menu Начало chevron_right
Приемната

 За спасението преди Спасението

Anelia Velinova | 2 — 11
Za izborite. Kandidat na Spasi Sofia

Борис Бонев от СПАСИ СОФИЯ с визия за столицата.

Владислав Кацарски: Борис Бонев от „Спаси София” в „Приемната” на Брайл ФМ. Здравейте, г-н Бонев.

Борис Бонев: Здравейте. Много ми е приятно.

Владислав Кацарски: Благодаря за честта, която ни оказвате, да бъдете в нашето студио. Искам да Ви кажа, че това, че сте тук за нас значи много. Първо, защото показва уважение към нас от хората, които в лицето на немалка част от София и на българския народ носят в себе си промяната, и после, защото колкото повече хора от управлението на България, на София дойдат при нас, толкова повече хора ще се запознаят с това, което може екипът на Брайл ФМ. Екипът на Брайл ФМ се състои от незрящи специалисти и хора с други физически дефицити. И, разбира се, при нас работят и хора, които виждат, защото ние сме типичният пример за симбиозата. Не наричаме това интеграция, ние наричаме това сътрудничество и се надяваме, че по този начин съумяваме все пак да съхраним правилата на високата журналистика, и да бъдем в услуга на всички онези, които искат да гледат честно и правдиво отразяване на това, което е около нас. Затова сме Ви поканили – да видим какво се случва и какво според Вас ще се случи в близките няколко дни, а и оттам нататък в близките няколко години, тъй като Вашето движение, а и Вие като общински съветник сте изкушени да промените нещата в управлението на София. Кажете, ако бъркам някъде. 

Борис Бонев: Може би единственото, което не е много точно – „изкушаването”, защото ние не сме „изкушени”, ние сме вдъхновени да променим нещата в София.

Владислав Кацарски: Да кажем, че това съм имал предвид.

Борис Бонев: Добре, чудесно. Приемам. И причината е, защото хората, които сме събрани в „Спаси София” и вече толкова години се борим за подобряване на начина, по който се случват процесите в града – от ремонтите, през избора на промените в градския транспорт, приоритизацията въобще на градското управление. Знаем, че градът има огромен потенциал, знаем, че можем много повече от това, което до този момент се демонстрира. И след като сме правили многократни опити през годините, особено в началото на „Спаси София” да подпомагаме Столична община, да даваме идеи, да предлагаме помощта ни, насреща сме получавали обикновено една стена от незаинтересованост, решихме, че е важно ние да вземем участие в целия този процес. Затова и още през 2019-та участвахме на изборите. А вече на тези участваме като регистрирана партия. Нещо, което никога не съм вярвал, че ще го кажа – да бъде лидер на партия. Никога не ми е било и самоцел, но случи се, наложи се, за да можем да участваме адекватно в управлението. 

Анелия Велинова: Веднага обаче идва моят въпрос. Гражданско движение и политическа партия. Гражданското движение почти винаги е опозиция, коректив. Как ще ги съчетаете двете неща?

Борис Бонев: Бих казал, че това е една еволюция и то естествена еволюция. Защото докато бяхме гражданско движение само, ние много сме критикували и това е работата на опозицията по принцип – да критикува, да дава предложения, как може да бъде по-добре. Същевременно обаче смятам, че в един момент човек проима нуждата от него да зависи също. И тогава няма как като гражданско движение ти да участваш в управлението. Така е направен законът в България, че например независими граждански листи няма как да се регистрират. Тоест или си един независим общински съветник, или трябва партия, която да направи листа. Това беше основната причина да искаме да регистрираме партия „Спаси София”, за да може да не зависим от никой друг, тогава когато участваме на избори. И понеже съм бил доста от страната на гражданската активност, има лимити на възможностите на медиите, на обикновения човек, на гражданските организации. А всеки, разбира се, се бори, за да постига своите цели. Но те обикновено имат лимит, защото винаги стигат до едно и също място – политиката, където трябва да се променят закони, наредби, да се гласуват бюджети. Това са нещата, които всъщност решават проблемите. И затова за нас беше от един момент нататък абсолютно ясно, че ако искаме наистина нещо да се промени, а не просто тук-таме някакви малки неща да успяваме някак си да „добутаме”, тогава единственият начин е да влезем вътре в управлението.

Владислав Кацарски: Така е. Само че, ако се хвана за името „Спаси София” и утре излезете на парламентарни избори, и държите да управлявате България, какво ще се случи? София България ли е или София не е България?

Борис Бонев: Преди да имаме претенциите да се занимаваме с национална политика, хубаво е да покажем какво можем в София. Имахме този избор дали да кръстим партията ни „Спаси България” например, но абсолютно всички в нашия изпълнителен съвет взехме решение да бъде „Спаси София”, защото вярваме, че човек трябва да остане верен на принципите си. Нашият принцип е да спасим София. След като спасим София, ще тръгнем да спасяваме и държавата, която също има нужда от това.

Анелия Велинова: Логично е, като се има предвид, че икономиката не работи в цялата страна и почти цялото работещо население е в София.

Борис Бонев: Над 50% от брутният вътрешен продукт се създава в София.

Владислав Кацарски: Много тъжно и се надявам, че ще се промени. Не знам защо се надявам, честно казано. Не го казвам, защото трябва да кажа нещо, но в последните 30 години така се ориентираха нещата, че почти всичко дойде в София. Попитах човека, който беше в предишното предаване, г-н Георги Илиев – кандидат за кмет на район „Слатина”. Сега да питам и Вас. Понеже казахте, че първо искате да покажете какво можете в София, пък тогава – какво можете в България. Така сочи практиката в България, че районен кмет не е издиган като кандидатура за кмет на голямата община. Това е човекът, който се предполага, че 4-8 години има някакъв опит, който е понатрупал в градско управление, но досега не е издиган такъв. Според Вас, защо е така?

Анелия Велинова: И е най-близо до хората.

Борис Бонев: Съгласен съм, че районните кметове може би са най-близко до хората, въпреки че аз самият като част от един колективен орган, смея да твърдя много нескромно, че правя абсолютно максималното да съм в близост до хората и ние като организация сме направили стотици срещи с гражданите, представяния на проекти. Аз съм може би единственият кандидат и водач на листа, който сутрин от 07:30 раздава собствени и чужди брошури на метростанциите, вечер също. В момента, в който приключим това интервю, отново отивам на различни срещи – в квартал „Илинден”, след което ще раздавам брошури на Кооперативния пазар в „Люлин”. Ние сме доста близо до хората и никога не сме се притеснявали от подобен тип взаимодействие, защото истината е, че към мен няма въпроси „къде са ни парите”. Тези въпроси преследват управляващите в София.

Владислав Кацарски: Те ще дойдат нали знаете кога? Вашият залез започва от вашето избиране.

Борис Бонев: Не съм съгласен. Смятам, че най-доброто тепърва предстои. Сещам се, Прошко Прошков беше кмет в район „Лозенец”, след което беше кандидат за кмет на София. Тук, по-скоро за мен важното е, не кой от каква позиция идва, а дали е готов да жертва целия си личен комфорт, защото политиката е това – да жертва целия си личен комфорт, за да се посвети на проблемите на София. Искам да уточня, че има голяма разлика между местната власт и националната власт. Тук на нас ни се налага да решаваме много повече ежедневни, дори ако щете битови проблеми, които пряко касаят живота на хората. На национално ниво по-генерални теми се решават, посоки, политики по-големи, които, разбира се, че имат огромно влияние върху начина, по който ние живеем, но често това влияние е със забавен ефект. Веднага давам пример – и най-добрата реформа да се направи на образованието сега, ефектът от него ще го видим след 15-20 години, когато цели поколения преминат през това. Докато, ако ние ремонтираме една улица, ако коригираме разписанието на градския транспорт, това веднага се вижда, това веднага се усеща, това веднага може да бъде ползвано от хората. Идвайки насам, говорих с една дама от нашия екип и коментирахме няколко теми. Стана дума отново за бус лентите, голяма част от които в София са по наша инициатива. Тя пътува с автобус 204 по булевард „България” и спомена, че откакто има бус лента, която се контролира, на нея ѝ отнема два пъти по-бързо да стигне до работа си, отколкото е било преди с автомобил. Ето как едно просто решение води до реални ефекти върху живота на хората.

Христо Петров: Европейско решение, което вие успяхте да прокарате с много усилия.

Борис Бонев: Тези решения даже не бих ги нарекъл европейски. Те функционират от Могадишу, през Токио, през Южна и Северна Америка.

Христо Петров: Става въпрос за нашата действителност, с много усилия. Аз бях свидетел и на вашите усилия, още преди да създадете партията, когато бяхте за Иракли, за запазването на трамвайните линии в София, за градската железница. И с това е свързан моят въпрос – да продължа темата за транспорта. Вашето обединение, и на Вас лично, приоритетно ли е създаването (защото вече е унищожена по-голяма част от тази инфраструктура) на софийска градска железница, и възстановяване или създаване на нови трамвайни трасета в София, което е едно от ключовите решения за този ужасен транспортен проблем? За последните 10 години повече от 6-7 трамвайни линии бяха унищожени, закрити, изкъртени, откраднати, нарязани.

Борис Бонев: И десетки километри трамваен път беше разрушен и демонтиран. Още преди 5-6 години, особено в контекста на международните събития в момента, може би и смешно да звучи от наша точка, но тогава ние го нарекохме „трамваен геноцид” се извършва в София. Не знам точно каква е причината – в Столична община и в ГЕРБ има такава омраза към трамваите като форма на транспорт. Да, абсолютно за нас е приоритет София да има градска железница и да има развитие на трамвайния транспорт. По отношение на градската железница, първо ще кажа, защото това е по-сложната тема. В рамките на един 4-годишен първи мандат няма да може да се случи. Казвам го директно, за да не създавам излишни очаквания. И причината да не може да се случи е, че има много, много сложна комуникация както с БДЖ ,така и с Национална компания „Железопътна инфраструктура”(НКЖИ). Втората инвестира повече от 1 милиард лева в ремонт на така наречения „ЖП възел София” и поради абсолютната незаинтересованост и на Столична община, и на НКЖИ този ремонт да бъде помислен така, че след като инвестираме милиарди, да има истински смисъл за гражданите на София, на никого не му хрумна да преосмисли сегашните съществуващи спирки, сегашните гари, да помисли за добавянето на нови спирки, на нови гари, с цел създаването на бъдеща градска железница с някакъв далечен план. И това е много сериозен проблем. Въпреки това мисля, че има 27 гара и спирки на територията на Столична община, тоест все пак има някаква основа. Нашата цел е в рамките на този 4-годишен мандат внимателно да анализираме нуждите, да подготвим начина на работа и Столична община да си извади лиценз за жп оператор, тъй като очевидно с БДЖ много трудно ще се случат нещата. Когато имаме този лиценз, което теоретично би могло да се случи в рамките на четири години, за следващия мандат да вземем официално решение. Дали Столична община сама ще си закупи влакове, или ще наеме влакове, за да обслужва маршрутите като градска железница, или ще сключи публично частно партньорство, отново със същата цел. Но за да имаме истински функционираща градска железница, там трябва да има най-важното нещо – интеграция на билетната система на тези влакове с картата за градски транспорт в София, и трябва да има синхронизация на разписанията между транспорта в София с другия вид транспорт. А по отношение на трамваите, веднага ви казвам – трамваят по „Тодор Каблешков” е абсолютен наш приоритет и аз обещавам, че той ще се случи в рамките на един мандат, защото това ще бъде най-натоварената трамвайна линия в София. Близо 65 000 души дневно ще я ползват, и освен това ще свърже изключително презастроените и с почти липсващ градски транспорт южни квартали на София – „Манастирски ливади”, „Кръстова вада”, „Витоша ВЕЦ Симеоново”. Като възстановим още и трамвая до „Дървеница”. Истината е, че „Спаси София” възникна през 2014 година, когато ние се събрахме и казахме, че така не може повече.

Владислав Кацарски: Защо „Спаси София”?

Spasi Sofia - Boris Bonev

Борис Бонев: Бяхме „Спаси метрото”. Тогава вече бяхме спасили третата линия на метрото, която от ГЕРБ искаха да правят като някакво влакче на ужасите – ту под земята, ту над Земята, без връзка с другите две линии. Успяхме да спасим третата линия и тогава всъщност от ГЕРБ се отказаха от 20 милиона безвъзмездно европейско финансиране за модернизацията и изграждането на трамвая към „Дървеница”. Това именно беше причината, поради която ние казахме: „Не може повече така. Това е унищожение на потенциала на София. Няма да допуснем градският транспорт на града да бъде подложен на подобен системен тормоз.” Поради тази причина създадохме „Спаси София” – именно трамвая за „Дървеница”.

Владислав Кацарски: Предлагам ви да поразсъждаваме малко. Не знам дали сте се замислил, г-н Бонев, по един такъв въпрос, който мен напоследък все по-малко ме касае вече, защото видях, че оправия няма. Става въпрос за стикерите на хората с увреждания за паркиране на „сини места”. Давам Ви пример – пред „Пирогов” имате 10 сини места, 11-ият вече не е човек с увреждане, не е инвалид. А той точно е човек, който е с две канадки и трябва да паркира през две преки, за да отиде в „Пирогов”, за да си направи изследване. Такси няма да го вземе от двете преки, където има свободно синьо място, да го докара до болницата, защото това са 600 м. Но 600 м за този човек се равняват на 6 км за човек със здрави крака.

Борис Бонев: Когато обсъждахме преди около две години голямата промяна на наредбата за организация на движението в София, тогава се коментираше този въпрос. И аз предложих точно след разговори, които съм имал с хора с различен тип увреждания на мобилността, да се помисли за възможността, когато човек притежава инвалиден стикер, да може да паркира навсякъде с него. Със следната ясна логика, че в момента, казвайки, можете да паркирате безплатно само и единствено на „сините места”, ограничаваш възможността по най-удобния начин човек, който има някакво затрудено придвижване, или друг тип увреждане, да стигне до място, където желае. Тогава аргументът, който беше даден против, и той също е валиден обаче (и това трябва да си го кажем), е, че има огромен брой фалшиви инвалиди с подобен тип карти и има проблем с картите, издадени от други градове, които трябва да важат и в София.

Владислав Кацарски: Ти си имаш опорно-двигателни проблеми в София и в Стара Загора, и Горна Оряховица, и във Варна си ги имаш тези проблеми. Понеже казахте „фалшиви стикери”, това не е проблем на хората с увреждане. Това е проблем на съвсем друга институция, която трябва да си следи тези стикери. Тука аз съм чувал, че има фалшиви телкови решения. Не, фалшиви телкови решения няма. Те са законни. Друг въпрос е, как са придобити, но те не са фалшиви. Те са си абсолютно редовни телкови решения, на основата на които вероятно е издаден този стикер. Но аз Ви моля да помислите върху друг един такъв казус – да направите един критерий, защото в Софийска община го няма. Когато се подават документи за „Асистент за независим живот”, слепите попълват въпросник, на който пише: „ Имате ли мобилност в леглото?” Този въпрос е логичен за хора, които са абсолютно обездвижени, но при слепия човек идва такъв въпросник. Слепотата, глухотата, опорно-двигателните проблеми са абсолютно различен тип дефицит и трябва да има различен подход за оценка на дефицита. Всеки има своите проблеми, но не са дефинирани. Сега не питайте защо Съюза на слепите не го е направил, той не е направил много неща, и това не е сторил. Не оказва съдействие на „Социално подпомагане” към Социалното министерство да се подготвят такива критерии. Та в тази връзка, колко слепите се нуждаят от такива стикери за паркиране и колко повече хората с опорно-двигателни проблеми?

Борис Бонев: Аз не бих си позволил да деля кой повече има нужда от едното или другото. Баба ми е в инвалиден стол и знам какво означава да е изключително затруднено нейното придвижване, но извън това не съм  специалист по темата. Истината е, че до този момент съм се осланял на хора, които са или част от общността, или работят със съответната общност, за да дадат най-добрия съвет, как трябва да бъде направен един процес в общината така, че да заработи. И давам веднага пример с работната група, която направихме в общината за въвеждането на обслужване на хора на жестов език. За мен беше малък сблъсък с реалността може би, когато установих, че би трябвало една общност, имаща (според мен) абсолютно еднакви цели – независим, достоен живот в градската среда, да открия, че и там всички са изпокарани, всеки със себе си. За нещо, което би следвало да е единен подходът, имаше няколко различни начина да се постигне. Все пак съм щастлив, че успяхме. Тук държа да спомена Ани Стойкова от ГЕРБ – наистина ръководеше добре процеса. И всички останали общински съветници се включиха. Успяхме да направим това обслужване на жестов език в общината и, доколкото ми е известно, то работи и функционира добре. Що се отнася до хората със зрителни проблеми, аз съм напълно готов да гарантирам, че вратата на Общинския съвет, където се взимат решения за наредби и за начина на функциониране на общината, ще бъде отворена, за да можем да обсъдим конкретно и по-скоро, какво според вас трябва да бъде направено, за да може вашият живот в града да бъде по-достоен и достъпен. И ще ви дам един пример от Стокхолм, на който попаднах съвсем случайно. Докато си вървях по улицата, видях една доста голяма група хора, които бяха в инвалидни столове, но със светлоотразителни жилетки, и още една голяма група хора, с някакви огромни очила пред очите си, и с бастуни за слепи хора. Оказа се, че всички те не са нито инвалиди, които не могат да ходят, нито слепи хора. Това са проектанти, които проектират градската среда в Стокхолм и те са задължени всяка година да минат на подобен тип „поставяне в обувките” на хората с увреждане, за да могат, когато проектират улиците, когато проектират градската инфраструктура, винаги да мислят от собствен опит вече за малките детайли. Какво имам предвид? И в България, знаете, има наредба за скосяване на тротоарите и достъпна градска среда, която не само не се спазва почти никъде, но дори тогава, когато някой прави скосяване на тротоара, то е или проформа, или над изискванията, и после няма никакъв последващ контрол. И този тип липса на достъпност в градската среда, за мен лично е един от най-големите проблеми, с които искаме да се заемем и да го решим в рамките на един мандат. И това става не с фалшивите стандарти на ГЕРБ, както напоследък стана много модерно да се говори – „стандарт” и „стандарти”. А със стандарт и с контрол, които са задължителни и се налагат. В момента има стандарт за тротоарите в София, който предвижда скосяванията да са буквално на нула, не на 3 см, на нула. Защото това е истинското скосяване – без ръб. А това може да бъде извършено, само ако има предварително фабрично направени елементи, така че винаги да е стандартизирано скосяването, но този стандарт не е задължителен. Той е пожелателен. И затова, откакто е приет от преди една година, аз си залагам главата, твърдя го най-отговорно, няма нито един метър тротоар, изпълнен по този стандарт от-до. И второ нещо, отново пример от последните няколко дни -бяхме на велопоход между „Надежда” и „Обеля”. И аз за първи път видях нещо толкова абсурдно – велоалеята е оградена, или по-скоро отделена от тротоара с тактилни плочи. И аз си казах: „Това е някакво безумие. Как така тактилната плоча, която трябва да води слепия човек, служи за граница?” И се оказа, че в някаква национална наредба, някой нещо не разбрал и го е написал. И наистина това е законният начин, и така си върви – с тактилни ивици ограждаш велосипедни алеи. Вървиш оттам, ориентираш се по тектилните плочи и изведнъж през теб минава велосипедист, който си е в правото от гледна точка на това, че той си е на велоалеята. Давам още един пример – безумните колчета навсякъде в града. Хора, които нямат зрителни проблеми, се разбиват в тях непрекъснато, какво остава за човек, който има подобни. И сто пъти съм говорил с Центъра за градска мобилност: „Слагайте колчетата там, където наистина има риск от качване върху тротоарите.” Много често те ги поставят на бордюри, които са по 30 см високи. Само танк може да паркира на този тротоар.

Владислав Кацарски: Сложени са точно до тактилната пътека. Благодаря Ви много за това, което казахте – за очилата и за Стокхолм. Ако тук пуснете такава група, нито един от тях няма да може да пресече нормално, който и да е озвучен светофар, с изключение само на един, намиращ се точно на нашето кръстовище на „Коста Лулчев” и „Шипченски проход”, защото звуковият сигнал е на самия стълб. Няма да Ви разказвам за моите разправии с ватманите, които като ги питам коя спирка следва (ако случайно нещо съм се зачел), ми се отговаря: „ Ей там има един, дето говори.” Само че „тоя, дето говори” изобщо не се чува вътре в трамвая, защото така е направен – да не се чува. Ватманите нарочно ги намаляват, защото им „говорели” по цял ден. Тези неща не знам как ще ги оправите. И как например един човек със зрителен проблем ще си отвори вратата отвън на превозното средство, което спира и е с бутон?

Борис Бонев: Ще ви кажа как ще се справим с този проблем. Служителите на общината, особено тези, които имат ежедневен досег с гражданите, ще трябва много бързо да свикнат с мисълта, че те там не са просто в индивидуално качество, а са именно представители на институция. Тази институция е столицата на България. Това означава, както грижа от страна на самата институция към тях – какво имам предвид. Аз искам всички шофьори на градския транспорт, ватмани не да бъдат с някакви долнопробно качество униформи, ризи, които ги запарват, неудобни са и т.н. Искам да бъдат със страхотни, изпипани от дизайнерска гледна точка униформи, които да създават усещане, че те принадлежат към институция. Да има ясно изискване към тях как те трябва да се държат към пътниците, защото и аз съм бил свидетел на изключително недопустимо поведение (непредизвикано от самия пътник) към пътника. Това нещо ще спре да бъде толерирано. По-добре да бъдат уволнявани хора, ако ще се държат по този начин и да се даде пример как не трябва да се постъпва. По отношение на говоренето по телефоните, за съжаление, през годините се случиха немалко инциденти с трамваен транспорт. Нещо, за което винаги се казва, че ватманът е виновен, защото е карал под една или друга форма. Истината е, че в половината случаи инфраструктурата е виновна. Но да, в другите случаи ватманите са виновни, включително до смъртни случаи се е стигало. И се вижда после на камера, че ватманът си е гледал телефона.

Тук ще кажа и още нещо, което е важно, защото аз познавам изключително много шофьори и ватмани в градския транспорт, посещавал съм депата. Знам те в какви тежки условия на труд работят и в депата, и по улиците. Затова толкова години сме се борили да има бус ленти, за да няма непрекъснато миксиране на трафика между градския транспорт и конфликти. Да има трамвайни ограничители, да има приоритетно преминаване през кръстовището. Ние сме единствените, които говорим за нуждата от ремонти на депата. Депо „Банишора” е най-старото трамвайно депо в София. То не е ремонтирано от 70 години и има нужда от сериозна модернизация. Но същевременно тези, които би следвало да защитават интереса на шофьорите и служителите в градския транспорт, а именно синдикатите, тях ги интересува само едно нещо – пари и заплати, и са политически обвързани. Единият в момента е кандидат за кмет – Ваня Григорова. А пък председателката на транспортните синдикати към КТ „Подкрепа” Екатерина Йорданова е дългогодишен общински съветник от ГЕРБ. Представете си конфликта на интереси. Тя идва да преговаря сама със себе си за увеличение на заплатите. Този тип парадокси искаме да премахнем.

Анелия Велинова: Как мислите да се справите с Топлофикация и с газифицирането на столицата?

Борис Бонев: За съжаление, след последните няколко години мисля, че газифицирането май няма да бъде бъдещето на София. За сметка на това виждаме сериозен потенциал в геотермалната енергия. На 100 метра дълбочина температурата е константна 15-16 градуса. Със съответните термопомпи служи както за охлаждане, така и за отопление през зимата. Съвсем наскоро разговарях с експерти по темата. Те казват, че срещу един киловат електроенергия се произвежда 6-7 kW топлоенергия. Може да си представите за какъв тип ефективност говорим. Затова и нашата визия е в Столична община след изборите да са организира така нареченото ново звено – агенция „Климат и енергия”. Тази агенция да е с ранг на зам.-кмет, наистина на високо ниво в йерархията на общината, и да координира всички проекти, всичките звена да вземат предвид темата за климата и темата за енергийната ефективност. Защото в България много често, когато се говори за климатични промени и изменения, се смята, че това е тема на някакви хипстери, жълтопаветници, богаташчета, че това са глупости и т.н. Когато бях във Виена последния път, имах среща със зам.- кмета по екология на Виена. Това, което той много добре артикулира по отношение на климатичните изменения, е, че справянето с климатичните изменения означава справяне с бедността и социалните неравенства. Защото климатичните изменения не са просто, че ще ни бъде по-топло или по-студено. Климатичните изменения означават например, че ще има много по-интензивни валежи, които ще водят до преливане на коритата на реките и до наводнения на къщи. Ама те няма да наводняват къщите на богаташите, а ще наводняват къщите на бедните хора, които са построени на тези места. Те ще наводняват къщите в кварталите, в които няма канализация, където обикновено не живеят супербогатите. Тук говорим за нуждата от инвестиции и нуждата от координация на всички проекти, които се случват в София, с фокус върху социалното изравняване и върху това инфраструктурата да може да посрещне всички тези екстремни климатични нападения, които ще има. И в тази връзка Топлофикация ще играе ключова роля, защото от нея зависят близо 700 000 домакинства за топла вода, за отопление. Там задължително трябва да бъде изградена т. нар. „когенерационна мощност”, тоест съвместно производство на електрическа и на топлоенергия – проект за който се говори от (забележете) 2003 година, даже не и 2013-та. Също така в нашата визия, Топлофикация не е онова омразно дружество, което всеки псува, особено когато си получи изравнителната сметка.

Владислав Кацарски: Защо всеки го псува?

Борис Бонев: С основание, ще ви кажа. А е дружеството, към което всеки се обръща, когато има нужда да си реши енергиен проблем. Топлофикация да стане единният пункт, към който всеки един от вас се обръща, ако иска да си сложи соларни панели, ако иска геотермална енергия, топлофикационна енергия, климатици и какво ли още не – това да е мястото. Само преди няколко дни в ефира на Нова телевизия, аз показах нагледно защо са толкова високи изравнителните сметки. Нагледно – какво означава това? От едно малко пътче до една отоплителна централа в „Люлин”, даже извън Околовръстното, дето никой не го е видял това пътче, ние установихме над 150 000 лв кражба, защото е спестен асфалтът, нарушени са закон за обществените поръчки и всичко това е една най-миниатюрничка схемичка. Сега си го представете това в мащаба на цялата Топлофикация и мисля, че много ясно му става на всеки един човек, защо изравнителните сметки за парното са подобни.

Христо Петров: Защо от 2003 година нищо не е мръднало. Точка.

Владислав Кацарски: Аз се хванах за геотермалната енергия, защото в София имаме голямо богатство. Ние сме един от градовете, в които отдолу топла вода извира, колкото си иска.

Борис Бонев: Над 90 извора има. 

Владислав Кацарски: И се разхищават по най-глупав начин.

Борис Бонев: Изтичат в канала почти всички.

Христо Петров: В контекста на това подземно богатство, какви са вашите приоритети и вашата визия, и ще има ли някаква позитивна промяна към възстановяване, връщане на минералните бани на софиянци и на гостите на София? Защото това е едно много важно перо, не само за софиянци, и за международния туризъм.

Борис Бонев: Много е важно да си дадем ясна сметка, че София (ако искаме да живеем богато, успешно и добре) не е изолирана в един собствен балон, който се конкурира с Ботевград и Перник. София се конкурира за пари, туристи, таланти, хора с всеки един град на света. И история. Кое е нещото, което в съвременния свят би привлякло българите да се върнат например, или чужденци да дойдат да живеят, или инвестиции да дойдат тук? Това е качеството на живот. Качеството на живот в София има три основни елемента, които го дефинират, и ако ние се възползваме от тях, тя ще стане магнит за хора. Това са минералните води, както казахте вие, това е планината Витоша и това е все още големият брой запазени паркове и зелени пространства в целия град. Защото ако някой иска просто да изкара някакви пари, той отива в Дубай, но никой не харесва да живее в Дубай – тези дадености ги няма там. Ние обаче ги имаме и трябва да се възползваме от тях. В тази връзка, възстановяването на северното крило на Централната минерална баня като термален център, е абсолютно задължително. Аз самият два пъти внасях доклад в Общинския съвет и доклад, изготвен от общинското предприятие „Софияплан” за конкретен план за действия за възстановяване на Централната минерална баня. Въпросът е, че ГЕРБ не пожелаха този доклад да бъде разгледан, камо ли да бъде гласуван, одобрен и да се присъди към неговото изпълнение. Но понеже той е готов, това ще бъде едно от първите неща, които ние ще внесем за гласуване в Общинския съвет. Отделно, банята в „Овча купел”, която в момента се възстановява, има ремонт, но знаете ли, че се предвижда по-голямата част от нея  да бъде някакъв „научен център”, не да бъде термален. Банята в Банкя също вече е реставрирана, слава богу, но пък не можаха да намерят оператор, който да се занимава с нея и я дадоха на Софийски имоти. Нашата визия – всички бани в София (говоря за Централна минерална баня, банята в „Княжево”, банята в „Горна баня”, банята в „Овча Купел” и банята в Банкя) да бъдат управлявани от едно общинско предприятие и да бъдат управлявани като единен балнеоложки и туристически продукт. Понеже типовете води са много различни, някои са подходящи за костни заболявания, други за кожни и т.н. Да може човек да използва всяка една от водите, всяка една от баните като един общ пакет за възстановяване, за намаляване на стреса. Защото смятам, че в съвременното забързано, твърде дигитално общество, все повече хора ще имат нужда от избягване от цялата тази лудница. И София дава тази даденост. А пък Витоша е несметно богатство за нашия град.

Христо Петров: Ще изгоните ли Цеко Минев от Витоша?

Борис Бонев: Има два варианта. Единият – той да съдейства, но аз не вярвам това да се случи. Така че, според мен, Цеко Минев и „Витоша ски” трябва да бъдат премахнати от Витоша и това ще се случи по един елементарен начин. Техните съоръжения са опасни. Столична община ще издаде заповед за премахването им като опасни съоръжения. В момента, в който те бъдат премахнати, Цеко Минев и „Витоша ски” повече нямат общо с Витоша, защото те са приватизатор на съоръженията, а не на ски пистите.

Христо Петров: Как ще премахнете Симеоновския лифт? 

Борис Бонев: Без Симеоновския. Той е в технически добро състояние. Говоря за Княжевския, за Драгалевския, за влекове горе, които те ги държат. След което, вече на общината ще бъдат развързани ръцете.

Анелия Велинова: Има много такива частни фирми, върху които няма контрол – събирането на боклуците, ето тези съоръжения и лифтовете на Витоша.

Борис Бонев: Тогава вече общината ще прецени дали с друг частен инвеститор, дали сама, със заем, дали със собствени средства да се изградят нови лифтове на Княжевски лифт и Драгалевския. Имайте предвид – нито план за управление на Витоша, нито закон за горите, нито закон за устройство на територията спират възможността за изграждането на нови лифтове. Това, което спира възможността, е желанието софиянци да ходят на ски в Банско, за да пълнят хотелите, ипотекирани в банката на собственика.

Анелия Велинова: Как ще се справите с презатрояването?

Борис Бонев: Няколко са начините. Първият е – промяна на общия устройствен план и проекция на съответните подробни устройствени планове, но това е нещо, което ще отнеме по-дълго време и с няколко решения на съда, които позволяват обжалването на общия устройствен план. Буквално избухна атомна бомба в градоустройството на България въобще. Така че това, смятам, че е нещо, което бързо, на законно ниво трябва да бъде коригирано. Междувременно обаче считам, че най-чистият вариант за справяне с презастрояването, и най-важното – държавата да се включи и да участва в решаването на проблема. А защо тя трябва да се включи? Защото тя е основният отговорник за сегашната ситуация, заради реституцията в реални граници, а не в реална площ. Няма друга държава, която направи реституция в реални граници. И с поземлените комисии, и със свидетели да може да твърдиш, че някакви територии са твои. Изведнъж се оказа какво – че едни и същи хора са собственици и наследници на хиляди декари на най-топлокации в София. Значи тези са били големи земевладелци и техните прадеди. И все мутри, с прякори.

Христо Петров: Които откраднаха земите на Драгалевци, на Бояна.

Борис Бонев: Много хубави, апетитни места. И понеже държавата забърка този цирк с имотите, тя трябва да помогне, като даде на общината всички държавни имоти с отпаднала необходимост. Тъй като и Министерство на отбраната особено, например на „Полигона”, квартал „Полигона”. Защо се казва „Полигона”? Защото там са били само имоти на Министерство на отбраната. Целият София Тех Парк е построен на техни имоти. Зад София Тех Парк има 80 декара имоти, които в момента министерството предвижда да си продава парче по парче и да си запълва своя бюджет. А ние искаме да бъдат дадени на общината, тя да изгради инфраструктурата и след това да използва тези имоти за замяна с имоти в междублокови пространства, където е предвидено строителство на блокове. Тоест да изнесем застрояването от кварталите в няколко такива нови зони, които да са на територията на имоти, дадени от държавата. 

Христо Петров: В южната част на София или в северната?

Борис Бонев: Централна и северна.

Христо Петров: И северната част. Защото това е много важно, да имате приоритет в развитието на северната част на София, тъй като на юг нещата са неуправляеми.

Борис Бонев: Абсолютно. В момента София, можем да кажем, че е разделена на горе-долу две части. Южната е презастроена и задушаваща се, и северната, която е напълно изоставена. Но и двете са крадени, да нямаме съмнение.

Анелия Велинова: Понеже следващият ми въпрос е във връзка с преработването на отпадъците, който е много наболял за един двумилионен град – знаете ли, че във Виена българин е направил отдолу подземните депа да събират всички отпадъци, те да се преработват и по този начин да се отоплява града?

Борис Бонев: Не съм знаел, че е българин. Това е чудесно. Ние имахме посещение във Виена. Освен със зам.-кмета по екология, разговаряхме с доста хора от различни техни общински дружества, включително занимаващи се оползотворяването на отпадъците. Имайте предвид следното нещо – в София за 350 милиона евро беше построен така наречения „завод за сепариране и производство на RDF гориво”. Този завод обаче на практика почти не работи. Не работи, не само защото има една приемателна линия и там, когато едно зъбно колело се счупи, чакат от Гърция да им дойдат с месеци доставка, но и защото имаме сериозни притеснения за качеството, с което е построен този завод. И понеже съм бил на посещение в софийския завод, но съм бил на посещение в същия тип завод в Любляна, аз доста директно можех да видя разликата. Докато в нашия имаше два пръста прах, защото нищо не работи, то при този в Любляна камиони с боклук идваха, тръгваха и се работеше непрекъснато. Да не говорим и за качеството на самото RDF гориво. Като чуе някой човек за гориво, си представя някаква течност, но всъщност RDF-ът е боклукът, който е силно изсушен и надробен. Нашият RDF е, първо, много по-влажен от това, което видях в Любляна, съответно и затова не се харесва за горене, дори от циментовите заводи, където пещите им са доста непретенциозни, да го наречем по този начин. Но също така не води до необходимата ефективност на горенето, когато се използва. И за да допълня цялата тази схема, която се разиграва, само преди една седмица ние показахме случай, който според нас е свързан с ощетяване на бюджета на София с поне 10 милиона. Схема, по която един завод „Девня цимент” изпраща оферта за закупуване на RDF горивото, защото в момента общината, понеже няма инсинератор, плаща на два завода да изгарят RDF горивото. ”Девня цимент” изпраща примерно оферта за купуване на RDF гориво на цена 50 лв. на тон, но в момента за самата обществена поръчка, той не участва, но за сметка на това участва някаква фирма, която няма връзка с всичко това. С доказана заплата на управителя от 500 000 лв на месец. Фирма ще ни гори RDF срещу 150 лв. на тон и наема за подизпълнител завода за 50 лв. на тон. Ето така 100 лв. на тон изтичат, а говорим за хиляди тонове. Сами виждате – нещо, което е ключово за инфраструктурата на София, за качеството на живот в София, за екологията на София, как се краде.

Владислав Кацарски: Понеже отиваме към края на този разговор, Борис, ще Ви кажа – слушах едно предаване за Пепи Еврото, как прехвърлили от багажника на едната кола в багажника на другата кола 35 кг злато в Съдебната палата. Това по телевизията го чух. Сега Вие като ми казахте, че този човек получава 500 000 лв. заплата и тогава си рекох: „Аз не искам да участвам повече в България.” Сега се чудя вече дали да участвам в София. 

Моят последен въпрос Ви го зададох, преди да влезем в студиото. Питам Ви пак – защо се захващате с тази работа? Това, което ни разказахте тука в продължение на един час, звучи толкова красиво, че от тази цялата история, половината (ако спечелите изборите) се осъществи, до след 4 години като си говорим, ще бъде добре. Само че пак ще кажа: „Светът от памтивек се смее, смешник ли си, си малко луд, а щом служебно преуспееш, превръщаш се неволно в шут.” Това не съм го казал аз. Това не е мое, макар че имам няколко книги, издадени за българската поезия. Но това, което вие ще вземете, като ще поемете като управление тази територия София, дето се чудя как вървят трамваите още и как се случват някои неща, наистина ми е чудно. Защото при тази разюздия, вие трябва да промените не знам си колко наредби, само на местно ниво.

Анелия Велинова: И да накарат Народното събрание да гласува неща за София.

Борис Бонев: Успявали сме дори в опозиция да ги накараме – и наредби национални сме сменяли, и законодателство сме променяли. Така че, дори в опозиция сме успявали да го постигнем. Защо го правим? Истината е, че всеки един от нас е „малко луд”, Вие добре го казахте. Понякога и аз се чудя какво правим всъщност, какво се случва? И след което си давам ясна сметка – аз и хората в нашия екип искаме да виждаме резултат от работата. Не ни е достатъчно да сме успешни в частния бизнес. Аз съм работил в частен бизнес. Занимавал съм с продажби, пазари (чуждестранни) и знам, че със собствените си усилия например един пазар от 10 000 евро оборот съм го вдигнал на милион и половина за две години. Аз знам какво значи да си успешен в това нещо. Същевременно обаче си казах – това, че в някоя фирма някъде сме продали повече, не променя средата, не променя живота на много повече хора. И понеже много обичам София, аз съм роден тук, четвърто поколение съм – обожавам си града, обожавам всичко негово, въпреки проблемите. Не мога да допусна и не искам повече да допускам хора, които мислят единствено как да напълнят собствения си джоб и да обслужват близките им фирми да управляват този град. И в тази връзка ние започнахме изключително последователно и стъпка по стъпка да растем пред очите на хората, и пред очите на обществото – 14 години вече сме в публичния наратив като „Спаси метрото”, „Спаси София”. Ако е имало нещо мътно, нещо тъмно, нещо неясно, то отдавна е щяло да излезе. Чувал съм какви ли не неща за нас – Божков ни бил финансирал, даже Олег Дерипаска (руски милиардер) ни бил финансирал. И аз винаги съм отговарял на това – ако ние имахме финансовата подкрепа на такива хора, отдавна щяхме да управляваме цялата страна. Защото ние в момента, на практика без пари, само на чиста емоция, на любов към града и на непримиримост, и такава енергия (вече не би казал „младежка”, защото ние сме на по 35-36 години), успяваме да постигаме супер много неща и да не се отказваме. Вярвам, че тепърва най-доброто предстои – и за София, и за нас като организация. И също така някой беше казал, че за влизането в политиката имало три мотива. Или за пари, което при нас не важи, или за власт, което също при нас на важи, или за слава. И ако трябва да кажа, при мен лично, такъв мотив да бъда в политиката е желанието ми след 100 години моите наследници да ме споменават. И хората в София да ме споменават с това, че съм успял да помогна градът ни да направи важни стъпки напред и да се промени. Искам и смятам, че това би трябвало да е легитимно желание на всеки човек. Аз искам да остана в историята на София. Искам, защото сме направили хубавите неща за града, а не, защото сме го съсипали.

Владислав Кацарски: Преди три години направихме тука премиерата на книгата за Иван Иванов на Станислав Колев – уникална книга, уникален човек. Понеже казахте, че работите без пари, попаднахте при едни други хора, като нас. Девет години ние също работим без пари. Оцеляхме за девет години. Вие сте 14 години, гоним ви.

Борис Бонев: Ето, вие най-добре разбирате какво означава, когато човек гори в една кауза, когато иска да постига резултати, не му пречат наредби, пари и всякакви други неща. Намира начин винаги да го направи.

Владислав Кацарски: Накрая на нашия разговор да изтръгна обещанието, че ще дойдете пак след изборите през декември. Тогава ще изтръгвам друго обещание.

Борис Бонев: Каня ви още сега в Общинския съвет да поговорим от какво имате нужда вие като общност, за да може вече в общината дали в наредба, дали по конкретните проекти, тези неща да се случват, защото няма вече време за губене. И на всички ни омръзна да чакаме.

Владислав Кацарски: Нашата общност има своите легитимни представители, избрани от други хора. Така че ние ще отразим това, което те ще кажат. А вече нашето скромно мнение ще си го кажем, разбира се, защото тук работят хора, които всеки ден се сблъскват с проблемите на София. Аз съм човек и документално легитимен, преподавател по мобилност и ориентиране, така че ние обичаме да се хвърляме с главата напред. Проблемите не ни плашат. Видях, че и вас не ви плашат. Така че да си стиснем ръцете. Много Ви благодаря, че бяхте с нас.

Борис Бонев: Аз много благодаря. За мен беше удоволствие.

Христо Петров: Да излизат да гласуват нашите съграждани, защото трябва да има промяна в София, а тя е пред нас, тя е в ръцете ни. От всеки един от нас зависи дали ще използваме този шанс.

Владислав Кацарски: Да кажем бюлетината тогава.

Борис Бонев: 85 сме в бюлетината, но по-важно да е ясно – има в София три избора. А ако сте в някое от селата, четири избора – за общински съвет, за кмет на София, за кмет на район и кмет на село, на кметство. Просто внимавайте. Малко по-сложно е с машинния вот, бюлетините са доста дълги. Имайте предвид – има три отделни вота. Така че, моля, гласувайте и за трите, особено за Общинския съвет, защото без мнозинство в него, на който и да е кмет, ще му бъде много трудно да реализира обещанията, които е направил.

Владислав Кацарски: Така е. Борис Бонев в „Приемната” на Брайл ФМ. Благодаря Ви.

Водещи: Анелия Велинова, Владислав Кацарски, Христо Петров

Predizborno interviu na Boris Bonev

Написано от Anelia Velinova

Коментари

Към момента тази публикация няма коментари.

Оставете отговор





  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play