В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Ясер Арафат – двуликият Янус

Публикувано от на 30/01/2022

Борец за свобода или терорист?

Разговаряме с журналиста Христо Петров за палестинския лидер Ясер Арафат: живот на международен терорист или емблематичен политик, оставил изпепелено наследство. Човекът, извървял пътя на въоръжената борба срещу държавата Израел към независимостта на Палестина, отвоювал диалога с Тел Авив, подписал мирното съглашение с Израел и стигнал до споделената Нобелова награда в Близкия изток.

Владислав Кацарски: За какво му е присъдена тази награда, като той беше на предната линия в борбата и съпротивата срещу държавата Израел в продължение на десетки години?

Христо Петров: Ще разговаряме за една противоречива личност с динамичен и трагичен живот. Казвам „трагичен”, защото е живял в епоха, която отбеляза създаването на Израелската държава, войните, които се водеха за нейното отстояване, и настъпилия катарзис за участниците в тези събития. Нобеловата награда за мир беше присъдена през 1994 година и споделена между Ясер Арафат и Исхак Рабин. По време на церемонията Исхак Рабин изрича следните думи: „Днес ви казваме със силен и ясен глас – достатъчно кръв и сълзи! Достатъчно!” В тези думи са синтезирани смисъла и драмата на цялата сложна процедура, която доведе до награждаването на Ясер Арафат и Исхак Рабин. Тази награда за мир е връчена след подписване на споразумение между Израелската държава и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), в която най-голяма е фракцията на Ясер Арафат – умерената „Фатах”.

Владислав Кацарски: Какво представлява „Фатах”в контекста на идеята на Организацията за освобождение на Палестина?

Христо Петров: „Фатах” е организация, създадена в началото на 50-те години в Кувейт от млади ентусиасти, палестинци. В центъра на организацията е поставен Ясер Арафат. От самото й създаване преминава през драматичен път, защото в самия си зародиш е замислена като противодействие на войната, която се водеше на палестинските земи за утвърждаване на еврейската държава през 1947-48 година. За да може да се противодейства на израелските военни действия, е трябвало да се създаде такава структура. Идеологията на „Фатах” е акроним от арабските думи в израза „харакат ат-тахрир ал-уатани ал-филастини“, буквално: „движение за освобождаване на палестинската родина”. Самата дума „фатах” означава „ да побеждавам”. Създадена е с бляна на палестинците да имат своя държава, да победят Израел. В същността си организацията е светско движение, което цели да се противопостави на еврейското желание за създаване на модерна еврейска държава в земята на Палестина. „Фатах” е въоръжено движение за борба срещу Израел. Основните крила на групата са военизирани. Бойци бяха настанени в Йордания, Ливан и реално въоръжената борба започна през 1966 година, като повечето операции се извършват в Йордания и в ивицата Газа.

Владислав Кацарски: Ясер Арафат и Хамас – противопоставяне, вражда или единение за палестинската кауза?

Христо Петров: След 1967 година , когато Израел успява да си възвърне Йерусалим, „Фатах” става доминираща в ООП, където са включени други различни фракции, базирани в съседни държави – Сирия, Ливан, Йордания. Когато говорим за Хамас, трябва да сме наясно, че тя е радикално-ислямска организация, основана през втората половина на 80-те години и още от самото начало е в опозиция на Организацията за освобождение на Палестина (ООП)  на Ясер Арафат и на „Фатах”. Хамас е акроним на Ха̀ракат ал-Мука̀ууама ал-Исла:мѝйя (Ислямско движение за съпротива). „Хамас“ на арабски означава „стремеж”, „устрем”. В нейното име е заложена идеологията й. Каква е разликата между „Фатах” и Хамас? Първатата разлика е, че едната е светска, другата – ислямска, религиозна организация. Хамас има широко поле за пропаганда и изява в религиозните среди, университетите и сред младите хора. Стъпила е върху широка обществена среда и получава силна обществена подкрепа, особено след смъртта на Ясер Арафат. Докато той е бил жив, е пазил „Фатах” и ООП от влияние на Хамас.

Владислав Кацарски: Обясни това в контекста на убийствата на арабски партийни и държавни лидери.

Христо Петров: В историята на Близкия изток убийствата на известни политически фигури винаги води след себе си до коренна промяна, деструкция или съзидание в съответната държава, където се извършва такова престъпление. Сред многото убийства на силни държавни и политически личности, е покушението на Исхак Рабин през 1995 година, две години след подписването на мирното споразумение и една след награждаването му с Нобелова награда за мир. Неговата екзекуция показва най-бруталната картина в историята на политическите убийства. Убит е по време на демонстрация, която имала за цел да отбележи годишнина от подписването на споразумението с палестинците. Той отказва да облече бронирана жилетка, отива на многолюдния митинг от 100 000 души на площада в Тел Авив. На сцената има голям концерт, пеят „Шалом, шалом!”, което означава „Мир, мир!”, Рабин вади листче с текста и започва да припява с другите. Еуфорията е голяма и в момента, когато слиза от сцената, е застрелян с два куршума от упор. Символични два куршума, за двата народа – палестинския и еврейския.

Владислав Кацарски: Може ли да се направи извод, че идеите за създаване и осъществяване на палестинска държава със столица Йерусалим, претърпяват пълен крах към днешна дата?Кой е виновен и защо надеждите на палестинския и еврейския народ са заровени в пясъка?

Христо Петров: Няма еднозначен отговор. Има поредица от действия, които в исторически план са извършени неправилно. През 1993 година се подписва споразумението между палестинската организация и израелската държава и то дава 5-годишен преходен период, в който в земите на Газа и Западния бряг да се създаде структура на палестинското самоуправление. През този период Израел трябва да се изтегли, палестинците от своя страна да предприемат действия, които да бележат създаването на държавност. Еуфорията на Ясер Арафат от това подписване е голяма. Той е човек праволинеен в желанието си да бъде създадена палестинска автономна държава. Извън контекста на тази цел, е емблематичен международен терорист, защото „Фатах” през целия период до 1993 година и след нея, участва в организиране на кървави атентати срещу Израел. Да не забравяме Олимпиадата в Мюнхен и разстрела на израелските спортисти, унищожаването на водоснабдителни системи, на железопътни линии в Израел. Безкрайни кървави изпълнения на „Фатах” под погледа на Ясер Арафат! Когато говорим за краха на идеята за създаване на палестинска държава, има няколко основни причини. След 1994 година съществува изключително благоприятна международна обстановка, включително и Резолюцията на ЕС, която гласи, че „създаването на палестинска държава е неотменим акт и не подлежи на никаква дискусия и отмяна”. Имат и подкрепата от арабски държави. Израел през 2003 година започна изтегляне от ивицата Газа. Три години по-рано Ясер Арафат обявява поредната интифада срещу Израел, която е кървава месомелачка за двете страни. Това са пропуснати моменти, които историята няма да прости на палестинците.  Вместо да се консолидират и да използват предоставените им възможности за креативна дейност, създавайки устоите на едно демократично общество и начин то да бъде разбрано от своите израелски съседи, за което имаше нагласа, те тръгнаха със силно националистични искания, които нямаха обосновка, освен наслаганите от времето на Арафат навици, поощрявани от великите държави и от арабските страни. Основен спонсор на Хамас са Катар и Турция, на базата на „Мюсюлмански братя”, защото основната идеология е същата.

Владисла Кацарски: Къде сме ние и каква е нашата позиция?

Христо Петров: Позицията на България, преди преврата от 1989 година и след тръгването ни по пътя на демокрацията, не е изменена. Променен е начинът, по който я изразяваме. България винаги е подкрепяла палестинската кауза, правото на палестинския народ за самоуправление и създаване на палестинска държава, но остро е осъждала терористичните актове. Преди 1989 година социалистическа България е била активен поддръжник на Ясер Арафат. Тук са се обучавали палестински студенти и военни, оставили сме своята следа в развитието на палестинското общество. След приемането ни в ЕС, твърдо се придържаме към европейската политика за недопускане на насилие между Палестина и Израел. Въпреки тази осъдителна позиция на ЕС и на България, усещането за ненаказуемост от едната и от другата страна,  води до загуба на шансове  този  60-годишен конфликт да намери признаци за своето разрешаване. С годините шансовете за връщане на масата за преговори намаляват.

Искам да направя една аналогия за пропуснатите в исторически план възможности след 1993 година, когато двете страни седнаха  на масата на преговорите с американско посредничество, подписаха това споразумение и как палестинската страна в лицето на Ясер Арафат, желаеха да забият палестинското знаме в Йерусалим. Тази жадувана от тях столица и приемането на желаното за действителност, ги лиши от възможността това споразумение да бъде закрепено с договор. Тук правя аналогия с пропуснатите възможности на България след 1989 година и политиката ѝ към Македония – да се подпишат стабилни споразумения, които да нямат краткосрочен ефект, а в дългосрочен план да бъдат съобразени с историческите факти, с международните изисквания и да осигурят спокойното развитие на региона.

Владислав Кацарски: Благодаря за интересния анализ.

В студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *