menu Начало chevron_right

Nelli


Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно Шоу „Феърплей“ 01.11.2022

Anelia Velinova | 3 — 11

Темите във „Феърплей“ по БРАЙЛ ФМ: – Една различна и важна дискусия имаше през тази седмица в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“, а темата бе: „Речта на омразата в спорта“. Ако не сте се замисляли по нея, слушайте ни днес. Ще ви бъде интересно. – Речта на омразата във футбола ни като че ли е твърде много, а напоследък гневът е към реферите. И отново те са в центъра на вниманието след поредния кръг в българското първенство. – Какво се случва по европейските терени? Наполи мачка в Италия, а конкурентите опитват всячески да му услужат с издънки. За съдии си говорят и в Мадрид, където Реал бе ощетен насред „Бернабеу“ и загуби точки срещу Жирона. В Англия лидерите биха, но Ливърпул и Челси претърпяха изненадващи загуби. Какви са основните интриги в Шампионската лига във вторник и сряда, когато ще разберем и последните имена за осминафиналите? – Иде и големият мач на Лудогорец за 2022-ра, който е в Рим срещу Рома в четвъртък. – Григор Димитров се събуди в края на годината с най-доброто си представяне и полуфинал във Виена, а от днес започва и последния си турнир за сезона – Мастърса в Париж. – Във Формула 1 горят два скандала, един с наказанието на „Ред Бул“, един след думите на двукратния шампион Фернандо Алонсо, омаловажил тежестта на титлите на 7-кратните първенци Хамилтън и Шумахер. Водещ: Иван Иванов


Приемната

Диана Банчева: Да работиш с хора с интелектуални затруднения не е лесно, но наградата си заслужава

Anelia Velinova | 2 — 11

Движението Спешъл Олимпикс е създадено през 1968 година от Юенис Кенеди Шрайвър и признато от Международния олимпийски комитет за благото на повече от 5 милиона атлети с интелектуални затруднения и осигуряване на занимания и състезания в 32 олимпийски спорта в повече от 190 страни по света. В България Спешъл Олимпикс стартира своята програма през 1994 година. Над 100 български атлети с интелектуални затруднения завоюваха над 100 медала за България. Разговаряме с Диана Банчева – програмен координатор на Спешъл Олимпикс за началото и мисията да бъдат приобщени чрез спорт хората с интелектуални затруднения, за предизвикателствата и победите, за силата на равенството, добротата, съпричастието и радостта. Владислав Кацарски: В студиото при нас е едно момиче, което носи в себе си още един живот – Диана Банчева от Спешъл Олимпикс. Чухме Диана в „Портокал” преди няколко дни. Сега малко по-детайлно да погледнем на Спешъл Олимпикс. През 1994 година е създадена организацията, много силна по своето благородство и нещата, които оставя зад себе си. Какво пише в тези листове? Диана Банчева: В тези листове има повече фактология, но след като имаме възможност да влезем в детайл, за мен ще е удоволствие да се върна назад до 1968 година, когато е създадено глобалното движение Спешъл Олимпикс, което днес наброява повече от 200 програми, тоест, в повече от 200 държави. То съществува и действа в задния двор на една от сестрите Кенеди –  Юенис Кенеди Шрайвър, за която се казва, че наследството, което оставя на поколенията и на света, е много по-значимо, отколкото на нейните братя политици. Това, което тя прави в задния си двор, е летен лагер за деца в неравностойно положение и дава възможност те да играят, да общуват, да се забавляват, да се радват, да ги приближи към живота на всички останали, на тези като нас. Причина за нейната инициативност е фактът, станал известен по- късно, че нейната сестра също има интелектуални затруднения. Независимо от мотивацията, наследството на Юенис Кенеди Шрайвър днес е глобално. 200 програми в 200 държави, една от които е България. От 1994 година насам се опитваме да развиваме това движение, което е спортно, но е свързано с желанието и стремежа социално да приобщим хората с различни възможности и способности, защото ние виждаме и вярваме, че хората […]


Ivan Ivanov ot Kukeri
Приемната

Иван Иванов от КУКЕРИ: „Научихме се на професионализъм в чужбина”

Anelia Velinova | 2 — 11

Иван Иванов: Когато корабът пътува от Хамбург до Лондон, няма на кого да свириш българска музика. Единственото, което правихме, е, че Джина излизаше, изпяваше една фолклорна песен от типа на „Лале ли си, зюмбюл ли си” и те се прехласваха пред нея, защото е много красиво това акапелно изпълнение. Беше екзотика за тях. На тези места трябва да си страшно добър професионалист и машина за музика. Каквото и да ти поискат, изсвирваш го перфектно. Научихме се на професионализъм в чужбина. Имахме истории, чиито поуки бяха, че или ще бъдем страхотни професионалисти, или няма място за нас там. Разговаряме с Иван Иванов – основател, ръководител и идеен вдъхновител на легендарната в близкото минало рок група „Кукери”.  Владислав Кацарски: Иван Иванов е единият от група „Кукери”, която близо 15 години беше сред десетте най-добри български групи. Групата, която ни е създавала прекрасни мигове и на концерти, и със своите записи по различните видове радиостанции, но главно в Българското националното радио в една жестока конкуренция. Иван ще ни разкаже как се случваше това във време, когато 10-12 групи бяха абсолютни фаворити, коя от коя по-добра. Благодаря, че ни оказа честта да дойдеш при нас. Иван Иванов: Благодаря и аз, че ме поканихте. Вече мисля, че всичко е било предопределено. Това, което ще ви кажа, не го споделям често и не помня кога за последен път съм разказал. На 6 годинки в град Русе, където живеех, майка ми ме заведе на уроци по цигулка и елементарна теория и солфеж. Срещнах там на 6 годинки едно нисичко, леко дебеличко и много русо момченце. В 7 клас отново се виждаме, обаче на приемен изпит за английската гимназия. Приемат ни, на единин чин сме. В 8 клас изгряха „Бийтълс” и както целият свят, така и ние полудяхме по тях. Забравихме за цигулки, пиана, акордеони, с които дотогава свирихме и изведнъж започнахме да търсим китари. Китари в тази държава нямаше. Имаше едни дървени […]


Atanas Kapralov poet
Любовта, без която не можем

Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас

Anelia Velinova | 1 — 11

„Да си поет, това е едно съдбовно преминаване през трудностите на живота.“ Ат. Капралов Атанас Капралов: Истинската поезия предсказва това, което идва след нас Разговаряме за литература, култура и духовна мисия с поета Атанас Капралов.За премиерата на новата му поетична книга „По мярка на духа“. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Атанас Капралов. Радвам се, че си наш гост по повод на новата ти книга „По мярка на духа” – книга, която разбуни духовете през последните месеци. Ще разговаряме за поезия и за твоята работа като директор на Националния литературен музей. За мен винаги е било знаково в твоята биография това, че идваш от Димитровград, там си роден работил на различни места – и ръководни, и други в областта на културата. Но това, което е важно, че си бил уредник на къщата музей „Пеньо Пенев”, бил си председател на Комисията по култура и вероизповедания в община Димитровград, директор на драматичния театър „Апостол Карамитев”. Известно време си работил в Столична библиотека в София, а от 2017 година си директор на Националния литературен музей – отговорни длъжности, като във времето на промени е тежко да изпълняваш такива задължения в областта на културата.  Атанас Капралов: Бяха тежки и преди 10 ноември длъжностите, които заемах и след това, защото спокойно мога да кажа, че съм човек, който се оформи като творец и като гражданин в онази епоха, която е наричана днес тоталитаризъм, социализъм, комунизъм. Аз се оформих тогава и като човек, и като творец, и като гражданин. За мен словото беше изключително важно още в момента, в който прописах и реших, че то ще бъде моята съдба. Имах дълбокото усещане, че да си поет не е нещо, което е свързано само с овладяване на писането, на думите, на много четене, но това е и нещо много повече. Това е една мисия, която човек трябва да изпълни в живота си. И затова в годините съм се опитвал […]


Kalin Nikolov ilustrator
Любовта, без която не можем

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Anelia Velinova | 1 — 11

„Дори само една линия да видя от този художник, аз веднага ще позная, че е от него.” Радой Ралин Калин Николов е завършил Художествена гимназия, а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства, специалност „Графика и графични технологии“. Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Имал е изложби в София, Хамбург, Атина, Будапеща и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.). Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ. Рисуването му се приема за философско и с наситен метафоричен език. Разговаряме с Калин Николов за многопосочните му интереси и творчески изяви като илюстратор, график, изкуствовед, художник, преподавател по изкуствознание, автор на книги. Димитър Христов: През последните месеци и през последната година представихме редица видни български творци, предимно свързани с литературата и с други изкуства, автори на творби, които представят националната ни култура, националната ни литература по един достоен начин в световния културен процес. За мен е особено приятно, че наш гост е художникът, изкуствоведът, илюстраторът, графикът, преподавателят по изкуствознание Калин Николов. Един творец, с когото през годините сме имали общуване в областта и на литературата, защото той като график е илюстратор и оформител на много книги, списания и вестници, които излизаха през годините. Смятам, че Калин Николов е едно от изключенията в средите на художниците, като автор на книги, като сериозен изследовател на художествения процес, като човек, който се е познавал и общувал през годините с много интересни личности. Илюстрирал е книги […]


prof. Banko Bankov
Любовта, без която не можем

Проф. Банко Банков: „Писателят е един самотен бегач на дълги разстояния”

Anelia Velinova | 25 — 10

Банко Банков е писател и професор по строителна механика. Инженерство и литература разделят живота му. Автор е на няколкостотин художествени произведения във всички жанрове, донесли му редица наши и задгранични награди. Той е първият носител на Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“, която му бе присъдена през 1915 г. Призът се дава за цялостно творчество.  Димитър Христов: Казвам добре дошъл на професор Банко П.Банков – един от моите любими писатели, автор, който познавам от години и чиито произведения следя с голям интерес. Най-любопитното е, че продължаваш да ме изненадваш. С възрастта човек добива някаква рутина, но като гледам твоята биография, ти и в научната си работа като професор в областта на архитектурата и строителната механика и в литературното си творчество търсиш неразработвани теми, по-непознати неща, подминавани сякаш от другите. А и тези твои находки още в първите ти книги с разкази и повести, с по-кратки литературни жанрове, са крайно любопитни, защото говорим за творби, писани в рамките на повече от 60 години, през  които продължава твоят творчески път и в областта на архитектурата като професор, преподавател, и в областта на литературата. Имаш над  50 научни публикации, преподавал си дълго време, заемал си различни постове в Архитектурния институт. Бил си участник и създател и на проекти, и на документация в някои от големите промишлени обекти на България. Специализирал си във Франция и в Полша. Цялата ти биография извън литературата се появява по някакъв начин в твоите произведения. Истина ли е? Банко Банков: Аз бих добавил следното: от една страна, възрастта те оставя затворен в профила, който си изградил вече за себе си, но от друга страна, човек се освобождава (поне аз) от автоцензурата, която го е ограничавала през целия му живот. Бих казал, че възрастта е товар, но и предимство. С усмивка ще споделя, че когато идвах за разговор в студиото, минах през една голяма детска градина. В двора имаше играещи деца […]



Приемната

В храма на седмото изкуство – разговор с доц. д-р Александър Донев

Anelia Velinova | 18 — 10

Той е преподавател по различни дисциплини към катедра „Кинознание и кинодраматургия“. Преподава в НАТФИЗ от 1994 година. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист и продуцент. Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти.  Разговаряме с доц.д-р Александър Донев за кино и тенденции, какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България. Владислав Кацарски: Голяма чест за нас е, че си тук. Няма по-подходящ човек от теб, когато става въпрос за кино и всички теми, свързани с него.  Доц. д-р Александър Донев: Благодаря за признанието. Владислав Кацарски: Господин Христо Петров написа материал, който нашите слушатели видяха преди пет месеца – “На кино без билет”, в който темата беше кварталното кино. Какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България? Доц. д-р Александър Донев: Понеже не съм чел текста на господин Петров, е добре той да каже някои от идеите в него и аз ще продължа оттам нататък. Христо Петров: Направих този материал на базата на мои фотокадри, заснети през годините и в които тъжно се разкриваше процес на съзнателното заличаване на столичните кинотеатри. От 37–40 киносалона с различен брой зрители в София останахме с три кина. Единственото квартално кино, което крета,е „Кирил Влайкова”. Анелия Велинова: То е вече читалищна сцена. Доц. д-р Александър Донев: Създадено е с тази формула да служи едновременно като театрална сцена, читалищна зала и киносалон. Кирил Влайков е бил голям почитателна киното. Анелия Велинова: Да, но не му поддържат базата и тя е в трагично състояние.  Доц. д-р Александър Донев: Създаден е като модерен театър през декември месец 1908 година. Той е един от първите и в момента единствената сграда, специално създадена за киносалон, която продължава да съществува и […]


Tanq Ivanova politik DPS
Приемната

Таня Иванова: „Изборът след избора ще бъде пак избор напролет”

Anelia Velinova | 17 — 10

Мисия невъзможна ли е възможността за съставяне на правителство след изборите от 2 октомври? Медиите излъгаха ли за ниската избирателна активност? Спиралата от избори ще „счупи” ли демокрацията? Какъв е изходът? Отговор на тези и много други въпроси ще чуете в разговора с младия политик от ДПС – Таня Иванова и журналиста Христо Петров. Кой как видя изборите. Владислав Кацарски: Ще говорим за изборите. Това, че между нас с Христо Петров седи красива жена, е гаранция за съдържателна дискусия. Той написа един много вълнуващ материал, който ще чуем в края на този разговор. Беше председател на избирателна комисия. Таня ще представлява правата и свободите.  Таня Иванова: Много ми е приятно, че отново съм ваш гост. Владислав Кацарски: Как видяхте и двамата изборите?  Христо Петров: Аз опитах да споделя част не толкова от впечатленията, колкото от емоциите си. Най-интересното и изненадващо за мен беше в училището, където се подвизавах повече от 14 часа. Хората бяха много активни – възрастни хора, по-млади от ранни зори още. Изненадах се, че активносттабеше към 61-62% в тази секция, в която аз присъствах и на което бях свидетел. Подобни резултати (около 50%) имаше и при колегите от другите изборни секции. Мога да кажа, че в това утро хората се събудиха рано и през целия ден, според възможностите си, упражниха своя вот. И другото, което искам да споделя, е, че явно общината беше предприела всичко необходимо, волно или неволно, да затрудни гражданите в упражняването на своя вот, защото беше изложилаедни списъци,където хора, които през последните 15–20 години са гласували ведна и съща секция, от едни и същи улици,бяха изненадани и селутаха по коридорите (някои улици бяха разделени наполовина, други на три). „Симеоновско шосе” не знам на колко беше разделено. А в секцията откъм Бистрица хората, които живеят на 15-20 метра от нея, отиват сутринта и виждат, че не са вече в този списък, в който гласуват от години, а са някъде си […]




  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play