menu Начало chevron_right

Месец: март 2022

dete bejanec nosi narytc hlqbove
Под око

Милост, а не милостиня…

Anelia Velinova | 11 — 03

или потребността да правим добро, за да помним че сме хора и християни „ Няма по-голямо щастие от това да направиш добро!„ Онзи ден, Понеделник  се натъкнах на един уличен музикант със саксофон. Беше адски студ, чух го рано сутринта, като отивах на едно събитие в Младежкия Дом. Следобяда към три часа приключи данданията, сакса продължаваше да лее приятен джаз между прехвърчащи снежинки и замръзналата улица. Леле, този зъзне като бежанец, помислих си  – беше с яке, качулка, шал и плетени ръкавици, от които се подаваха  червено –  посинели пръсти. Метнах  своята милостиня от няколко монети в полупразната калъфка,  а момчето спря за момент да  ухне и стопли пръстите си. Направих комплимент, че свири много хубаво. Разбрах, че е завършил музикално училище. Бежанец, от Украйна. От последната война. Сетих се за  мои приятели  във Варна, които бяха пътували до Румъния да посрещнат и настанят по къщите си  украинци, да осигурят  топлинка и подслон на хора,  изпаднали в  истинска, огромна беда. На моето поколение му бе писано да е свидетел на не една война  и бежанци. Случи се не само да видя, но и да общувам с прокудени от домовете си хора… В Тбилиси посрещах бежанци от Южна Осетия. Хора, които не бяха успели да погребат убитите си бащи и майки, други бяха успели да заровят мъртвите в градината си. В нещастието си имаха късмет –   спасили се от бомбите и куршумите на “освободителите“. Видях деца, които заекваха от „Град“ стрес, получен от ужаса на гърмежите от летящи ракети. Грузинските бежанци бяха прокудени от домовете си от Абхазия и Южна Осетия. Там  се настаниха други хора.  После войната в Сирия – лагерите за бежанци от най-светската арабска държава бяха изградени в съседна Турция още преди да започне войната. После лагери в съседните Йордания и Ливан. Процъфтяващи и уредени градове бяха сринати, жителите […]

Любовта, без която не можем

Проф. Златимир Коларов за литературните си постъпки

Anelia Velinova | 10 — 03

Смисълът е да даваш. Един от водещите доктори в своята област, проф. Златимир Коларов гостува в студиото на радио Брайл ФМ, но като автор на книги. Златимир Коларов е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор и съавтор на над 580 научни труда в областта на ревматологията, имунологията и вътрешната медицина. Автор е на 23 художествени, публицистични, научно-популярни и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 7 за документални и 8 за научно-популярни филми и над 250 публикации в литературни и електронни издания. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, италиански, гръцки, португалски, руски, албански, украински, полски и румънски езици. Филмите му са представени на фестивали и прожекции в Гърция, Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Израел, Англия, Словения, Русия, САЩ, Япония, Канада. Две от книгите му са преведени и издадени в Украйна и Германия. Носител е на 52 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член е на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци – гилдия „Сценаристи” и Съюза на журалистите в България. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”, заместник-председател на Научното дружество по ревматология, почетен член и член на управителния съвет на Асоциацията за лечение и изучаване на болката, асоцииран секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM. Димитър Христов: Проф. Златимир Коларов е личност, която винаги ме е вдъхновявала със своята разностранност, със своите успехи в различни области. Литературата и медицината са две хуманитарни области, но във всяка твоя проява в тях се вижда човещината, която е крайно необходима и на лекаря, и на писателя. За мен това съчетание на медицината, като грижа за здравето на хората и на обществото, […]

podcast
Под око

Кратка приказка за слепите царе

Anelia Velinova | 10 — 03

И се хванаха слепите гуша за гуша. Изведнъж се оказа, че слепотата им е най-малкият проблем. Че то слепотата проблем ли е? Я да знаеха ония, окатите, как се усвояват пари под сянката на белия бастун – тутакси щяха да си помислят как да се изкарат и те слепи. То сега слепите пък тръгнаха да се изкарват сляпо-глухи. Не им стигна Съюза, Кооперацията на екскурзианта – сега и сляпо-глухи. Що ли? Ами келепирец откъдето има, те са там. И най-хубавото е, че държавата хич не я е еня за това. Ръси пари – съвестта ли си лекува, очи ли на Запада замазва – все едно: пари има и те не са малко. Но я питайте слепите царе – веднага ще ви кажат, че пари няма, че хората са бедни и онеправдани. И най-лошото е, че са прави. Хората са бедни и онеправдани – не и слепите царе. Те се ограждат с една свита, която ги брани на всяка цена и с цената на всичко. Затова ви казах в началото, че слепите се хванаха гуша за гуша. Единият цар умря, ей така, уж беше безсмъртен, уж всичко можеше… обаче храс и прас. Прибра си го Дядо Боже и о, ужас – никой не изпадна в дълбока скръб! Един човек организира автобус за погребението му, за да могат слепите последна почит да му отдадат. Шестдесет- местен автобус, голям: ако се броят и правостоящите, като нищо до сто души щеше да събере. Ма се качиха само двама. Народната любов ли задави другите, скръбта ли непреoдолима замрази краката им – не зная, но автобусът се издундурка само за двама души! Та когато беше жив царят, то не бяха метани, то не бяха клетви за вярност… А насъскаше ли някого, цялото Общо събрание на брата от гърба кожата смъкваха само и само да покажат верността […]

Под око

И С Т И Н А Т А

Anelia Velinova | 10 — 03

Висоцки – песента за Лъжата и Истината. Няма определение за Истина. В самото ѝ разбиране има доста клопки, тъй като тя е функция на самия човек, по-точно, на неговото развитие. Може би затова едно време говореха за тaka наречените голяма и малка Истини. Един Господ знае какво точно са имали предвид апологетите на комунизма. Ако се замислим, човек никога не може да изкаже цялата Истина. Споменаването на факти не представлява същинската Истина. Фактите предизвикват коментари, но това е далеч от нещата, които си съществуват и без тях. И никой няма представа за пълната картина на обективната действителност. Сигурно затова е толкова трудно да повярваш в Истината и да запазиш нужното равновесие в психически и физически планове. Щом излъже човек, той започва да се страхува, защото неминуемо става потърпевш, заради експлозията от сблъсъка на Истината със създадената от него лъжлива представа. Посветените твърдят, че народи, които много са лъгали, буквално са спрели своето еволюционно развитие и дори са изчезнали или са разпръснати по света. И така, Истината не е фактът, не е вероятността, не е предположението ти, нито интуицията само, дори не е твоето възприемане на ставащото сега, защото то е различно за всеки. По-близо сме до Истината, когато комбинираме тези разнопосочни елементи и търсим общата причина за тяхното съществуване. Но когато си една от две противоположни страни в конкретен процес – още повече ако си по-подготвената и по-информираната от отсрещната страна – тогава работата вече опира до морал. Как смятате?  Анелия Велинова www.braillefm.com

Ivan Ivanov
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

„Феърплей“ (07.03.2022)

Anelia Velinova | 10 — 03

Темите във „Феърплей“: Започваме в снега на Националния стадион, където се изигра едно дерби, което… може би не трябваше да се играе. Левски и ЦСКА не се победиха, а и трудно можеха да го направят, когато условията изобщо не бяха за футбол. Защо не бе отложен мач, който и двата тима искаха да бъде спрян? Отзивите от дербито в неделя. Няма да има конгрес на БФС. А трябваше да си говорим за него в следващите 10 дни и да прогнозираме, анализираме… Няма да има такъв. Михайлов остава президент още месеци, като най-рано през лятото ще е следващият възможен избор на нов такъв. В Европа такива проблеми няма, хората играят при идеални терени, добри условия и пълни стадиони. В Италия интригата за титлата се заплете с ключова победа на Милан в Неапол, в Испания Реал увеличи аванса си на върха, а в Англия Сити разби Юнайтед и не отстъпва от шестте точки дистанция пред втория Ливърпул. В Мексико се случиха невиждани отдавна по стадионите събития, масов бой, пренесъл се дори по терена, с много ранени, вероятно и жертви. Разбира се, спортът продължава да тупти и в ритъма на случващото се в Украйна, санкциите срещу Русия не спират. В четвъртък започва мегатурнирът Индиън Уелс от сериите Мастърс в тениса, а там един руснак влиза като номер едно в света – Даниил Медведев. Григор Димитров също е в основната схема, той се изкачи и с две места в Индиън Уелста от тази седмица. Виктория Томова ще играе квалификации. Водещ: Иван Иванов

Под око

Цена на живота. Познанието – преимущество или опасност.

Anelia Velinova | 9 — 03

От древните митове и легенди, през библейски  времена или екстремни исторически събития е видно, че познанието и еволюцията е нож с две остриета… Какво имам предвид ли?  Ще споделя моите лични съображения, относно изменчивостта на човешката природа. Хората понякога не съзряваме, а откровено остаряваме и оглупяваме. Само някаква “културна опора” може да ни спаси от моралния срив, който следва да настъпи, вследствие на отслабената ни жизнеспособност – телом и духом… Един от основополагащите постулати на даоизма сочи: “Знаещият не е ерудит. Ерудитът не е знаещ.”… Тънка е границата между противоположностите и е велико майсторството да се живее по начин, който да не фиксира крайности, а да съчетава и адаптира интелигентни обобщения и реакции, които да изключват агресията като най – лесния подход за защита на вътрешната позиция у човек. Как мислите, защо различните религии имат като инструментариум цял арсенал от ритуали и практики, които могат да бъдат: мантри, заклинания, жертвопринoшения, молитва, отшелничество и още сакрални прояви?! Човекът винаги е осъзнавал (или поне e подозирал) своя първичен емоционален капан, който го обрича на самоунищожение. “Грехът пише истории, добротата мълчи.” казва Гьоте. Докато човек е концентриран  в своите мантрични или молитвени занимания, той “изключва” егоцентризма, житейските си пристрастия, като че да се “очисти” за пред своето божество, понеже само тогава единичните  му желания могат да добият смисъл на глобални каузи. Чистото сърце и ум е като новорождение – всичко може да отпочне отначало, да се отворят нови възможности и решения, понеже Бог предузнава и откликва, разделя, но и обединява. Ерата на християнството очертава индивидуалния път на всеки грешник, изкачващ стълбицата от добродетели, както пространно описва Св. Йоан Лествичник , за да достигне венеца на добродетелта – смирението. Постижимо ли е то изцяло и в пълнота?! Едва ли, според мен, но като за начало, осъзнаването на първородния грях и изкуплението, което всеки християнин […]

Andrej Apostolov za Kuba
Приемната

Остров Куба – на крачка от непознатото

Anelia Velinova | 7 — 03

Разговаряме с Андрей Апостолов – историк, журналист, анализатор и общественик – за  Куба – позната и непозната. Ще ни разкаже интересни факти от живота, държавното устройство и народопсихологията на тази най-ярка перла в огърлицата на Карибите, както и за новата книга „КУБАСИ“, която предстои да излезе от печат. Христо Петров: Да започнем с новата книга, която предстои да бъде публикувана и какво е нейното заглавие? Андрей Апостолов: Един от най-известните лозунги в Куба е: Cuba Sí – „Куба Да”, трансформирах в „Кубаси” и така се роди заглавието. Владислав Кацарски: Откога имате допирни точки с Куба?  Андрей Апостолов: Свързват ме 40 години с нея. Бях там преди разпадането на социалистическия лагер. Опитах се да пресъздам историята на революцията не с подробности и патос, а със сложността на победата след януари 1959 година до днес. Даже първата глава е „Ден първи, ден нула”, защото 1 януари се смята за ден първи на революцията, а в кубинската история има и ден нула. Това е денят, в който се унифицира националната валута. Имаше песо, което е конвертируемо, и черното песо, с което можеш да пазаруваш навсякъде. Сега имат само едно песо и смятат, че е започнала неговата нова епоха, в което ми се иска да вярвам, но не съм убеден.  80-те години бяха добър период за кубинците, времето, когато трябваше да влязат в експлоатация близо 200 промишлени предприятия, строени от соцлагера и с пари от Съветския съюз, с много специалисти оттам и България. Ние сме построили почти цялата им иригационна система и кубинците ни оценяват много високо. Много от язовирите в Куба са строени от български специалисти. Разпадането на социалистическия лагер е един от тежките удари за нея. Настъпва „специалният период”, когато хората едва оцеляваха физически. Без братска обич, без пари, без външна търговия, без бензин и храна, а построените 200 промишлени предприятия бяха блокирани. Построени, завършени, но […]

Aneliq Welinowa_Vladisalav Kacarski, Hristo Petrov
Приемната

Обръщение на Нешка Робева към Кирил Петков

Anelia Velinova | 7 — 03

Робева: Предадохме Левски, наричаме Ботев терорист! Искам истината за войната в Украйна. Започваме със стихотворението на Радой Ралин „Писмо до Ванка с танка”, след което ще коментираме обръщението на Нешка Робева към министър-председателя Кирил Петков, за да видим целия екран на случващото се в света и в България. Ще се опитаме да покажем тази картина безпристрастно и в цялост. Пиша ти от Плевен, драги Ванка. Помниш ли кагда пришол със танка? Беше млад, но се държеше мъжки. Зарази семейството ми с въшки… Взе на мама златните пендари и дори галошите ми стари. Помниш ли, как кушаше картошки? Наконец забърса три кокошки. После си преспал със какa Сия и изпил си всичката ракия. А след време чухме и мълвата, че си гръмнал тате във главата! Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята… Нешка Робева изрази силното си разочарование от премиера Кирил Петков с дълга публикация в социалните мрежи. Легендарната българска треньорка в художествената гимнастика е гласувала за „Продължаваме промяната“, но не е съгласна с много от действията и думите на премиера. Повод за възмущението ѝ стана изказване на Кирил Петков относно Русия и санкциите, които ще бъдат наложени от наша страна. Анелия Велинова: Емоционален е апелът, който отправи Нешка Робева: „Г-н Министър Председателю, обръщам се към Вас, така, както са ме учили, че е подобаващо да се обръщаме, към човека, на когото сме гласували доверие да ръководи държавата ни. За Вашите […]

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter

Към албума
  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play