menu Начало chevron_right

Владислав Кацарски


Любовта, без която не можем

Почит към Георги Братанов  (06. 05. 2022)

Anelia Velinova | 18 — 05

През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент е на вестник „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Вселената ни гледа и се чуди. С протегнати към нас ръце тя чака лятото на земния ни път да я повика, тя чака одата на радостта да разцъфти и да завърже щастие. А ние треперим, подсмърчаме, молим, злословим, препъваме, хапем, убиваме. За какво? За кого? За този тъй кратък като дъх на глухарче живот?! Стихотворението е на поета Георги Братанов, който ни напусна през пролетта на 2000 година. През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“, където работи като журналист и редактор, кореспондент е на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Автор е на 30 книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и на книги за деца. Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.  Кой все още го помни и чете творчеството му,  ще разберете от разговора ни за поета Георги Братанов. Димитър Христов: Ще разговаряме за наш приятел и учител в поезията. Георги Братанов е роден на 17 март 1944 година и ни напусна на 5 май 2000 година. Носим много светли спомени за него, за творчеството […]


prof. d-r Tcernev
Приемната

проф. д-р Георги Чернев: 4-ти конгрес на Българско Дружество по Дерматологична Хирургия

Anelia Velinova | 18 — 05

Проф. д-р Георги Чернев е началник на клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицински институт на МВР в София. От 2018 година е основател и председател на Българското Дружество по Дермтологична Хирургия (БДДХ). Интересите му са насочени в областта на дерматологичната хирургия и дермато-онкологията. Има повече от 650 научни статии в международни и български списания, издател и съавтор на 3 книги, един международен Atlas of Dermatology, общо над 40 глави в книги с дерматологична тематика и е редовен участник на национални и международни форуми и конгреси по дерматология. Ще Ви предложим среща с проф. д-р Георги Чернев, с когото разговаряме за проведения преди месец четвърти конгрес на Българското Дружество по Дерматологична Хирургия, за атмосферата на форума и новите, полезни за дерматологията открития.  Владислав Кацарски: Проф. Чернев е последният събеседник в това студио. През юни ще се срещнем отново, но в новото ни студио, за да поговорим за Ковид-19 и неговото влияние върху кожата и кожните заболявания. Постковидните травми ще бъдат задълго аткуални. Каква е разликата между дерматология и дерматологична хирургия? Проф. д-р Чернев: Дерматологичната хирургия е част от дерматологията, но се възприема като най-сериозния ѝ дял – дерматологична хирургия, дерматологична онкология, хирургично третиране на по-тежките заболявания, като кожни тумори, неоплазми от различен произход. Стандартната дерматология и венерология, както е дефинирана тази  специалност, беше основно развита в България през последните десетилетия, докато дерматологичната хирургия взима превес в последните 10-15 години, става обект на по-оживени дискусии и предизвиква широк международен отзвук. Владислав Кацарски: Кога се профилира един дерматолог като хирург? Проф. д-р Чернев: Това е въпрос на лични приоритети и желание за изява в този подраздел на дерматологията. Владислав Кацарски: Разкажи ни за големия форум, който се проведе в България, какво представляваше той и какви бяха основните приоритети и въпроси за дискусия? Проф. д-р Чернев: Това е четвърти форум на Българското Дружество по […]


syrde`na dyga_stilizirana kardiograma
Приемната

Най – дългата дъга

Anelia Velinova | 22 — 03

В деня на регистрираната най – продължителна дъга. Палитра от събития, свързани с датата 14 март: – В България е обнародван Закон за задължителното носене на дрехи и обувки – местно производство – от държавните чиновници (1897); – Наградите „Грами“ (1958); – Шест часова дъга над град Шефилд (1994); – Алберт Айнщайн (1879); – На „немска вълна“ с Ива Ваня (българската звезда от немското нямо кино)… Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева


kolaj - hlqb i slyntcogled
Под око

Да видим какво наследихте?

Anelia Velinova | 14 — 03

Това, което става в България е много гадно. Не, не съм сбъркал думата – гадно казах. Ако исках да кажа „лошо“, щях да бъда неточен. Хората се бият за олио, а един министър -милионер, с шапка за хиляда лева, ги призовава да се бият за държавата си. Срещу кого да се бият, бе, господин министре, срещу Вас ли? Жената на заместник -министър ми се перчи със скъпо шампанско и с белгийски бонбони – точно в деня, когато човек издъхна на опашката за олио! И имате наглостта да ми казвате, че цената била спекулативна! И на тока ли е спекулативна? И на бензина ли? Ами оправете я: твърдите, че разбирате тези работи! Ама и аз пък: нали сте „Продължаваме промяната“! Никой не е чул да се наричате „Спокоен живот“ или „Честно управление“. Я да видим какво наследихте? Парламент палячовци – за речника им какво да кажем?! Направо си беше промяна, ако го съпоставим с други парламенти. Защото както има тъжни вицове, така има и лоша промяна.  Хора, които никога не са чували за начина, по който се носи отговорност. Наследихте едни крещящи злобни комплексари, палещи огън в краката на полицаите, носещи ковчези, замерящи институции с чери домати (за такива домати не може да се каже, че са от евтините), спиращи тока в метрото. Такава промяна продължавате! И затова тези същите, които хвърляха яйцата и черитата – умните и красивите, де – изведнъж през януари, когато протестираха против мерките, наложени заради Ковид, се превърнаха в … не помня как ги нарече господин депутатът, който не само не гледа стреснато, ми по хип-хопски нахално. А после си играха на бой със снежни топки с храбрия премиер. И изведнъж полицаите, които какво ли не направиха да го предпазят, вече не бяха онези, които бият хората, а които не ги бият. Нищо пък, в края на краищата има значение от коя страна си на […]


Приемната

Архитектурни бариери: доц. д-р инж. Емад Абдулахад и гл. ас. д-р арх. Емил Йорданов (УАСГ)

Anelia Velinova | 18 — 02

Архитектура, достъпност и недостъпност. Как се е строило и как се стои сега… „За хората с опорно – двигателни проблеми, за хората с увреждания има препятствия, които те наричат „архитектурни бариери“…“ Среща в Университета по архитектура, строителство и геология (УАСГ). Водещ: Владислав Кацарски Зад камерата: Христо Петров и Анелия Велинова


Гергана Пирозова
Приемната

Апетитната хапка – обществена собственост и механизми на присвояване. Къпалня „Мария Луиза“

Anelia Velinova | 10 — 02

Битката за Борисовата градина! Гост в студиото е Гергана Пирозова – театрален критик, общественик, създател на групата ДА СПАСИМ БОРИСОВА ГРАДИНА … Преди повече от сто години под ръководството на учени и практични градинари (първите от тях – чужденци) софиянци създали за своя радост, удобство и гордост (а впоследствие многократно презалесили и разширили) забележителна градина, розариум, разсадник, градски парк. Малко по-късно най-добрите български скулптори постепенно обзавели в него исторически кът – с бюстовете на най-заслужилите сънародници. На забележителни хора от забележителни майстори! Борисовата градина! „Битката за Борисовата градина е битка с мутрите. Новият публичен устройствен план в Борисовата градина легализира апетитите на Вълка, Алексей Петров и Гриша Ганчев и има за цел да узакони престъпно придобитите имоти през последните 20 години. Гражданите трябва да бъдат активни преди частниците да бъдат бетонирани, множество дървета да бъдат изсечени и строителството да започне да кипи в тази част на града ” (Г.П.) Владислав Кацарски: Темата, която заплашва да се превърне не в „онази троха“, която ни тормози нощно време, а в лошия „ръждив пирон“, който предстои да ни се забие в петата. Христо Петров:  В Столична община (СО) предстои да бъде приет внесеният от кмета Фандъкова и компания подробен устройствен план за Борисовата градина. Какво налага тази спешност и защо 15 години от последните 35, общината не е изкупила и 1 кв.м. от дарените на мутри и честни частници територии в парка? И сега, след изтичане на тези 15 години, мутрите-частници ще имат законово право да се разпореждат със своята узаконена собственост, открадната законно от общината и от обществото, от нас. Оказа се, че зад спуснатите от СО плътни, черни завеси на мълчание и тайни, емблематични части от Борисовата градина, „Летният театър”, къпалня „Мария Луиза”, „Кривите огледала”, Телевизионната кула, прилежащите части на „Ловен парк”, „Симеоновско шосе” и ъгъла „Г.М. Димитров” и „Дианабад”, „Веселото село”, „Ловният дом”, […]


хазартни игри - карти, зарове, чипове
Приемната

Нарицателните имена: Марко Тотев

Anelia Velinova | 5 — 02

Марко Тотев: адвокат, ерудиран общественик, сладкодумец с благ характер, който имал слабост към покера… Негови пледоарии години наред били пример за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България. Въпреки забележителния му живот, в българския език името му е станало нарицателно за лош късмет и несполука, поради липсата му на късмет при игра на покер. Една от прословутите му фрази е „На Марко Тотев все тъй ще се случи!“ ОБЩ ПРИНЦИП НА ДЖЕРОМ: Ако някоя неприятност може да се случи, тя се случва. УНИВЕРСАЛЕН СЪВЕТ НА ЕСАР: Не правете това ! В студиото: Владислав Кацарски и Катя Андреева


Приемната

Висоцки: Той вчера не се върна от боя

Anelia Velinova | 29 — 01

Душата ми – една пустиня пуста… „Владимир Семьонович Висоцки – човекът, който профуча като светкавица в средата на ХХ век, освети много пространства, разбунтува много умове, изобщо: взриви съзнанието на много хора…“ Всичко някак е друго… А както преди пак просторът е тих и спокоен, и гората е същата с тези води… Само той не се върна от боя… В студиото: Анелия Велинова и Владислав Кацарски


Христо Петров, Анелия Велинова. Владислав Кацарски
Приемната

PR за милиони. Или колко струва образът на Кадафи 2 (17.01.22г.)

Anelia Velinova | 21 — 01

Личности: Муамар Кадафи – лидерът на Либия: управление и държавна политика. Народната власт в джамахирията и възгледите за идеалното развитие на ислямския социализъм в държавите от Третия свят. „Трета световна теория“ и нова система на държавно управление. Един от най-впечатляващите проекти на Кадафи, е т. нар. Велика ръкотворна река – система от общо 2820 километра подземни тръби и резервори, които снабдяват с питейна вода големи площи от Либия. Най-голямото напоително съоръжение в света. Дневният дебит от 6 500 000 кубични метра подземна вода се изпомпва, за да захрани градовете Триполи, Сирт и Бенгази. Друг значим проект на Кадафи е Либийският Национален Проект за Телескоп. Представлява роботизирана астрономическа обсерватория в Сахара, със собствена климатизация и метеорологична система, която предупреждаваща за настъпването на пясъчни бури. Продължаваме разговора за личността на полковник  Муамар Кадафи – лидерът на Либия, за неговото управление и държавна политика,за народната власт в джамахирията и възгледите за идеалното развитие на ислямския социализъм в държавите от Третия свят, за осмото чудо на света – Великата либийска река и тъмните игри на „великите сили”. Владислав Кацарски: Какво се случи след Локърби, където бе взривен полет на американската компания „Пан Ам“ над този шотландски град? Христо Петров: Локърби е елемент от цялата политика на Кадафи и на неговото правителство за подкрепа и финансиране на широк спектър от революционни или терористични организации по целия свят. Доказано е, че Либия е финансирала структурите на „Черните пантери” и „Нацията на исляма” в САЩ. „Нацията на исляма” е афро-американско движение и организация, основана през 1930 година и известна със своите учения, съчетаващи елементи от традиционния ислям с черните националистически идеи. Насърчава расовото единство и самопомощта и поддържа строг кодекс на дисциплина сред членовете. Тази организация не е терористична и е смесица между социализъм и ислям, с много противоречиви идеи, събрани в една философия. През този период Кадафи се справя умело с всичките си опоненти не само […]


Влади Кацарски, Георги Драмбозов и Димитър Христов
Приемната

Уроците на националната ни Голгота!

Anelia Velinova | 21 — 01

„От Дунав до Вардар“ (книга за съвременната стойност на историческата истина) Представяме ви размислите на поета Георги Драмбозов в новата му книга „От Дунав до Вардар” по една актуална и щекотлива тема – Северна Македония и българските корени. Разговаряме с автора на книгата и с редактора Димитър Христов. „Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? Защо безогледно заличавахте имената на българските офицери и войници, паднали в Балканската и двете световни войни на македонска земя за вашата свобода?… И още много „защо“ имам и ще имам, братя и сестри, както преди, така и след като влезете в Европейския съюз.“ (из „Послеслов“ от книгата ) Димитър Христов: Hовата книга на Георги Драмбозов  е много навременна. Тези дни отбелязахме 30 години от признаването на независима Република Македония , като знаем, че първата държава, която призна независимостта на нашата съседка, е България. Бяхме първи, тъй като това е братски, роднински народ, наши сънародници. Цялата история на Балканите е такава, че ние трябваше да гарантираме този опит на откъсване от сръбското влияние, от „сърбизиране” на този край. Референдумът, който беше проведен по това време в Скопие и на цялата територия на Републиката, показа, че македонците не желаят да бъдат част от Югославия. Този процес започва с един много интересен факт, не толкова известен – след разпадането на Югославия, всички останали републики се откъснаха с военни действия, предизвикани от сръбската политика и армия. Първият войник, който загива на хърватско – сръбския фронт, и който служи в сръбската армия, е един македонски младеж. Майките на македонските войници в тогавашната югославска армия се вдигат на бунт в Скопие. С това започва сериозна съпротива срещу сръбските генерали, които […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play