Значимите политически събития в света за 2023 година

Анализи, прогнози и акценти в политическия календар

на предстоящата година

Владислав Кацарски: Дойде време с Христо Петров да хвърлим поглед към предстоящите политически събития в Европа, които ще се отразят и на нас. Не че нещо, което се случва в света, идва при нас със закъснение, просто ние сме част от големия политически процес в този свят. Така че нека да погледнем на това, което предстои да се случи в Европа и в света. 

Петте значими събития, които подбра ти.

Христо Петров: Като прелюдия на това, което ще обсъдим, искам да се хвана за твоите последни думи, че случващото се по света понякога не закъснява, но винаги закъснява в България. И тук визирам последното значимо политическо събитие през декември месец с приемането на Хърватска в Шенгенското пространство, в Еврозоната и това се случи след 10-годишен затворен период за Европейския съюз. И сега Хърватия беше приета, нашата  нова-стара цел, с която се разминахме през 2022 година.

На твоя въпрос за петте доминиращи международни събития, които ще се случат през 2023 година, и начина на тяхното развитие ще рефлектират върху България. Ще започнем с предстоящите през 2023 година президентски избори в Турция в края на пролетта. Въпросът е дали в амбициите си да продължи своята политика, доминирана в икономическата, финансовата, в религиозната сфера и образованието, Ердоган би могъл да постави някакви възможности в общественото пространство и на своите опоненти.

Владислав Кацарски: Искам да кажа, че ние с екипа на „Брайл ФМ” ще се опитаме да направим така, че за всяко от тези събития да търсим външни анализатори, които да коментират това, което се случва. Сега само набелязваме жалоните, по които ще вървим нататък.

Христо Петров: Това действително са интересни и важни неща, когато говорим за Турция. Наскоро обсъждахме с един от най-добрите анализатори в нашето радио политиките и състоянието на българо-турските отношения. Поражението и победата на Ердоган ще са много важни и за отношението на Турция с Русия, Сирия, Иран, Близкия изток, и като цяло с Европейски съюз, САЩ и Китай. Това неминуемо ще повлияе за позициите на Турция в Източното Средиземноморие, където имат недобри отношения, меко казано, с Гърция. И респективно с някои поддръжници на Гърция в самия ЕС, тук конкретно визирам Франция. Изборите в Турция ще повлияят и за отношението в Западните Балкани, Кавказ и Централна Азия. Така че действително тази тема е интересна и нейното отразяване в радиото ще бъде една от основните ни задачи.

Владислав Кацарски: Без да е кой знае колко навътре човек в политиката, си даваме сметка, че оставането на Ердоган на власт е един курс, а сменянето или идването на друг човек, дори и от неговото крило, е съвсем различно нещо. Така че това неминуемо ще даде своето отражение. Вятърът дали ще бъде същият, или ще се промени, тепърва ще видим. Даваме си сметка, че едно е да си президент в последната година от своя мандат, а друго е да си президент първа година от новия си мандат. Действаш веднага по друг начин и мерките тогава биха могли да бъдат много по-остри. 

Христо Петров: Напълно съм съгласен, защото имаме индикации в последните месеци за политиката на Ердоган по някои остри проблеми, тук конкретно визирам Сирия, което е свързано с кюрдския проблем, визирам и отношенията с България. Видяхме как нашите политици директно или индиректно се включиха в тази кампания на Ердоган със своето посещение, с възможността и мнението турското малцинство у нас и турците с български произход в самата Турция за тяхното участие в предстоящите избори.

Владислав Кацарски: Договорът за тръбата е факт.

Христо Петров: Определено. Договорът и подробностите за този договор,  които не се легализираха все още в нашето общество, и никой не е наясно какво крият неговите страници. Дано той да не тръгне по касите на изчезналия анекс към договора с „Газпром”. Това са много деликатни моменти. Това са факти, от които не можем да избягаме, но не бива и да игнорираме.

 Малко след парламентарните президентски избори в Турция, стават парламентарни избори в Гърция, пак през пролетта на 2024 година. Има индикации, че консервативният премиер Кириакос Мицотакис ще ги спечели, но за разлика от 2019 година неговата партия „Нова демокрация”  може да се окаже принудена да търси коалиционен партньор в своето управление. Така че в Гърция има привидна стабилност в тези политически водовъртежи и трябва да сме наясно, че една стабилност, независимо по какъв начин ще дойде, в резултат на преизбиране на Мицотакис или на Ердоган, България е заинтересована да има стабилност със своите съседи.

Владислав Кацарски: Що се касае до Гърция, ще могат да преминават по-лесно от едната  страна в другата, да не чакат да се вдигне стачка, за да ги пропуснат.

Христо Петров: Това е в чисто консуматорски аспект, разбира се, в кръга на шегата.

Владислав Кацарски: Това значи търговия, енергетика, това значат много неща. 

Христо Петров: Ние сме свикнали на политическите вълнения в Гърция, в тази наша съседка, където действително има вълнуваща и действаща демокрация, на всичките трудности, през които премина Гърция, имам предвид в икономически аспект. Помним сътресенията, помним тежките моменти, помним мъчителните икономически, финансови сътресения и в Турция, които още не са преминали, и въпреки всичко държавното ръководство и в едната, и в другата страна намират сили и средства да поддържат своето население като жизнен статус, хората в най-уязвимите групи в едно достойно съществуване.

Да преминем по на запад в Европа. Предстои в Полша да се гласува за редовни избори в двете камари на техния парламент малко по-късно след лятната ваканция през есента, в края на октомври и на ноември. Управляващата от 15 години насам национално консервативна партия „Право и справедливост” трябва да положи много сериозни усилия да спечели този вот, защото в края на миналата година бяхме свидетели как лидерите на тази партия не много ловко използваха националистическата, антибрюкселска, популистка, дори и антигерманска риторика с отказа на Германия да изплати репарации на Полша, и се доближиха малко до позициите на Виктор Орбан В Унгария.

Владислав Кацарски: На Орбан му отива, ама не знам дали на поляците им отива този начин на комуникация.

Христо Петров: На поляците много им отива, защото те винаги са поддържали едно активно гражданско общество.

Владислав Кацарски: Назад към Валенса.

Христо Петров: Именно. Точно това имах предвид, тежката ситуация в мрачните години на Ярузелски и на военния режим, когато ние тук ходехме още по манифестации, в тази Полша се вееше знамето на свободата и на желанието за свобода.

Владислав Кацарски: Те бяха от хората, които са ме впечатлили, когато вдигнаха цената на млякото и потекоха реки от мляко по улиците на Варшава. Направо се втрещих от тази солидарност.

Христо Петров: Много е интересно, че в Полша  Доналд Туск, от една страна, поддържа изцяло евроатлантическата политика, сътрудничеството със САЩ. Поддържат европейската позиция за отношението към войната в Украйна и включително директна военна помощ за отразяване на руската агресия, но от друга страна, търсят отговори на техните спорни въпроси и резултати в неуспехите си в енергийната политика и при кого ще отидат. Затова се обръщат и към Брюксел с критики, към трудната, мудна реакция на брюкселските чиновници.

Владислав Кацарски: Те пък съвсем прекалиха в Брюксел с тяхната неповратливост.

Христо Петров: Това е такова противоречие, в което няма нищо лошо. Тук визирам конкретно продължаващата в нашата действителност тенденция към послушание или използване на позиции, които са свързани със спорове, тяхното канонизиране като някакви позиции, които са свързани с враждебност, с крайни решения, с предаване на отчаяност в тези абсолютно нормални за едно демократично общество дискусии, дори противоречия. И не бива също да подминаваме, че позициите на Полша  в  Европейския парламент имат своята тежест. Оттук ние може индиректно да проследим една такава линия в развитието на българо-полските отношения. Нещо, което лично за мен е в някаква сянка.

Владислав Кацарски: Да, защото всъщност тези държави, с които ние само допреди 30 години имахме много тясно сътрудничество, сега изведнъж се оказа, че отношенията са ни в сянка, както каза ти, не са толкова активни. Даже ако искаш да се върнем пак към консуматорския привкус на този разговор. Притокът от туристи от Полша не е толкова голям.

Христо Петров: Въпросът за притока на туристи от Полша и от другите държави от Източна Европа е една много тежка тема за българския туризъм. Специално ще обърнем внимание. Една друга история, която е част от това, за което говорим в момента. И така през 2023 година, в която вече навлязохме, събитие номер четири предстои. Да проследим едно бурно начало, което започна и ще се развива през цялата 2023 година. Бурно начало в подготовка на изборите през 2024 година в САЩ и бяхме свидетели също в края на изминалата година на борбата за председател на Конгреса на САЩ и техните две камари, и колко трудно се проведоха тези процедури. Когато работят механизмите на демокрацията, каквито и проблеми да има, те се решават по един начин, който удовлетворява в по-малка или в по-голяма степен всички страни. Предизборната кампания през 2024 година реално е в ход и ще протече през тази година. Тук е много важно да сме наясно, че президентите на Белия дом отсега ще дефинират своите съюзници, ще търсят източници за финансиране на своите кампании. Републиканци и демократи ще бъдат в много остри сблъсъци през настоящата година. Ще бъде интересно да видим  и да проследим как ще се развиват събитията в двора и около двора на Белия дом.

Владислав Кацарски: Противно на всичко, което казва, че трябва да сме безпристрастни пред камера и микрофон, така е, това е абсолютно правилно, но зад камерата и зад микрофона, ние също имаме своите предпочитания, които няма да изразяваме пред вас. САЩ са най-голямата демокрация в света и не можем да не се вълнуваме от това, което ще се случи там.

Христо Петров: Точно така е, защото в началото на 25-та година, когато Белият дом и Капитолия започват нови мандати, е много важно да очакваме и да имаме нагласа дали ще настъпят някакви промени, тъй като политиката на САЩ конкретно ще влияе в развитието на събитията в Украйна, Русия, НАТО и на европейския континент.

Владислав Кацарски: Бих искал да се надявам, че докато новият президент се закълне в Белия дом, може да е новият стар, новият нов, тогава вече много ми се иска войната в Украйна да е свършила. Тя няма да свърши още 15 години, но поне да свърши активната част от тази война. Да прекратят с тези диви военни действия, иначе този конфликт ще тлее още много дълго време.

Христо Петров: Свидетели сме как през последните години всяка една война и конфликт, регионален или двустранен, който се разпалва, продължава дълго време и досега нямаме прецедент такава война да е приключила окончателно и категорично. Тук визирам войната в Ирак, в Сирия, в Афганистан, за която никой не говори, но с изтеглянето на американските части, конфликтът там не е преустановен. Това са така наречените тлеещи конфликти. Дано ситуацията в Украйна да бъде първото успешно приключване. Тъй като Украйна е в европейския континент и тук трябва да преминем към последното важно събитие, което ще бъде подготвено. След година и половина ЕС ще има нов парламент и състав на еврокомисията. Първите важни моменти от тази кампания ще се случат още през 2023 година. Това конкретно касае и нашата страна. В тези избори ще участват милиони граждани от съюза и би трябвало през пролетта на 2024 година да дадат своя глас. През лятото на 24-та ще се определи кой ще е председател на Европейската комисия, каква ще е нейната структура и кои ще са националните еврокомисари. Одобряването обикновено е през есента на 2024 година. Но за да не се учудваме нашите политици защо се активират, или защо преминават от една тема в друга и насочват вниманието си в нещо, което за нас е маловажно, или акселерират важността на определени събития, които пък не са толкова важни за нас, трябва да знаем, че през 2023 година ще влязат в предизборната кампания за Европейския парламент.

Владислав Кацарски: Дойдохме до момента, в който си казваме за едно се говори, за друго се касае. Тогава ли ще изтече мандатът на Елена Йончева? 

Христо Петров: Невиждащите, незрящите понякога виждат по-далеко от зрящите. Ние сме длъжни да споменем и това обстоятелство. Естествено, с новите парламентарни избори за Европейски парламент ще изтече мандатът и на сегашните.

Владислав Кацарски: С нетърпение ще очакваме и новият скандал, който ще се развихри.

Христо Петров: Но, за жалост, ние разбираме за нашите парламентаристи, когато им изтече мандата и се върнат, и започнат да тичат по различни студиа на радиа и телевизии.

Владислав Кацарски: Може би когато започват да правят кампании.

Христо Петров: Досега аз не мога да си спомням някой български депутат да е преизбран втори мандат в Европейския парламент. Това е много благоприятна банкнота, за да може да се изтъргува в политически аспект за новите кандидати за евродепутати, на което ние ще бъдем свидетели тази година, защото и у нас се задават парламентарни избори. 

Владислав Кацарски: У нас не се задават парламентарни избори, у нас те се редуват. Сполетяха ни парламентарни избори. Наистина ще има парламентарни избори в България през май тази година, каквото и да се случи след третия мандат. Едно правителство, ако реализира третия мандат, в което не вярвам, ще бъде кратко. И дано го има, защото и най-лошият парламент е по-добър от никакъв. 

Христо Петров: Наистина е по-добре да има парламент. Това е механизъм на демокрацията. Ние трябва да сме щастливи и благодарни  на себе си, че живеем в система, която се нарича демократична, защото за нещата, които говорим и мислим, които изразяваме, никой от нас не заплаща със здравето си, с живота си. Със здравето може би, но не и с живота си, не със сигурността си официално, така че ако има нещо по-добро от демокрацията, то още не е измислено.

Владислав Кацарски: Предлагам така да завършим началото на този разговор, защото той ще продължи в другата „Приемна”, а може би и в по-другата. Динамично е времето, а ние трябва да го отразяваме. Така че очаквайте последващи наши разсъждения и гости, които ще говорят за тези и около тези събития.

В студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova