menu Начало chevron_right

Nelli


Едногодишен грант 2021

Богомилството

Anelia Velinova | 28 — 03

Вие отново сте с „Бъди благословен”. Подхванах една тема за „наши заслуги”, макар че звучи грозно да се каже така, но те дълго време са скривани, подменяни, по друг начин е манипулирана информацията. И затова аз се чувствам отговорна по някакъв начин като историк да възстановя поне една малка частица за истината за тези хора. Говорихме за Боян Мага, който се счита за основател на богомилството. Човек с изключителни способности, нечовешки бих казала, който говори за себе си, отказвайки се от короната, която предлага брат му Петър, че „не е цар на тази земя и не може да си позволи да носи земна корона”.  На 12 и 13 април 928 година, след смъртта (927-ма) на цар Симеон, бащата на Боян Мага, младежът, който е само на 17 години и вече е посветен в западната езотерична школа, която в лицето на Магнаура го е обучавала, и той като гений много бързо е завършил това обучение. И на зоро австрийската сирийска школа „Северно сияние”, която пък обхваща източните окултни науки. Тоест в един 17-годишен младеж е събрано едва ли не цялото познание тогава на земята. На 12 и 13 април 928 година в подземието на църквата „Св. Параскева”, която е подарена лично на Боян Мага (тази църква е към царския манастир във Велики Преслав), той дава посвещение на събраните от него много приближени съмишленици. Това са хора, за които ще кажем по няколко думи, които стават първите апостоли на движението на богомилите, сред които се намира и единствената тогава жена богомил, младо момиче Макрина, която се превръща след това в едно от преражданията си във Франция в бъдещата Есклармонда де Фоа. И в следващата инкарнация в Преподобна Стойна, казват езотериците. Тази млада мома, защото тя е била само на 16 години, когато приема кръщението от 17-годишния Боян Маг, до края на своя живот разпространява богомилското учение в Европа, защото това е една от основните цели на […]


Belene - ostrovyt na smyrtta
Приемната

„Белене” – островът, който уби свободния човек 

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек.  Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]


vnezapnata smyrt na poeta
Приемната

Внезапната смърт на поета

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговор с акад. Благовеста Касабова и поета Иван Есенски. Съдби, народопсихология и фатални събития в българската литературна действителност. Владислав Кацарски: Благовеста Касабова и Иван Есенски в един предстоящ, не много лек разговор за прекъснатия полет, преждевременната смърт на поета или конфликта на личност и общество. Здравейте. Много ми е приятно, че сте тука. Винаги е ставал хубав разговор с вас. Не сме обещавали леки разговори, но пък за сметка на това ще се поровим малко из историята, да видим кое, докъде, как и колко. Откъде да започнем? Иван Есенски: От историята. Владислав Кацарски: Аз като човек, който все пак съм се занимавал с литературна история дотолкова, доколкото съм се опитвал дори и да специализирам това нещо, макар че специализирах литературна критика, ще кажа така – аз ще се постарая да не преча, а само ще „побутвам” разговора, защото вие  двамата сте достатъчно големи, за да мога да се намесвам с каквото и да е компетентно мнение. Да видим откъде ще се върнем тогава? Иван Есенски: Както казахме от историята, защото в крайна сметка България може би е единствената страна в света, чиято историография не е толкова вярна, колкото нейната литературна история. Така се е стекъл животът на България още от VІІ век насам. Нейната литературна история е свързана с историята на народа ни, превръщането му в нация в различните етапи. Първо, Второ, Трето българско царство, след това каквото става. И всъщност, ако се върнем на правилото, че историята се пише от победителите, а тя така се пише, на нея явно не може да се вярва, или не може да се вярва 100%. Но литературата не позволява никакъв фалш. Тя няма да е литература тогава. Тя ще е донос или нещо друго, ако авторът лъже, или изопачава истината в името на някаква конюнктура, някакъв личен и друг интерес. Ето, изведнъж заставаме срещу невъзможността да се мълчи, даже във времена, когато мълчанието става история. Аз мисля, че ние в момента сме в […]


Ilko Mishov za albuma "Bez ramka"
Приемната

Илко Мишов, стиховете и неговата китара

Anelia Velinova | 20 — 03

Оригинален, непринуден, артистичен, Илко Мишов разказва и пее авторски песни от новия си албум „БЕЗ РАМКА”. Владислав Кацарски: Илко, здравей. Много се радвам, че ни уважи и че дойде при нас със своята китара. Сега ще си говорим за музика и за това, което ни заобикаля, защото музикантите и поетите живеят на тази земя с всички човешки скърби и радости, макар понякога те да са в малко по-големи краски в нашия живот. Попаднах на едно твое представяне на албума ти, който е много странен албум, защото той има бардовска поезия и не бардовско свирене. Тоест има много силно музикантско свирене, а бардовска поезия. Ако искаш да започнем с една песен от този албум и после ще поговорим защо така направи ти и се изрази по този начин. Илко Мишов: Понеже сме в София, да почнем с песен за София. Владислав Кацарски: Къде успя да пресипнеш така? Илко Мишов: Снощи пресипнах в един клуб. С един наш общ приятел „забивахме” с групата ми и понеже имаше много рокендрол, и така…  Владислав Кацарски: Не е трудно да си досетим, че клубът е „Пачис”, а приятелят е Васко Кръпката. Защо в този формат издаде твоите песни, като ти имаш група? Пътувате по света. Можеш ли да кажеш, че си обиколил света? Илко Мишов: Горе-долу, да. Пристанищата общо взето. Никога не съм ходил в Париж, защото няма пристанище. Владислав Кацарски: На футболиста животът е от стадион на хотел, на музиканта – от пристанище на пристанище. Илко Мишов: Като ги имах вече тези песни, имах вариант да ги запиша с групата си, или да ги запиша на компютъра си, да направя там ангажименти и т.н. Но исках да избягам от изкушението. Изкушението да имам, неминуемо записвайки ги по начина, по който всички записват, щях да имам плейбек или синбек. И може би щях да се изкуша като ме поканят някъде, вместо да изпея песните на живо, както според мене трябва да бъде, да ги […]


Fearplei, sportno shou
Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ от 14.03.2023

Anelia Velinova | 20 — 03

Темите във „Феърплей“ по Радио БРАЙЛ ФМ: – В българския футбол спокойствие няма, пролетта обещава да е интересна и на терена, и около него. ЦСКА взе сблъсъка на нерви и „надцакване“ в Бистрица с публика по хълма и околните имоти, която бе доста по-многобройна от тази на трибуните. И това доживяхме, но какво ли не ни предлага този невероятен български футбол. В Разград пак се говори за съдийство, а нападките между Лудогорец и Илиан Илиев, особено от страна на клуба-шампион, излязоха извън добрия тон и минаха на лично ниво. В Левски… Там очевидно битките тепърва започват, при това вече не под слогана „за спасението на клуба“, а вътрешни, между трите важни фигури в ръководството. Какво се случва и какво можем да очакваме да се случи там? – В европейския футбол иде седмица на реванши в осминафиналите на трите турнира, като акцентът, естествено, е в Шампионската лига. В Англия преследването на Арсенал и Сити продължава при същото статукво, в Испания лидерите също спечелиха, а в Италия въпросът е вече не дали, а кога Наполи ще стане шампион. – Извън футбола – продължава Мастърса в Индиън Уелс, за съжаление без отпадналия рано Григор Димитров. – Какво се случва зад Океана в първенствата на НБА и НХЛ? В студиото: Стоян Стоянов Водещ: Иван Иванов


D-r Liliq Panova za Ronsar
Едногодишен грант 2021

Ренесансовият принц на поетите Пиер дьо Ронсар – с българско потекло

Anelia Velinova | 16 — 03

„Предците ми дошли са от една държава, Где Дунавът студен край Тракия минава. Отвъд Унгария е тя….” (Елегия 16, Пиер дьо Ронсар) Разговаряме с Лилия Панова, лекар, поет и преводач, за българската следа в Европа – за Пиер дьо Ронсар и за неговата поезия. Владислав Кацарски: Днес ще си говорим за културните следи на България в Европа или за поезията като мост и средство за съхраняване на любовта. Анелия Велинова: И кой може да живее без любов. Този, който живее без любов, живее под земята. Но достатъчна ли е само любовта? Владислав Кацарски: Заедно с нашата гостенка поетесата д-р Лилия Панова ще се опитаме да навлезем в тези ягодови полета, и понеже Лилия Панова е лекар, няма как да не стане въпрос и за медицина. С тези мои думи се изчерпва историческият принос към експозето на това предаване. Сега вече мога да кажа добър ден на Лилия Панова. Здравей. Лилия Панова: Благодаря за поканата. Владислав Кацарски: Истината е, че за първи път след Димитър Христов ни гостува такъв значим преводач на поезия. Анелия Велинова: И самата тя поет. Сега ще ми позволиш да те представя. Доктор Лилия Панова е родена в град Стражица. Завършва медицина през 1984 година. Работи в София от 1992 година като педиатър. Специализира детска психиатрия, неврофизиология и ревматология в Университетска болница в гр. Тур, Франция. Член е на Съюза на българските писатели, член е на Международния съюз на лекарите-писатели, заместник-председател е на Българския клуб на лекарите-писатели. Нейните стихосбирки „Това от птиците го знам” (1996), „Път през миража” (2000), „Мощите на светлината“ (2007) са получили три национални литературни награди. Нейни стихотворения са публикувани в много български вестници, алманаси, антологии, а също в „Муза Медика” в Нюрнберг, ”Mюр дьо Поези” в Тур, Франция, в списание „Мандрагорас” в Атина. Тя е автор на единствената двуезична книга, посветена на Принца на френската ренесансова поезия – Пиер дьо Ронсар и в книгата се съдържат нейни лични изследвания на българските […]


Приемната

Разказ „отвътре“ с Атанас Железчев: горяните

Anelia Velinova | 14 — 03

Разговор с Атанас Железчев, бивш народен представител и заместник-председател на Народното събрание, за горяните, които първи в Европа се противопоставят на установяващата се у нас комунистическа диктатура. Владислав Кацарски: В следващите минути ще се върнем в едни от най-страшните периоди на новата история на история на България. Адвокат Атанас Железчев, един изключително сладкодумен човек, който с магията на своето слово обаче ще говори и ще разказва за страшни неща. Здравейте. Много ми е приятно, че сте при мен. Откъде да започнем, г-н Железчев? Аз предлагам да се върнем от началото. Тоест от Вашето начало, от прогимназията да кажем. Атанас Железчев: Не. Аз започвам от това кога съм роден и като дете какво съм слушал в моето семейство за хората, които първи се опълчиха в Европа против установяващата се у нас комунистическа диктатура – горяните.  Владислав Кацарски: Това е станало през 44-та година, когато сте бил 6-годишен. Атанас Железчев: Да. Бях 10-годишен, когато слушах брата на моя дядо и дядо ми като си разказваха някои неща, а именно, че в Сливенския балкан намерили трупа на един човек, който е бил от нелегалните, наречени „горяни”. Убит там и не позволили на неговото семейство да вземе трупа му и да го погребе. И след това ми беше направило впечатление – у мой роднина видях един човек от селото, значително заможен човек, с едно чувалче беше дошъл да вземе брашно. На мен само ми направи впечатление този факт, без да го анализирам, защото възрастта ми не е позволявала. По-късно, когато поотраснах, започнах да се замислям за този факт и това, което слушах за хората, които са в Сливенския балкан, сливенските горяни, разбрах, че този човек е събирал брашно от хората в селото, за да осигурят прехраната на горяните. Тези години бяха много сушави в Ямболския и Сливенския край и реколтата беше изключително лоша, и хората, дори и заможните хора, нямаха възможност да си изхранват семействата. Затова този човек, макар и […]


Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (07.03.2023)

Anelia Velinova | 14 — 03

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – В българския футбол става още по-интересно след резултатите от уикенда. ЦСКА загуби драматично точки с късна дузпа, която изпусна да вкара срещу Локо (Пд). Но вместо разликата на върха да бъде стопена, тя се увеличи – Лудогорец сензационно падна у дома от Пирин. Ще има ли треньорска смяна в Разград и накъде отива битката за титлата? – Левски най-сетне счупи прокобата и черната серия спря в Пазарджик. – На дъното също е интересно след успеха на Пирин, който изненада конкурентите за оцеляване. – Младен Кръстаич пък изненада всички със състава си за мачовете на България в европейските квалификации. Но засега селекционерът „уцелва“ хората, дано това продължава и занапред. Какво да очакваме от срещите с Черна гора и Унгария в последната седмица на март? – В европейския футбол също е прелюбопитно. Ливърпул разгроми за историята Манчестър Юнайтед в английската класика, Барса драматично увеличи аванса си пред Реал, макар и с 10 души, а Наполи загуби едва за втори път през сезона. И въпреки това изглежда сигурен шампион. В Германия на върха е гъсто населено и поне четири отбора мечтаят. – Чакат ни четири реванша в Шампионската лига през седмицата, както и първите осминафинали в другите два турнира. – Първият старт от Формула 1 не донесе изненада като победител, но имаше такива в състезанието. Какво се случи в Бахрейн? – Започва първият голям Мастърс турнир за годината – в Индиън Уелс, където Григор Димитров влиза с големи надежди и като 21-ви поставен в схемата. Жребият вече е ясен, повече преди надпреварата, наричана Рай на тениса. Водещ: Иван Иванов


Vasko Krypkata_rok
Приемната

Васко Кръпката: Видях с очите си какво може да свърши една вандалска война

Anelia Velinova | 14 — 03

„Ходих в Буча и в едно друго село, което е до Буча, които са всъщност предградията на Киев. И там, каквото видях, ми спря дъха…” (Васко Кръпката) Извънредно интервю с Васко Кръпката: До Киев и обратно Владислав Кацарски: Васко Кръпката – до Киев и назад. Ние с тебе говорихме защо искаш да отидеш там. Сега започваме отначало. Как тръгна, какво се случи и какво видя там? А накрая ще кажеш, как се чувстваш сега?  Васко Кръпката: Първо, да кажа, че бях поканен от една европейска международна хуманитарна мисия, в която са хора, които ги пращат по такива трудни места, „горещи точки”. Предишното място, където ме поканиха да свиря, беше в Прищина, Косово преди много години. Тези хора имат български филиал, които са приятели и почитатели на моята музика, и съм им нужен да им вдигна малко духа в една такава криза, в тази трудна военна ситуация, в която живеят.  Пътувах през Полша. Има един единствен коридор, през който минават всички. Дори Байдън, дори Урсула. И аз оттам минах. През Полша, самолет до Варшава, оттам самолет до още един полски град, а след това с влак до един крайграничен полски град, Пшемишъл се казва градчето. И оттам вече 11 часа с украински влак към Киев. Още във влака ми направи впечатление, че съм обграден от прекрасни, човечни хора, украинци и в повечето случаи украинки, защото мъжете са на война. Жените пътуват.  Коя майка отишла да си види децата в Полша, друга – момиче, което пътува да учи и т.н. Организация стройна, чистота, усмихнати хора и на едни телевизори вървеше всякаква информация – за влака, с колко се движи, каква е температурата навънка. Владислав Кацарски: Това е влак, който влиза в Украйна с монитори в него? Васко Кръпката: Точно така. Има монитори във влака, на които върви информация, която видях и снимах. Информация за всякакви помощи и компенсации на хора, пострадали от войната, пострадали къщи, за строеж. Целият свят помага на […]


grafitcni dizajneri
Едногодишен грант 2021

Дизайнерите на Брайл ФМ Омана Кацарска и Иван Кашлаков

Anelia Velinova | 8 — 03

Графичните дизайнери, с които работим по „Едногодишен грант“ 2021. Знаещи и можещи. За пътя в изкуството и творческите приоритети. „…Със сигурност не съм „благ“ в критиката. Не съм „благ“ в оценката на изкуството, а съм изискващ, преди всичко, защото винаги търся повече и съответно изисквам това и от другите…“ Иван Кашлаков „… Мисля, че всеки един творчески човек няма как да не търси връзки с изящното изкуство. Разбира се, че се променят интересите във времето…“ Омана Кацарска Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play