Anelia Velinova, автор в BrailleFM - Страница 34 от 52

Под око

Моят град и неговите въпроси

Anelia Velinova | 3 — 02

“Учи се от вчера, живей за днес, надявай се за утре! Важното е да задаваш въпроси.” Алберт Айнщайн Изхвърчах от студения рейс да се метна на трамвая на път към Университета. Софийския, разбира се. Той е първият и единствен в България. За мен най-вече, защото едвам влязох и ми остана единствен. Та се шмугнах покрай олюпения дувар на Пионерския Дворец – Семинарията. Смениха й името, отдавна. Сега готвели по европейски проект нова смяна на името, което да съответства на глобалните тенденции в световната икономика: Комплексен духовно-състезателен сервизен и зелен (не може без екология!) център. Вътре в двора на Семинарията отдавна има всички необходими съоръжения и оборудване за кандидат-духовните ни пастири: сериозен автосервиз със спирачки-накладки-тенекеджийство и боядисване с изпичане – всичко на едно място; има и тенис кортове с ВИП зона. Има дори и кокетна църква – семинария е все пак, сватби и кръщенета практикуват. А семинирастите при благоприятно време могат да берат лайкучка и коприва около разрушения и буренясал театър – предстои концесия и изграждане на детска площадка с пързалка за боговъзпитание. Евалла на Духовенството, стъпило е здраво на земята родна! Трамваят изскрибуца жално и спря. Всред гората, на стръмното, точно преди завоя на спирка Вишнева. Ватманката нещо ръчкаше в кабината и, докато се усетим, се оправи и тръгнахме по нанадолнището, но пак спряхме. Тогава забелязах на металната табела под електронната информация, че спирката е Улица „Вишнева“ . А дървената кокетна къщичка, върху която някога беше изписано Спирка „Вишнева“, стоеше в недоумение какво са направили с нея – уж смениха покрива, измазаха, потегнаха, но ѝ отнеха името – Вишнева… Може би така е по-правилно… Спирката да носи името на Улицата, която носи името на къщичката със спирката. Единствената в София, в това време на закривне на трамвайни линии и закриване на спомени и памет. То и вишни вече няма из Лозенец. Последните ги изсече Маринела – жената на оня простак, милионер-месар, дето му […]

Приемната

Димитър Христов и Георги Драмбозов – „От Дунав до Вардар“

Anelia Velinova | 2 — 02

Представяне на новата книга на Георги Драмбозов „От Дунав до Вардар“ от автора и редактора Димитър Христов. „Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? “ (из „Послеслов“ от книгата ) В студиото: Димитър Христов и Георги Драмбозов

Любовта, без която не можем

„Любовта, без която не можем“ със Славимир Генчев

Anelia Velinova | 2 — 02

„Славимир Генчев имаше много приятели, но и врагове, защото това е проблемът за истината – за премълчаната истина и неудобната истина…“ С ДРУГИ ДУМИ Животът винаги е по-дълбок от плиткото пристанище на хляба. Там няма шансове за евтин скок и изгледи за постоянна работа. Злопаметно се плезят плитчини, сторъки дупки зеленеят стръмно… Но ние имаме броени дни, за да проучваме в детайли дъното. На кораба каютите са кът – осиновяват само за заслуги. Душа, дали удавникът бе луд, или заряза пристана за друго? Недей завижда на онези там – повръщат по дъските, губят мярка, че навигаторът им е пиян от четене на остарели карти. И ние кораб ще си построим. Малцина ли отплаваха нататък? Ако на кея все така клечим, ще се превърнем в стойки за въжата. В студиото: Димитър Христов и Владислав Кацарски

Под око

“Непрекъснато правя неща, които не мога да върша…” Пикасо

Anelia Velinova | 2 — 02

Геният излиза извън рамките на рутината и тривиалното разбиране за нещата в света. Той е генератор на нови светоусещания, вектор и енергия на магнетични мироздания, които стимулират любопитството, задават неконвенционални параметри на въображението и отгатват онази “духовна храна”, която ще възбуди апетита на поколения ценители. В този аспект геният преодолява статичната нагласа на мнозинството, възприело парадигмите: “това е хубаво, защото е правилно”, “това е грозно, защото не бива да се прави така”… Напротив, геният, вдъхновен и осенен от самия себе си, няма потребност за оценка и одобрение ( поне в този смисъл, който е необходим на средностатистическия професионалист). Може да се онагледи с високоскоростно возило, което е в процес на усъвършенстване и поради това няма “бутон за спирачки”… Но пък има елегантен кормчия, пилот или навигатор – думата е без значение, защото поразителният ефект от мащабите на произведението ще възвести нови посоки на духовни преживявания. Примери за първоначално отхвърляне, за неразбиране от масовата публика или високопоставената критика могат да се посочат във всички изкуства. Сещам се за едно революционно произведение на Игор Стравински – балетът “Пролетно тайнство” и по – точно премиерата му, осъществена в тандем с Николай Рьорих, съавтор на либретото и автор на сценографията и костюмите. Хореограф е Вацлав Нижински. Мястото – театър “Шанз – Елизе” (Париж) на 29 май 1913г. Публиката е шокирана, дори се стига до безредици в залата, а оценката на критиката е нееднозначна. Така наречената “реабилитация” на произведението е бавна и свързана с нови хореографски интерпретации и чак след 100г.( вече единодушно ) се оценява от специалисти като новаторска и революционна за времето си творба, в съзвучие с авангардните за епохата течения в изкуството. Най-значимият за последните 100 години, най-скъпият, както и най-краденият художник Пабло Пикасо – създателят на кубизма (заедно с Жорж Брак), преминал през множество експериментални етапи, включително сюрреализма, изрича знаменитата фраза: […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно Шоу “Феърплей“ от 31 01 2022

Anelia Velinova | 1 — 02

Темите във „Феърплей“ днес, когато след 19 часа настъпва времето за спорт по радио БРАЙЛ ФМ:- Няма съмнение откъде трябва да започнем. В Мелбърн Рафа Надал спечели 21-вата си титла в Големия шлем след невероятен финал с обрат от 0-2 до 3-2 срещу Даниил Медведев. Отзивите в света на тениса за великолепното постижение на Матадора, а и гневът на руснака, който призна, че детските му мечта в тениса са мъртви заради поведението на публиката в Австралия. – В петък е откриването на Зимната Олимпиада в Пекин, където България ще бъде представена от 16 спортисти. Какво трябва да знаем за игрите, в какви часове са състезанията, какви са надеждите ни за медал, какъвто нямаме от 16 години?- Във футбола вървят квалификации за Мондиал 2022, като някои изненадващи нации сериозно са се запътили към Катар. Какво е положението и какво предстои тази седмица?- В българския футбол още сме в период на затишие, отборите са по лагери, но БФС не си почива. Заседание на Изпълкома утвърди за шеф на съдиите унгареца Виктор Касай, но така и не стана ясно ще има ли изборен конгрес през март или не.- Последен ден на трансферния пазар, немалко сделки се случиха из Европа. Кои бяха най-интересните от тях и какво още може да стане в последните часове на понеделник?- На Купата на Африка са ясни полуфиналистите.- Един от най-големите спортисти на новия век и световна суперзвезда – Том Брейди, е пред отказване от активна кариера. В същото време в неговия спорт – американския футбол, са ясни финалистите на Супербоул, който ще е на 13 февруари.Тези и още теми от света на спорта – след 19 часа по радио БРАЙЛ ФМ, когато е време за предаването „Феърплей“.

Под око

Какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

Anelia Velinova | 1 — 02

Когато си в общество, все ще се намери да пречиш на някого. Било с ведрост, било с изискванията, наречени претенции… Всичко може да ни сближи и всичко може да ни раздалечи. Но сме принудени от обстоятелствата да съжителстваме – мирно или във война. Ясно е, че има характер, възпитание, образование, среда на влияние, йерархия – няма да говорим за тези общоизвестни предпоставки за избора на определено поведение към даден човек. Лошото отношение е еднакво вредно за този, който го излъчва, и за онзи, който го поема. Но за да се прояви, значи, че сме направили „престъпление“ на няколко нива: в мисълта си, чрез която осъждаме, в емоциите си, където е черно, и в действията си, които са плод на тези енергии. Действията на враждебно настроения човек могат да са явни, или скрити. Но те винаги атакуват. Когато отговаряш на нечие нападение (словесно, енергийно, буквално – с юмруци) ти си принуден да се защитаваш. Но има случаи, в които твоят отговор се приема като първопричина за враждата. Предизвикателство е да се живее в човешката джунгла без „броня“. Там законите са на страната на по-силните: духом, по ум, по издръжливост, по компетентност, по изобретателност, ако щете – за да отстраните агресора. Единоборството не винаги е желателно, особено когато е демонстративно, пред очите на всички. Тогава се намесват още фактори – не обективните, а страничните, но също толкова опасни и тежки за едната от силите. Мирното съвместно съществуване е трудно постижимо. Понякога трябва да тракат оръжия, за да се въдвори мирът – привиден или явен. Мирното съвместно съществуване е философия на приемането и съобразяването с отсрещната позиция. Но докъде да се „отпусне“ разбирането на другия? До демаркационната линия на ненавлизане в чуждо пространство, а за държавите – територия. Мирът не сравнява, не притеснява, не предизвиква страх, не комплексира, а е сътрудничество. С какви […]

Под око

И ПАК КООПЕРАЦИЯ – И ПАК СИТУАЦИЯ

Anelia Velinova | 31 — 01

От време на време действителността изглежда толкова изкривена, че с право човек възкликва „това не може да бъде“. Но може. Когато бях малък и четях за нереални събития, си мечтаех да попадна в такива ситуации, за да изживея тръпката, ужаса или страха (ако щете) от тяхното случване. Но за какво ли не си мечтае едно дете! Сега в последните тридесет години реалността така ме връхлетя, че и аз като бедната Алиса от Страната на чудесата възкликвам: „Понякога ми се случва да повярвам в седем невъзможни неща преди закуска!“ Бих добавил само „още преди закуска“, защото – защо пък все така се случва, че както започне денят, така си и продължава. И при това сме в условия на пандемия, т.е. се предполага, че животът тече на по-бавни обороти. А дали е така? И ето ви в началото на 2022 година: в страна, която в 21-ви век произвежда ток, сме пред режим. Някои общини вече са на тъмно. Цените полетяха, а от екрана чуваме, че сме добре и вървим напред. Свалихме гаднярите, сега продължаваме промяната по цървули през зимата. Само вметвам, че няма нищо по-лошо от цървули, превърнали се в ботуши. Ама и преди дванадесет години пак свалихме гаднярите. Преди тридесет и две – също. И какво? Ма я да не се отплесваме, ами да си поговорим за по-близки неща. Това с политиците е ясно. И тия, като предишните. А, тия са по-добри. Колкото хора, толкова мнения. Такъв народ като нашия, неуправляем, си е направо за учебник! За всичко все някой ни е виновен. А това, че пред блоковете ни е кочина, че във входовете ни е пещерно студено и изкъртено – какво значение има?! Нали в къщите ни е уютно и чистичко. И така нататък…Аз сега ще ви разкажа за 77-мото Извънредно събрание на Националната потребителна кооперация на слепите в България. […]

Приемната

Анелия Велинова: Дестинация САН ФРАНЦИСКО

Anelia Velinova | 30 — 01

Градът на Джек Лондон, на Марк Твен, на Оскар Уайлд, Айсидора Дънкан… История на създаване на града. Кабелен трамвай – музей. „Алкатрас“ – всеизвестния затвор, превърнат в атракция… Водещ: Анелия Велинова

Приемната

Ясер Арафат – двуликият Янус

Anelia Velinova | 30 — 01

Борец за свобода или терорист? Разговаряме с журналиста Христо Петров за палестинския лидер Ясер Арафат: живот на международен терорист или емблематичен политик, оставил изпепелено наследство. Човекът, извървял пътя на въоръжената борба срещу държавата Израел към независимостта на Палестина, отвоювал диалога с Тел Авив, подписал мирното съглашение с Израел и стигнал до споделената Нобелова награда в Близкия изток. Владислав Кацарски: За какво му е присъдена тази награда, като той беше на предната линия в борбата и съпротивата срещу държавата Израел в продължение на десетки години? Христо Петров: Ще разговаряме за една противоречива личност с динамичен и трагичен живот. Казвам „трагичен”, защото е живял в епоха, която отбеляза създаването на Израелската държава, войните, които се водеха за нейното отстояване, и настъпилия катарзис за участниците в тези събития. Нобеловата награда за мир беше присъдена през 1994 година и споделена между Ясер Арафат и Исхак Рабин. По време на церемонията Исхак Рабин изрича следните думи: „Днес ви казваме със силен и ясен глас – достатъчно кръв и сълзи! Достатъчно!” В тези думи са синтезирани смисъла и драмата на цялата сложна процедура, която доведе до награждаването на Ясер Арафат и Исхак Рабин. Тази награда за мир е връчена след подписване на споразумение между Израелската държава и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), в която най-голяма е фракцията на Ясер Арафат – умерената „Фатах”. Владислав Кацарски: Какво представлява „Фатах”в контекста на идеята на Организацията за освобождение на Палестина? Христо Петров: „Фатах” е организация, създадена в началото на 50-те години в Кувейт от млади ентусиасти, палестинци. В центъра на организацията е поставен Ясер Арафат. От самото й създаване преминава през драматичен път, защото в самия си зародиш е замислена като противодействие на войната, която се водеше на палестинските земи за утвърждаване на еврейската държава през 1947-48 година. За да може да се противодейства на израелските военни действия, е трябвало да се създаде такава структура. Идеологията […]

Приемната

Висоцки: Той вчера не се върна от боя

Anelia Velinova | 29 — 01

Душата ми – една пустиня пуста… „Владимир Семьонович Висоцки – човекът, който профуча като светкавица в средата на ХХ век, освети много пространства, разбунтува много умове, изобщо: взриви съзнанието на много хора…“ Всичко някак е друго… А както преди пак просторът е тих и спокоен, и гората е същата с тези води… Само той не се върна от боя… В студиото: Анелия Велинова и Владислав Кацарски

Nelli

Моят град и неговите въпроси

Димитър Христов и Георги Драмбозов – „От Дунав до Вардар“

„Любовта, без която не можем“ със Славимир Генчев

“Непрекъснато правя неща, които не мога да върша…” Пикасо

Спортно Шоу “Феърплей“ от 31 01 2022

Какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

И ПАК КООПЕРАЦИЯ – И ПАК СИТУАЦИЯ

Анелия Велинова: Дестинация САН ФРАНЦИСКО

Ясер Арафат – двуликият Янус

Висоцки: Той вчера не се върна от боя

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter