Древните архитектурни чудеса

 Ще чуете първата част от серията СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА на Древния свят, представена от Анелия Велинова.

Зашеметителна архитектура, красота и уникалност. 

Защо чудесата на света са седем?

Говорим за седемте чудеса, защото седмицата е число, което е избрано специално, тъй като отговаряло на Слънчевата система, на познанията, на петте планети, които са се знаели в древността, плюс Слънцето и Луната, и за другата символика на седмицата. Но всъщност това е идея на Херодот, който оставя доста информация за древния свят, само че неговите писания и впечатления, които той добива от Египет и Вавилон, се загубват безвъзвратно. И когато ние говорим за седемте чудеса, трябва да кажем, че има седем чудеса на древността, седем чудеса на съвремието, нови и още по-нови от ХХІ век. Така че в една поредица ще говорим за тези човешки постижения. Тези седем чудеса от древността ние ги изреждаме и търсим сведения за тях. Археолозите намират информация за тях по списъка на главния библиотекар в Александрийската библиотека, който се казва Антипатър от Сидон. Така че списъкът, с който ще започнем тази кратка поредица, всъщност е на Антипатър. Този списък е направен през 140-та година пр. Хр. и понеже е доста късен, включва и някои римски и християнски обекти от по-късното съществуване на човечеството. Оценките, които са направени на Вавилон като град са от доста по-късно време,  ХVІІІ и ХІХ век. Говори се за този град на градовете в древността, затова е бил толкова впечатлен Херодот от него. Около 1770-1670 г. пр. Хр. той е бил най-големият древен град в света и първият град с население над 200 000 души. Представете си този афористичен израз „вавилонско стълпотворение” – наистина е било факт. Неговата площ се предполага, че варирала между 890-900 хектара и знанията, които са се съдържали във Вавилон са отпреди около 200 години – открития идват от литературни, от религиозни източници. Но по-значителна информация, естествено, се придобива от археологическите разкопки. Открити са руни в началото на ХІХ век от Клодиъс Рич и от Остин Леърд и от други пътешественици. Те откриват тези значителни факти. От началото на ХХ век с определени усилия се намират външните градски стени. Естествено, че площта е вече малко по-голяма – 1000 хектара, на една един хълм с градежи, развалини и оттам се изваждат тези клинописни текстове, които са се намирали из Месопотамия. Неща, споменати в Библията при преписванията от класическите автори. И казахме, че Херодот е този, който разказва за някои моменти от историята на този прекрасен в древността и много грешен град. Той например цитира Ктезий. Понякога картината за града е доста противоречива, но разцветът му, особено през VІ век пр. Хр., е факт. ЮНЕСКО го вписва в списъка на световното наследство едва през 2019 година. Но виждате, че Ирак (на тая територия се е намирал градът) вече е страна, която е трудно да бъде посетена в днешно време по различни геополитически причини, и поради засилването на ислямизма. 

Но да кажем какъв е този древен списък на големите постижения на човечеството от древния свят. Пирамидите в Гиза, които са от 2575-2465 година пр.н.е. Всъщност това са пирамидите на определени династии фараони. Това са Хуфу (тоест Хеопс), Хефрен и Микерин. Намират се в Египет.

 Висящите градини на Семирамида от VІІІ-VІ век пр. Хр., които пък са построени при друг фараон Навуходоносор и се намират в днешен Ирак. 

Статуята на Зевс Олимпийски, ето вече гръцките елементи, е от 430 година пр.н.е., която е построена от известния древногръцки скулптор Фидий.

Също гръцката следа с огромния за времето си, най-голям храм Артемида от Ефес от 550 година пр.н.е., построен по заповед на цар Крез. Между другото, се счита, че Крез е тракиец. Този храм се е намирал в Ефес, който сега е област на днешна Турция. 

Мавзолеят в Халикарнас от 353-351 година пр.н.е., където всъщност се намира гробницата на цар Мавзол. Затова се казва и мавзолей, по негово име, на владетеля на Кария. Това е в Бодрум, пак в днешна Турция.

 И един колос от остров Родос. Той така и се нарича – Родоски Колос от 292- 280 година пр.н.е. Една масивна статуя, посветена на бога на слънцето, Бог Хелиос, която се намирала в залива на остров Родос. 

Тъй като александрийски библиотекар е правил списъка доста късно, преди прехода към новата ера, тука е включен и Александрийският фар, който се намирал в един огромен град Александрия, с Александрийската библиотека, с много архитектура. Фарът е бил издигнат от Сострат Книдски, само че, за съжаление, вече от този древен списък на античния свят не се останали следи. Той е построен 280 година пр. Хр. на остров Фарос, който се намира съвсем близо до град Александрия в днешния Египет. Но светлината, която се е излъчвала от фара, е идвала от голям, поддържан огън. Освен това, чрез огледала, по особен начин, тя се отразявала навътре, много далече в морето. Но при земетресение през 1375 година, фарът е разрушен. Останките му обаче се употребени от султан Кайт бей, който от тях издига крепост, която и досега се намира там.

 Родоският Колос, нещо, което вече не съществува, казахме, че е огромна бронзова статуя на слънцето Хелиос и е имала височина 35 м. Била е една от най-високите статуи в древността. Но този монумент просъществува само 56 години, защото земетресението го е разрушило. Статуята уж е била на мъж, но много женствени черти е имала. И да ви кажа честно, малко е наподобявала Статуята на свободата.

За Сeмирамида също се водят спорове – дали са съществували тези висящи градини, тъй като досега те не са открити. Няма следа. Всичко е само по документи, които са писмени и от дума на дума, което е предавано. Така че там е малко спорна ситуацията. 

Но що се касае до пирамидите, преди да навлезем при тези на Хеопс, хеопсовите пирамиди в Гиза, искам да ви кажа, че всъщност има доста пирамиди по земята. Не са само струпани в Египет. В Мексико има доста пирамиди.

Пирамидата на Слънцето в днешна Мексико е била в древния град Теотиуакан на 481 фута височина и на 230 фута на всички страни и се родее с някои от тези в Гиза. Това е 100 години сл. Хр. Висока е 66 м и е над 230 метра широчина в основата. Има 248 стъпала на задната си страна и по този начин трябва с доста усилие да се стигне до върха на пирамидата. Смята се, че там е имало храм, който е бил унищожен. 

Още няколко пирамиди ще спомена. Великата пирамида на Куфо. Тя е древна. Също е разположена в Гиза, Египет. Построена е от фараон Хуфу 2550 г. пр.н.е. и е една от най-големите от трите пирамиди, чудо на древния свят. Оригиналната ѝ височина е 147 м. Средната пирамида в Гиза е построена пък от сина на Хуфу – Кхафре. А третата пирамида е построена от сина на Кхафре – Манкауре.

 Великата пирамида на Чоулла. Заглавието, както подсказва, също се намира (тя е на ацтеките) в Мексико. Поради това, че пирамидата изглежда като хълм, Кортес, когато пристига, не забелязва веднага, че има храм и пирамида. Той дори и си избира горната част на пирамидата, „на хълма”, както казва, за място за изграждане на църква. И наистина я построява. Самата пирамида е висока 54 м и на площ 18 хектара.

 Още една друга известна пирамида. Тя се намира вече в Италия. Това е Пирамидата на Кестиус в Рим, построена от един богат римлянин между 18-12 година пр. Хр., и височината и е 36 метра. И въпреки че идеята е била повлияна директно от египетските пирамиди, тази пирамида се издига по рязък начин, под рязък ъгъл, затова надписът гласи: „Гай Кестиус Еполо, син на Луций, от Поблийския окръг, преториан, трибун на народа, служител на публичните банкети. Съгласно волята му тази работа е завършена за 330 дни, изпълнена от неговите наследници…” (еди кои си). Това е може би единствената пирамида от такъв тип, която е намирана досега в Европа.

 Пирамидата на магьосника. Тази пък пирамида е в древния град Уксамал, отново в Мексико. Легендата казва, че един магьосник на име Ицмана издига тази пирамида само за една нощ, като използва силата на своята магия. Тя също е висока 35 м и около 69 на 49 м е широка. Но тази пирамида е уникална поради заоблените ѝ форми.

 Още една – пирамида на големия ягуар. Тя е в град Тикал в региона Петен, в Гватемала. Съвсем на друго място. Тя е храмна пирамида, построена около VІІІ век. Има девет нива, които представляват подземния свят на маите. Храмът е висок 50 м и може да се изкачи по много тесни стълби. А тикалският крал Ясав Чан К’айил е погребан също в тази пирамида.

 Една друга пирамида, която се намира южно от Кайро, се нарича Високата пирамида. Тя е построена от фараона Снеферу (2600 г. пр.н.е.) в старото кралство. Една от най-ранните построени някога в Египет пирамида. На дъното на стените под ъгъл от 54 градуса има стръмнини. Ъгълът е намален до 43, наклонът по-нататъка, и така тя по особен начин се вписва в египетските пирамиди.

 Пирамидата на нишите пък е разположена отново в Мексико в древния град Ел Тайн, в източната част на Мексико. Тя има 365 симетрично подредени квадратни ниши и това създава непрекъснато променяща се игра на светлината и на сянката. Много особено е построена, около VІІІ век сл. Хр. и е висока 20 м, с голямо стълбище към върха.

 Мавзолеят на първия император на Цин е построен 246 до 208 година пр.н.е. в Китай, на династията на първия император на Цин. Императорът е погребан с армия от 8000 живи войници.

 И още една пирамида – Червената пирамида. Тя се намира в Дахшур, в некропола. Най-голямата от трите в некропола, това е третата пирамида, която е построена от фараона Снеферо. Същият фараон, който е построил и т. нар. „огъната пирамида”. За разлика от огънатата, тази пирамида е също изградена под ъгъл 43 градуса от дъното и се нарича, тъй като е върху червеникав варовик като строителен материал, „червената”.

 И така, достигаме до Великата пирамида в Гиза, която е построена 2560 година пр. Хр. от фараона Хеопс. Това е най-старата, най-голямата пирамида, създавана някога в Египет. В продължение на 4000 години тя държи рекорда за най-високото съоръжение в света, като изключим построяването на катедралата в Линкълн, но е едва ХІV век – 1311 година. Там много интересна е гробницата на младия фараон Тутанкамон. Известно време, доста дълго се е считало, че той даже не е и съществувал. Но напоследък има много интересни открития. Археолози намериха скрити камери на 3400-годишната гробница на Тутанкамон. Тези камери, представяте ли си от колко години, разказват за един загадъчен дом на една загадъчна царица – Нефертити, която е управлявала Египет от 1353 година до 1336 година. И тя е била или майка, или мащеха на Тутанкамон. Защото много варианти се претакаха през времето. Но египтолозите мислят, че тя е погребана в Долината на царете, но нейна гробница не е намерена. Само че екип от археолози, ръководени от бивш министър по въпросите на паметниците на културата, който се нарича Мамдух ад Дамати, от университета Ain Shams, използва радар, и започва да разкрива малко по-малко тайните на древната гробница. Така че радарът открива коридори близо до погребалната камера на Тутанкамон. Малко по-подробно, по-назад във времето ще ви разкажа как точно е открита гробницата на Тутанкамон. Тези коридори водят към голямо помещение с ширина 10 м и височина почти 2 м, на същата дълбочина, както се намира и камерата на Тутанкамон. Някои египтолози мислят, че това може да е липсващата гробница на Нефертити, но все още специалистите не знаят дали помещението е свързано с гробницата на Тутанкамон. Фактът, че е перпендикулярно на основната камера, предполага, че трябва да има някаква връзка и натам, но все още разкопките не са завършени. Така че според египтолозите, Нефертити е управлявала преди Тутанкамон. Заради влиянието ѝ, тя е трябвало да бъде поставена в Долината на царете. Екипът на Мамдух ад Дамати е проверил една теория. Дали в гробницата на Тутанкамон, която изглежда необичайно малка за фараон с толкова известно име, има други неоткрити камери. Нефертити е била съпруга на фараона Ехнатон и вероятно е била дъщеря пък на друг фараон. Няма още данни и следи. Възможно е да е управлявала паралелно и с Тутанкамон. Има и такъв вариант. Нефертити и Ехнатон са имали шест дъщери, но се смята, че Тутанкамон абсолютно, определено не е неин син. Направени са даже ДНК изследвания. Ехнатон е бил бащата на Тутанкамон. Тоест  Нефертити е била негова доведена майка. Тя е изобразена в много храмове, като ходеща зад Ехнатон, често даже и самостоятелно, в поза на фараон. Как е умряла, не е известно. Смята се, че това е станало, да речем, шест години след смъртта на съпруга ѝ. Възможно е да е жертва на чумата, която е застигнала Египет точно по това време.

 Сега малко други факти, които излизат. През 1331 година Тутанкатен променя името си (говорим за преди Христа) в Тутанкамон и премества столицата в Тива, където умира през 1323 година пр.н.е. Гробницата е открита едва ХХ век (1922 година) от един англичанин – Хауърд Картър, който впоследствие става археолог. Той е бил едно момче, което е рисувало много хубаво. Запознава се с любител археолог и оттам тръгва неговият път. А британският археолог Никълъс Рийвз, който е работил дълги години в Долината на царете, казва, че скритата камера не е там, където той е очаквал. Според него тя би трябвало да е по-скоро на север, а не от тази дясна страна. Той подкрепя теорията, че в нея може би са останките на Нефертити и че тя е погребана с най-големи почести. И че това ще бъде археологическото откритие едва ли не на всички времена. Ейдън Додсън пък от университета в Бристол говори за тази втора гробница, че може би не е на Нефертити, а на някаква принцеса по времето на Тутанкамон, защото от него не остава никакъв наследник. Той умира много млад. Преди повече от 100 години, в далечната 1923 година, се случва това събитие, което се превръща в истинското откритие на века – за Хауърд Картър, който пръв отваря саркофага на фараона Тутанкамон. Има една легенда, че проклятието на египетските пирамиди настига всеки един, който се докосва до тях, който прави открития, който пипа вътре съхранените богатства, маски, всичко, което се открива в тези гробници. Та този Хауърд Картър наистина отваря саркофага на Тутанкамон. Гробницата до ден днешен се намира в тази Долина на царете край Луксор. Той попада на няколко археологически находки, но първото, което открива, е, че грабители са ограбили гроба на Тутанкамон. Само че той се усъмнява, че нещо не е като хората. Оказва се, че има няколко саркофага, един в друг, и това се открива впоследствие. От таланта си да рисува, казахме, че той стига до тези гробници на фараоните. Един египтолог го наема да прерисува нещата, до които се докосва и той прави акварелни рисунки на гробниците на Бени Хасан, където са погребани владетелите от Средното царство на Древен Египет. Така че момчето, още невръстен, се докосва до сърцето на археологията и оттам нататъка стига до Ехнатон. Барелефите възстановява. Отива на археологическа служба и рисува всичко, до което се докосват археолозите. Има късмета да се запознае с един лорд, доста богат, ентусиазиран археолог, макар и аматьор, но който е можел да си плаща експедициите. И така Картър става надзорник, първо, на разкопките на лорда, а по-късно е финансирана и неговата мечта да открие гробницата на Тутанкамон. Но Първата световна война прекъсва всякакви проучвания. Пет сезона почти разкопките се забавят и шестият опит е определен за последен. Затова можем да кажем, че това момче е имало наистина късмет, защото е можело да бъде спряно финансирането на експедицията, и той така и да не попадне до неограбената гробница, която е номерирана просто с KV62. Два месеца по-късно Картър разбира, че именно тя е търсената от него гробница на Тутанкамон. Как обаче стига да откритието? Когато в един ноемврийски ден археологът отива на мястото на разкопките, го посрещат развълнувани работници. Те са открили едно стъпало. Оттам два дни разчистват и още 15 стъпала се откриват надолу, и се достига до каменна врата. Картър изчаква да пристигне лорда-богаташ, археолога-любител. Отварят вратата и всъщност това е най-голямото откритие на ХХ век. Установява се, че вътре има три саркофага, поставени един в друг – че външният е отварян още в древността, два пъти заради богатствата. А зад вратите на втория саркофаг, целият също като маската на Тутанкамон, която изцяло е в злато, е изработен от обковано със злато дърво. Откриват главния саркофаг с абсолютно непокътнат печат, което доказва, че фараонът не е осквернен. Преди това историците дори са се съмнявали, че той е съществувал. Но Картър преди своята находка казва: „При сегашното състояние на нашите познания, спокойно може да се каже, че единственото забележително събитие от неговия живот е това, че е умрял и че е погребан.”.  Което не е така, защото после излизат страшно много факти. Написана е даже една интересна книга (мисля, че 2003 година излезе) за Тутанкамон, за всичките открити писания вътре, за езотериката, която е вкарана, за познанието, което са имали египтяните, от което може би и Питагор е черпил от храмовете. Така че доста интересни неща излязоха. 

След това той дълго обработва и описва мумията, която е открита под златната маска. След всички открития на тези артефакти в гробницата, след тази находка, която е находката на ХХ век, той се оттегля от археологията и става просто колекционер. Но хората смятаха, че е голям късметлия – не го достига проклятието на египетските съкровища и гробници. Оказва се, че е опровергано това суеверие за проклятието. Но всъщност Картър умира при много неизвестни обстоятелства, от неизлечима болест. Твърди се, че още 22 души, които се участвали в експедицията при разкопките, или само са присъствали, когато той е откривал гробницата, също са починали по някакъв неизвестен начин. Отиди и кажи има ли истина в тези неща? Надписът, разчетен над гробницата: „Смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на владетеля”, всъщност ражда тази зловеща легенда.

 Има един много интересен факт. Тъй като това момче Тутанкамон не е оставил свой наследник, но преди няколко години американската професорка Салима Икрам обяви едно сензационно откритие пред списание „Archaeology” – че пенисът на Тутанкамон е притежавал „божествена сила”. Тази сензация предизвиква такъв интерес сред туристите, че те буквално нападат гробниците в Египет и египетското правителство се чуди как да ги охранява. Докато оригиналният саркофаг е изпратен за реставрация в Каирския исторически музей, за да бъде изследвана мумията. Икрам се е съсредоточила върху най-интимната част, за да установи една загадка. Защото е липсвал този член от тялото на фараона. Според тази професорка древноегипетските жреци поправят по този начин грешката, че той не остава потомство. Тя така твърди. И че отива в отвъдното по този начин, затова извършвали тоя специален обред, който се наричал „божествената ерекция”. Защото това е голямата мощ, която го отвежда в задгробния свят и това е връзката с техните божества. Балсамирали отделно половия му ъгъл, както твърди тази авторка. След това – тялото с черна смола. Според теорията на тази Икрам, по този начин сексуалната сила е направила връзката с Озирис. А тъмният цвят бил връзката с подземното царство. Жреците са вярвали, че така Тутанкамон се превръща в бог и че неговото покровителство обещава бъдеща плодовитост. Те правят компютърна томография на тялото на Тутанкамон и откриват наоколо мумифицирания орган на това момче в пясъка – близо, където се е съхранявало тялото му. Дадено е интервю за Discovery по този повод. Много учени обаче се съмняват в това твърдение. Те казват, че „по наши сведения мумифицираният фалос е сменил няколко собственици и вследствие е бил върнат на Каирския музей от американски колекционер, пожелал името му да остане в тайна”, разказва ученикът на Роналд Харисън – британският египтолог Джон Ейкърсли.

Името на Тутанкамон е Небхеперура Тутанкамон. Това е цялото му име. Той е наследник на Осемнадесетата фараонска династия, която е управлявала векове. Но царува съвсем кратко време – от 1333 до 1324 година пр. Хр., и умира преждевременно. Даже не се знае по каква причина. Възкачва се на престола веднага след смъртта на баща си Ехнатон, който е много известен фараон, велик в историята на Египет. Но твърде рано умира – на 19 години. Причината за смъртта според повечето изследователи е от силен удар по тила. Но кой го е нанесъл и защо? Според други, предположенията са, че е умрял от гангрена на левия крак, която е причина от инфекция след счупване и е съчетана със зараза от малария. Естествено, че сега се правят много ДНК анализи и може би ще излезе съвсем друга истина. Но в един медицински център в Солт Лейк Сити се правят рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон. През 1968 година няколко колеги установяват, че тялото има много странна извивка на гръбначния стълб и много странна е връзката на горната част на гръбнака с главата. Това смятат, че са симптоми, свързани със синдрома на Клипел-Файл, при който се получават сплитания на прешлените. Тоест човек абсолютно не е в състояние да се движи – не може да движи нормално главата си и при завъртане трябва да извърта цялото си тяло. И най-вероятно това е предизвикало ранната смърт на Тутанкамон. Така или иначе тези неща може би все още ще останат загадка. Кой знае на каква друга сензация ще бъдем свидетели след време, защото в гробницата са съхранени над 1700 артефакти, много украшения, някъде около 110 кг чисто злато. На такова богатство се натъква британският Индиана Джоунс, за който говорихме в началото. Това момче, което рисува, и оттам тръгва цялата му съдба нататък. 

С тази първа част от поредицата за Седемте чудеса прекъсваме за днес и ви обещавам също много любопитни факти за следващата поредица.

Водещ: Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova