март 2023 - BrailleFM

Спортно шоу „Феърплей“ (28.03.2023)

Anelia Velinova | 30 — 03

Темите: – Загубата в Будапеща с 0:3 не е изненадваща, но това не я прави по-лесна за преглъщане. Два мача, нула точки, нула вкарани гола – това не е стартът, който ни обещаваха и очаквахме в европейските квалификации. Отзиви и анализи на случилото се в Унгария, а и срещу Черна гора в Разград дни по-рано. – Как ще ги стигнем унгарците на футбол? Да не говорим за по-големите футболни сили от тях… Въпрос, на който отговорът става все по-труден с всяка следваща изпусната и изгубена година. – Какво друго се случи из Европа на старта на квалификациите? – В тениса върви Мастърс турнирът в Маями, но Григор Димитров отпадна преди старта на втората седмица. – В баскетбола видяхме така дълго чакан финал Левски – ЦСКА, купата е за „сините“ и мачът си струваше. Както и целият турнир. – В бокса пропадна боят, който се чакаше от целия свят – Тайсън Фюри срещу Олександър Усик. Защо и как се случи? И какво можем да очакваме вместо него през 2023-а? Водещ: Иван Иванов

Любовта, без която не можем

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя

Anelia Velinova | 30 — 03

Има поети, които цял живот пишат едно стихотворение. Венко Евтимов е автор на 10 стихосбирки. На любовта е посветена и последната му книга с избрани стихове „Молекула любов”. Разговаряме с журналиста, издателя, поета, драматурга Венко Евтимов за съдбата на българската литература днес. Как се развива тя и успява ли да се конкурира с литературите на европейските страни? Сгрешени политики и липса на дотация за българската книга. Спомени за Евтим Евтимов. Димитър Христов: Това е предаването „Любовта, без която не можем” на радио Брайл ФМ. Казвам добре дошъл на поета, журналиста, издателя, драматурга Венко Евтимов. Споменавам тези различни твои занимания и призвания през годините. Разбира се, най-известно е, че си поет, защото от ранна възраст помня, че твоите стихове направиха силно впечатление. Още с първата си книга имаше сериозен успех в българската литература. И, разбира се, журналистиката, драматургията – занимания, които бяха много добър вариант за човек, който пише, който се занимава с творческа работа, за да може и да се прехранва, и да получава някаква заплата. Връщам те в онези години, защото когато бяхме млади поети, литературният живот беше друг. Общуването беше друго. Ние се познавахме и познавахме пишещите не само от нашето поколение в цяла България. Имаше едно постоянно движение и постоянни срещи, конкурси. Самите литературни издания, в които сме работели като в. „Пулс”, други издания, където сме сътрудничели, бяха такива средища. Не ти ли липсва това нещо сега? Венко Евтимов: Мисля, че литературният живот след прелома, ако можем така да го наречем, или разлома, изключително много обедня. Защото освен „Пулс” имаше още „Средношколко знаме“, „Родна реч”, десетки издания в София, в провинциите, където младите хора можеха да намерят стихове, разкази и всяко нещо, написано от техни връстници. Съответно и те да си опитат късмета, да си опитат възможностите. Тази възможност за изява сега е отрязана. Димитър Христов: Тогава нямаше интернет, нямаше Фейсбук, социални мрежи. Венко Евтимов: Да го приемем така, но те се заместваха от нашето […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 21.03.2023

Anelia Velinova | 28 — 03

За какво ще си говорим днес във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ? – Националите са на преден план, предстои стартът на квалификациите за Евро 2024 и идва надеждата, че тази кампания ще ни доведе до първи голям футболен форум от точно 20 години. Всичко преди мачовете на България с Черна гора и Унгария. А и поглед към цялата група, програма и шансовете ни. – Преди паузата нямаше драми в първенството – ЦСКА и Лудогорец спечелиха и запазиха статуквото, Левски победи за трети пореден път, а в този кръг пак не се мина без скандали. Този път такъв имаше в „Надежда“ на дербито Локо (Сф) – Славия. – В Европа видяхме Супернеделя с четири грандиозни дербита едно след друго, а черешката на тортата бе Барса – Реал, решен с драматичен победен гол в добавеното време. Две от топ първенствата изглеждат решени, но в Англия и Германия интригата живее. – Жребиите в трите евротурнира – как се събраха три от четирите големи фаворити на букмейкърите за спечелване на Шампионската лига в един поток? – В тениса Карлос Алкарас се върна на върха на ранглистата, а и стана шампион в Индиън Уелс. Григор Димитров чака Мастърс-а в Маями от сряда. – „Ред Бул“ предизвика вълна от похвали за „най-бързия“ болид в историята, спечели победата в Саудитска Арабия, но… асът Верстапен е недоволен. Защото победата не бе за него. – Алберт Попов завърши един отличен сезон в алпийските ски по добър начин и си писа много висока оценка. При това – заслужено. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Anelia Velinova | 28 — 03

Кой е Зоран Джинджич? Кой го уби и защо? Какво се случва на Балканите? На тези и други въпроси отговаря журналистът Николай Кръстев. Разговор за новия му филм на тази тема. Владислав Кацарски: В началото на днешната ни среща няма как да не споменем за етническото прочистване чрез геноцида над българското население в онази част на някогашна България, което много, много не се обсъжда. За стотиците хиляди напуснали Лозенград, Гюмюрджина, Дедеагач, Едрене и Еникьой, Кукуш, Скопие или Солун, зад които остават масови гробове и изпепелени къщи. Разумът отстъпил място на ужаса в онези мрачни години. Докато има памет, никой не умира. България е пострадала от изгубването на огромна част от териториите си – Източна и Западна Тракия, Македония, Северна Добруджа и Западните покрайнини. Стотици хиляди са били принудени да напуснат домовете си и да потърсят убежище в освободените български територии. Раната остава отворена за няколко поколения не само в България, но и на Балканите. И така до днес. Какво се случва в най-близките западни съседи на България? За Сърбия и Македония в официалните медии се споменава, само когато има нещо скандално, или политически пикантно за огладнелите политици от двете страни на границата ни. При нас „На 10-ия етаж” сме поканили най-добрия анализатор на Западните Балкани. Това е човекът, който не само следи и анализира случващото се на запад от България, а и личността, която е отворила не една врата в дома, буквално, на почти всички от играчите на разклатената политическа сцена в нашия неспокоен регион. Добре дошъл на г-н Николай Кръстев. Николай Кръстев: Здравейте. Много благодаря. За втори път съм тук, но във вашия нов дом влизам сега за първи път и искам да ви пожелая още повече успехи, и да стигате до повече и по-голяма аудитория. Владислав Кацарски: Дай боже! Но да не забравяме, че всичко зависи от нас. Направихте един много добър филм за Зоран Джинджич. Първо, да кажем кой е Зоран Джинджич? Ако искате да започнем оттам и след това, разбира се, ще […]

Едногодишен грант 2021

Богомилството

Anelia Velinova | 28 — 03

Вие отново сте с „Бъди благословен”. Подхванах една тема за „наши заслуги”, макар че звучи грозно да се каже така, но те дълго време са скривани, подменяни, по друг начин е манипулирана информацията. И затова аз се чувствам отговорна по някакъв начин като историк да възстановя поне една малка частица за истината за тези хора. Говорихме за Боян Мага, който се счита за основател на богомилството. Човек с изключителни способности, нечовешки бих казала, който говори за себе си, отказвайки се от короната, която предлага брат му Петър, че „не е цар на тази земя и не може да си позволи да носи земна корона”. На 12 и 13 април 928 година, след смъртта (927-ма) на цар Симеон, бащата на Боян Мага, младежът, който е само на 17 години и вече е посветен в западната езотерична школа, която в лицето на Магнаура го е обучавала, и той като гений много бързо е завършил това обучение. И на зоро австрийската сирийска школа „Северно сияние”, която пък обхваща източните окултни науки. Тоест в един 17-годишен младеж е събрано едва ли не цялото познание тогава на земята. На 12 и 13 април 928 година в подземието на църквата „Св. Параскева”, която е подарена лично на Боян Мага (тази църква е към царския манастир във Велики Преслав), той дава посвещение на събраните от него много приближени съмишленици. Това са хора, за които ще кажем по няколко думи, които стават първите апостоли на движението на богомилите, сред които се намира и единствената тогава жена богомил, младо момиче Макрина, която се превръща след това в едно от преражданията си във Франция в бъдещата Есклармонда де Фоа. И в следващата инкарнация в Преподобна Стойна, казват езотериците. Тази млада мома, защото тя е била само на 16 години, когато приема кръщението от 17-годишния Боян Маг, до края на своя живот разпространява богомилското учение в Европа, защото това е една от основните цели на […]

Приемната

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек. Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]

Приемната

Внезапната смърт на поета

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговор с акад. Благовеста Касабова и поета Иван Есенски. Съдби, народопсихология и фатални събития в българската литературна действителност. Владислав Кацарски: Благовеста Касабова и Иван Есенски в един предстоящ, не много лек разговор за прекъснатия полет, преждевременната смърт на поета или конфликта на личност и общество. Здравейте. Много ми е приятно, че сте тука. Винаги е ставал хубав разговор с вас. Не сме обещавали леки разговори, но пък за сметка на това ще се поровим малко из историята, да видим кое, докъде, как и колко. Откъде да започнем? Иван Есенски: От историята. Владислав Кацарски: Аз като човек, който все пак съм се занимавал с литературна история дотолкова, доколкото съм се опитвал дори и да специализирам това нещо, макар че специализирах литературна критика, ще кажа така – аз ще се постарая да не преча, а само ще „побутвам” разговора, защото вие двамата сте достатъчно големи, за да мога да се намесвам с каквото и да е компетентно мнение. Да видим откъде ще се върнем тогава? Иван Есенски: Както казахме от историята, защото в крайна сметка България може би е единствената страна в света, чиято историография не е толкова вярна, колкото нейната литературна история. Така се е стекъл животът на България още от VІІ век насам. Нейната литературна история е свързана с историята на народа ни, превръщането му в нация в различните етапи. Първо, Второ, Трето българско царство, след това каквото става. И всъщност, ако се върнем на правилото, че историята се пише от победителите, а тя така се пише, на нея явно не може да се вярва, или не може да се вярва 100%. Но литературата не позволява никакъв фалш. Тя няма да е литература тогава. Тя ще е донос или нещо друго, ако авторът лъже, или изопачава истината в името на някаква конюнктура, някакъв личен и друг интерес. Ето, изведнъж заставаме срещу невъзможността да се мълчи, даже във времена, когато мълчанието става история. Аз мисля, че ние в момента сме в […]

Приемната

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Anelia Velinova | 20 — 03

Оригинален, непринуден, артистичен, Илко Мишов разказва и пее авторски песни от новия си албум „БЕЗ РАМКА”. Владислав Кацарски: Илко, здравей. Много се радвам, че ни уважи и че дойде при нас със своята китара. Сега ще си говорим за музика и за това, което ни заобикаля, защото музикантите и поетите живеят на тази земя с всички човешки скърби и радости, макар понякога те да са в малко по-големи краски в нашия живот. Попаднах на едно твое представяне на албума ти, който е много странен албум, защото той има бардовска поезия и не бардовско свирене. Тоест има много силно музикантско свирене, а бардовска поезия. Ако искаш да започнем с една песен от този албум и после ще поговорим защо така направи ти и се изрази по този начин. Илко Мишов: Понеже сме в София, да почнем с песен за София. Владислав Кацарски: Къде успя да пресипнеш така? Илко Мишов: Снощи пресипнах в един клуб. С един наш общ приятел „забивахме” с групата ми и понеже имаше много рокендрол, и така… Владислав Кацарски: Не е трудно да си досетим, че клубът е „Пачис”, а приятелят е Васко Кръпката. Защо в този формат издаде твоите песни, като ти имаш група? Пътувате по света. Можеш ли да кажеш, че си обиколил света? Илко Мишов: Горе-долу, да. Пристанищата общо взето. Никога не съм ходил в Париж, защото няма пристанище. Владислав Кацарски: На футболиста животът е от стадион на хотел, на музиканта – от пристанище на пристанище. Илко Мишов: Като ги имах вече тези песни, имах вариант да ги запиша с групата си, или да ги запиша на компютъра си, да направя там ангажименти и т.н. Но исках да избягам от изкушението. Изкушението да имам, неминуемо записвайки ги по начина, по който всички записват, щях да имам плейбек или синбек. И може би щях да се изкуша като ме поканят някъде, вместо да изпея песните на живо, както според мене трябва да бъде, да ги […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 14.03.2023

Anelia Velinova | 20 — 03

Темите във „Феърплей“ по Радио БРАЙЛ ФМ: – В българския футбол спокойствие няма, пролетта обещава да е интересна и на терена, и около него. ЦСКА взе сблъсъка на нерви и „надцакване“ в Бистрица с публика по хълма и околните имоти, която бе доста по-многобройна от тази на трибуните. И това доживяхме, но какво ли не ни предлага този невероятен български футбол. В Разград пак се говори за съдийство, а нападките между Лудогорец и Илиан Илиев, особено от страна на клуба-шампион, излязоха извън добрия тон и минаха на лично ниво. В Левски… Там очевидно битките тепърва започват, при това вече не под слогана „за спасението на клуба“, а вътрешни, между трите важни фигури в ръководството. Какво се случва и какво можем да очакваме да се случи там? – В европейския футбол иде седмица на реванши в осминафиналите на трите турнира, като акцентът, естествено, е в Шампионската лига. В Англия преследването на Арсенал и Сити продължава при същото статукво, в Испания лидерите също спечелиха, а в Италия въпросът е вече не дали, а кога Наполи ще стане шампион. – Извън футбола – продължава Мастърса в Индиън Уелс, за съжаление без отпадналия рано Григор Димитров. – Какво се случва зад Океана в първенствата на НБА и НХЛ? В студиото: Стоян Стоянов Водещ: Иван Иванов

Едногодишен грант 2021

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

Anelia Velinova | 16 — 03

„Предците ми дошли са от една държава, Где Дунавът студен край Тракия минава. Отвъд Унгария е тя….” (Елегия 16, Пиер дьо Ронсар) Разговаряме с Лилия Панова, лекар, поет и преводач, за българската следа в Европа – за Пиер дьо Ронсар и за неговата поезия. Владислав Кацарски: Днес ще си говорим за културните следи на България в Европа или за поезията като мост и средство за съхраняване на любовта. Анелия Велинова: И кой може да живее без любов. Този, който живее без любов, живее под земята. Но достатъчна ли е само любовта? Владислав Кацарски: Заедно с нашата гостенка поетесата д-р Лилия Панова ще се опитаме да навлезем в тези ягодови полета, и понеже Лилия Панова е лекар, няма как да не стане въпрос и за медицина. С тези мои думи се изчерпва историческият принос към експозето на това предаване. Сега вече мога да кажа добър ден на Лилия Панова. Здравей. Лилия Панова: Благодаря за поканата. Владислав Кацарски: Истината е, че за първи път след Димитър Христов ни гостува такъв значим преводач на поезия. Анелия Велинова: И самата тя поет. Сега ще ми позволиш да те представя. Доктор Лилия Панова е родена в град Стражица. Завършва медицина през 1984 година. Работи в София от 1992 година като педиатър. Специализира детска психиатрия, неврофизиология и ревматология в Университетска болница в гр. Тур, Франция. Член е на Съюза на българските писатели, член е на Международния съюз на лекарите-писатели, заместник-председател е на Българския клуб на лекарите-писатели. Нейните стихосбирки „Това от птиците го знам” (1996), „Път през миража” (2000), „Мощите на светлината“ (2007) са получили три национални литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в много български вестници, алманаси, антологии, а също в „Муза Медика” в Нюрнберг, ”Mюр дьо Поези” в Тур, Франция, в списание „Мандрагорас” в Атина. Тя е автор на единствената двуезична книга, посветена на Принца на френската ренесансова поезия – Пиер дьо Ронсар и в книгата се съдържат нейни лични изследвания на българските […]

Месец: март 2023

Спортно шоу „Феърплей“ (28.03.2023)

Венко Евтимов: Книгата стана скъп продукт за читателя

Спортно шоу „Феърплей“ от 21.03.2023

Журналистът Николай Кръстев: Предстоят бури на Балканите

Богомилството

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Внезапната смърт на поета

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Спортно шоу „Феърплей“ от 14.03.2023

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter