Режисирана спонтанност или добре премерен скок
Днешната тема е доста трудна, защото всеки му намира колая и съответните оправдания за постъпките си, иначе казно – мотивите. И тък като времето ни е объркано и мътно, обосновките са същите. Има предлагане и търсене на идеи, на пари, на морал, на ценности: естествено спрямо деня и оцеляването. Непостоянството ни е постоянно! Но както се знае – зависи кой от коя страна на барикадата е и колко хода напред може да вижда. Животът е шахмат, но дали можем да играем играта – е друг въпрос. Житейският принцип „стани да седна“ е масово разпространен. „Римско право“, какво да се прави – нищо ново под слънцето! Т.е. не сме мръднали и крачка напред. Трудно се управлява народ като нашия: всеки е вещ по всичко и, щом не е по неговата, значи е калпаво. За лична изгода се влиза в съюз и с дявола – само и само да сме от страната на печелившите и силните на деня. А спрямо чужденците – о, дайте ги насам – какво ласкателство, какво захласване, какво кланяне! Но към своите трябва да сме строги – да си знаят мястото. Днес интересът зачерква човещината почти на всяка крачка, без да се съобразява с привързаностите на хората към семейство, род и родина. И това е световна тенденция, наложена с военен ДЕМОКРАТИЧЕН ботуш. Защо да изоставаме? Какъв е “promise-ът, че да има компромис? Ясно е, че без пагубен компромис не може – това е устойчиво закрепеното в политиката и в бедните съзнанийца! Защо се трупа такава меродавност ли? Защото парата при пара отива, интересът при интереса… А във вакуума обикновените пладнешки разбойници кръстосват шпаги с неясни интелектуални, морални, жалки, слагачески разбирания, с които се обработват хорицата, оставени в информационен глад. И кой се докопва до мекото на баницата? Ми който може – с раболепничество, подмазване, с лакти, ритници, лупинги […]
