В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Уроците на националната ни Голгота!

Публикувано от на 21/01/2022

„От Дунав до Вардар“

(книга за съвременната стойност на историческата истина)

Представяме ви размислите на поета Георги Драмбозов в новата му книга „От Дунав до Вардар” по една актуална и щекотлива тема - Северна Македония и българските корени. Разговаряме с автора на книгата и с редактора Димитър Христов.

„Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? Защо безогледно заличавахте имената на българските офицери и войници, паднали в Балканската и двете световни войни на македонска земя за вашата свобода?… И още много „защо“ имам и ще имам, братя и сестри, както преди, така и след като влезете в Европейския съюз.“

(из "Послеслов" от книгата )

Димитър Христов: Hовата книга на Георги Драмбозов  е много навременна. Тези дни отбелязахме 30 години от признаването на независима Република Македония , като знаем, че първата държава, която призна независимостта на нашата съседка, е България. Бяхме първи, тъй като това е братски, роднински народ, наши сънародници. Цялата история на Балканите е такава, че ние трябваше да гарантираме този опит на откъсване от сръбското влияние, от „сърбизиране” на този край. Референдумът, който беше проведен по това време в Скопие и на цялата територия на Републиката, показа, че македонците не желаят да бъдат част от Югославия. Този процес започва с един много интересен факт, не толкова известен – след разпадането на Югославия, всички останали републики се откъснаха с военни действия, предизвикани от сръбската политика и армия. Първият войник, който загива на хърватско – сръбския фронт, и който служи в сръбската армия, е един македонски младеж. Майките на македонските войници в тогавашната югославска армия се вдигат на бунт в Скопие. С това започва сериозна съпротива срещу сръбските генерали, които диктуват по военному положението там. Но така или иначе се стига до факта България да признае първа независимостта на Република Македония. Тогава порасна авторитетът на Жельо Желев на Балканите, защото и Турция, благодарение на неговите разговори с турския президент по това време, който не беше Ердоган, доведоха до признаването и от нея на независима Македония. Оттук започна да се разширява кръгът от държави и правителства, които подкрепиха тази независимост. Присъствах на последното гостуване на Жельо Желев в Скопие. Той беше поканен от македонската академия на науките и изкуствата да изнесе лекция за демократизацията на Балканите. Неговата лекция впечатли аудиторията. Един от апологетите на македонизма Блаже Ристовски каза: ”Знаете ли, преди България да признае първа независима Македония, имаше съобщение в един руски вестник, че руското правителство има такива намерения.” Самата аудитория, в която имаше не малко академици, заслужили научните си титли за македонизма, дори те бяха възмутени, тъй като отново се опитаха да омаловажат това, което България направи. А то не беше никак малко, тъй като в този момент югославската армия бе изключително силна. Казах за отказа на македонските младежи да служат в югославската армия и да се бият срещу народи от други републики, с които нямат никаква вражда, а на един следващ етап сръбските офицери изтеглиха цялото оръжие и снаряжение от Република Македония и оставиха тази територия без никаква защита. Но българското влияние и признание на първо място, бяха една не малка защита. По-късно дарихме военна техника и това също бе решаващо в защитата от терористичните акции на албански терористични групировки, така че можем да се поздравим с тази 30-годишнина и да продължим да вървим в тази посока. Но книгата на Георги Драмбозов отново слага пръст в раната. Той е изключително изявен като поет, а като публицист и познавач на тази тематика прави много интересни очерци, анализи и полемики с нашите приятели от другата страна на Деве баир, така и със своите роднини от Вардарска Македония. Полемиката е в отстояване на истината – да потърсим, да не забравяме общите си корени и наистина договорът ни за добросъседство и приятелство да има някакъв смисъл и да даде резултат в присъединителните процеси Република Северна Македония да бъде също член на ЕС и да заживеем по един различен начин, който не е доминиран от Белград или от някоя друга централа, а е определян от нашите приятелски и роднински взаимоотношения. Написах предговора на тази книга с голямо удоволствие, защото ми хареса подхода на Георги Драмбозов. Той не преразказва историята на Македония и биографиите на велики българи от този край, а припомняйки ни всичко това, полимизира с българофобите, с македонистите, с онези, които нямат интерес да сме в приятелски и добросъседски взаимоотношения. Нека сам да сподели как започва неговата книга, която се движи хронологически – започва с потомците на Кубер и Аспарух, а не с Александър Македонски, макар да го споменава в този свой текст.

Георги Драмбозов: След като ми давате думата, трябва да ви върна в 7-ми век. Оттам започва тази книга: „Но дано се върнем най-малко 13 века обратно, към 680 година от н.е., когато Велика България на територията на днешна Украйна навлиза в своя заник, великият хан, или по-скоро кан Кубрат, събира синовете си край алегоричен вързоп от пръчки и ги заклева да търсят, всеки със своя армия и по собствен път, онгъла и щастието си по света: " Но в никакъв случай не се делете един от различен – знайте кой къде е и от какво има потребност!… За да бъдете постоянно в снопа, който не може да се счупи елементарно. “ Не загатвам тези братя, които се запиляват по Италия и по Унгария. Само двама братя, Аспарух и Кубер, повеждат своите воини дружно с домочадието им по дунавския бряг, в земите на днешна Молдова и днешна Румъния, които още ги нямало като страни. Малко на запад, откакто Дунав се влива в Черното море, макар завета на татко си да не се разделят, само че с изискването, че рано или късно отново ще се съединят, Аспарух и Кубер се простят ритуално. Аспарух минава през Дунава и разполага своята войска, дано е “ орда „, от храбри воини, дребни кончета, дами и дечица на византийска земя, надълбоко оттатък десния бряг на безконечната река… За хан или кан Аспарух има безчет източници в българската и във византийската историография, прочетете ги… Но по-малкият брат кан Кубер, или вашият пра-пра-пра-дядо, не престава пътя си край реката, минава през днешното Сръбско, прекосява половин Панония и се открива в ширното Керамисийско поле, което е днешното Прилепско-Битолско поле. Да, Кубер е по-млад от Аспарух, само че не по-малко враждебен и смел от своя брат. Кан Кубер изначало влиза в съюз с аварите, само че след това оглавява протеста против тях. Бунтът в действителност е въстание, покровителствано от византийския императорски двор, в което Кубер увлича и славяни, и потомци на античния Рим. Своевременно Кубер си издейства разрешението на византийския император да се засели дружно с българите и славяните, които го следват със фамилиите си, в неговите земи, а това са земите на север от Солун, край Вардар или в днешна Северна Македония. След елиминирането на аварите обаче той прави неколкократни опити да завземе и Солуна града. Българинът си е българин!… Така или другояче, двамата братя се откриват, и то вовеки веков, на византийска земя, която е край Вардара и край Дунава. Тогава точно император на Византия е Константин Четвърти – Погонат. Фамилията Погонат той носи от татко си и дядо си и тя значи Брадатият. Но не това е най-главното, тъй като Константин IV е умел посланик и пред аварите и хазарите е предпочел да договаря с българите. Той първо пуска Аспарух да мине Дунава, да се засели в Мизия и Тракия, само че да го пази от хазарите. Пуска и братчето Кубер да се засели в Керамисийското поле, само че да го брани от аварите!… А двамата Кубратови синове поддържат непрестанно връзка между тях.
 Сливането на двете големи елементи от българския народ става допустимо едва през 836 година, след победния поход на кан Пресиян. Тогава българската страна става втората по величина на Балканите след Византия, а това и до през днешния ден е бодил в очите на Европа. Навремето самият кан Омуртаг или, както са го наричали с обич, Строителя, е писал и предупреждавал потомците, още при изрязването в скалите на Мадарския конник: “ Не забравяйте, а канете и спохождайте чичовците ни от Солун! „, т.е. потомците на Кубер…

Повече от този интересен разговор ще чуете от файла ТУК, а в понеделник ще ви отведем във времето на цар Самуил.

Водещ: Владислав Кацарски

Георги Драмбозов и редактора Димитър Христов за новата книга "От Дунав до Вардар"
в стидиото на радио Брайл ФМ.

Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *