успяваш в толкова много творчески посоки да се изявяваш?

Пламен Тотев: Благодаря за хубавите думи. Може би двигателят за мен е, че още от дете съм израснал с книгите. Интересувал съм се от музика, от кино, тоест все в областта на културата. Нищо друго не ме е интересувало по този начин и в този смисъл моето хоби се превърна в моя професия, което наистина е двигател за всичко, което правя, защото това е мотивацията ми. Нещо, което правя с удоволствие. Да, вярно е, че има и такива моменти, когато се събират много книги за издаване със срокове, които изтичат. Става много стресово, защото в един момент не може да се обхване всичко това. Обаче, живот и здраве, успявам да се справя. Напрегнато става, когато има уговорени визити на автори, да речем от чужбина. Книгите им още не са излезли или превода на едната, както в случая с „Неделни камбани” на Анна Кове, една много уважавана авторка от Албания. Преводът дойде седмица преди това. Трябваше много бързо да се редактира, да се подготви изданието и да излезе, когато и самата авторка беше поканена да участва в Софийския международен литературен фестивал. Има такива моменти, когато даже усещам как удоволствието от работата някъде се губи в целия този стрес. 

Димитър Христов: Твърдят за киното и се спори дали е изкуство, или е киноиндустрия. Но издателският бизнес в немалка степен е освен творческа работа, преводи, редакторска работа, предпечат, дизайн с художници и така нататък, и една индустриална дейност в печатниците, където все по- сложни стават нещата заради по-високи цени на материали, на труд, на енергия. Ти си израснал в град Ловеч и имам чувството, че децата, които не са били изкушени от толкова много електронни игри, разни други занимания, които нямат нищо общо с литературата, като че ли са ощетени духовно и интелектуално, а децата, които като теб са израсли в библиотеката буквално със сериозните книги, не само на авторите за деца, но и класиците на българската и на европейската, и на световната литература, точно такива хора се посвещават на литературата. Радвам се, че ти си такъв тип книгоиздател, защото преди да станеш книгоиздател, беше литературен изследовател. Започна с такава научна работа в областта на литературата и литературен критик с много сериозни позиции в периодиката, в периодичния печат и в електронните медии и като че ли не ти остава много време сега за тази работа.

Пламен Тотев: Вярно е, но някак си нещата станаха неусетно, преливаха се едно в друго. Това, че като дете страшно много обичах да чета и бих казал, че до завършване на гимназията бях изчел всичко, цялата световна класика, която беше превеждана тогава на български, много съвременна и преводна, и българска литература. Тоест това без да съм го искал, без да е планирано беше един вид подготовка за по-нататък, защото и когато кандидатствах след завършване на гимназията, тогава всички ми говореха, особено  родителите ми, че трябва една добра професия като право, да стана юрист. Имах бал за това, даже щях да бъда в челото на класирането, обаче аз предпочетох като първо желание българска филология. Това ми беше отвътре, това е нещо, което ме мотивира и ми доставя удоволствие най-вече далече, и неусетно стана. Още от 1-ви курс започнах да се занимавам с литературна критика в университета, получих награди тогава за литературна критика. Спомням си колко трудно беше, защото това бяха 80-те години, когато особено за критика, един млад човек на 20 и малко да публикува в периодичния печат тогава, не само литературния, специализирания, но изобщо, беше много трудно за публикуване. Но аз някак си успях, или може би хората, които са се занимавали в съответните редакции, са видели нещо в мен, за да ми дадат тази възможност за публикуване. Спомням си, бях 2-ри или 3-ти курс, когато  в списание „Пламък”, списание „Септември”, периодични издания, които не са били толкова достъпни за млади хора и възможност за изява. Беше някакъв шанс.

Димитър Христов: Познавайки това, което пишеше тогава в областта на литературната критика, смея да кажа, че твоите текстове се отличаваха с с литературните критерии, които ти прилагаш към авторите, литературните явления, книгите, за които пишеш, въпреки че по това време литературната критика беше доста идеологизирана. Мисля, че ти бягаше от това нещо умишлено, което е чудесно, защото ако човек робува на конюнктурни, идеологически и други митологеми, в крайна сметка той остава встрани от сериозната литература. Не може да хване истинските стойности и аз затова се радвам, че издателство „Персей” има толкова широк диапазон от автори, жанрове литературни най-различни, поредици литературни, които са се наложили на пазара. Мисля, че е твоя заслугата тези поредици с любовна лирика на български поети, на световни поети, тези антологии, които ти като съставител издаде.

Пламен Тотев: Това също беше от нещата, които направих  за собствено удоволствие и в един момент се оказа и изключително успешно пазарно, което беше голяма изненада. Спомням си една колежка и издателка тогава, в началото на пътя ми като издател, защото втората книга, която издадох, беше точно „Антология на световната любовна лирика”. Едно красиво издание, красиво и оттам скъпоструващо ,и тази добронамерена колежка, издателка започна да ме окайва, че с поезия ще фалирам още в самото начало. Но се оказа, че тази книга, която пуснах „Обичам те” си излезе точно в момента, когато трябваше – в навечерието на 14 февруари, деня на влюбените. Нещо, което не беше правено дотогава. Никой български издател не се беше сетил кампанията да се постави в някакъв контекст. И изобщо инициативата да се подаряват букети, балони като жест към любимия човек, да се подари книга и то с неща, които са останали във времето, защото от античността до съвременни поети до 20-ия век бяха включени в това издание. И то се оказа изключително успешно, много уместно. Тогава усетих как и самите медии реагираха, защото сега е още по- трудно. Има много рейтингови телевизионни предавания, които говорят, че когато продуцентите им казват, че когато се говори за книги в техните предавания, им падал зрителският рейтинг. Такива оправдания има да не се говори за книги. И в онзи момент изведнъж почнаха от най-гледаните телевизионни предавания да се обаждат, да говорим за това издание, което направих – „Обичам те”, антологията на световната любовна лирика. Вместо аз да ги търся, да го покажа по някакъв начин, да чуят повече хора, се обаждаха те. Значи беше много уместно всичко това, защото се оказва, че независимо от всички тези настроения, че поезия не се чете, по-малко се чете, това не е вярно. Не е вярно, защото поезия може да звучи и във вид на една песен, когато е изпята. Има вечни неща, които интелигентен човек не може да не е чувал, дори да не се е интересувал от поезия, от всичко това, което се пише. Има неща, които са вечни. Даже да не си изкушен  от литература, има стихове, които ти влизат в сърцето, докосват те по някакъв начин.

Димитър Христов: Като казваш за падащия рейтинг на предавания за литература, бих добавил, че с цялото ми уважение към колегите, които се занимават с такава медийна работа, в електронните медии, бих казал, че  понякога вината е именно на тези, които водят тези предавания и които ги създават, защото често пъти техният литературен вкус се разминава със здравия и с нормалния литературен вкус на читателя.

Пламен Тотев: Вярно е, защото дори и да бъдат поканени автори, издатели, критици да говорят за книги, това обикновено става или по приятелска линия, защото този човек ти е симпатичен, или пък попада в някакъв контекст, политически или друг, който е актуален.

Димитър Христов: Може да има и някакъв паричен стимул. Чувал съм и за това. За съжаление, ни се натрапват понякога от медии доста бездарни автори и книги и аз не мога да не реагирам, тъй като всеки по-сериозен читател и автор, и всеки по-ерудиран човек може да прецени какво му се предлага. И защо се говорят  суперлативи за посредствени и за слаби автори, и ни се натрапват едни и същи имена понякога, които за мен нямат особена стойност в днешния литературен живот. Мисля, че издателство „Персей” се пази от такива неща. Казвам го не само като мое наблюдение, но и за това, че известно е, че ти имаш амбицията да откриваш и да утвърждаваш автори, не само български, но и чужди, когато се появи абсолютно неизвестен автор. Ето сега – Анна Кове. Не сме я чували. Софи Дол.

Пламен Тотев: Анна Кове, новите от Албания, Софи Дол- Франция. От Италия автор – Джовани Додзини, Пия Лейно от Финландия и Азем Делиу от Косово. Пет книги от пет страни.

Димитър Христов: Тези автори според мен за пръв път се появяват на български.

Пламен Тотев: Да. Това са първите книги. 

Димитър Христов: Това означава, че ти, освен да бъдат добре преведени, а известно е, че работиш с много сериозни преводачи, с добри преводачи, още повече от някои редки езици.

Пламен Тотев: С изключение на френския, другите са редки езици, дори италианският не толкова често се превежда.

Димитър Христов: Фински, финландски. На финския език също са малцина преводачите в България.

Пламен Тотев: Да, и се радвам, че работим наистина с най-добрите в тези езици.

Димитър Христов: Но това отваряне на българската култура, на българският книжен пазар към света, дава възможност на издателя да избира. Ясно е, че има определени авторски права, но това, което ми прави впечатление – ти избираш вече наградени и високо оценени книги и автори в съответната държава.

Пламен Тотев: Да, защото наградата все пак е някакво внимание към книгата.

Димитър Христов: Говорим за международни награди и за сериозни отличия.

Пламен Тотев: Ето от тези пет книги, всички те излязоха втората половина на изтичащата година. Трите от тях бяха буквално преди  десетина дни се появиха в България. От тях, трите са удостоени с така наречената Европейска награда за литература, или наградата на Европейския съюз за литература. И това е някаква препоръка за самите книги. Случвало се е и наградата да бъде присъдена на книги, които не заслужават толкова. Просто са повече експеримент, отколкото литература. И може би някои национални журита, които присъждат наградата, решават да отличат това. Разбира се, може да има и някакви конюнктурни съображения, различни пристрастия и т.н. Един автор от Хърватия сме издавали. Таня Попова, която е изключително добър преводач, се измъчи с тази книга. Имаше такива експерименти, които не са ясни и на хърватския читател. От тези книги, обаче не бих казал, че има такива, защото са книги, които могат да развълнуват читателя, а за мен това е важно и всъщност това е двигателят при избора на автори и книги – да издавам неща, които аз самият бих искал да прочета като читател. Защото неведнъж съм подчертавал, че преди всичко съм бил читател, а след това съм станал издател.

Димитър Христов: Прочетох в едно твое интервю, дадено преди време, че четеш всички книги, които издаваш, защото има издатели, които даже не знаят за какво става дума. Произвеждат някаква книга и хайде на пазара.

Пламен Тотев:  Да не говорим, че има издатели, получавал съм съобщения или имейли от тях, които са неграмотни, недостатъчно грамотни, което просто е кощунство.

Димитър Христов: Изглежда някои хора си мислят, че е много лесно да бъдеш фактор в литературния живот, да издаваш книги, да решаваш ти съдбата на литературни произведения и на автори, и да  произнасяш оценки, при положение, че за съжаление, наистина има такива хора в книгоиздателския бизнес, които не разбират и нямат нужната подготовка. Но тъй като кандидат-студент ти си се отказал да учиш юридически науки, а си отишъл в българска филология и някои смятат, че и това е по-лесно от правото. 

Пламен Тотев: Не бих казал, защото човек, който е завършил филология, знае колко много предмети, 15 изпита, които да се вземат, много обемен материал, световни литератури, езиковедските предмети също. 

Димитър Христов: Познавайки българската и европейските литератури, има ли сериозно развитие през последните десетилетия? От изминалия век, 20-ти към 21-ви, има ли някакъв скок или деградация? 

Пламен Тотев: Въпрос на гледна точка наистина, защото може би сега е по-освободено и в областта на експеримента, за което стана дума, в областта на теми и проблеми, за които се говори, за които не би се говорило преди 100 години, да речем. Но като че ли все по-рядко се случва една книга, четейки я, да се потапям в стила, самият стил да ме вълнува, да ме издига по някакъв начин от мислите ми, което се случва с голямата световна класика. Сега все по-рядко срещам такива текстове за красиво написана книга, за по-лесно достигане до читателя, защото има талантливи автори, но те просто се усукват в своите мисли. Стилът им може да бъде една страница, едно изречение и без пунктуация. Тези експерименти са ужасни, което даже го виждам като тенденция. Това се консултират с мен и преводачи, с които работим, как да постъпят, как да маркират в целия поток, в един абзац, където се сменя гледната точка, където са намесени, без да е обозначено, думи на героя, думи на автора, мисли на втория герой и всичко това е в един поток.

Димитър Христов: За мен беше приятна изненада, че имаш твои текстове на песни и то на доста популярни имена и групи. Работил си с дует „Шик”, с Петя Буюклиева, с Таня Боева и т.н. Много се радвам, че си стигнал и до този жанр, защото популярната музика е също голямо изпитание за авторите. От една страна, аудиторията е доста широка, с доста различни потребности. От друга страна, тези популярни изпълнители и композитори, с които работиш, създадават наистина едно българско песенно творчество, което оставя следа. И сега бих предложил да чуем песен, на която ти си автор на текста, на дует „Шик”, нали така?

Пламен Тотев: Музиката е на Красимир Гюлмезов.

Димитър Христов: Красимир Гюлмезов, един известен наш композитор и как се казва песента?

Пламен Тотев: „Където няма студ”. 

Димитър Христов: Нашият разговор с Пламен Тотев е за литература, макар че чухме една великолепна песен  на дует „Шик” с текст на Пламен Тотев и композитор Красимир Гюлмезов. Всъщност популярната музика, популярната литература, ако можем условно така да наречем тези книги, които са за по-широката аудитория, трябва да бъдат именно такива, на професионално равнище, да вълнуват, да радват читателите, слушателите. Но това, което ти сподели, е любопитно като тенденции в  съвременната българска и световна литература. Някак си все по-нечетивни стават като че ли книгите, които стигат до нас. Като че ли онова, което са завещали класиците, как да се стигне до сърцето на читателя, какъв сюжет, каква трактовка, какви герои, кое вълнува нормалните хора, от кое се получава естетическа наслада. Защо  голяма част от книгите стават все по-нечетивни? Как си го обясняваш? 

Пламен Тотев: Замислял съм се по този проблем. Обяснявам си го по този начин, че е свързано с това, че един автор, който е прочел много неща, и класика, и съвременна литература, много е чел и се опитва да избяга, да направи нещо ново. Макар че няма нищо ново под слънцето. Затова той влиза в експеримент, това е някакво обяснение. Но от друга страна,  забелязвам същото – желанието за експеримент в много автори, бих казал и български, защото постоянно, едва ли не всеки ден получаваме по няколко, случва се и до 20 имейла на автори, които искат да бъдат издадени. Има много пишещи в България и по света, предполагам. Забелязвам, че тези, които искат да пишат поезия без пунктуация, или пък проза пак по същия начин, изляти като поток на съзнанието, откривам, че това са хора, които не са достатъчно грамотни, и това се оказа по-лесно. Иска да стане автор, иска да напише книга, а няма необходимите перфектни познания в областта на езика, в изразяването, в стила. Излива нещо, както е най-лесно. Затова в много моменти съм разколебан дали това е човек, който е изключително интелигентен и е прочел всичко, или е човек, който е прочел пет книги в живота си, и иска да стане писател. Истината е, може би някъде смесена между това. По същия начин го виждам и в читателски нагласи. Особено сега в социалните мрежи (Фейсбук, Инстаграм), всеки може да изкаже мнението си, да покаже колко е компетентен. Забелязвам неща, които са трагични, огорчаващи. Хора, които така са повярвали в своята компетентност, но се оказва, че им липсват познания за история на литературата, елементарни литературни познания, а се изказват като някакви капацитети. Малко чели, но много компетентни. 

Димитър Христов: Радостно е, че няма цензура, но всеки, който се занимава с литература, много добре знае, че има някакви прагове на приемане. Как ще те приемат като автор? Какви са твоите послания? Към каква аудитория ти се стремиш? Най-елементарни, дори бих ги нарекъл медийни изисквания и принципи. Защото авторът е и медиатор. Той трябва да намери пътя, по който да стигне, не само до сърцата на читателите, да спечели интереса на книгоиздателите, за да го издават. Ако той преекспонира своите глупости, това няма как да стане. Или своите слаби текстове, това няма как да стане.

Пламен Тотев: Или може да се получи веднъж, еднократно.

Димитър Христов: Инцидентно може да стане. Радвам се, че тази твоя мисия като книгоиздател, като литературен критик да открива и да утвърждава нови имена и литературни произведения, които може би дори другите не са забелязали в общия сив поток, е изключително важна. От тези книги, които най-скоро са излезли, издания на издателство „Персей”, все пак как ги преценяваш? И в контекста на техните национални литературни традиции, и в контекста на интереса на българските читатели? 

Пламен Тотев: Мисля, че тези пет книги са много разнообразни.

Димитър Христов: Четивни ли са? Говорихме за четивност, която невинаги съвпада с качество.

Пламен Тотев: Тези книги показват различни страни на тенденциите в европейската литература, защото може би най-експериментална е тази на младия косовски писател Азем Делиу, „Записките на Червея Смолински”.

Димитър Христов: От албански произход и пише на албански.

Пламен Тотев: През август той беше на творческа резиденция в България, в София. Ние използвахме неговото присъствие, бързо издадохме книгата и направихме едно много хубаво представяне в Софийския университет.

Димитър Христов: Аз присъствах на тази среща с автора, с преводачката, но това е човек, школувал на Запад, ако не се лъжа. Като кажем Косово и като кажем едно албанско име, някой може да помисли, че това не е Исмаил Кадаре, не е този, не е онзи. Такива автори, които познават европейската литературна традиция, и в същото време той не остава по-малко албанец в това, което пише. И в срещата, която имахме с него в Софийския университет, където ти го представи, той говори като един модерно мислещ човек, с доста сериозни хуманни послания. И аз си мисля, че този тип мислене, особено на хора от такива млади държави, които живеят в една жестока конфликтност, и етническа, и политическа. Този тип житейски ситуации понякога създават предпоставката за шедьоври. Именно в такива конфликтни моменти, не ги наричам революционни, защото не ми харесва тази дума, това, което се случва с осмислянето, тази експлозия, понякога на таланти даже, този тип някаква нова вълна дори в литературата, може да бъде предизвикан от подобни явления. И се радвам, че сте обърнали внимание на такъв тип автор, защото той е, ако не се лъжа, около 30-годишен, почти дебютант в литературата, но книгата му е изключително интересна. На кое друго би акцентирал?

Пламен Тотев: Той е по-експериментален. И това, което ме впечатли, той каза, че книгата в първоначалния вариант била някъде към 300 страници, от които са останали 60. Което за мен е невъзможно за един автор, като знам колко им е трудно, ако трябва нещо да се среже, да се махне, независимо дали става дума за стихотворение, или по-обемни произведения.

Димитър Христов: Прави му чест, че не е разтягал, а е синтезирал.

Пламен Тотев: Мен лично много ме впечатли като стил, защото говорихме за красив стил, който може да те развълнува. Софи Дол, френската писателка – „Голямата обществена пералня” е нейният роман, удостоен с наградата за литература на ЕС.

Димитър Христов: Една утвърдена авторка.

Пламен Тотев: Утвърдена, и то с книги, които разказват нейните лични истории. Защото дебютният ѝ роман, който също планираме, да го издадем догодина, или по-догодина,„Камий, моето вдъхновение” се казва  дебютната ѝ книга, разказва за нейната болка от загубата на дъщеря ѝ, която неочаквано се разболява и умира. През личната съдба създава литература.

Димитър Христов: Създава портрет на едно поколение или създава представата ни за една епоха, за една култура.

Пламен Тотев: Има го, макар и вгледано много камерно, вътре какво се случва, в душата на човека, претърпял някаква огромна загуба. А тази книга е посветена на нейната лична среща с убиеца на майка ѝ, който преди години е бил младеж, и я изнасилил, и я убил по най-жесток начин. И след това е бил осъден на доживотен затвор, но заради добро поведение, е бил освободен след 30 години. И тя отива да представи книгата си, първата, която е написала за дъщеря си, в едно малко френско градче, където именно се е установил този освободен вече затворник, осъден за убийството на майка ѝ. Независимо от цялата тази тема, аз очаквах една много мрачна, много психарска книга, а тя се оказа толкова красиво написана и остава едно свежо, слънчево, оптимистично чувство. И именно проблемът за прошката, изобщо възможна ли е прошката? Да простиш на някого, сторил такова огромно зло, това е основният проблем в книгата, но е разказано толкова красиво, показано е през две гледни точки. Убиецът Разказва вълненията си да се срещне с нея, защото той не отива насила, съвестта му го кара да отиде. Независимо от тази на пръв поглед покъртителна история – много красива книга, неслучайно получила наградата.

Димитър Христов: И френската литература, и съвременното френско кино  правят впечатление с този тип нравствена, психологическа гледна точка за живота, който живеем и за тези конфликти, които на всеки могат да се случат, за съжаление. Това е една отлика от другия тип масова литература, която не се интересува толкова от тези неща, от тези светлосенки на човешката душевност, на морала, на тези скрити понякога конфликти в обществото, в които всеки от нас може да попадне.

Пламен Тотев: Защото никой не е застрахован от подобно нещо.

Димитър Христов: Това ми направи впечатление и в последните години някои нови френски филми, които съм гледал, включително на последната  кинопанорама в София – това бягство от големите конфликти, и чрез личната съдба, и чрез дори някакъв морален сблъсък. Дори да няма престъпление, да няма нищо криминално в тези сюжети, точно обратното, има един дълбок психологически и нравствен подход в търсене на човешкото, в тази жажда да се спаси човекът от пороците на времето, от това, което ни заобикаля, и в този смисъл смисъл това са много ценни творби. 

Пламен Тотев: Много интересна е и финландската авторка Пия Лейно, която също дойде в България за участие в Софийския международен литературен фестивал. „Раят” е една антиутопия, един жанр, който се оказва много експлоатиран напоследък , в последните едно-две десетилетия. Има такава тенденция във всички национални литератури, а Пия Лейно успява по много ненатрапчив начин, защото повечето от тези антиутопии са силно политизирани. В книгата на Пия Лейно „Раят” има всичко това – неща, които ги виждаме сега, но показани какво би се случило след 30 години, защото действието се развива след 2050-та, 2058-ма. 

Димитър Христов: Аз не съм чел книгата, но ще попитам – това, което описва тя, е след 30 години във Финландия или в по-широк кръг?

Пламен Тотев: Във Финландия, специално района на Хелзинки, столицата на Финландия, но това би могло да се случи навсякъде в Европа. И улавя точно тази политическа тенденция – надигането на партиите, свързани с национализма. Във всички европейски страни явно се случва и се оказва, че във Финландия е взела властта именно такава националистическа партия, която изведнъж затваря целия свят на хората, живеещи там. Няма храна, чудят се как да се препитават, няма дрехи, няма обувки. Истинско щастие е, ако се намерят някакви маратонки, с които да излезе да тича, и удоволствието за всички, стимулът е да попаднат в една измислена виртуална реалност, наречена „раят”, която е достъпна само за богатите, за хората с възможност. Другите тънат в нищета и това е фонът, на който се развива една наглед любовна история за млад мъж и жена, които се срещат именно в тази виртуална реалност и са привлечени един от друг, и решават да се видят и в живота. И как тази любовна история се развива там, в живота, и жената, която иска да излезе извън тази матрица, която е наложена за всички, живеещи в това общество, се опитва за избяга. Тя успява да избяга и много е впечатляващо последното изречение в края на книгата, че накрая излизат от този свят и се оказва, че има истински жив свят, където всичко е нормално, каквото е било сега в наши дни, и виждат една каруца, а пред нея един кон, който не е бил изяден. Това е финалът на „Раят”. 

Димитър Христов: Това е едно предупреждение към национализмите изобщо.

Пламен Тотев: И към дигиталните технологии, които ни помагат, но от една страна, ни лишават от елементарно общуване между хората и човек се оказва зависим от тях.

Димитър Христов: Да, които, от една страна, може да предлагат убежище или бягство, от друга страна, може да бъде един дигитален затвор.

Пламен Тотев: Всички хора в това общество са затворени в този дигитален затвор. 

„Неделни камбани” е един сборник с новели. Четири новели, всяка от тях се състои от четири части. Много интересно хрумване. Една много женска книга, феминистична бих казал. Но фактът, че е написана от автор от Албания, е много любопитен и с това, защото показва как една жена от тоталитарното общество, започва да живее в новия свят на демокрацията с  различното отношение към религията, взаимоотношенията мъже-жени, за  влизането в космополитния, европейския свят. Също една много красиво написана книга. И другата книга – това е на Джовани Додзини „И Бабукар водеше колоната” е посветена на доста актуалния в последните години проблем за бежанците, бежанската вълна и колко трудно е те да влязат в нашето, европейското общество. За всички тенденции, които се случват с това влизане в обществото, с негативното отношение към тях, първо заради цвета на кожата, които уж нямат значение.

Димитър Христов: Не само кожата. Има манталитет, има етнос и религиозна принадлежност.

Пламен Тотев: Различна култура. Този роман разказва за два дни от живота на четирима приятели, бежанци, които в Италия се опитват да намерят работа. Отиват до морето, влюбват се, преследвани и от полицаи, и местни хора. 

Димитър Христов: Очевидно всички тези книги отговарят наистина на някакви тревоги на човечеството и на цивилизацията. Тревоги, които сами си създаваме, които за съжаление чрез войни, кризи, болести и прочие, човечеството само си създава, но и само трябва да се излекува от всички тези неща.

Пламен Тотев: А може би и литературата е едно такова средство за лечение. За осмисляне и за самолечение.

Димитър Христов: Точно така е. Ще ми се да споменем и това, че ти като автор имаш свои книги с литературна критика. Тука съм си отбелязал „Българският блян по епопея”. Това, което си публикувал, е едно от първите ти литературни изследвания, излязло през 1995 година. 

Пламен Тотев: Това беше втората ми книга.

Димитър Христов: А първата – „За място на върха”, 1994 година. Животът на класиката, значи от литературна история, през оперативна критика към класика и след това имаш едно много сериозно участие в създаването на цели поредици и учебни помагала по български език и литература. Нещо, което беше крайно необходимо за така наречения „нов прочит на класиката на българската литература”, и най-вече с тези свои успехи като автор, като издател на помагала по български език и литература. Смяташ ли, че станахме по-грамотни? 

Пламен Тотев: Би трябвало, но лошо е. Вижда се навсякъде, във всеки един текст, написан от съвременни хора. Даже бих казал, че от по-старото поколение най-зле подготвените ученици са много по-добре от голяма част от отличниците, които са днес. Просто е истинска гротеска това.

Димитър Христов: Няма да питам за причините.

Пламен Тотев: Факт е и мисля, че това е резултат от израстването на поколения, които не четат достатъчно, защото ако четат достатъчно книги, текстове, не просто в интернет и социалните мрежи, те обогатяват езика си, изказа си, виждат най-малкото, как се пишат думи. 

Димитър Христов: Няма да ни стигне времето, защото наред със своята творческа, книгоиздателска дейност в различни области, всички тези успехи, които си постигнал – „Златен лъв”, най-високата награда за поредицата „Световна класика” на издателство „Персей”. Ти си инициатор и си  основният фактор и за някои много ценни национални литературни конкурси. Няма да говорим за тях, просто няма да ни стигне времето. Важно е, че това е една много стимулираща твоя дейност, и откривателска – на таланти, от друга страна. Но и едно посвещаване на тези поколения, които идват, а и които трябва да влезат в литературата. 

Какви интересни нови неща да очакваме през 2023 година от издателство „Персей”? Няма да можем всичко да кажем, но поне някои неща, ако не са фирмена тайна.

Пламен Тотев: Подготвяме нови книги от Том Егеланд, един от най-четените скандинавски автори в България. В „Световна класика” също мислим за някои неща, които досега не са били превеждани. Но най-скорошното е тези конкурси, за които каза – „Горчиво вино”, националният конкурс за любовна лирика, който догодина ще отбележи своя 10-годишнина. И сме замислили едно издание, което да излезе в навечерието на 14 февруари, което буквално сега по празниците, или началото на януари трябва да започна да го правя, да го съставям, където да влезнат всички, наградени през годините стихотворения. Миналата година беше бих казал най-силното издание на конкурса. Оттам също тези, които бяха номинирани, включително и стихове на Евтим Евтимов, на който е посветен конкурса и Романьола Мирославова. И една книга, която може би ще се казва „Горчиво вино” и ще събере едни от най-хубавите неща, създавани в българската любовна поезия в последните години.

Димитър Христов: Много ти благодаря. Ти беше един от най-близките приятели на Евтим Евтимов и продължаваш тази негова благородна мисия в литературата. И продължаваш и мисията на своя професор, на своя учител в литературата Симеон Хаджикосев. Искам да пожелая успех на издателство „Персей” и да четем нови талантливи автори, и прекрасни книги, такива каквито издава твоето издателство. 

( Пълното интервю, както и песен на дует„Шик”, може да чуете във видеоматериала.)

Водещ: Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova