Скритите войни на САЩ (Анелия Велинова)
Някои от тайните на ЦРУ „случайно“ изтичат до обществеността, докато повечето от тях все още остават скрити… Водещ: Анелия Велинова
Nelli
„Бленувани залези“- новата поетична книга на Владислав Кацарски
Аз съм с много залези богат! Тя изглежда толкова фина и толкова крехка. Изглежда, че няма много общо с човешкото ежедневие, но корените й са дълбоко в него. Тя е странна и непривична за мнозина, но ако някой успее да вникне в красотата й, би разбрал, че наистина е способна да спаси света. Поезията. Толкова достъпна и толкова далечна и непозната. Душата има нужда от дълбочина и простори, които ще срещне в поезията на Владислав Кацарски. Той разгръща хоризонтите на таланта си, за да пренесе всекидневието от уличния шум в селенията на добротворството. Стиховете му са с разнопосочни сюжети, но тяхната интерпретация звучи вдъхновяващо и проличава завидното майсторство на поета да изгражда ситуации на напрежение, което води до необходимия нравствен катарзис. „Оказа се, че докато пиша проза, съм натрупал във времето стихове за една „бленувана“ действителност.” (В.К.) Димитър Христов: Държа в ръцете си най-новата книга на Владислав Кацарски – „Бленувани залези”. Изключително красиво оформена книга с поезия, която очаква читателите след интересните романи, които той публикува през последните години. Дори се бях уплашил, че се разминава вече с поезията, защото романът е тежката артилерия и понякога изисква огромно време и внимание от живота на писателя. Но се убеждавам, че Владислав Кацарски не е забравил първата си любов, защото и първата му книга е поетична. „Бленувани залези” носи този негов стремеж към красота, многоцветие, радост от живота и състрадание, защото отношението към ближния трябва да носи освен взаимно щастие и разбиране, но и нежност. В книгата по много интересен начин са вплетени различни изразни системи. Освен нормалната българска кирилица, на която са стиховете в книгата, там присъства и брайловото писмо – цветово, без релеф. Колкото повече азбуки знаем, колкото повече азбуки владеем, толкова по- добре за нашите сетива и за нашия интелект. Книгата е издание на Фондация „Равностойно партньорство”. Тя излиза с подкрепата […]
Какво се крие зад възклицанието „Идеал Петров“?
“Съдбата води желаещия, а нежелаещия – влачи.” Сенека – Как си? – Как да съм? Идеал Петров! С тази “визитна картичка” денят става ведър, слънчев и с настроение. Но зад нарицателното име стои реалната личност на варненския театрал от миналото столетие Идеал Петров! За съгражданите си той е бил актьорът, kогото срещали на улицата, на раздумка или пък аплодирали при поредната му роля в Театъра. За по – младите, които не са го познавали лично, но са чували за емблематичното му присъствие на сцената, той се превръща в образец за нещо много добре направено, много хубаво, също както е играел на сцената… Постепенно, за най – новото поколение, името му е придобило нюанс на израз за лесно и добре свършена работа. Роден на 18 май 1899г. във Варна, Идеал Петров дебютира едва 20 годишен, първоначално в миманса на гостуващия Народен театър, в пиесата “Сафо” и е приет като стажант в местната “Оперетно – драматична дружба”. (Към този момент в града все още не е съществувала професионална театрална трупа, както и подходяща сграда за представления.). Достига високо ниво на актьорско майсторство – удостоен е със званията “заслужил артист” през 1949г. и “народен артист”(1969г.). Това е поколението на Станиславски, на Сава Огнянов и Стоян Бъчваров, които той е възприемал за свои учители в някаква степен. Съпругата на Идеал – Роска Петрова също е актриса, с която споделят сцената на живота и сцената на театъра близо 50 год… “Играл съм така, както съм чувствал, че трябва да играя. От никого не съм се влиял на сцената, работих и вървях по свой път. По него създадох своето скромно дело, без да проявявам самолюбие и високомерност, и искам да вярвам, че съм нещо на този свят, макар то да не е трайно както другите творчества.“ Идеал Петров Oт дете е “луда глава” и изключителен плувец – […]
Спортно Шоу „Феърплей“ (07.02.2022)
Темите във „Феърплей“: 1.Олимпиадата в Пекин. Какво се случи в първите три състезателни дни, как се представиха нашите, кои шампиони се провалиха, кои са изненадите…? Стигна се до куриозни ситуации, пак свързани с извънредната ситуация, в която ни поставя пандемията – мач в хокея се игра с маски на лицата, австралийски състезатели излязоха от карантина въпреки позитивните си тестове и т.н. 2.Сенегал е шампион на Африка след голяма драма с дузпи, сълзи и емоции. Край на чакането за този отбор и страната, Египет не успя да се добере до осмата си титла. 3.Интересни събития се случиха в европейските лиги и турнири за трофеи през уикенда. В Англия – пореден провал на Манчестър Юнайтед. Отпадна и носителят на Купата на ФА Лестър. В Италия Душан Влахович започна наказателната си акция и с екипа на Ювентус след шумния трансфер от Фиорентина. В Испания също е драматично – Реал увеличи аванса си с трудна победа и след издънка на Севиля заради пропусната дузпа в последните секунди. 4.В тениса новините са пак свързани с пандемията – Григор Димитров е дал положителен тест за ковид и пропуска турнира в Далас. Той е заразен за втори път, но се очаква да играе на двата Мастърса в Щатите – в Маями и Индиън Уелс, които са през март. 5.В българския футбол вълненията са малко по-осезаеми с края на паузата. Тази седмица се подновява шампионатът с два мача, около ЦСКА се оформиха драми, има новини и за конгреса, който ще е на 18 март. Водещ: Иван Иванов
Страхът
Има един анекдот: Един пътник срещнал Чумата, която отивала в Багдат. Тя му казала, че ще отнеме 1000 живота. Когато се връщала, пътникът я попитал, колко хора са умрели. Тя му отговорила – 9000. Пътникът се възмутил от явната й лъжа и я попитал, защо го прави. Тогава Чумата му казала, че тя наистина е взела живота само на 1000 души, останалите 8000 умрели сами от страх. Страхът произтича от инстинкта да не загубиш нещо ценно за тебе. Страхът често говори за много преживени несполуки, за слабост, за разрив с Любовта. Той е като умствен микроб, който поражда съмнение, подозрение, паника, омраза, дори агресия, но много често парира действията на страхливеца. Тоталният страх у човека означава, че той нищо не разбира. Ако се страхуваш от Смъртта, тя идва. Ако се боиш от бедност и безпаричие – това те спохожда. Тогава не е ли по-добре да мислим само каквото обичаме и желаем? Страхът е само едно чувство и би било хубаво, ако го възприемаме като предупреждение, като питане към самия себе си дали сме свършили всичко по най-добрия начин (разбрали наученото – приложили го – постъпили добре). Някога Страхът се е считал за началото на Мъдростта. Но днес е нужна Разумност. Мъдрост без Разум не е възможна. Разумността държи сметка за всички неща изобщо, докато Страхът касае само тебе в дадения случай. Но той е заразителен, може да обхване и тебе тълпата, като прорасте до Паника. Защото той е някаква защита, свързана със самооцеляване. Да отдалечиш Страха означава да се освободиш от материалното и да се свържеш със своята духовна същност. Тя е мъдрата ни половинка. Но кой днес цени Мъдростта? Какво днес се счита за Мъдрост: парите, властта, агресията, безчувствеността? И се питам: дали нравственият или физическият насилник, безскрупулният крадец, убиецът, изнудвачът, мъчителят – все в тази „гама“ персонажи на деня – се […]
ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК
ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК Всичко е толкова объркано, че човек не знае от къде да започне. Само тука да беше така, с мед да го полееш! Не виждаш ли, че навсякъде е едно и също – батак и блато, трай си и не си усложнявай живота! Ако тези изрази не са ви познати, значи не сте били в България в последните седемдесет години. Как е станало, как се е случило, та от този борчески народ, от този ентусиазиран народ, дето в края на тридесетте е докарал държавата си до средноевропейска величина, не зная. Има една песничка на Тодор Колев, в която се пее: „Гледаш да не те затрият; мъртвите вода не пият“. Тези десет години, от 50-та до 60-десета (или може би двадесетте – до 70-та) ли обърнаха представите ни за достойнство и чест? Тогава пък времето от 23-та до 26-та какво е? Ще кажете три години срещу двадесет си е малко неравностойно. Знам ли, може и да е така. Лошото е, че се наслоиха викане и вятър, мрънкане и обезвереност и се получи една тричава смес. И ето го резултатът: София прилича на бунище, а в останалата част от страната като че ли няма никого. То почти е така, де. Днес за всичко са виновни гербаджийските предишни управници. Браво, така е, нали? Само че през 2009-та бяха виновни ония от тройната коалиция, а преди тях – костовите апаши, още по-преди пък – гадните комунисти. Ако сте забравили, си е ваш проблем и навярно сега ви е по-леко като има някой виновен. Само да кажа, че има-няма след две-три години или 2-3 месеца, в краен случай – четири, ще викате по сегашните със същите обидни имена. И докога така? Имам чувството, че някой много тежко ни е омагьосал като в детските приказки. И може би тук е мястото да кажа: всичко е от сиромашия. Не, […]
Нарицателните имена: Марко Тотев
Марко Тотев: адвокат, ерудиран общественик, сладкодумец с благ характер, който имал слабост към покера… Негови пледоарии години наред били пример за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България. Въпреки забележителния му живот, в българския език името му е станало нарицателно за лош късмет и несполука, поради липсата му на късмет при игра на покер. Една от прословутите му фрази е „На Марко Тотев все тъй ще се случи!“ ОБЩ ПРИНЦИП НА ДЖЕРОМ: Ако някоя неприятност може да се случи, тя се случва. УНИВЕРСАЛЕН СЪВЕТ НА ЕСАР: Не правете това ! В студиото: Владислав Кацарски и Катя Андреева
Националната кооперация на слепите: отново в кадър.
Тъмните тайни на слепешката върхушка! Къдравият морал или тоталната му липса. Чрез нахалство към прогрес. Този път кой ще каже: „Моля другарко, Маньо се бие“? Владислав Кацарски: Ще говорим за Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ): Някой беше казал, че Съюзът на слепите е отражение на държавата и аз съм съгласен, защото процесите, които текат в държавата, протичаха и в него. В момента Съюзът на слепите е едно великолепно мъртвило, всичко там е в застой. Моите уважения към ръководстото му, към председателя, който се отдаде на законодателни инициативи, и остави нещата в ръцете на регионалните си председатели, които, за съжаление, не притежават нито интелекта, нито усещането как да бъдат полезни на хората. За това ще говорим друг път, а днес разговорът ще бъде за Кооперация на слепите, където са се събрали много странни хора, забравили действителността. Дългогодишният председател Михаил Кърлин нямаше да бъде свален и до днес, ако беше остананал жив.Тази работа свърши Висшата сила, която владее нашия живот и тя прекрати земните му дни. Оттогава настъпиха „братоубийствените войни”. Нито са „братя”, нито са „убийствени” тези, които започнаха да ги водят. Напротив, това са меркантилни хора, които в името на собствения си интерес, сложиха началото на тези войни. И точно тук на сцената излезе Маньо Алексиев. Това лице не е ново за средите на слепите хора, но за пръв път открито и отявлено в началото на 2021 година изяви желание за ръководен пост. Същото се случи и преди 10 години, но тогава не успя. През 2021 година спечели регионалната конференция на район „София” и стана регионален председател на Съюза на слепите в София. След кончината на Михаил Кърлин се кандидатира за председател на кооперацията и тогава тръгнаха слухове „на всичко ли иска да бъде председател”. Това е човекът, който единствен се нае да заклати лодката на сегашната слепешка върхушка. Така се […]
За Лас Вегас (по пътеписите на проф. Христо Деянов) – Анелия Велинова
Говорим за места, които са известни. Освен кратка справка за този град, който е „град на греха“ ( защото и самият град представлява историята на мафията и на хазарта ), но той е само един сбор от машини, от покер – маси. от сватбени параклиси с Елвис Пресли… Дестинация „Лас Вегас“ по пътеписите на пътешественика проф. Христо Деянов. Водещ: Анелия Велинова
Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров
Ще отидем малко в Кавказ, за да видим какво се случва наистина с „палавите грузински ученици“… Вече трета седмица от началото на 2022 г. от българските медии ни разтърсват с информация за заплахи и апокалиптични анализи, свързани с Русия и Украйна… Ту ще има война, ту няма да има. Само съвети не са ни отправяли – какви хранителни припаси да складираме по мазетата, сигурно заради подскачащите като нестинарка цени. Ситуацията с Украйна е сериозна и то не от две седмици, а още от спретнатия „цветен преврат” в Киев, с избитите с точни снайпери мирни граждани през 2014-та и насочените към Донбас руски дула на танковете. Никой в българското медийно пространство не забеляза, че през януари 2022-ра бившият украински президент Порошенко премина през КПП на Киевското летище, завръщайки се от Полша, където беше доброволно емигрирал. Няколко месеца преди това първият демократично избран президент на Грузия, сгушен в тъмната каросерия на раздрънкана камионетка, натоварена със зеленчуци, нелегално премина границата и се завърна в родината си. Разговаряме с журналиста Христо Петров за това, което се случва в Кавказ и Украйна. Владислав Кацарски: Има ли нещо общо в съдбата на бившите президенти и техните държави, ухажвани, прелъстени и отхвърлени от НАТО и ЕС? Христо Петров: Наистина паралелът е много важен, защото в близката история двете държави имат общи корени в политиката и в бързо трансформиращия се свят. Те са двата края на бившото постсъветско пространство – Украйна е на западния, Грузия е на източния му край. Ще отида по-назад във времето през 2003 – 2004 година, период, когато светът беше обхванат от т.нар. „цветни революции”. Украйна и Грузия бяха в състояние на еуфория, която изведе грузинския президент Михаил Саакашвили на гребена на политическата вълна и той отстрани дългогодишния Едуард Шеварнадзе, чиято последна длъжност беше шеф на КГБ в Русия, а след това обсеби президентския пост в страната. Михаил Саакашвили […]
- navigate_before
- 1
- …
- 31
- 32
- 33
- 34
- 35
- …
- 52
- navigate_next
