ноември 2022 - Страница 2 от 2

Онлайн насилието може да бъде преборено

Anelia Velinova | 9 — 11

Сдружение “ПроБудник“ с нов план срещу кибертормоза, дезинформацията и онлайн злоупотребите.Разговаряме с Ваня Нотева, ръководител на проекта „(Не) вярвай на очите си!” за младите хора и рисковете в интернет. Владислав Кацарски: Ваня Нотева от сдружение „ПроБудник” с една много интересна тема – „(Не) вярвай на очите си!”. Христо Петров разработи тази част от нашата „Приемна”. Той беше човекът, който бе на финала на този проект. Какво видя и защо решихме да поканим Ваня Нотева при нас? Христо Петров: „ПроБудник” покани представител на радиото и по стечение на обстоятелствата аз се оказах в един много интересен момент, когато отчитаха изпълнението на този проект и бях безкрайно впечатлен, че присъстваха изключително много млади хора, включително и тийнейджъри, и младежи до 18 години, които се оказаха доброволци в осъществяването на тази програма в продължение на по-малко от 7-8 месеца. Бяха активна публика и активни участници. Темата на проекта също беше много интересна – „(Не) вярвай на очите си!”, касаеща интернет пространството, дезинформацията, фалшивата самоличност и всички рискове, които са около нас в ежедневното ни интернет общуване и облъчване, на което сме поставени през интернет, включително и от медиите. Владислав Кацарски: Няма ли кой да каже, Ваня, че това всъщност е един тормоз? Ваня Нотева: Това, с което ние се занимаваме, е как да се противодейства на тормоза, как да се идентифицира той и да не се смята за нормалност. Основното нещо, върху което проектът „(Не) вярвай на очите си!” на сдружение „ПроБудник” беше фокусиран, е да направи младите хора като най-рискова група малко по-критично мислещи и да имат повече желание да погледнат отвъд определена информация и новина. И освен всички рискове, които Христо каза, че крие онлайн пространството, интернетът е основният модел за изграждане на самочувствието на младите хора, много често и за липсата на самочувствие и увереност. И това, което се опитахме да направим, е те самите да изграждат мнения, […]

Приемната

Павел Павлов от „Само днес“: Има шанс, има надежда, има изход

Anelia Velinova | 8 — 11

„…Тази борба я има и ще я има винаги. Няма да забравя че, когато се въвеждаше закона за забрана на тютюнопушенето в закрити помещения, един артист, когото иначе харесвам и уважавам, седеше с цигарата и обясняваше как имал ПРАВА да пуши…“ П. Павлов Разговаряме с Павел Павлов – създател и ръководител на Терапевтичен център “Само Днес”. Той е терапевт по зависимости, член на БАХ, член на международна НЛП общност, консултант и представляващ национална пациентска организация. Работи със зависими и близки на зависими от 2006 г. Не се отказва и от най-трудните казуси, а това е изключително важно при работата със зависимости. Води терапевтични групи в Центъра и личните терапии на някои от резидентите. Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица. Навременната преценка на ситуациите и предимството да действа своевременно насочват голяма част от хората, които му се доверяват и се обръщат за помощ към Центъра за работа със зависими. Владислав Кацарски: Павел Павлов, човекът, който вече сте чували да говори за зависимостите, дойде при нас в студиото. Здравейте, много Ви благодаря, че се отзовахте. Само за информация на нашите зрители и слушатели искам да кажа, че Павел Павлов не е от София, но намери време да дойде, защото проблемите, по които ще говорим сега, наистина са сериозни. Анелия Велинова: Той е сертифициран обучител, провежда тренинги за успешни родители, терапевт по зависимости, един от основателите на Българската асоциация по хипноза, Академия за родители, Асоциация „Само днес“, Център „Свобода”, който е във Варна. Павел Павлов: Център „Свобода” беше в Добрич, създаден съвместно с наши приятели от Русия и в момента временно е спрял дейност. Асоциация за превенция и работа със зависимости, на която съм управител и председател на Управителния съвет, си създаде собствен център за лечение на зависими. Директор съм на този център. Анелия Велинова: Вие с медицинско образование ли сте? Павел Павлов: Не. Психолог съм. Анелия Велинова: Специализирал сте в Полша и там […]

Приемната

Проф. д-р Атанас Кундурджиев: Хората, които не се грижат за здравето си, стават бреме на обществото

Anelia Velinova | 3 — 11

“ Културата ни е такава, че здравето не е някаква „особена ценност“… Ние търсим помощ, когато ни боли, а има болести (например бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят много организма, без да има някаква болка. Тогава се стига до усложнения…“ д-р Ат. Кундурджиев Проф. д-р Атанас Кундурджиев работи в Клиниката по нефрология на Университетската болница „Александровска“, член е на Съвета на директорите на лечебното заведение. Бил е зам.- министър на здравеопазването в периода 2000-2001 година, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, главен секретар на БЛС (2002-2004). Има три специалности, като научната му работа е фокусирана върху изследване на кардиореналния синдром. Разговаряме с проф. Кундурджиев за изясняване на това малко известно понятие – кардиоренален синдром, за здравето и отношението ни към него. Много ли боледува българинът? Владислав Кацарски: Радвам се, че при нас е проф. Кундурджиев. Ще си говорим много за медицина и малко за политика не за друго, а защото живеем на тази земя и в тази страна. А това, че имаш три специалности – вътрешни болести, нефрология и кардиология, вече е предпоставка да поразгледаме някои неща от тежкото нещо, наречено „здраве човешко”. Много ли боледува българинът? Проф. Кундурджиев: Много боледува и недотам добре се лекува. Анелия Велинова: А това липса на здравна култура ли е? Проф. Кундурджиев: Много са причините. От една страна, културата ни е такава, че здравето не е някаква особена ценност. Болшинството от населението и ние търсим помощ, когато ни боли. Има болести, (бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят сериозно организма, без да има някаква болка и тогава се стига до усложнения. Диабетът е едно такова заболяване. Артериалната хипертония, ако не се следи редовно, може да доведе до много тежки усложнения – инфаркт, инсулт. Има бъбречни болести като гломерулонефрити, които също могат да протичат безсимптомно и пациентите постъпват при нас вече с напреднала бъбречна недостатъчност. Това са състояния, които са много силни рискови фактори. Да не […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно Шоу „Феърплей“ 01.11.2022

Anelia Velinova | 3 — 11

Темите във „Феърплей“ по БРАЙЛ ФМ: – Една различна и важна дискусия имаше през тази седмица в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“, а темата бе: „Речта на омразата в спорта“. Ако не сте се замисляли по нея, слушайте ни днес. Ще ви бъде интересно. – Речта на омразата във футбола ни като че ли е твърде много, а напоследък гневът е към реферите. И отново те са в центъра на вниманието след поредния кръг в българското първенство. – Какво се случва по европейските терени? Наполи мачка в Италия, а конкурентите опитват всячески да му услужат с издънки. За съдии си говорят и в Мадрид, където Реал бе ощетен насред „Бернабеу“ и загуби точки срещу Жирона. В Англия лидерите биха, но Ливърпул и Челси претърпяха изненадващи загуби. Какви са основните интриги в Шампионската лига във вторник и сряда, когато ще разберем и последните имена за осминафиналите? – Иде и големият мач на Лудогорец за 2022-ра, който е в Рим срещу Рома в четвъртък. – Григор Димитров се събуди в края на годината с най-доброто си представяне и полуфинал във Виена, а от днес започва и последния си турнир за сезона – Мастърса в Париж. – Във Формула 1 горят два скандала, един с наказанието на „Ред Бул“, един след думите на двукратния шампион Фернандо Алонсо, омаловажил тежестта на титлите на 7-кратните първенци Хамилтън и Шумахер. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Диана Банчева: Да работиш с хора с интелектуални затруднения не е лесно, но наградата си заслужава

Anelia Velinova | 2 — 11

Движението Спешъл Олимпикс е създадено през 1968 година от Юенис Кенеди Шрайвър и признато от Международния олимпийски комитет за благото на повече от 5 милиона атлети с интелектуални затруднения и осигуряване на занимания и състезания в 32 олимпийски спорта в повече от 190 страни по света. В България Спешъл Олимпикс стартира своята програма през 1994 година. Над 100 български атлети с интелектуални затруднения завоюваха над 100 медала за България. Разговаряме с Диана Банчева – програмен координатор на Спешъл Олимпикс за началото и мисията да бъдат приобщени чрез спорт хората с интелектуални затруднения, за предизвикателствата и победите, за силата на равенството, добротата, съпричастието и радостта. Владислав Кацарски: В студиото при нас е едно момиче, което носи в себе си още един живот – Диана Банчева от Спешъл Олимпикс. Чухме Диана в „Портокал” преди няколко дни. Сега малко по-детайлно да погледнем на Спешъл Олимпикс. През 1994 година е създадена организацията, много силна по своето благородство и нещата, които оставя зад себе си. Какво пише в тези листове? Диана Банчева: В тези листове има повече фактология, но след като имаме възможност да влезем в детайл, за мен ще е удоволствие да се върна назад до 1968 година, когато е създадено глобалното движение Спешъл Олимпикс, което днес наброява повече от 200 програми, тоест, в повече от 200 държави. То съществува и действа в задния двор на една от сестрите Кенеди – Юенис Кенеди Шрайвър, за която се казва, че наследството, което оставя на поколенията и на света, е много по-значимо, отколкото на нейните братя политици. Това, което тя прави в задния си двор, е летен лагер за деца в неравностойно положение и дава възможност те да играят, да общуват, да се забавляват, да се радват, да ги приближи към живота на всички останали, на тези като нас. Причина за нейната инициативност е фактът, станал известен по- късно, че нейната сестра също има интелектуални затруднения. Независимо от мотивацията, наследството на Юенис Кенеди Шрайвър днес е глобално. 200 програми в 200 държави, една от които е България. От 1994 година насам се опитваме да развиваме това движение, което е спортно, но е свързано с желанието и стремежа социално да приобщим хората с различни възможности и способности, защото ние виждаме и вярваме, че хората […]

Приемната

Иван Иванов от КУКЕРИ: „Научихме се на професионализъм в чужбина”

Anelia Velinova | 2 — 11

Иван Иванов: Когато корабът пътува от Хамбург до Лондон, няма на кого да свириш българска музика. Единственото, което правихме, е, че Джина излизаше, изпяваше една фолклорна песен от типа на „Лале ли си, зюмбюл ли си” и те се прехласваха пред нея, защото е много красиво това акапелно изпълнение. Беше екзотика за тях. На тези места трябва да си страшно добър професионалист и машина за музика. Каквото и да ти поискат, изсвирваш го перфектно. Научихме се на професионализъм в чужбина. Имахме истории, чиито поуки бяха, че или ще бъдем страхотни професионалисти, или няма място за нас там. Разговаряме с Иван Иванов – основател, ръководител и идеен вдъхновител на легендарната в близкото минало рок група „Кукери”. Владислав Кацарски: Иван Иванов е единият от група „Кукери”, която близо 15 години беше сред десетте най-добри български групи. Групата, която ни е създавала прекрасни мигове и на концерти, и със своите записи по различните видове радиостанции, но главно в Българското националното радио в една жестока конкуренция. Иван ще ни разкаже как се случваше това във време, когато 10-12 групи бяха абсолютни фаворити, коя от коя по-добра. Благодаря, че ни оказа честта да дойдеш при нас. Иван Иванов: Благодаря и аз, че ме поканихте. Вече мисля, че всичко е било предопределено. Това, което ще ви кажа, не го споделям често и не помня кога за последен път съм разказал. На 6 годинки в град Русе, където живеех, майка ми ме заведе на уроци по цигулка и елементарна теория и солфеж. Срещнах там на 6 годинки едно нисичко, леко дебеличко и много русо момченце. В 7 клас отново се виждаме, обаче на приемен изпит за английската гимназия. Приемат ни, на единин чин сме. В 8 клас изгряха „Бийтълс” и както целият свят, така и ние полудяхме по тях. Забравихме за цигулки, пиана, акордеони, с които дотогава свирихме и изведнъж започнахме да търсим китари. Китари в тази държава нямаше. Имаше едни дървени […]

Любовта, без която не можем

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Anelia Velinova | 1 — 11

„Да си поет, това е едно съдбовно преминаване през трудностите на живота.“ Ат. Капралов Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас Разговаряме за литература, култура и духовна мисия с поета Атанас Капралов.За премиерата на новата му поетична книга „По мярка на духа“. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Атанас Капралов. Радвам се, че си наш гост по повод на новата ти книга „По мярка на духа” – книга, която разбуни духовете през последните месеци. Ще разговаряме за поезия и за твоята работа като директор на Националния литературен музей. За мен винаги е било знаково в твоята биография това, че идваш от Димитровград, там си роден работил на различни места – и ръководни, и други в областта на културата. Но това, което е важно, че си бил уредник на къщата музей „Пеньо Пенев”, бил си председател на Комисията по култура и вероизповедания в община Димитровград, директор на драматичния театър „Апостол Карамитев”. Известно време си работил в Столична библиотека в София, а от 2017 година си директор на Националния литературен музей – отговорни длъжности, като във времето на промени е тежко да изпълняваш такива задължения в областта на културата. Атанас Капралов: Бяха тежки и преди 10 ноември длъжностите, които заемах и след това, защото спокойно мога да кажа, че съм човек, който се оформи като творец и като гражданин в онази епоха, която е наричана днес тоталитаризъм, социализъм, комунизъм. Аз се оформих тогава и като човек, и като творец, и като гражданин. За мен словото беше изключително важно още в момента, в който прописах и реших, че то ще бъде моята съдба. Имах дълбокото усещане, че да си поет не е нещо, което е свързано само с овладяване на писането, на думите, на много четене, но това е и нещо много повече. Това е една мисия, която човек трябва да изпълни в живота си. И затова в годините съм се опитвал […]

Любовта, без която не можем

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Anelia Velinova | 1 — 11

„Дори само една линия да видя от този художник, аз веднага ще позная, че е от него.” Радой Ралин Калин Николов е завършил Художествена гимназия, а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства, специалност „Графика и графични технологии“. Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Имал е изложби в София, Хамбург, Атина, Будапеща и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.). Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ. Рисуването му се приема за философско и с наситен метафоричен език. Разговаряме с Калин Николов за многопосочните му интереси и творчески изяви като илюстратор, график, изкуствовед, художник, преподавател по изкуствознание, автор на книги. Димитър Христов: През последните месеци и през последната година представихме редица видни български творци, предимно свързани с литературата и с други изкуства, автори на творби, които представят националната ни култура, националната ни литература по един достоен начин в световния културен процес. За мен е особено приятно, че наш гост е художникът, изкуствоведът, илюстраторът, графикът, преподавателят по изкуствознание Калин Николов. Един творец, с когото през годините сме имали общуване в областта и на литературата, защото той като график е илюстратор и оформител на много книги, списания и вестници, които излизаха през годините. Смятам, че Калин Николов е едно от изключенията в средите на художниците, като автор на книги, като сериозен изследовател на художествения процес, като човек, който се е познавал и общувал през годините с много интересни личности. Илюстрирал е книги […]

Месец: ноември 2022

Онлайн насилието може да бъде преборено

Павел Павлов от „Само днес“: Има шанс, има надежда, има изход

Проф. д-р Атанас Кундурджиев: Хората, които не се грижат за здравето си, стават бреме на обществото

Спортно Шоу „Феърплей“ 01.11.2022

Диана Банчева: Да работиш с хора с интелектуални затруднения не е лесно, но наградата си заслужава

Иван Иванов от КУКЕРИ: „Научихме се на професионализъм в чужбина”

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter