Anelia Velinova, автор в BrailleFM - Страница 16 от 52

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов – „Библиотека България“ на 5 години

Anelia Velinova | 8 — 02

„Библиотека България” е издателство за съвременна българска поезия и белетристика, основано от поетите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Издателството организира и продуцира литературни събития. През 2019 г. учредява Националната ежегодна литературна награда „Вие пишете, ние четем”. Владислав Кацарски: Тази красива гледка е осигурена от „Библиотека България”, от Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Много любими наши приятели. Здравейте. Направихте 5 годинки, взехте най-хубавото име за книгоиздателство – „Библиотека България”. Издавате прекрасни книги. Да започнем обаче от това как минаха тези 5 години, от които две в пандемия, които не можаха да ви „съборят”. Ива Спиридонова: Така е. Симеон Аспарухов: Точно тези две години всъщност, в които живеехме по къщите си 100% от времето, ние тогава реализирахме най-много издания и може би защото хората си бяха по домовете, свободното време ги е накарало да преосмислят някакви свои нагласи, приоритети и те ни търсеха, намираха ни, разбира се, и така най-добрите неща, които успяхме да видим в тези две години, ги реализирахме и като книги. И действително е така. В последните две години от живота на нашето издателство книгите, които издадохме, са наистина много добри и аз съм много щастлив, че са написани от българи. Ива Спиридонова: Може би защото и самите хора имаха време да се вгледат в себе си и да погледнат света по един друг начин, и да го напишат. Владислав Кацарски: Вие избрахте един солиден кръг от много добри автори, които не са чак толкова разглезени от медийното внимание, обаче това не им пречи да са наистина много добри. Симеон Аспарухов: Така е. Прожекторите светят другаде. В това няма нищо лошо, разбира се, но тези, които са по-амбициозни и знаят, че трябва да вложат повече след написването на книгата, именно тя да стигне там, закъдето е предназначена, при хората, се стараят доста. Използват социалните мрежи, използват кръга от познати, близки и роднини, който да увеличават и да са множат хората, които знаят да разбират за съответната книга и съответния автор. Много от авторите се справят добре, […]

Приемната

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Anelia Velinova | 2 — 02

Разговаряме с Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Advantage Austria в България, за култура и икономика, за социална политика, за традициите и отношенията между хората. Владислав Кацарски: Българските градинари, които напускат родните си краища, се отправят към Западна Европа. Едните отиват в Унгария, а другите – в Австрия. И там, в периода 1920-1930 година, в Австрия някои от тях намират своето препитание. Тогава в България има много дълбока криза след свалянето на земеделското правителство и мизерията прогонва тези хора по различни краища на света. Тези българи със своите познания и умения, с много любов и труд създават зеленчукови градини на наета земя, развиват стопанска дейност. Те са добре приети и признат е техният труд от австрийското общество. През 1936 година българските градинари имат 183 градини с 420 газди. Това са главни градинари. Обработваемата площ е от около 840 декара. С решение № 3309 от 21.08.1936 г. Търговската камара на Виена разрешава да се основе Дружество на българските земеделско-стопански предприятия и се одобрява предложения проектоустав. На 25 септември 36-та година в гостилницата на Йохан Винингер на улица ”Линке Уинзел” № 64 се свиква Учредителното събрание. В периода 1939-1944 г. в дружеството вече членуват 523 градини с 544 газди с обработваема площ от 3643 йоха, приблизително около 20 000 декара. Тези български производители на зеленчуци участват на виенската зеленчукова борса и се явяват като самостоятелни градинари в Австрия.Създават финансово-преводна служба, която в течение на годините се оформя като банково подразделение. Неорганизиран български градинар не е можел да превежда спестяванията си от Австрия в България. Българските градинари са споделяли с австрийците своя опит как да развиват зеленчукопроизводството. В глада и кризите през военните години и след Втората световна война българските градинари помагат за изхранване на населението и това е признато по достойнство от австрийската общественост. Сега, след повече от 90 години от тези събития, ще чуем и разберем дали е останало нещо от българските градини във Виена и как Австрия връща жеста към България. Христо Петров: И за наш гост в студиото сме поканили г-н Филип Купфер, търговски съветник към Австрийското посолство в София и ръководител на Адвантидж Австрия. Добре дошъл в нашето студио, г-н Купфер. Филип Купфер: Здравейте. Благодаря за поканата. За мен е голяма чест да мога да съм тук и аз уважавам много вашата работа. Христо Петров: С такъв прекрасен български език Вашият сътрудник Петя няма да има много работа по време на нашия […]

Равностойно партньорство

Говорещи банкомати вече и в България

Anelia Velinova | 1 — 02

Fibank (Първа инвестиционна банка) е първата българска банка, която успешно внедри в част от своите банкомати гласови менюта, които да помагат на незрящите хора при изтеглянето на пари от тях. Услугата е достъпна на 60 устройства на банката, разположени на ключови локации в големите градове. Разговаряме с Петър Бонев от Fibank и с Димитър Димитров, преподавател по информационни технологии в Центъра за рехабилитация и социална интеграция „Светлина”, за говорещите банкомати и как се работи с тях, за новите технологии в полза на хората с различни увреждания. Предизвикателства и тенденции. Владислав Кацарски: Поводът, по който тези двама мъже са при мен, е много хубав. Дай боже, все по такива поводи да се събираме и да си говорим, а именно жеста на Първа инвестиционна банка или банката, която чувате по рекламите – Fibank, който направиха към слепите хора в България, да инсталират 60 банкомата с говореща програма и по този начин да направят така, че слепите хора да бъдат независими, когато искат да оперират със своите пари. При мен са Петър Бонев от Fibank и нашият стар приятел и познайник Димитър Димитров от Центъра за рехабилитация и социална интеграция в София „Светлина”. Защо поканих Димитър Димитров? Защото той е човекът, който до голяма степен би могъл да обясни като преподавател в Центъра, как работи устройството. Ние, разбира се, ще приложим и видеоматериал с негови подробни обяснения как работи това устройство, но все пак и понеже техническото лице Димитър Димитров би могъл да зададе някой по-разумен въпрос от мен, тъй като моите въпроси ще се различават от неговите. Ще говоря с Петър Бонев за слънцето, водата и неговите производни. Аз съм хуманитарни специалист, шегувам се, разбира се, но така или иначе трябва да има технически представител и от страна на слепите хора. Първият ми въпрос е към Петър Бонев – как стигнахте до идеята и до решението да откликнете на молбата на Съюза на слепите? Неслучайно Ви питам, защото може би […]

Любовта, без която не можем

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Anelia Velinova | 30 — 01

За музиката и поезията, за изборите, които ни правят такива, каквито сме, разговаряме с един от авторите на текстове на популярни изпълнители в България – Иван Ненков. Димитър Христов: Казвам добре дошъл на поета с китара Иван Ненков. Поет, сатирик, журналист, музикант, учител, автор на песни на група „Щурците”, на „Тоника”, „Клуб НЛО”, Тони Димитрова, „Фанданго”, дует „Домино”, Ваня Костова, Веселин Маринов, Пламен Ставрев и други. Нека чуем една песен от новия албум „Завръщане в Итака”. Иван Ненков: И нов, и единствен. Димитър Христов: Предстои среща с широката публика и почитателите на този жанр. Хубава поезия и хубава музика в изпълнение на Иван Ненков и Живка Ненкова. Иван Ненков: Благодарение на Национален фонд „Култура” и специалната програма „Музикални инициативи”, в която успяхме да се включим. Димитър Христов: Коя песен ще чуем? Иван Ненков: Ще чуем „Подарявам ти този кестен”, една песен, която има доста интересна история, защото аз много отдавна обичах това стихотворение на Първан Стефанов, а чрез мен го заобича и съпругата ми Живка. Тя написа музиката. Бяхме с Първан заедно в Съюза на писателите в „Монпарнас” и аз му разказвах за тази песен. Много искаше да я чуе, но си отиде от този свят и преди известно време влязох във връзка с неговите дъщери. Едната от тях живее в Берлин и получих благословията ѝ. И стана една красива, прекрасна песен. Димитър Христов: Диска, който сте записали с Живка Ненкова, носи името на една от първите ти песни. Автор си на немалко книги с поезия, сатира. Мисля, че твоите почитатели, хората, които познават твоето творчество, знаят, че си разностранен талант. Както ние се шегуваме, бардовете казват: „Носиш много дини под една мишница.” Иван Ненков: Разхвърлян талант. Димитър Христов: Как се справяш? Иван Ненков: На мен ми е лесно, защото това ме спасява. Когато усетя, че пресъхвам в една област, преминавам в друга, а пък сюжети много, особено за сатира в това време наше и нишата е голяма. Просто няма издания, които […]

Приемната

Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Anelia Velinova | 27 — 01

Накъде сочат посоките в политиката по света и у нас, къде е изходът от кризата. Война и избори. Разговор с политолога и политическия коментатор Димитър Ганев. Владислав Кацарски: Казано честно чакаме Димитър Ганев три години и половина да дойде при нас. Човек трябва да е упорит, а ние сме прословути със своята упоритост и най-вече със своето търпение. Така достигнахме до това хубаво студио, което имаме, така и Димитър Ганев вече е на тази прекрасна маса. Димитър Ганев: Аз благодаря за поканата. Един път само сме се чували, не можех тогава да дойда, но няма да пропусна втория път и както се казва: „Добре заварил!” Владислав Кацарски: В къщи си си тук, арена от 10-ия етаж, откъдето се вижда всичко. Затова сега предлагам да погледнем от 10-ия етаж какво бихме могли да видим в Турция, в САЩ. Разбира се, ние ще говорим за България, защото отгласът на тези неща, които ще стават там, няма как да не да не оттекнат и тук, още повече, че пък и днес имаме ново разместване на пластовете и БСП държи папката. Така че и за това ще си поговорим малко. Христо Петров: Динамиката, която се развива в Европа, засяга и президентските избори в Чехия, настоящите в Полша, така че тези месеци, които вещаят и затопляне в климата, дано има затопляне и в политическата сфера. Тук визирам отношенията между палавите деца на Европа – Унгария и Полша. И дали ще се появят и други такива техни последователи. Владислав Кацарски: Не знам дали си спомняш, Христо, че когато се запознахме с теб, изразих мнение, че след като България вече е в Европейския съюз, сега не му остава нищо друго, освен да се разпадне. Обаче войната в Украйна като че ли ги накара да се поразмърдат и да започнат да работят по-бързо. Димитър Ганев: Този анекдот за България е много популярен от доста отдавна, десетилетия вече живее, че където попадне […]

Любовта, без която не можем

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Anelia Velinova | 26 — 01

Разговаряме със Светлана Йонкова, учител, поет, бард, за това как коренът може да даде отговори на всички въпроси, които терзаят душата. Димитър Христов: Казвам добре дошла на Светлана Йонкова, поетеса, авторка на книги със стихове, на романи, на разкази. Дебютираш през 1990 година с първата си книга със стихове. Бих казал, че малко закъснял дебют. Много ли чака да излезе тази първа книга? Светлана Йонкова: Не чак толкова. Три-четири години за онова време си е приличен период. Тогава много трудно се случваше пробив. Сега ако имаш пари, си правиш „самиздат”, но няма кой да те разпространява и купува. А навремето се разпространяваше и купуваше, но нямаше кой да се съгласи да те издаде. Така че 3-4 години е относително добро време. Димитър Христов: Това означава, че не си чакала дълго своя дебют, но пък през това време си преподавала български език и литература. Светлана Йонкова: Всъщност тогава бях детска учителка. Първо завърших Учителския институт и попадайки в детската градина, много бързо разбрах, че това не е за мене. Работих добре, със сърце, но си давах сметка колко различно се чувствам в различните дейности в ежедневието. В момента, в който започваха часовете по български, изведнъж се раждах. Направи ми впечатление, че не с най-малките, а с по-големите деца ми е по-вълнуващо. Завърших българска и руска филология, после творческо писане в университета. Вече имах внуци, но изпитвах вътрешна потребност. Тази диплома никога не съм я употребила и тя не ми върши работа. Димитър Христо: Теоретична подготовка по творческо писане. Помага ли? Светлана Йонкова: Точно така. Ако го бях завършила на млади години, щеше да ми е изключително полезно. Това беше по-скоро начин да си подаря нещо на душата, нещо, което много ме вълнуваше да видя – какво се случва в „Алма Матер”, на която преди толкова години съм затворила вратата след себе си. Със или без курсове, със или без филологическо образование, със или без […]

Приемната

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Anelia Velinova | 25 — 01

Разговаряме със Захари Карабашлиев, писател и драматург, за отношението на обществото към различния, за покварата на властта, за коректността в литературата, политиката и в живота. За любовта и свободата. Владислав Кацарски: Ето го човека, с когото започваме тази година. До мен е Захари Карабашлиев. Здравей. Захари Карабашлиев: Здравей, приятелю, и здравейте на всички слушатели. Честита Нова година! Владислав Кацарски: За много години, но както вече няколко пъти казахме – здраве, мир, толерантност. И разбирателство. Ще стане дума за толерантност в нашия разговор, но аз искам да те попитам първо – каква година изпрати ти? Захари Карабашлиев: В личен план беше добра година, една от добрите години. В световен, геополитически план не беше и всички се учим да живеем в този дисонанс. Има години, в които светът върви напред, години на благосъстояние и какво ли не, а ти пък си в обратната фаза. Нещастието те застига и не можеш да споделиш всеобщата радост. На мен са ми се случвали и двете. Живял съм на прекрасно място, в което съм се чувствал нещастен, живял съм и в смотани години, на смотани места, къде ли не, какво ли още не, но има моменти на автентична човешка радост и сякаш с годините се опитваш да помириш тези две неща. Владислав Кацарски: Кое е това, което ни дава хармонията в такъв случай? Защото живееш на хубаво място, а не ти е хубаво, живееш на лошо място, а си щастлив и ти се лети, и летиш. Има ли угодия за човека? Захари Карабашлиев: Най-краткият отговор е не. Угодия няма. Това, което ми се струва важно да кажа, е, че сякаш нашето узряване, осъзнаване, пътуване във времето към самите себе си е точно път към това да приемаш нещата такива, каквито са в този момент и да постигаш някакво помирение със себе си най-вече. Това не е добро, ама пък ще стане, ще се пооправят нещата. Или сега си много нависоко, хвърчиш и летиш, обаче бъди сигурен, че ще паднеш. Това е задължително. […]

Приемната

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Anelia Velinova | 24 — 01

Разговаряме с Явор Дачков, журналист и общественик, за свободата на медиите в България. Медии, цензура и автоцензура. За политическите игри с (не)очакван край. Владислав Кацарски: От 10-ия етаж, така ще започне „Приемната” днес, малко по-силно политизирана. Разбира се, че има защо. Това, което се случва в България, това, което ще се случва тепърва в Европа и в света, няма как да не го отразим тук, ние от 10-ия етаж. Какъв е погледът оттук? Христо Петров: От по-високо се вижда по-надалеко и в принудителната изолация и безветрието, в което е изпаднала нашата държава, сме свидетели как войната в Украйна принуди Брюксел да увеличи темпото на работа на чиновниците си. След периода на болезнените рани от Брекзит, пандемията от Ковид, в Брюксел си представяха 2022 година като година на спокойствие, на увереност, възможност за плавно усвояване на парите по програмата за възстановяване, на възраждане на икономиката към растеж, към укротяване на инфлацията и плавното начало на изпълнение на венеца на тези финансови операции, така наречената „Зелена сделка“. Но нещата не се развиха по този начин. Ние сме свидетели, през миналата година, как на 24 февруари се промениха плановете на около 50 европейски институции. Бяхме свидетели как за пръв път Брюксел заработи на малко по-високи обороти и затлачени с години проблеми, изпаднали от дневния ред на Европейския съюз, заради невъзможността или нежеланието, или неизгодата да се намери общоприемен изход, бяха игнорирани или отлагано във времето тяхното решаване. Така избутаните проблеми на енергетиката, на миграцията, за разширяването, свободното движение, еврото, качеството на демокрацията, в което влиза и свободата на медиите, неразделна част от елементите на демокрацията, всичките тези проблеми се върнаха обратно като бумеранг в Европейския съюз и започнаха да изскачат един по един в дневния ред, но този път не в спокойния дневен ред, а дневният ред, който беше заобиколен от усложнената международна обстановка, отделно с икономическите затруднения, които се стовариха върху Европа. Сега ще бъде интересно да видим по какъв начин всички тези проблеми има шанс да […]

Под око

Anelia Velinova | 24 — 01

ИЗВИНЕНИЕ Извиняваме се на всички наши слушатели, че поради технически проблеми днес няма да можете да слушате от сайта Спортно шоу „Феърплей“. Следете повторенията, моля. Екипът на БРАЙЛ FM

Приемната

Значимите политически събития в света за 2023 година

Anelia Velinova | 24 — 01

Анализи, прогнози и акценти в политическия календар на предстоящата година Владислав Кацарски: Дойде време с Христо Петров да хвърлим поглед към предстоящите политически събития в Европа, които ще се отразят и на нас. Не че нещо, което се случва в света, идва при нас със закъснение, просто ние сме част от големия политически процес в този свят. Така че нека да погледнем на това, което предстои да се случи в Европа и в света. Петте значими събития, които подбра ти. Христо Петров: Като прелюдия на това, което ще обсъдим, искам да се хвана за твоите последни думи, че случващото се по света понякога не закъснява, но винаги закъснява в България. И тук визирам последното значимо политическо събитие през декември месец с приемането на Хърватска в Шенгенското пространство, в Еврозоната и това се случи след 10-годишен затворен период за Европейския съюз. И сега Хърватия беше приета, нашата нова-стара цел, с която се разминахме през 2022 година. На твоя въпрос за петте доминиращи международни събития, които ще се случат през 2023 година, и начина на тяхното развитие ще рефлектират върху България. Ще започнем с предстоящите през 2023 година президентски избори в Турция в края на пролетта. Въпросът е дали в амбициите си да продължи своята политика, доминирана в икономическата, финансовата, в религиозната сфера и образованието, Ердоган би могъл да постави някакви възможности в общественото пространство и на своите опоненти. Владислав Кацарски: Искам да кажа, че ние с екипа на „Брайл ФМ” ще се опитаме да направим така, че за всяко от тези събития да търсим външни анализатори, които да коментират това, което се случва. Сега само набелязваме жалоните, по които ще вървим нататък. Христо Петров: Това действително са интересни и важни неща, когато говорим за Турция. Наскоро обсъждахме с един от най-добрите анализатори в нашето радио политиките и състоянието на българо-турските отношения. Поражението и победата на Ердоган ще са много важни и за отношението на Турция с Русия, Сирия, Иран, Близкия изток, и като цяло с Европейски съюз, САЩ и Китай. Това неминуемо ще повлияе за позициите на Турция в Източното Средиземноморие, където имат недобри отношения, меко казано, с Гърция. И респективно с някои поддръжници на Гърция в самия ЕС, тук конкретно визирам […]

Nelli

Ива Спиридонова, Симеон Аспарухов – „Библиотека България“ на 5 години

Филип Купфер: Културните връзки между България и Австрия

Говорещи банкомати вече и в България

Поетът-бард Иван Ненков: Музиката и песните вършат своята мисия само когато са изпълнени на сцена с живот

Изборите – безпрецедентна ситуация за България в следосвобожденската ни история

Светлана Йонкова: Без корен всичко пресъхва

Захари Карабашлиев: Светът се движи от две големи сили – страх и любов

Явор Дачков: В големите медии не можеш да изразиш гледната си точка

Значимите политически събития в света за 2023 година

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter