Какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

Но сме принудени от обстоятелствата да съжителстваме – мирно или във война. Ясно е, че има характер, възпитание, образование, среда на влияние, йерархия – няма да говорим за тези общоизвестни предпоставки за избора на определено поведение към даден човек. Лошото отношение е еднакво вредно за този, който го излъчва, и за онзи, който го поема. Но за да се прояви, значи, че сме направили „престъпление“ на няколко нива: в мисълта си, чрез която осъждаме, в емоциите си, където е черно, и в действията си, които са плод на тези енергии. Действията на враждебно настроения човек могат да са явни, или скрити. Но те винаги атакуват. Когато отговаряш на нечие нападение (словесно, енергийно, буквално – с юмруци) ти си принуден да се защитаваш. Но има случаи, в които твоят отговор се приема като първопричина за враждата. Предизвикателство е да се живее в човешката джунгла без „броня“. Там законите са на страната на по-силните: духом, по ум, по издръжливост, по компетентност, по изобретателност, ако щете – за да отстраните агресора. Единоборството не винаги е желателно, особено когато е демонстративно, пред очите на всички. Тогава се намесват още фактори – не обективните, а страничните, но също толкова опасни и тежки за едната от силите. Мирното съвместно съществуване е трудно постижимо. Понякога трябва да тракат оръжия, за да се въдвори мирът – привиден или явен. Мирното съвместно съществуване е философия на приемането и съобразяването с отсрещната позиция. Но докъде да се „отпусне“ разбирането на другия? До демаркационната линия на ненавлизане в чуждо пространство, а за държавите – територия. Мирът не сравнява, не притеснява, не предизвиква страх, не комплексира, а е сътрудничество. С какви средства, обаче, се постига – там е разковничето. С каква жар се отстоява, как се удържа, с колко искреност, търпение и постоянство.Ние, хората, сме като държавите. Не всичко е това, което изглежда. Всеки човек – добър или лош – оставя своето влияние. Знаете какво казват старите хора за лошите очи, за урочасването, и за неразположението от него. Кой и защо ви размътва съзнанието? Недоволството е заразно. Слабостите на порочния човек се предават и на другите – затова: далече. Лошото може да ви повлияе само ако сте на едно равнище с него, казват умниците. Влезе ли лоша мисъл у вас – изхвърлете я. Тя идва отвън.Влезе ли лошо чувство у вас – изхвърлете го. То идва отвън. Но ние всички сме много големи индивидуалисти…Питам ви, какво ще предпочетете при неразбирателство: яростното отричане, или фалшивото приемане?

Анелия Велинова braillefm.com

Написано от Anelia Velinova