menu Начало chevron_right

Nelli


Boqnka Kornajeva psihoterapevt
Приемната

Психологът Боянка Корнажева: Насилието е много лошо като прогноза за развитието на детето

Anelia Velinova | 13 — 01

Разговаряме с Боянка Корнажева, психотерапевт и съдебен експерт, за децата на разведените родители. Анелия Велинова: Добре дошла в студиото при нас. Да говорим по тази толкова наболяла тема, защото пародийно се приказва под всякаква форма, как се грижим за децата. Има и защита на децата, и не знам какви  институции, а всъщност те са изпуснато звено според мен в нашето общество. Ти имаш пряк досег със семейството, където трябва да се изгради една личност, оттам започва изграждането на човека. Контактуваш и с майката, и с бащата, които имат определени функции във възпитанието на едно човече. Най-трудно се отглежда човекът, не пиленцето или котето, така че много бих искала да изясним няколко основни въпроса. Според теб кой е по склонен да разруши едно семейство, при положение че има дете? Мъжът или жената? Или няма такава „схема”, така да кажем. Кой е по-безотговорен към детето? Боянка Корнажева: Аз се опитвам никога да не използвам думи като „никога”, „всеки”, „всякой”, „мъжеТЕ”, „жениТЕ”. В този случай има двама родители и не мога да кажа на базата на моя опит, а и на статистиката, кой по-често решава да си тръгне от семейството. Всъщност не е толкова важно кой подава исковата молба за развод. Обикновено когато се стига до раздяла или развод, причината е между двамата. Анелия Велинова: Кой е по-отговорен към детето? Боянка Корнажева: В България битува навик, включително и при част от съдии се забелязва, да се предполага, че майката е по-добрият родител. Аз съм жена, майка също, но работя от много години в тази област и мога да кажа, че съм видяла прекрасни бащи и майки, които не ми е ясно, кой ги нарича майки, биологични майки. Зависи какъв е човекът, каква е личността и ценностната система. Ние много лесно се оплакваме от ромите, но аз съм виждала ромски семейства, които като бит […]


Vladislav Kacarski i Hristo Petrov Priemnata
Приемната

Смисълът на онази песничка

Anelia Velinova | 12 — 01

Смисълът на онази песничка „Животът естествено е нещо сложно, понякога даже звучи печално, но да се живее е изобщо възможно, това е доказано експериментално.” (Валери Петров „За възможността да се живее“) Разговор за всичко, което ни връхлетя напоследък. За хаоса по пътищата – тротинетки, велосипеди, за изоставащото законодателство в страната ни… За мястото на българската литература и изкуство на световната сцена…  За безумията, които се случват днес в България, за широко затворените очи на катастрофиралото ни общество. Зловещата катастрофа на „Черни връх” и прегазените млади жени е повод да си зададем много въпроси – работи ли съдебната система срещу престъпността или е свързана с нея? Октоподът и силните му пипала удушиха ли порива ни към свобода, почтеност и законност? Убийците на пътя ще получат ли строги наказания за отнетите животи или всичко ще потъне в забравата на времето и в праха на дебели папки, заключени в чекмеджето на неработещи и корумпирани институции? Търсим отговорите на тези и други горещи въпроси, които задава безвремието, в което живеем.  Владислав Кацарски: Ще се опитаме да се поразходим по идиотиите в България, които се случват напоследък и как уж говорим за тях, но всички си затваряме очите. Много сме загрижени, но си затваряме очите съвсем явно. Взимам пример от последния случай – катастрофата на бул. „Черни връх”. Сега ще се окаже, и това го казах преди няколко дни, не е бил в колата въпросният Георги. Може да пледира и за това. Не му взели кръвна проба 30 часа, защото не искал и не можели и т.н. Оттам минаваме към всичко онова, което ни връхлетя напоследък. Откъде да започнем – от момичето, което кара тротинетка със 120 км на магистралата. Дадоха я по телевизията, едно щастливо дете, усмихнато до ушите. Тя се гордее с това, което е направила.  Христо Петров: Там нали е разрешено до 140 км. […]


Georgi Cankov kritik prevodatc
Любовта, без която не можем

Георги Цанков: Българската литература не отстъпва на световните образци

Anelia Velinova | 11 — 01

Каква трябва да бъде литературната критиката днес и има ли тя социална функция в този момент, какво е добра книга и кои са добрите писатели, какво мисли за литературата, писана на основата на документалистиката, за идеологията и политкоректността – отговори на тези и още въпроси ще чуете в разговора ни с Георги Цанков, литературен критик, историк и преводач, носител на значими литературни награди. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на литературния критик, историк, есеист, преводач Георги Цанков. Радвам се, че се виждаме в нашето студио в тези вече истински зимни дни, в които вали сняг и вълненията от Международния панаир на книгата още не са приключили. Нека да кажа няколко думи за твоята биография като човек, който е колкото познат, понякога е в сянка, защото литературните критици и историци не винаги са на сцената, не винаги са на първа линия. Роден си в София през 1950 година. Завършил си българска филология и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор си по история на литературата, старши научен сътрудник в Института за литература на БАН, редактор на списание „Литературна мисъл”, допреди десетина години. Слава богу, че това списание продължава да излиза. Още с първата си книга с литературна критика получаваш наградата „Южна пролет” за най-добра книга в този жанр за 2001 година или греша? Георги Цанков:Не помня годината, но помня с какви събития беше заобиколено. Можем да поговорим за това, защото не е весела историята. Димитър Христов: 2001 година получаваш наградата „Христо Г. Данов”. Георги Цанков: Точно така. Това е преди 10 ноември. Тогава Слав Христов Караславов беше председател на журито. И тъй като за книгата ми първоначално имаше рецензия от проф. Иван Цветков, че аз съм враг на народа, защото съм написал, че къщата на Вапцаров е отделена от другите в Банско, че тя е една богата и хубава къща. След това Иван Спасов написа една прекрасна рецензия за нея и книгата излезе. Когато журито е заседавало за наградата, започва една страхотна битка и благодарение на прекрасния Валентин Даневски, който чак вдигна температура вечерта и се наложи да викаме лекар, толкова се беше притеснил, и в крайна сметка аз получих тази награда, която […]


Komitata
Приемната

Константин Павлов-Кoмитата: Главната реформа трябва да се случи в главите на хората

Anelia Velinova | 10 — 01

Разговор с Константин Павлов-Кoмитата, кмет на кв. Лозенец, за реформите и нашите избори. За гласуващия мислещ човек и пречките пред него. Ще успее ли така конструираният парламент да излъчи стабилен кабинет? Кой има шанса да влезе в него? И още споделени размисли за бъдещето на България – с оптимизъм и надежда. Владислав Кацарски: Константин Павлов-Комитата в последната за годината „Приемна” на Брайл ФМ. Имаме традиция да започваме с хубави и силни хора, имаме традиция и да завършваме така.  Здравей, много отдавна не си бил при нас. Константин Павлов-Кoмитата: Здравейте на всички. Много ви благодаря за поканата, защото при вас са ми може би най-приятните гостувания. Винаги се получават чудесни разговори. Аз не съм дошъл с празни ръце, нося ви две коледни играчки. Те са специални, защото както са хубави на външен вид, така и човек може с ръцете си да ги усети. Имат интересна, разнообразна форма, така че всеки да може да почувства Коледа. Това е част от една благотворителна акция на 139-то училище, което се намира в Лозенец, така че с голямо удоволствие взех тези две играчки специално за вас. Владислав Кацарски: Да започнем от твоето пребиваване в Лозенец като негов кмет. Как ти изглеждаше Лозенец и София, преди да влезеш в такъв кабинет? Не ти е лека длъжността. Много ветровито място е Лозенец и как ти се струва сега?  Константин Павлов-Кoмитата: Едва ли моите впечатления са се разминавали много от тези на един обикновен гражданин, който се вълнува от съдбата на града. Разбира се, чудил съм се защо някои очевидни неща не се правят, защо хубави неща стават твърде бавно, примерно различни ремонти и т.н. Чудил съм се защо никой не обръща внимание на естетиката, като едно време при социализма, когато всичко беше само бройки. Количество без качество. Като заех този пост в края на 2019 година, първите седмици бях доста отчаян. Мислех си тази държавност, тази община как въобще функционира. Едно нещо няма да е като хората. Като отвориш някоя папка, хващаш се за […]


Любовта, без която не можем

Илко Славчев: В планината и в любовта има невъзможни ситуации, които могат да те направят щастлив

Anelia Velinova | 19 — 12

Завършил „Ландшафтна архитектура“, планинар, който е автор на стихосбирките „На долна земя“ и „Внимавай, косачо!“. Цанко Лалев казва за стиховете му, че те са „мощен поетичен взрив“… Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета Илко Славчев. Не мога да отделя при теб понятието поет от понятието планинар и градинар, ако това не те обижда, защото светът е една голяма градина. Може би всички ние сме цветя в нея, но ти си завършил ландшафтна архитектура. Така ли е? Илко Славчев: Да. Димитър Христов: Какво ще рече това? Малко да разясним. Има ли такава специалност днес?  Илко Славчев: Има такава специалност. В България това е много широко понятие. В някои държави е разделена на няколко части. Ландшафтна архитектура може да е аранжировка на цветя някъде, може да е аранжиране на цяла една държава, на цял един континент – планините, реките, крайпътните картини. Така че е много широко понятие, според това каква нужда има обществото и каква нужда имат хората, се работи тази работа. Има големи традиции и в България. Звучи малко помпозно, но има много работа. И тази работа е свързана с времето и пространството, със сезоните и не се знае откъде тръгва и как ще свърши след 100 години една градина.  Димитър Христов: Ландшафт е немска  дума, но как бихме могли да предадем, да българизираме това понятие и представата за тази специалност? Илко Славчев: Това е природата, която ни заобикаля. Чистата архитектура работи с материали, които почти не се променят във времето и пространството, докато ландшафтът е от жив растителен материал – вода, светлина, сезони, които действат заедно с естествената природа по някакъв начин и това е средата, която ни заобикаля.  Димитър Христов: Когато човек се намесва в движението, в процесите на природата, не е ли опасно? Илко Славчев: Винаги е опасно. Първата ми книжка се казва „Внимавай, косачо!”. Дори само да окосиш една трева, можеш да промениш  съобществото в нея, защото в тревата има всякакви цветя, има бурени, има разни хвърчащи насекоми, мравки и всичко това […]



Petyr Andasarov poet prevodatc
Приемната

Петър Андасаров: Словото днес е някак си занемарено

Anelia Velinova | 15 — 12

Петър Андасаров, български поет и журналист, е издал 36 книги и продължава да твори. Негови стихотворения са преведени на 20 езика, включително монголски, китайски, японски, арабски и дарѝ (персийски). Член е на Съюза на българските писатели (1978), на Съюза на журналистите (1969) и на Съюза на преводачите. Носител е на редица престижни награди.  Наричат го „най-добрия метафоричен поет”. Разговаряме с Петър Андасаров за поезията като изживяване, за метафората на реалността и какво вижда от „перваза син на времето“… Владислав Кацарски: До мен е Петър Андасаров. Изключително ми е драго, че си тук. Много се радвам да те приветствам в нашето ново студио и още повече, че поводът е прекрасен – твоят 85-годишен юбилей. Един голям поет на България е тук. Няма никакъв смисъл да лея дитирамби за Петър Андасаров. Само името е достатъчно. Дай боже всекиму, като кажеш името и вече да бъде марка. Но искам сега с него да се поразходим малко из годините, защото има какво да ни разкаже. Излязоха осем тома твои съчинения и една анкета с тебе.  Петър Андасаров: И Тодор Коруев. Владислав Кацарски: Тодор Коруев е майстор на тези неща. Има ли нещо, което не влезе в анкетата? Петър Андасаров: В една анкета винаги има пропуски, както се изразяваше самият Тодор, Бог да го прости. Винаги има празни места, които са просто процес на пропускване по време на воденето. Това е една дълга  анкета. В своя предговор Тодор казваше няколко много важни неща. Едно от тях беше, че всъщност анкетата е едно дълго, сложно, носещо новини, но и информация интервю. И добър автор според него, защото имаме много образци в това отношение. Навремето под ръководството на Института за български език и литература имаше един невероятен труженик на полето на българското слово – проф. Иван Сарандев. Тогава излязоха образци от този жанр, така наречените „литературни анкети”. Продължители на този жанр се оказаха двама-трима автори, не повече, но „Баш майсторът”, както се изразяваме в литературните анкети, е Тодор Коруев и аз съм щастлив, че той направи тази великолепна книга. Това е всъщност книгата на моя живот за творчеството ми.  Владислав […]


Fearplei, sportno shou
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ ( 06.12.2022 )

Anelia Velinova | 14 — 12

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – Мондиал 2022 в Катар навлиза в решаваща фаза, изненадите стават все по-малко (да не кажем, че секнаха) и оттук насетне е време за големите риби, които да определят шампиона. – Какво видяхме досега в Катар? Има ли възход на азиатците, на африканските тимове? Могат ли скоро да са още по-конкурентни на европейските грандове и двата динозавъра от Южна Америка? – Кои са разочарованията и кои приятните изненади на световното? – Кой ще е футболист №1 в Катар? – У нас до онзи ден също се играеше футбол, а в последния за годината мач Лудогорец елиминира Левски за Купата на България. Така единият от двата трофея в България ще има нов носител. Въпросът е – може ли това да се случи и с другия? Всичко около драмата в Разград и обзорни думи за календарната 2022-ра в българския футбол. – Тайсън Фюри защити титлата си очаквано, след като разби Дерик Чисора в тежката категория на професионалния бокс. Водещ: Иван Иванов


Iliqna Iotova
Приемната

Илияна Йотова в едно нетипично интервю: Ние сме най-смразяващото общество, защото България е неуютна за хората с увреждания 

Anelia Velinova | 8 — 12

Владислав Кацарски: Вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова в студиото на радио „Брайл ФМ”. Няма как да не се вълнувам, защото кой да предполага, че преди 8 години, когато стартирахме това радио и когато на 1 декември то направи първото свое излъчване с репортаж от Градската библиотека в София, та кой да предполага, че тук ще седи вицепрезидентът на Република България. Това е голяма чест за нас. Здравейте, госпожо Йотова, и много Ви благодаря, че приехте поканата да бъдете сред нас.  Илияна Йотова: Здравейте и добър ден на нашите слушатели и на нашите зрители. Нека мъничко да Ви поправя. Чест е за мен, огромна чест да бъда днес във вашето студио на това чудесно радио, което вече има своята 8 годишна биография – „Брайл ФМ”. Надявам се днес да бъдем интересни за нашите слушатели, да има какво да научат от нас. Имам една молба към целия екип, да излезем от стереотипите, да излезем от това, което се лее от всички останали медии, които до голяма степен вече са досадили на хората, защото предлагат едно и също всеки ден. Така че приемете моето участие днес като голямо уважение към вас като екип и към радиото, към нашите слушатели и като желание да говорим честно и открито за всички онези въпроси, които, надявам се, интересуват всички нас. Владислав Кацарски: Това исках да кажа и аз, да говорим за принципи, а не да се впускаме в това, което ни залива отвсякъде. То не може и да не ни залива, времето е такова, но ми се струва, че ако говорим за принципни положения, би било по-добре, още повече, че все пак при нас е и журналист.  Анелия Велинова: Ние сме в момента като с „Икар”, както театрали дават на театрали приз, чувстваме се така, че сме почетени от голям журналист. Илияна Йотова: Тоест, мога и аз да ви задам въпрос.  Владислав Кацарски: Тъкмо щях да кажа на нашите слушатели […]


Tanq Ivanova politik
Приемната

Таня Иванова: Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност

Anelia Velinova | 6 — 12

Въпросът от празничната томбола в студиото, който изтегли Таня Иванова (политик и общественик): „Кого сте опитомила?“. Анелия Велинова: На гости ни е една наша приятелка, която много обичаме. Може ли да се представиш, без мотора? Таня Иванова: На мен също ми е много приятно и благодаря за поканата. Винаги е истинско удоволствие и празник  да гостувам във вашето студио. Таня Иванова се казвам. Анелия Велинова: Таня си изтегли два въпроса, защото ние сме подготвили на нашите гости малка викторина и сега да чуем въпросите. Таня Иванова: „Кого сте опитомила?” Първото нещо, за което се сещам, е за една част от моето сърце, която е много голяма. Това е кучето ми, моето лично куче, защото от дете винаги вкъщи е имало кучета, но те са били семейни. А Елин, тя е питободобна, микс между питбул и стафордшир, е първото мое лично куче. Това е една много специфична порода и аз успях да я опитомя, а пък тя успя да запълни едно много голямо пространство от моето сърце. Анелия Велинова: Какво изпитваш с кучето си и то с теб? Животните придобиват малко човешки качества. Таня Иванова: Направо сме си като идентични двете. Това, което изпитвам, е, че кучетата те научават на грижа и на любов, и обич към едно същество, което е напълно зависимо от теб, защото за разлика от хората, дори от децата, те в нито един момент от живота си не се научават да говорят. И тази симбиоза, която сме постигнали с нея в годините, да я усещам във всеки един момент как се чувства, ми помогна много да се справя по-лесно с отглеждането на сина ми, който вече е на 2 години и половина. Анелия Велинова: Ще израсне човек, който обича животните, а пък тя ще се грижи за него. Човек опитомила ли си? Таня Иванова: Не и не искам. Опитомяването на хора ги лишава от тяхната идентичност, а в крайна сметка смятам, че това разнообразие и противоположности между нас е нещото, което реално ни привлича помежду ни. Анелия Велинова: Добре. Да видим другия ти въпрос. Таня Иванова: „Какво бихте купила?”.  Ако […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play