Опит за реабилитация на паметта: генерал-майор Иван Дипчев (11.01.2022)
Гроб – неизвестен и до днес. Паметник – няма! „Болната психика на нашето общество е зародена в незнанието, в неизучаването на тези светли примери.” (Христо Петров) Генерал-майор Иван Дипчев е най-големият син на Райна Княгиня, кавалер на 5 български военни ордена „За храброст“ от войните на България (1912-1918), ранен при комунистическия атентат в църквата “Св. Неделя“ на 16.04.1925 г., поръчан и финансиран от Москва, жестоко репресиран от комунистите след преврата на 9.09.1944 г. и убит от комунистите в комунистическия затвор в Ловеч през 1954 г. по заповед на Москва. Гроб – неизвестен и до днес. Паметник – няма! Владислав Кацарски: Разговaряме за генерал Иван Дипчев, считан за „царски офицер“, поради участието в потушаването на Септемврийското въстание. Има личности в нашата история, за които тя мълчи. За генерала не се говори нищо в училище. Неговата майка, Райна Попгеоргиева Футекова, известна като Райна Княгиня, е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. Но светлото й име и дело са потънали в праха на забравата. Срамно е да се осветят факти, които разкриват трагичната й съдба след Освобождението, зверствата, на които е подложена тази свята жена. Христо Петров: Защо е в забвение и нейният син, герой, останал без признателност, без паметник? Никъде не са отбелязани неговият подвиг и героизъм, посветени на България. Той е най-големият от петте сина на Райна Княгиня. Роден е на 8 януари 1885 г. в Пловдив. През 1906 г. завършва с 25-ти випуск на Военното училище в София, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 25-ти пехотен полк. Участва в трите войни за национално обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война като проявява смелост и военни умения, за което е награден с пет ордена, сред които два „Св. Александър“ и германски кръст за храброст. Особена храброст проявява при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Известен е още и с […]

