За българската и руската кирилици

Защо е важно да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите между двата шрифта?

Разговор с Николай Петрусенко-шрифтов и графичен дизайнер, художник и илюстратор в различни медии. 

Владислав Кацарски: В един разговор за българската и руската кирилица с Николай Петрусенко. Първо обаче, преди да кажа добър ден на Николай Петрусенко и да го приветствам в нашето студио, да споделя, че за нас е важно да изясним въпросите около кирилицата, не за друго, а защото националната идентичност, която напоследък като че ли все по-малко ангажира нашите умове, има значение – и за съхранението ни като българи, а и за мястото ни в този свят. Здравей, Николай.

Николай Петрусенко: Здравейте. Драго ми е да присъствам във вашето студио.

Владислав Кацарски: Първо ми кажи кой си? Защото аз изключително много се радвам, че млади хора все повече идват в нашето студио, а и това са български добри специалисти. Важно е това за нас. Също така е важно, защото българската наука и българските специалисти са тези, които заедно с нашата култура, ще сложат онези жалони, по които ще можем да успеем. Много ми се ще да кажа „да мръднем напред”. Дано е така.

Николай Петрусенко: Абсолютно е така. За всеки един човек, който работи в неговата област, би трябвало да остави такава цел – да движи нещата напред.

 Да се представя накратко. Казвам се Николай Петрусенко. Роден съм в София. Учил съм в Национална художествена академия, в катедра „Книга и печатна графика”. Впоследствие магистратура при проф. Тодор Варджиев и доц. Илия Груев, които стартираха магистърската програма за шрифт. Оттогава насетне шрифтът стана едно от основните ми занимания. Към настоящия момент съм  хоноруван преподавател в Национална художествена академия. Преподавам в специалностите стенопис, метал и резба, по предмета шрифт, типография и калиграфия. В момента съм докторант към Софийски университет „Св. Климент Охридски”, като темата ми е точно в националното изследване на кирилицата и какво произтича от разликите между формата на българската и руската кирилици.

Владислав Кацарски: Ще направиш една презентация пред нашите зрители и пред нашите слушатели. Ние, или по-скоро аз, обещавам, че ще се намесвам максимално малко, защото това е материя, която ме интересува, но по която много малко мога да кажа. Анелия, със своите разработки, е по-наясно по този въпрос, но ще те оставим да развиеш своята теза тук, пред нас. Защото колкото по-малко се намесват незнаещите, толкова по-ясно ще стане какво говори знаещият.

Николай Петрусенко: Благодаря за подадената дума. Първо, да започна от това, че когато говорим за разликата между българската и руската форма на кирилици, идеята не е да се проследяват политически, особено в този момент, в който има такъв силен конфликт в източната част на Европа – да не се проследява конфликт на политическо ниво, по-скоро формално. Защото кирилицата като писменост има своето развитие, благодарение на което се разпространяват различни форми, разновидности на тази кирилица и участие в този процес имат всички държави и националности, които са носители на тази писменост. Така че има разновидности, включително и в македонската кирилица, в сръбска кирилица и т.н. Това, което може да споменем, е, че кирилицата е наследник на глаголицата и тя е дело на Климент Охридски и Наум, както и на другите ученици (Сава, Горазд) на Кирил и Методий. Тя е дело на тези светли учени, с което става възможно българската националност да използва спокойно тази писменост, която конкретно обслужва техния език. Както има разлики между облата и квадратна глаголица, които се забелязват като разновидност в българската територия, така и в Хърватска, впоследствие се установява и разлика между облата и квадратна глаголица, която забелязваме към днешния ден. 

Анелия Велинова: Но облата – първоизточникът е българската.

Николай Петрусенко: Облата кирилица е българска. Тя се създава в наша територия и с процеса на писане, буквите видоизменят своята форма и добиват такава специфика. Впоследствие тази кирилица преминава през други територии, включително достига до Руското царство, където в началото на ХVІІІ век Петър I оглавява една реформа, в която иска да осъвремени църковнославянския език поради няколко причини. Една от тях е, че много от фонемите с еволюцията на езика започват да отпадат, съответно и знаците, които се изписват за тях. Включително различни съкращения в църковнославянския започват да стават все по-неизползваеми. И другата, може би още по-голяма причина, е желанието на Петър I да осъвремени цялостно културата и облика на руската култура.

Анелия Велинова: Мога ли да се вмъкна тук с едно подчертаване или въпрос. Фонемите, които ги няма в руския, са тези, които ги има в написаните от българите книги. И той това всъщност иска да очисти, за да го прравни към руския език. Църковнославянският език ( ние говорихме в предната част на предаването) е среднобългарският старобългарски. Той премахва тези фонеми, българските, макар че пеенето пак остава в църквата също, защото ги няма в руски език.

Николай Петрусенко: Това е така. От една страна, по-силно да се консолидира руската националност, от друга страна, да промени имиджа на страната. И, създавайки по този начин гражданската кирилица, по-точната дума е узаконявайки формата на гражданската кирилица, защото той поръчва създаването ѝ на няколко нидерландски дизайнери, които по облика на модерната за това време хуманистична антиква, със сравнително по-обли, по-спокойно балансирани откъм пространство знаци, приравняват по този начин руската цивилизация със Запада. Нещо, което е поставено като една от първите целина Петър І. А тази кирилица, която той узаконява, всъщност избира формите, които иска да присъстват в новата азбука. По този начин гражданската кирилица от 1708 и 1710 година създават облика постепенно на заформилата се руска форма на кирилица.

Анелия Велинова: Казваш „новата азбука”. Нова само като графика, или понеже са махнати фонемите, е нова като същност?

Николай Петрусенко: И двете качества. Защото основно, графически променят своята същност. От друга страна, с премахването на някои фонеми, които впоследствие допълнително отпадат – като кси, пси, фита, ижица. В гражданската кирилица той не ги маха изцяло, но впоследствие те допълнително отпадат с развитието на езика. Защо говоря сега за тази този исторически период от руската култура? Защото де факто те по този начин създават форми на печатните букви, които впоследствие биват използвани и от български просветители за създаване на печатни книги и различни печатни материали.

Анелия Велинова: Защото са по-опростени? 

Николай Петрусенко: Защото са по-опростени и вече стават с нещо като основната форма, която започва да се тиражира в пространството.

Анелия Велинова: Само искам да изясним един въпрос. Руснаците в писмената си форма (защото има писмен и печатен шрифт) как пишат – по-близко до българския вариант на кирилицата или с печатните букви? Питам това за широката публика.

Николай Петрусенко: Това е добър въпрос, защото посочва каква е основната разлика между двете форми на кирилица, които понастоящем присъстват, включително в България. Конкретно да отговоря на въпроса ви. Руснаците пишат по начин, който е по-близък до облика на нашата българска форма на кирилица. Тоест буквите са по-обли, имат в своята конструкция подчертано курсивен характер – разпознава се ръкописният първоизточник на буквите. Докато печатната форма в руската форма на кирилица представлява една намалена рисунка, т.е. мащабирана рисунка, наподобяваща тази на главната буква и се получават нещо като намалени главни букви.

Анелия Велинова: И да дадем един пример. „Т” се пише с три ченгелчета нагоре като ръкописно, а в печатния вариант (голяма буква и малка) е като кръст, който няма продължение нагоре. Тоест една вертикална и една хоризонтална.

Николай Петрусенко: Да, точно така. Това е един доста силен пример, на който ще се върнем след малко – също причина много книгоиздатели да предпочитат руската форма на кирилица.

Владислав Кацарски: Като обем е по-малко.

Николай Петрусенко: Точно така. Като ширина ръкописната форма на „Т” заема повече място, а това е такава фонема, която е много често присъстваща в българския език. И съответно като обем знаци се получава, че българската форма за кирилица заема повече място. Това е един аргумент, който много често използваме. Може да оспорим този аргумент със същността на други западноевропейски езици, като полски, френски, немски, в които различни дифтонги, звуци се изписват с няколко знака.

Анелия Велинова: То няма как, при тях. Докато ние си имаме „щ” – дифтонг  „ш” и „т”, с една буква го пишем. Значи не заемаме двойно място.

Николай Петрусенко: Не заемаме, но ако се търси преди всичко икономичност на знаците, би трябвало да се съкратят тези фонеми.

Анелия Велинова: Много ми стана интересно, че Петър I взима антиквата – един доста обемен шрифт (широк, кръгличък, пълничък). А всъщност печатните букви са много изчистени при руснаците като форма. Докато нашите са – като вълна върви. Като погледнеш нашия шрифт, с тези „ш”, „щ”, всичките тези букви са точно като вълна, която прелива. Това е моето графично усещане за нещата. Много често се казва, че се взима от гръцката азбука. Аз не съм съгласна с това. Историк съм и много държа (точно за глаголицата говорихме в предната част) да се знае, че тези триъгълничета, кръгчета, кръстчета и правоъгълничета, които се използват в графиката на глаголицата, всъщност всички последователи на Кирил са ги монтирали по някакъв начин в кирилицата, „българицата” (да кажа) на кирилицата.

Николай Петрусенко: Това е интересен поглед. Със сигурност може да кажем, че облата форма на кирилицата (или по-популярна като българска форма на кирилица) е дело, което може да се причисли в територията на България, и в нея действително присъстват повече овални елементи. Има наличие на повече горни и долни дължини, които правят целия облик на знаците по-динамичен. Има повече елементи, за които окото да се фиксира. Тоест да разпознае по-лесно тези елементи в един процес на четене. Докато руската форма на кирилица, чисто формално, квадратно, представлява (както споменахме по-рано) силует, който много наподобява главните букви, създавайки по този начин един по-монтонен облик на редовете, в които се пише. Относно въпроса Ви – кирилицата по време на своето създаване през ІХ век има, от една страна, също въздействие и от гръцкия уставен шрифт. Но тъй като има знаци, които са чисто славянски и те са дело на Климент, Наум и на другите ученици…

Анелия Велинова: Има звуци – чисто славянски. Те после стават знак.

Николай Петрусенко: В началото е словото и после идва писмеността. В процеса на еволюция, което се забелязва и при други писмености, знаците в своята динамика се заоблят, свързват се, което ние виждаме в следващите форми на кирилица, не в устава, който е създаден първоначално през ІХ век. През последващите полуустав, бързопис, скоропис се виждат тези динамични прояви на заоблянето и свързването на знаците.

Анелия Велинова: Вас ви възпитават в това, че трябва да видите разликата като шрифтови дизайнери между руската, която е по-ъгловата, и между българската кирилица. Тази идея е подхваната (може би 40 години ще станат в Академията) и вече има плод това усилие. Водеше се голяма битка за компютърния шрифт – дали да влезе руската кирилица, или българската кирилица. Но възпитават ли ви в Академията в това, какво стои зад символиката?

Владислав Кацарски: Да обърнем въпроса, защото Николай вече е преподавател. Не възпитават ли ви, а възпитавате ли?

Анелия Велинова: Той продължава тази линия, но мисълта ми е – какво стои зад символиката отзад? Дали гледате зад формата какво стои?

Николай Петрусенко: Разбира се, основно формално се гледат на знаците в дисциплината „Шрифт”. Но няма как да изключим и символиката за знаците, историческата им обвързаност и нещо, което се забелязва при всички писмености – първоначалната сакралност на знаците, като впоследствие се десакрелезира и се достига до една чиста практичност. Тези знаци са уникални, защото, от една страна, обслужват славянския език, фонеми. Но особено при глаголицата, предшественик на кирилицата, се забелязва едно съвършено графично представяне на светогледа на тогавашните хора. Има също така аналогия с „Битие”, първата книга от Библията, в която започват да се изграждат аналози в създаването на отделните знаци и съответно няма как това да е случайно. Има силна символика в тези знаци. Кирилицата, както споменах, последва глаголицата и тя също следва тази логика. После се установява тази заобленост, която присъства в облата глаголица. Така че, особено в моите занятия, се опитвам да обхвана всички тези аспекти. Кирилицата в тази си българска форма, или обла, се заформя в средата на ХХ век по времето на различни художници-оформители, като Борис Ангелушев, Васил Йончев, Стефан Кънчев и още много други участници в този процес. Има тук една книга, която съдържа много от тези хора – Милка Петкова, Александър Поплилов, Алби Йончева, съпругата на проф. Васил Илчев, Тодор Попов и т.н., които успяват да изградят един приятен и логично строен облик на кирилицата, обвързана с нейното изписване. Тоест по-близка до начина, по който ние пишем, и същевременно създавайки приятен объл облик, с богато присъствие на горни и долни дължини (говорим за печатните букви). Те приближават облика на печатните букви до това, както ние ги пишем, създавайки по този начин една по-ясно видима логика на изграждане и, от друга страна, подпомагайки окото да разпознава тези елементи в дълъг текст, правейки ги, допускам, по функционални. Това ще опитам да разбера по време на моята докторантура сега, с по-точни начини на изследване. Но преди всичко създават и облика на национална идентичност. 

Анелия Велинова: Много е важен този облик. Всъщност точно оттам тръгва нашият разговор. Тука децата са улеснени. Няма да ги учиш на ръкописно писане и след това да се чудят как да прочетат печатния текст. През цялото време това нещо да им се блъска в главата – ще чете това, което пише в училище ръкописно. Това е една чудесна полза и много силно подчертаване на разликите с другите славянски азбуки. 

Нещото, което графично ме интересува – хващате ли ъглите, хващате ли този енергиен процес, който тече в буквата? Защото кръглата част говори за лесно преминаване, ъгълът – за някаква спънка. Мислите ли по този начин за буквите?

Николай Петрусенко: Да. Графично формите имат своите асоциации и съответно няма как да се абстрахираме от тяхното визуално въздействие. Разбира се, кирилицата си има своя специфика в това, че ритъмът, който се  създава в знаците, с по-богато присъствие на обли форми в българската форма. Да, има и такива елементи, където се събират повече диагонали или пък остри ъгли също така, и това допринася за цялостния облик, което няма как да се изпусне при създаването на един шрифт – да се абстрахира човек от това нещо. 

Да се върна към предната Ви добра вметка за това, как учениците възприемат. Може да се допуска, че тази разлика, която се забелязва, ако ги учим на руска форма на кирилица, от една страна, а ги караме да пишат по друг начин, е възможно да допусне някакъв стрес при създаването на тези взаимовръзки, и всъщност някои деца се объркват.

Анелия Велинова: Как учите – да започнат на ръка ли да правят вашите студенти буквите? Защото това е връзка мозък и движение на ръката. Или с програма?

Николай Петрусенко: Преди всичко ги учим и сме учени на това да бъдат добре изградени графични образи, започвайки от тяхното рисуване, изграждане на ръка. Впоследствие продължаваме и в шрифтооформителски софтуер. Тук е важно да се спомене, че всяка една специалност, където се преподава шрифт, има своята специфика и това, което аз съм учил, разбира се, включва една доста солидна подготовка в работата с шрифтооформителски софтуери.

Анелия Велинова: Български ли са те? Нашите са добри софтуерни специалисти, а няма българска програма за шрифт.

Николай Петрусенко: Да, няма. Това е повод за една допълнителна дискусия, може би защото това не е такъв силен фокус на българските софтуерни инженери. Понастоящем основните, не знам дали мога да ги спомена в радио…

Анелия Велинова: Разбира се. В нашето всичко се казва, с всички имена. Няма никакви ограничения.

Николай Петрусенко: Може би най-използваният софтуер към днешен ден, да го назова ли?

Владислав Кацарски: Няма проблем. Аз винаги съм се чудел каква е тая великомъдра глупост, някои говорят примерно: „Вчера в една магазинна верига беше заловено развалено месо.” Кажи коя е, може да съм си купил оттам. Само защото някои криворазбирали това да не се правела скрита реклама…

Николай Петрусенко: Водещите софтуери, които се използват за създаване на шрифт са глист, фонт лаб, също така има робо фонт, безплатни налози като фонд фореч и т.н. Създават се и други впоследствие, но това са тези, които се използват най-често от професионалисти и такива, които навлизат в тази материя. Да се разработи софтуер е дълъг процес, който съответно налага своята стратегия.

Анелия Велинова: Те смятат, че няма да имат пазар. Това е при тях водещото – парата. Че няма кой да им купи софтуера, защото колко сте на брой шрифтовете дизайнери?

Николай Петрусенко: Не са много.

Анелия Велинова: Това ви казвам. 30 души имате ли – 50?

Николай Петрусенко: Не. Нямаме.

Владислав Кацарски: Има ли противопоставяне на руска и българска кирилица? Защото с руснаците бяхме братя до едно известно време. Сега сме с американците – те са ни най-добрите приятели. Руснаците са ни много големи врагове в момента. Чудим се кой да ни стане приятел и кой враг. Но това голям проблем ли е, защото (да кажа съвсем откровено) българският народ в голямата си част не се интересува на каква кирилица точно пише. И как това ще се промени? Защото къде го гледах, не си спомням. Те задават въпроса: „Кажете сега какво мислите за арабските цифри?” Тя казала: „Аз съм против тях.” 

Колко голям е проблемът? Аз знам какъв е проблемът, но колко е голям?

Николай Петрусенко: Може да започнем от това да има по-голяма осъзнатост на хората. Популярната общественост да ги разпознава като форми. Според мен основното нещо, което прави достоянието на българската форма на кирилица, е нейната функционалност, нейната естетическа форма, които придават такива допълнителни качества и стойност на текста, който се използва. Тоест и двете форми на кирилица имат място в света, защото например езици, които са от близките съветски републики, македонски, сръбски – те като знаци са построени върху формата на руската кирилица.

Анелия Велинова: В началото каза за разликата между македонската кирилица и българската. Да видим какви са? Много любопитно ми стана.

Николай Петрусенко: Те са преди всичко във формите, разликите между изправения курсив на форма – наклонената форма при „п”, „т”, „ш” с едни допълнителни, подпомагащи чертички отгоре или долу. Това са стилистично формални разлики, които се появяват, но сега не мога да обясня по-конкретно към какъв момент от историята се появяват тези разлики. 

Да се върнем към въпроса – какъв е проблемът, който се създава? Освен функционалното преимущество на българската форма, имаме национална идентичност, която тя създава, и съответно България като държава в Европейския съюз и първата, използваща кирилица. И не само това, кирилицата е създадена на територията на България по време на Царство България. Налага едно по-силно и ясно заявено защитаване на кирилицата като обект на българската култура. Много често хората от международната общност остават с впечатление, че тя е създадена в Русия.

Анелия Велинова: Защото има доминация на масата?

Николай Петрусенко: Има доминация на масата като численост и като пазар, разбира се. Това включва Русия, Украйна, защото те споделят една форма на кирилица, макар да има специфики и разлики, но разлики по-скоро във фонетично ниво. Така че хората остават с погрешно впечатление, че тя е създадена в Русия.

Анелия Велинова: Това е една лъжа.

Владислав Кацарски: Тъкмо щях да кажа, че сега е моментът до обърнем нещата и да кажем на света: „Вижте ги тези агресори, те даже и азбуката не са си създали, а тя е наша.” Обаче веднага се сетих, че тука ще скочи Зеленски и ще каже: „Няма такова нещо, тя е украинска.”

Анелия Велинова: Но паметникът на дъщерята на Симеон седи в центъра на Киев.

Владислав Кацарски: Може да седи където си иска, но в момента думата бежанец отсъства от речника на всички страни, защото като се каже „украинец” – това е бежанец. Шегувам се, разбира се.

Анелия Велинова: Ние си говорихме в предната част, че всички трансформации и създаване на една азбука е форма на политика, макар че тя е по друг начин, в друга област, която заема съзнанието на хората. Ти работиш всеки ден с това нещо. То неминуемо ти влияе и наистина е свързано с идентичността на хората. Всеки трябва да знае, че това е неговата азбука, на която пише. Имаше по едно време, преди да преминем към тази битка да се пише на български на латиница, което беше много зловещо. Това щеше да бъде пагубно, абсолютно. 

Успяхте ли с тези усилия и с тези форми, които правите, да накарате поне част от българските издатели да издават на българска кирилица книгите си? 

Николай Петрусенко: Да. За щастие, има положително развитие в тази насока, защото с дейното участие на много шрифтови дейци в България, както на институционално ниво, така и на фирмено, на колективно, на отделни дизайнери, всеки с доста усилия популяризира формата на българската кирилица и каузите, които стоят зад нея. Все повече издатели, графични дизайнери, дори неизброими са вече различните форми на колективи, които я използват. Точно това е една такава успешна битка, която всеки създател на шрифтове в България си поставя пред себе си.

Анелия Велинова: Дали имате някакъв поглед за тази битка между латиницата и кирилицата? 

Владислав Кацарски: Мисля, че това не е актуално в момента и няма да бъде много дълго време.

Анелия Велинова: Има още хора, които пишат, примерно в интернет – съществуват задължителни места, където е на кирилица и някои обаче си пишат на…

Владислав Кацарски: Тази „шльокавица” е ясна…

Анелия Велинова: Не за „шльокавицата”. Примерно пишат пет човека на български и вътре се включват двама-трима на латиница.

Николай Петрусенко: Да, има го това противодействие, включая също и наличието на все повече чуждици, които идват в българския език и всъщност те са лексикализирани чуждици. Що се касае до писмената форма, латиницата е доста доминираща, защото на глобално ниво тя се използва много повече от кирилицата. И от огромно значение е това, че създателите на основните устройства и софтуери, които ползваме, са англоговорящи и съответно налагат начин, по който нещата да се назовават и така променят облика на езика на комуникация между хората. Тази битка присъства не само между кирилицата и латиницата, но и между латиницата и другите писмености, защото все по-лесно достъпно е да се пише на латиница, макар че се подпомага да се пише и на родната писменост на тези езици. Битката не е само на наше ниво. Тя е в цял свят. За съжаление, смята се, че в бъдеще много езици ще продължат да отпадат и да се заформят едни гравитационни съсредоточия на езици.

Владислав Кацарски: Във фентъзи книгите има едно понятие „общодостъпен език”. На общодостъпния език тя се обърна към него, или той ѝ каза на общодостъпния език.

Анелия Велинова: На „шльокавица”, да кажем.

Владислав Кацарски: Някога е имало идея есперанто да бъде такъв език. Не е станал.

Анелия Велинова: С придвижването на тези огромни маси наляво и надясно, в един момент сигурно ще стане някаква трансформация.

Владислав Кацарски: Да му мислят онези, които са след нас или тежко им на онези, които са след нас. Или тези, които са след нас, ще го доживеят.

 Има ли нещо, което не казахме, Николай? 

Николай Петрусенко: Много неща не успяхме да кажем, защото тази тема е доста широка. Аз съм благодарен на всички колеги, които работят в тази област в България, защото всеки от нас си е поставил цел да води тази може би идеалистична битка. Благодаря на вас, които давате поле за говорене за това нещо и популяризиране. 

Владислав Кацарски: Както се казва, когато ви дотрябва трибуна, заповядайте. Ние във войната с това можем да помогнем (ако има война).

Анелия Велинова: С това може да помогнем, така че имате трибуна.

Николай Петрусенко: Да се надяваме войната да е само на идеи.

Анелия Велинова: Да няма убити умове. Бъдете българи!

Владислав Кацарски: Говорим за интелектуална война. Николай Петрусенко беше наш гост в „Приемната”.

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova