menu Начало chevron_right

Nelli


Ivan Anastasov - muzikant
Приемната

Иван Анастасов: „Светът е пренаситен от музика”

Anelia Velinova | 18 — 11

„… Като цяло всички мои песни са ми авторски – по моя музика и текст. Почти е завършен и третия ми албум и чакам с нетърпение да „излезе на бял свят…“ Иван Анастасов Завършил е кинознание в НАТФИЗ, но е продължил творческия си път, изразявайки се не с картина, а с музика. Автор е на два музикални албума, вторият от които носи енигматичното заглавие „Теория на невероятностите“. В клиповете му участват известни актьори като Асен Блатечки, Диляна Попова, Симеон Владов. Разговаряме с младия и ексцентричен музикант Иван Анастасов за творчеството му и за живота. Как се „раждат“ песните и как се трансформират в хитове. Лесно ли се работи в дует с известни изпълнители. Владислав Кацарски: Това е дует на Иван Анастасов и Кристина Димитрова. Иван Анастасов днес е при нас, половината от дуета и автор на песента. Много ми е приятно, че си тук. Иван Анастасов: За мен е удоволствие да гостувам на „Брайл ФМ”, това прекрасно радио. Анелия Велинова: Ти ли написа музиката и текста на песента? Иван Анастасов: Всичките ми песни са авторски, по моя музика и текст. Почти е завършен и третият ми албум, така че с нетърпение чакам да излезе на бял свят. Анелия Велинова: Ти по цели албуми „праскаш” наведнъж и тогава промотираш. Иван Анастасов: Субективно е, зависи от конкретната ситуация, но за всеки изпълнител, който пише и текста, и музиката, всяка песен си е негова рожба и в повечето случаи си ги обича еднакво, и има някакъв афинитет към тях. Когато излезе нещо, в което си вложил сърце и душа, правиш така, че да стигне до повече хора, да разбереш дали ще почувстват същото, което и ти си почувствал. Владислав Кацарски: Това парче излетя добре, стопли ни сърцата в тези студени дни. Аз вече не съм на възрастта, за да съм всеки ден на дискотека, но предполагам, че се е въртяло по дискотеките на морето.  Да […]


Vladislav Kacarski Braille FM
Приемната

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Anelia Velinova | 17 — 11

На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това място в рекламата, глас зад кадър казва: „Стига глупости!“ и бодро ви съветва да изтеглите бърз кредит. Аз определено и категорично ви казвам, че бързият кредит е […]


Braille FM studio v otcakvane na gostite
Любовта, без която не можем

 Мария Илиева – поетеса на любовта

Anelia Velinova | 15 — 11

Тя пише на три езика за болката от невъзможната любов. Специалист е по български, немски и испански език. Носител е на Национални литературни награди. Разговаряме с поетесата Мария Илиева за дебютната ѝ стихосбирка „Няма път, нито време до тебе”.   Димитър Христов: Казвам добре дошла на Мария Илиева, поетеса, която наскоро имаше своя дебют със стихосбирка, но още преди него е носител на Национални литературни награди за стихове. Специалист по няколко чужди езика. Уникалното е, че пише на български, на немски и на испански. Тези три поетически традиции са много богати. Освен това преподаваш. По какво? Мария Илиева: Сърдечно благодаря за поканата. Цял живот съм преподавала, а немски и испански език в последните малко повече от две години преподавам в езикова школа „Интелект” и български за чужденци, което е страхотно предизвикателство и голямо удоволствие за мен, защото така поглеждам майчиния си език през очите на немскоговорящи и испаноговорящи, португалоговорящи. Миналото лято преподавах български език на бразилци през португалски език. Димитър Христов: Това приключение в различни езикови пространства и тази еквилибристика с различни езици е крайно интересна за поета, който борави със словото, с мелодиката на езика, с римите, тъй като виждам, че в твоите стихове има римуване, има и класически форми. Как излезе тази стихосбирка, защото за младите автори често пъти това е един праг, който може да ги препъне, да забави техния дебют или да им даде някакъв старт? Мария Илиева: Как излезе ли? Много интересен въпрос. Аз започнах да пиша на 9-10 годишна възраст, но никога не е било целенасочено, никога не съм събирала нещата си. И това продължи някъде до студентските години, там се губят последните мои стихотворения, които така и не пазя. И 20 години по-късно стана някакъв взрив, в резултат на който за около три години написах 250 неща. 60-70 от тях на испански, около 50 на немски и останалите на български език. Нямах никаква идея да издавам стихосбирка, да участвам в конкурси. Тази идея дължа на две мои много […]


Petyr Mihailov literator
Любовта, без която не можем

Петър Михайлов: „Училището е в дълбока криза”

Anelia Velinova | 15 — 11

Литераторът, литературен историк и критик Петър Михайлов гостува в литературното предаване „Любовта, без която не можем“. Той е преподавател ( учител по литература в една от елитните гимназии ) и осъвместява всички свои занимания паралелно. Магистърската си работа на тема „Романът „Ана Дюлгерова“ от Яна Язова и някои проблеми, свързани с женското писане в българската литература от 30-те години на ХХ век“ оформя и издава като книга през 2014г. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на Петър Михайлов, литератор, който се изявява в различни области. От една страна, като изследовател и културен историк, от друга страна, като литературен критик, включително и оперативна литературна критика и анализи. Не на последно място и като преподавател, учител по литература в една от елитните гимназии в София. Много се радвам, че успяваш да съчетаваш всички тези посоки на литературната си изява. Как смогваш?  Петър Михайлов: Навремето си спомням как ти смогваше – правеше вестник „Добрина”, занимаваше се с нас, твоите ученици, междувременно пишеше своите книги, рецитали и така някак ни въведе в литературата, в това голямо море, макар да ни беше за много кратко учител. Важен е контактът. И радиопредавания също правеше тогава. Това е някъде през 1995-1996 година. Димитър Христов: Не мислех да се издаваме, че съм бил твой учител, а пък ти мой ученик, защото сега ти си учител. Има какво аз да науча от теб и от твоите книги, които си донесъл тук. Предполагам, че и твоите ученици те слушат с интерес, защото, когато преподавах, една учебна година съм бил учител. Мисля, че за мен беше не по-малко полезно, както надявам се е било полезно и за моите ученици. Въпросът е, че тогава аз виждах, че има хора с литературна дарба. Но от 1996 година, когато преходът беше започнал с пълна сила, много хора се отказаха, дори такива, които даваха добри надежди като талантливи автори и литератори. Ти не се отказа. Какво крепи тази твоя активност в литературата? Петър Михайлов: Харесва ми, обичам я. Самият […]


Vladislav Kacarski Braille FM
Под око

За Международния ден на слепите и за Съюза на Слепия

Anelia Velinova | 14 — 11

„…Всички организации на слепи у нас, начело със Съюза на слепия, (грешката не е случайна“: иначе в държавните анали е записано Съюз на слепите) мълчат…“ Вл. Кацарски На 13.11 от известно време в България отбелязваме Международния ден на слепите. Отбелязваме го само няколко души, но и това е нещо. Преди двадесетина години покойният Тодор Андонов пръв заговори за такъв ден и назова датата 13 ноември. Това е рождената дата на Валентин Хаюи – Кралският преводач, който дръзва да основе училище за слепи. Тогава подобни евфемизми от сорта на „незрящи”, „хора с нарушено зрение“, „зрително затруднени“ и ред други още ги няма в пространството. Но тогава, както и сега, към слепите се е гледало с едно на ум. Ама това е меко казано. Защото и тогава, както и сега, на слепите направо си се е гледало като на хора с много, ама много ограничени възможности. Нищо, че в отговор на това ми твърдение ще ревнат вярващите в европейските ценности манипулатори – ред по редом смятащи се за съвременно държащи се, възпитани, лустросани хора. Няма да споря с нито един от тях, само ще предложа следната схема. Дъщерята, красива, русокоса, естествено русокоса или с гарваново черни гъсти коси, с дълбоки очи (цветът е по избор на въображението). Талантлива, с три езика, с тяло-мечта, крак метър и и половина, кожа от коприна и тяло зажадняло за слънчеви лъчи – това последното е цитат от песен на Георги Минчев. Или възнисичка, но с изключителни пропорции, красива като фея. Та това талантливо, образовано момиче ви доведе в къщи прилично изглеждащ мъж, добре облечен, с грижливо подредена прическа, но сляп. Или как предпочитате – незрящ ли? – ами, добре. Е, сега искам да си представите възторга на родителите на това момиче. Той е толкова голям, че бащата дори му предлага съдружие в компанията си. На това […]


Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 08.11.2022

Anelia Velinova | 10 — 11

Темите във „Феърплей“: Продължаваме и тази седмица с темата за „Речта на омразата в спорта“, защото тя заслужава да се замисляме по нея. Футбол от България с поглед към случилото се в последния кръг, какво предстои до старта на Мондиал 2022 в последната седмица на клубен футбол преди паузата. ЦСКА не успя срещу Локомотив (Сф) след серия поредни победи, а Левски удължи своята поредица без успех на 6 мача. В Европа е интересно, особено в Испания, където Реал се спъна неочаквано в мадридските предградия и Барселона е новият лидер. В Италия Наполи се откъсва, в Германия Байерн внася нормалност, а в Англия лидерът Арсенал и преследвачът Манчестър Сити спечелиха. Не всичко от останалите тимове под тях в шестицата обаче имаха такава съдба и загубите на Челси, Тотнъм и Манчестър Юнайтед заплетоха интригата около топ 4. Жребият в Европа – какво да очакваме от съперника на Лудогорец, кои са големите двойки в Шампионската лига и Лига Европа? Идва и Мондиал 2022 – време е да започнем до поглеждаме и към него. В тениса предстои последният турнир за годината в Торино, но световният №1 го пропуска с травма. При жените Финалите бяха спечелени от французойката Гарсия, която стартира годината извън топ 50 в ранглистата. Тези и още теми от света на спорта – след 14 часа по БРАЙЛ ФМ, когато идва времето на „Феърплей“. Водещ: Иван Иванов


Hristina Tcoparova
Приемната

Христина Чопарова – „Аз съм обикновен човек с мисия”

Anelia Velinova | 9 — 11

„Тишината е разбиране за Словото и отвъд него…” (Христина Чопарова) Жypнaлиcт нa cвoбoднa пpaĸтиĸa и eĸcпepтeн ĸoнcyлтaнт пo мeдийнa пoлитиĸa и ĸoмyниĸaции. Πpeдceдaтeл нa УC нa HЦAK „Hиe ви чyвaмe”. Създател на eднoимeнния сайт (2009). Разговаряме с Христина Чопарова за тишината, в която се крие не много, а всичко. За мисията и отговорността. Анелия Велинова: Христина и Камелия, две прекрасни дами, които са в студиото на „Брайл ФМ”. Христина Чопарова е журналист с дългогодишен опит в печатните и в онлайн медиите, експерт с обширни, задълбочени познания за общността на нечуващите и проблематиката им. Тя е създателят на специализирания сайт „Ние ви чуваме” и отскоро е председател на едноименния Национален център за алтернативна комуникация със същото име – „Ние ви чуваме”. Тя казва сама за себе си: „Аз съм обикновен човек с мисия.”  Ще осъществим този разговор с помощта на Камелия Ангелова, жестомимичен преводач с дълъг опит и стаж, която работи в националните медии, каквато е и „Брайл ФМ”.  „Аз съм обикновен човек с мисия”. Да започнем оттук, защото сдружението също има мисия. Как двете неща се съвместяват?  Христина Чопарова: „Ние ви чуваме” съществува от 2009 година като специализиран сайт за хора със слухова загуба. По време на неговото почти 13-годишно съществуване има много инициативи, много проведени мероприятия, които са насочени към аудиторията на нечуващите хора в България и техните близки. В процеса на работа по сайта решихме да направим сдружение, което да продължи културните, образователните и медийни информационни и комуникационни традиции на специализираната медия, за да можем да бъдем максимално полезни на този таргет. И не само това, но и да можем да информираме широката общественост по тези въпроси, свързани с нечуващата общност в България, тъй като в българското обществото съществува изключително голямо непознаване на тази общност, на нейните културни групи и техния присъщ език за комуникация. Когато конвенционалната комуникация не може да бъде възприемана и има трудности да бъде разбирана, на нейно място се […]


Vanq Noteva ProBudnik
Приемната

Онлайн насилието може да бъде преборено

Anelia Velinova | 9 — 11

Сдружение “ПроБудник“ с нов план срещу кибертормоза, дезинформацията и онлайн злоупотребите.Разговаряме с Ваня Нотева, ръководител на проекта „(Не) вярвай на очите си!” за младите хора и рисковете в интернет. Владислав Кацарски: Ваня Нотева от сдружение „ПроБудник” с една много интересна тема – „(Не) вярвай на очите си!”.  Христо Петров разработи тази част от нашата „Приемна”. Той беше човекът, който бе на финала на този проект. Какво видя и защо решихме да поканим Ваня Нотева при нас? Христо Петров: „ПроБудник” покани представител на радиото и по стечение на обстоятелствата аз се оказах в един много интересен момент, когато отчитаха изпълнението на този проект и бях безкрайно впечатлен, че присъстваха изключително много млади хора, включително и тийнейджъри, и младежи до 18 години, които се оказаха доброволци в осъществяването на тази програма в продължение на по-малко от 7-8 месеца. Бяха активна публика и активни участници. Темата на проекта също беше много интересна – „(Не) вярвай на очите си!”, касаеща интернет пространството, дезинформацията, фалшивата самоличност и всички рискове, които са около нас в ежедневното ни интернет общуване и облъчване, на което сме поставени през интернет, включително и от медиите. Владислав Кацарски: Няма ли кой да каже, Ваня, че това всъщност е един тормоз? Ваня Нотева: Това, с което ние се занимаваме, е как да се противодейства на тормоза, как да се идентифицира той и да не се смята за нормалност. Основното нещо, върху което проектът „(Не) вярвай на очите си!” на сдружение „ПроБудник” беше фокусиран, е да направи младите хора като най-рискова група малко по-критично мислещи и да имат повече желание да погледнат отвъд определена информация и новина. И освен всички рискове, които Христо каза, че крие онлайн пространството, интернетът е основният модел за изграждане на самочувствието на младите хора, много често и за липсата на самочувствие и увереност. И това, което се опитахме да направим, е те самите да изграждат мнения, […]


Приемната

Павел Павлов от „Само днес“: Има шанс, има надежда, има изход

Anelia Velinova | 8 — 11

„…Тази борба я има и ще я има винаги. Няма да забравя че, когато се въвеждаше закона за забрана на тютюнопушенето в закрити помещения, един артист, когото иначе харесвам и уважавам, седеше с цигарата и обясняваше как имал ПРАВА да пуши…“ П. Павлов Разговаряме с Павел Павлов – създател и ръководител на Терапевтичен център “Само Днес”. Той е терапевт по зависимости, член на БАХ, член на международна НЛП общност, консултант и представляващ национална пациентска организация. Работи със зависими и близки на зависими от 2006 г. Не се отказва и от най-трудните казуси, а това е изключително важно при работата със зависимости. Води терапевтични групи в Центъра и личните терапии на някои от резидентите. Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица. Навременната преценка на ситуациите и предимството да действа своевременно насочват голяма част от хората, които му се доверяват и се обръщат за помощ към Центъра за работа със зависими. Владислав Кацарски: Павел Павлов, човекът, който вече сте чували да говори за зависимостите, дойде при нас в студиото. Здравейте, много Ви благодаря, че се отзовахте. Само за информация на нашите зрители и слушатели искам да кажа, че Павел Павлов не е от София, но намери време да дойде, защото проблемите, по които ще говорим сега, наистина са сериозни.  Анелия Велинова: Той е сертифициран обучител, провежда тренинги за успешни родители, терапевт по зависимости, един от основателите на Българската асоциация по хипноза, Академия за родители, Асоциация „Само днес“, Център „Свобода”, който е във Варна. Павел Павлов: Център „Свобода” беше в Добрич, създаден съвместно с наши приятели от Русия и в момента временно е спрял дейност. Асоциация за превенция и работа със зависимости, на която съм управител и председател на Управителния съвет, си създаде собствен център за лечение на зависими. Директор съм на този център. Анелия Велинова: Вие с медицинско образование ли сте? Павел Павлов: Не. Психолог съм. Анелия Велинова: Специализирал сте в Полша и там […]


d-r Atanas Kundurdjiev
Приемната

Проф. д-р Атанас Кундурджиев: Хората, които не се грижат за здравето си, стават бреме на обществото

Anelia Velinova | 3 — 11

“ Културата ни е такава, че здравето не е някаква „особена ценност“… Ние търсим помощ, когато ни боли, а има болести (например бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят много организма, без да има някаква болка. Тогава се стига до усложнения…“ д-р Ат. Кундурджиев Проф. д-р Атанас Кундурджиев работи в Клиниката по нефрология на Университетската болница „Александровска“, член е на Съвета на директорите на лечебното заведение. Бил е зам.- министър на здравеопазването в периода 2000-2001 година, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, главен секретар на БЛС (2002-2004). Има три специалности, като научната му работа е фокусирана върху изследване на кардиореналния синдром. Разговаряме с проф. Кундурджиев за изясняване на това малко известно понятие – кардиоренален синдром, за здравето и отношението ни към него. Много ли боледува българинът? Владислав Кацарски: Радвам се, че при нас е проф. Кундурджиев. Ще си говорим много за медицина и малко за политика не за друго, а защото живеем на тази земя и в тази страна. А това, че имаш три специалности – вътрешни болести, нефрология и кардиология, вече е предпоставка да поразгледаме някои неща от тежкото нещо, наречено „здраве човешко”.  Много ли боледува българинът?  Проф. Кундурджиев: Много боледува и недотам добре се лекува. Анелия Велинова: А това липса на здравна култура ли е? Проф. Кундурджиев: Много са причините. От една страна, културата ни е такава, че здравето не е някаква особена ценност. Болшинството от населението и ние търсим помощ, когато ни боли. Има болести, (бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят сериозно организма, без да има някаква болка и тогава се стига до усложнения. Диабетът е едно такова заболяване. Артериалната хипертония, ако не се следи редовно, може да доведе до много тежки усложнения – инфаркт, инсулт. Има бъбречни болести като гломерулонефрити, които също могат да протичат безсимптомно и пациентите постъпват при нас вече с напреднала бъбречна недостатъчност. Това са състояния, които са много силни рискови фактори. Да не […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play