ноември 2022

Съюзът на слепите – сляп за истината

Anelia Velinova | 30 — 11

Какво се е случило в село Баня? Правозащитна организация ли е Съюзът на слепите в България? Защитава ли слепия човек? Защо лъже председателят на ССБ Васил Долапчиев? Лечима ли е наглостта? Ще чуете отговорите на тези и други въпроси в предаването днес. Владислав Кацарски: Започва предаването за звучната плесница, която получи председателя на Съюза на слепите Васил Долапчиев. Казано честно, с това не ми се занимаваше, не за друго, а защото си бях обещал, че с нещата около Съюза на слепите ще се опитаме да ограничим нашите предавания. Това, което не се случва в Съюза на слепите, няма смисъл да го отразяваме. Изключително ми е забавно да наблюдавам как председателят Васил Долапчиев се прави, че не съществуваме. Това е невероятно, уникално е. Забавлява ме не за друго, а защото това са странни изблици на един комплексиран човек. Тука сме, съществуваме. Хората ни слушат, гледат ни. Не сме казали, не сме направили каквото поискаме, защото в края на краищата медията си е медия. Тя може да направи много хубави неща, може да прави и много големи бели. Но тази тиражирана лъжа от председателят на Съюза на слепите повече от 5 години, нямаше как да не ни накара да направим това предаване. Още преди 5-6 години излъчихме един репортаж – разговор с Любен Петров, мир на праха на този човек. Още тогава казахме, че Васил Долапчиев лъже. Тогава бяхме младо радио, тогава бяхме без чак толкова възможности да се чуем надалеч, нямахме нито ютюб канал, нито страница. Средствата за огласяване на нашите неща бяха малки. Нищо, че и тогава работехме със същия ентусиазъм, с който работим и сега. Бяхме и по-малко като екип. Този репортаж, който сега ще видите, ще ви покаже за какво става въпрос. За какво безочие става дума. Хора бяха изключвани от Съюза на слепите, защото уронвали престижа на организацията и на слепите. Не става въпрос за уронване, […]

Под око

Не песен за човека, а шамар за председателя на Съюза на слепите, г-н Васил Долапчиев

Anelia Velinova | 25 — 11

Случката. Тя случката станала в с. Баня. Спомняте ли си подобното изречение? Ако не си го спомняте, да ви подскажем. „Тя случката станала в с. Обнова“. Така започва Вапцаровата „Песен за човека“. Но преди да започне този разказ, нека предупредим: ако не можете да понасяте чуждо мнение; ако си падате по следване на догматични ръководители; ако мислите, че всяко мнение, различно от вашето, има за цел разрушаване – не четете по-долу. Но понеже знаем, че няма да се съобразите с „преди употреба прочетете листовката“, сме длъжни да ви предупредим. Този материал ще изостри злобата ви до степен разстройване на нервите. Ако прецените, че можете да си го позволите, започнете. И така, случката станала в с. Баня. Там, на 11 ноември, се събрали две регионални организации на Съюза на слепите. Защо са се събрали и какво са си приказвали хората до преди случката, за която ще разкажем, не е важно. Важното е, че на вечерята възникнал председателят Васил Долапчиев. И като възникнал, решил да тегли едно малко, съдържателно и изпъстрено с назидателен тон слово. От ония менторско-авторитетните, целящи да смразят слушащите, и да ги убедят в по принцип неимоверните грижи, които Съюзът на слепите полага за своите членове, а те, неблагодарниците, нехаят. Не само че са неблагодарни, но са и безотговорни. Вече 22г. по села и по паланки Долапчиев ораторства в този стил. На места, където е нужно по-убедително внушение, блъска по бюрото като Никита Хрушчов и, казано честно, му се получава. Защото има кой да го търпи. Не можем да отречем манипулаторските способности на председателя Долапчиев. Благодарение на тях и на политиката на държавните институции вече толкова години Васил Долапчиев оцелява. На словото му на вечерята в с. Баня (и там, както из други градове и села) той разказал случката за шестимата неблагодарници, които били назначени на работа, след като […]

Приемната

Александра Ивойлова: „Обичам да играя със светлината и сянката”

Anelia Velinova | 24 — 11

Александра Ивойлова се изявява в различни области на изкуството – като магистър по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, а впоследствие камерна певица (специализирала в Париж, издала е компактдисковете „Барокови арии и песни“ и „Отражения“), с илюстрации, художествени и фотографски изложби (фотохайга), с поетични публикации в наши и чужди издания. Публикува литературна и музикална критика, отзиви за изложби, есета, фрагменти, епиграми. Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“, Съюз на българските журналисти, World Haiku Association (Япония), Europoesie – UNICEF. Разговаряме с Александра Ивойлова как всеки миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Владислав Кацарски: Много се радвам, че си при нас в студиото след толкова време. То не бяха пандемии, то не бяха чудесии. Както се казва, добре, че сме цели, живи и красиви. Александра Ивойлова: И аз съм много щастлива да бъдем заедно. Владислав Кацарски: Хубаво е, че си тук. Ти не спря да работиш през това време и всичко, до което се докоснеш, става златно или прави чудеса. Сега ще ни разкажеш за един фестивал, но преди това за заниманията ти с фотография. Много те моля сподели за тази магия и защо онзи ден не беше с фотоапарат? Александра Ивойлова: Така се е случило. Това е едно мое ново пристрастие от 2016 година и е продължение на любовта ми към рисуването. Аз съм дъщеря на художник, светла памет на моя баща Сергей Ивойлов. Тази година честваме 100-годишнината от рождението му. Цял живот съм била в обсега на неговото жизнелюбиво изкуство, той беше много слънчев човек. А откакто хванах в ръка фотоапарата, виждам много повече детайли, които са ми убягнали до този момент. Пиша хайку, много често сравняват хайку с фотография. Така всеки един миг чрез хайку и чрез фотоапарата може да се преживее като чудо. Това е моята любов. Владислав Кацарски: Дотам ли те е обзела, че си в състояние да скочиш пред идващия влак, за да снимаш това, което ще изпуснеш, когато отмине той? Александра Ивойлова: По никакъв начин няма да скоча пред влака. В много обикновени неща има интересни моменти, просто трябва да ги погледнеш по друг начин. Много обичам да си играя със светлината и сянката и цялата изложба, с която участвах на фестивала, […]

Приемната

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

Anelia Velinova | 18 — 11

„… Като цяло всички мои песни са ми авторски – по моя музика и текст. Почти е завършен и третия ми албум и чакам с нетърпение да „излезе на бял свят…“ Иван Анастасов Завършил е кинознание в НАТФИЗ, но е продължил творческия си път, изразявайки се не с картина, а с музика. Автор е на два музикални албума, вторият от които носи енигматичното заглавие „Теория на невероятностите“. В клиповете му участват известни актьори като Асен Блатечки, Диляна Попова, Симеон Владов. Разговаряме с младия и ексцентричен музикант Иван Анастасов за творчеството му и за живота. Как се „раждат“ песните и как се трансформират в хитове. Лесно ли се работи в дует с известни изпълнители. Владислав Кацарски: Това е дует на Иван Анастасов и Кристина Димитрова. Иван Анастасов днес е при нас, половината от дуета и автор на песента. Много ми е приятно, че си тук. Иван Анастасов: За мен е удоволствие да гостувам на „Брайл ФМ”, това прекрасно радио. Анелия Велинова: Ти ли написа музиката и текста на песента? Иван Анастасов: Всичките ми песни са авторски, по моя музика и текст. Почти е завършен и третият ми албум, така че с нетърпение чакам да излезе на бял свят. Анелия Велинова: Ти по цели албуми „праскаш” наведнъж и тогава промотираш. Иван Анастасов: Субективно е, зависи от конкретната ситуация, но за всеки изпълнител, който пише и текста, и музиката, всяка песен си е негова рожба и в повечето случаи си ги обича еднакво, и има някакъв афинитет към тях. Когато излезе нещо, в което си вложил сърце и душа, правиш така, че да стигне до повече хора, да разбереш дали ще почувстват същото, което и ти си почувствал. Владислав Кацарски: Това парче излетя добре, стопли ни сърцата в тези студени дни. Аз вече не съм на възрастта, за да съм всеки ден на дискотека, но предполагам, че се е въртяло по дискотеките на морето. Да […]

Приемната

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Anelia Velinova | 17 — 11

На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това място в рекламата, глас зад кадър казва: „Стига глупости!“ и бодро ви съветва да изтеглите бърз кредит. Аз определено и категорично ви казвам, че бързият кредит е […]

Braille FM studio v otcakvane na gostite

Любовта, без която не можем

Мария Илиева – поетеса на любовта

Anelia Velinova | 15 — 11

Тя пише на три езика за болката от невъзможната любов. Специалист е по български, немски и испански език. Носител е на Национални литературни награди. Разговаряме с поетесата Мария Илиева за дебютната ѝ стихосбирка „Няма път, нито време до тебе”. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Мария Илиева, поетеса, която наскоро имаше своя дебют със стихосбирка, но още преди него е носител на Национални литературни награди за стихове. Специалист по няколко чужди езика. Уникалното е, че пише на български, на немски и на испански. Тези три поетически традиции са много богати. Освен това преподаваш. По какво? Мария Илиева: Сърдечно благодаря за поканата. Цял живот съм преподавала, а немски и испански език в последните малко повече от две години преподавам в езикова школа „Интелект” и български за чужденци, което е страхотно предизвикателство и голямо удоволствие за мен, защото така поглеждам майчиния си език през очите на немскоговорящи и испаноговорящи, португалоговорящи. Миналото лято преподавах български език на бразилци през португалски език. Димитър Христов: Това приключение в различни езикови пространства и тази еквилибристика с различни езици е крайно интересна за поета, който борави със словото, с мелодиката на езика, с римите, тъй като виждам, че в твоите стихове има римуване, има и класически форми. Как излезе тази стихосбирка, защото за младите автори често пъти това е един праг, който може да ги препъне, да забави техния дебют или да им даде някакъв старт? Мария Илиева: Как излезе ли? Много интересен въпрос. Аз започнах да пиша на 9-10 годишна възраст, но никога не е било целенасочено, никога не съм събирала нещата си. И това продължи някъде до студентските години, там се губят последните мои стихотворения, които така и не пазя. И 20 години по-късно стана някакъв взрив, в резултат на който за около три години написах 250 неща. 60-70 от тях на испански, около 50 на немски и останалите на български език. Нямах никаква идея да издавам стихосбирка, да участвам в конкурси. Тази идея дължа на две мои много […]

Любовта, без която не можем

Петър Михайлов: „Училището е в дълбока криза”

Anelia Velinova | 15 — 11

Литераторът, литературен историк и критик Петър Михайлов гостува в литературното предаване „Любовта, без която не можем“. Той е преподавател ( учител по литература в една от елитните гимназии ) и осъвместява всички свои занимания паралелно. Магистърската си работа на тема „Романът „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и някои проблеми, свързани с женското писане в българската литература от 30-те години на ХХ век“ оформя и издава като книга през 2014г. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Петър Михайлов, литератор, който се изявява в различни области. От една страна, като изследовател и културен историк, от друга страна, като литературен критик, включително и оперативна литературна критика и анализи. Не на последно място и като преподавател, учител по литература в една от елитните гимназии в София. Много се радвам, че успяваш да съчетаваш всички тези посоки на литературната си изява. Как смогваш? Петър Михайлов: Навремето си спомням как ти смогваше – правеше вестник „Добрина”, занимаваше се с нас, твоите ученици, междувременно пишеше своите книги, рецитали и така някак ни въведе в литературата, в това голямо море, макар да ни беше за много кратко учител. Важен е контактът. И радиопредавания също правеше тогава. Това е някъде през 1995-1996 година. Димитър Христов: Не мислех да се издаваме, че съм бил твой учител, а пък ти мой ученик, защото сега ти си учител. Има какво аз да науча от теб и от твоите книги, които си донесъл тук. Предполагам, че и твоите ученици те слушат с интерес, защото, когато преподавах, една учебна година съм бил учител. Мисля, че за мен беше не по-малко полезно, както надявам се е било полезно и за моите ученици. Въпросът е, че тогава аз виждах, че има хора с литературна дарба. Но от 1996 година, когато преходът беше започнал с пълна сила, много хора се отказаха, дори такива, които даваха добри надежди като талантливи автори и литератори. Ти не се отказа. Какво крепи тази твоя активност в литературата? Петър Михайлов: Харесва ми, обичам я. Самият […]

Под око

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Anelia Velinova | 14 — 11

„…Всички организации на слепи у нас, начело със Съюза на слепия, (грешката не е случайна“: иначе в държавните анали е записано Съюз на слепите) мълчат…“ Вл. Кацарски На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 08.11.2022

Anelia Velinova | 10 — 11

Темите във „Феърплей“: Продължаваме и тази седмица с темата за „Речта на омразата в спорта“, защото тя заслужава да се замисляме по нея. Футбол от България с поглед към случилото се в последния кръг, какво предстои до старта на Мондиал 2022 в последната седмица на клубен футбол преди паузата. ЦСКА не успя срещу Локомотив (Сф) след серия поредни победи, а Левски удължи своята поредица без успех на 6 мача. В Европа е интересно, особено в Испания, където Реал се спъна неочаквано в мадридските предградия и Барселона е новият лидер. В Италия Наполи се откъсва, в Германия Байерн внася нормалност, а в Англия лидерът Арсенал и преследвачът Манчестър Сити спечелиха. Не всичко от останалите тимове под тях в шестицата обаче имаха такава съдба и загубите на Челси, Тотнъм и Манчестър Юнайтед заплетоха интригата около топ 4. Жребият в Европа – какво да очакваме от съперника на Лудогорец, кои са големите двойки в Шампионската лига и Лига Европа? Идва и Мондиал 2022 – време е да започнем до поглеждаме и към него. В тениса предстои последният турнир за годината в Торино, но световният №1 го пропуска с травма. При жените Финалите бяха спечелени от французойката Гарсия, която стартира годината извън топ 50 в ранглистата. Тези и още теми от света на спорта – след 14 часа по БРАЙЛ ФМ, когато идва времето на „Феърплей“. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Христина Чопарова – „Аз съм обикновен човек с мисия”

Anelia Velinova | 9 — 11

„Тишината е разбиране за Словото и отвъд него…” (Христина Чопарова) Жypнaлиcт нa cвoбoднa пpaĸтиĸa и eĸcпepтeн ĸoнcyлтaнт пo мeдийнa пoлитиĸa и ĸoмyниĸaции. Πpeдceдaтeл нa УC нa HЦAK „Hиe ви чyвaмe”. Създател на eднoимeнния сайт (2009). Разговаряме с Христина Чопарова за тишината, в която се крие не много, а всичко. За мисията и отговорността. Анелия Велинова: Христина и Камелия, две прекрасни дами, които са в студиото на „Брайл ФМ”. Христина Чопарова е журналист с дългогодишен опит в печатните и в онлайн медиите, експерт с обширни, задълбочени познания за общността на нечуващите и проблематиката им. Тя е създателят на специализирания сайт „Ние ви чуваме” и отскоро е председател на едноименния Национален център за алтернативна комуникация със същото име – „Ние ви чуваме”. Тя казва сама за себе си: „Аз съм обикновен човек с мисия.” Ще осъществим този разговор с помощта на Камелия Ангелова, жестомимичен преводач с дълъг опит и стаж, която работи в националните медии, каквато е и „Брайл ФМ”. „Аз съм обикновен човек с мисия”. Да започнем оттук, защото сдружението също има мисия. Как двете неща се съвместяват? Христина Чопарова: „Ние ви чуваме” съществува от 2009 година като специализиран сайт за хора със слухова загуба. По време на неговото почти 13-годишно съществуване има много инициативи, много проведени мероприятия, които са насочени към аудиторията на нечуващите хора в България и техните близки. В процеса на работа по сайта решихме да направим сдружение, което да продължи културните, образователните и медийни информационни и комуникационни традиции на специализираната медия, за да можем да бъдем максимално полезни на този таргет. И не само това, но и да можем да информираме широката общественост по тези въпроси, свързани с нечуващата общност в България, тъй като в българското обществото съществува изключително голямо непознаване на тази общност, на нейните културни групи и техния присъщ език за комуникация. Когато конвенционалната комуникация не може да бъде възприемана и има трудности да бъде разбирана, на нейно място се […]

Месец: ноември 2022

Съюзът на слепите – сляп за истината

Не песен за човека, а шамар за председателя на Съюза на слепите, г-н Васил Долапчиев

Александра Ивойлова: „Обичам да играя със светлината и сянката”

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Мария Илиева – поетеса на любовта

Петър Михайлов: „Училището е в дълбока криза”

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Спортно шоу „Феърплей“ от 08.11.2022

Христина Чопарова – „Аз съм обикновен човек с мисия”

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter