Най-новото

Литературният критик Благовеста Касабова за творчеството и двутомната христоматия на родопския писател и носител на наградата „Георги Братанов“ за 2020г. Представяне на книгата „Незабравимите забравени“ на Светозар Казанджиев. (07.10.2021)

Дискусия по повод международния ден на белия бастун. Проблеми, информираност на обществото – реалността в България и нови технологии в помощ на незрящите и слабо виждащите. Владислав Кацарски, Иван Иванов, Хари Хараламбов

За Вярата, която предопределя Избора. Тя е за пръв път пред камерата на радио БРАЙЛ ФМ и не за пръв път пред микрофона ни. Силно впечатление остави включването й в президентската кампания, която на пръв поглед е предизвестена, но от другата страна е смелостта на интелектуалеца да вкара разум и европейски вид в тези избори. Разговаряме с  Мария Касимова – Моасе, политик от новото поколение политици на България, за желанието й да участва в президентските избори и за вярата, че тази институция има възможността да повлияе положително за решаването на важни проблеми, за страха от очакванията, които има и невъзможността да ги осъществи, за визията й за социалната система и къде вижда своето място между патриотизма и шовинизма, и космополитизма. Мария Касимова – Моасе: Когато бях на 20 години, пеехме „времето е наше”. Тъжно ми е, че от „времето е наше” до „време е”, ни откраднаха времето. Обръщам се назад и виждам, че не променихме най-важното, не променихме времето. Наясно съм какви са правомощията на вицепрезидента и на президента. Те не са много, но вярвам, че с моята енергия, с нещата, които правя като човек, жена, журналист, майка мога да изпълня със смисъл тази институция. Трибуната е огромна, могат да те чуят много хора и думата ти няма да увисне. Можеш да инициираш срещи, да говориш с международни организации на ниво, на което те приемат сериозно, да правиш директна връзка между хората и институцията –  нещо, което виждаме, че не се случва. Страх ме е да не дойде моментът, в който съм спечелила доверието на хората, гласували са за мен и се оказва, че нищо не мога да направя. Тогава какво? Мислех си за Блага Димитрова, която си направи отвод и напусна тази позиция. Страх ме е да не бъда поставена пред този избор. И да бъда поставена пред този […]

Един голям благородник е гост в студиото на Брайл ФМ – Матей Стоянов. За историята на знаковите му песни и други проявления като поет и текстописец… Във конски вагон подобен на салон Пътувах аз от София за Лом Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! ( Матей Стоянов ) Водещ: Владислав Кацарски

   Toй e икономист и политик. Бил е репортер и редактор във вестниците „24 часа“ и „168 часа“.  Разговаряме с Георги Кадиев за „гневните Марици”, за енергетика и икономика, и какво ще се случи с хората, които ще останат без работа. Има ли надежда за „Мариците”? България е със сериозни проблеми в енергетиката си: как да премине от въглища към по-малко цапащи източници и как да намали прахосването на енергия навсякъде, от бизнес до жилища. Хаотичната политика на ГЕРБ и фокусирането върху големите руски енергийни проекти оставят държавата встрани от мащабните реформи, които се случват не само в Европа, но и по света. Ще даде ли накъсо енергетиката? Защо я докарахме дотук? Георги Кадиев: Големият виновник се нарича Бойко Борисов. На 13 декември 2019 година се състоя Съвет на Европа, на който се подписа зелената сделка. Там държавите изказват своето мнение и там е мястото българският премиер да защити позицията на България. Той не я защити за разлика от поляците, които не пожелаха да подпишат зелената сделка. Ние подписахме сделката, като декларирахме,  че от 2025 година държавата няма да субсидира производството на електроенергия от въглища, което означава затваряне на „Марица – Изток”. Добрата новина е, че сегашното правителство промени плана за справедливост и възстановяване. Ситуацията е такава – ние сме подписали, сега даваме на заден ход. Поляците казаха: „Затваряме мините през 2049 година.” Германците приеха специален закон и там пише, че до 2030 година ще затворят 50% от въглищното си производство, а до 2038 година – 100%. Ние вървим към скорошно затваряне на мините с мълчаливото съдействие на Профсъюзите, глашатаи на управляващите. Положителна нотка е, че сегашното правителство започна да говори за 2038 – 2040 година. Необходимо е да се водят преговори с Брюксел и да се представи план за поетапно спиране на блоковете в точно определени периоди и години. За […]

    Той е бил на четири континента в стотина държави като репортер от някогашния вестник „Поглед“ и като дипломат по хуманитарни въпроси в Международния Червен кръст. Войни, въстания, земетресения, наводнения, епидемии, дипломатически совалки и конференции  – почти всички световни бъркотии са минали пред очите му и през сърцето му. Главен герой в нашия разговор е Енчо Господинов – легендарен журналист и автор на книгата „Сянката на петнистия кон“,  в която по много увлекателен начин разказва  за богатите си впечатленията от най-горещите точки по света. Разговаряме за актуалната ситуация днес, за „зелените пасища” и докъде стигна петнистият кон. Една разходка из полята на България и на света в политически и граждански аспект. Енчо Господинов: България се намира в много тежка ситуация, както вътре в страната, така и в международен контекст. Тя е много самотна държава сред съседите си на Балканския полуостров и до известна степен в Европа. Видяхме при срещата в Норвегия на държавните и правителствени ръководители, колко е трудно на иначе умел политик като Румен Радев, да балансира между интересите на България и натискът, който му се налага от други негови партньори. Държавата ни е в трудно положение, откъдето и да го погледне човек, и аз се надявам, че поне част от нашите държавни мъже и жени, или част от т.нар. „елитна политическа класа” ще намери трезвост, патриотизъм, кураж да се изправи лице в лице с всички проблеми. Наблюдаваме свят, който е изключително объркан и напрегнат. Планетата се цепи по шевовете, както отдавна не е било. Обикалям света 40-50 години и какво ли не съм видял, но в такова състояние светът отдавна не е бил – в едно са пандемия, енергийна криза, на хоризонта се задава много сериозна финансова криза, като се добавят и няколко тлеещи конфликти, които са сравнително близо до нас, ситуацията става много неприятна. Водещи: Владислав Кацарски и Христо […]

Изповедта на Красимира Иванова (изгонения Главен счетоводител на НПК на слепите) и Асен Стоянов (Председателя на Контролния съвет) Започваме с темата Национално потребителна кооперация на слепите. Вече няколко пъти се опитахме да разберем какво е положението там. Кооперацията на слепите в България е една от социалните единици, която говори с държавата от името на незрящите хора. В годините тя е подпомагала и протягала ръка на много слепи и е играла важна роля в живота им. Друг е въпросът, дали не е могла да направи повече и дали нейната вътрешна организация е била наред. Само фактът, че покойният председател отстъпи поста си по волята на съдбата, като се пресели „оттатък” след близо 50-годишно председателстване, говори много. Как за 50 години не се намери някой по-достоен, по-комбинативен? Окопаването във властта от слепите ръководители е много на мода у нас, на Балканите и сред славяните. Разговаряме с двама души, които дълги години бяха „дясната ръка” на този председател – в главната роля е Красимира Иванова, дългогодишен главен счетоводител и Асен Стоянов – председател на Контролния съвет. Дали в пиесата „Кооперация на слепите” завърши първо действие, или ще станем свидетели на нов репертоар? Тези, които само преди 5-6 месеца размахваха меча на справедливостта и сега се оказаха под неговите удари, ще търсят ли реванш и къде е истината? Защо уволниха Красимира Иванова? В немилост ли е Асен Стоянов – един от „галениците” на Управителния съвет? Кой въведе да се гонят от залата придружителите, когато се гласува? Колко зони на влияние има в момента в кооперацията и какво се случва там? Кой е Иван Обецанов? И кой е Бончо Бонев – най-удобният, най-мълчаливият, най-способният или най-злобният? Защо Хараламбов и Чаушанов бяха изключени от кооперацията при положение, че съдът даде препоръка да не бъдат изключвани? Какво ще се случи с нея в близките осем месеца? И […]

Кой и какво стои зад политическия хаос? Кой играе и кой гледа отстрани? За политическите игри, играчите и публиката, за покупката на партия-носител от новия играч, индикация за ниското ниво на морала. Кой е архитектът на това формирование и не е ли опасно размиването и липсата на идеология от „гастрольорите”? За президентските съревнования и как може да се обединим? Какъв Парламент да очакваме? Кой ще плати сметката накрая? На тези и други въпроси търсим отговори от Страхил Ангелов –  преподавател и икономист, бивш депутат от БСП. Страхил Ангелов:  Играят играчите, отстрани гледа публиката. Публиката е българският народ. Ще гласуваме и ще изберем онези, които ще се коалират срещу нас след това. Някакви хора купили една партия в последния час на мача. Тя, ако няма сила да носи отговорност за действията си, няма право да взима властта. Тази партия е един отпаден продукт на нашата псевдодемокрация.Как да има идеология в едно шоу? Няма такава. Това е поредното политическо мероприятие, организирано от посолството на САЩ в София, което напълно деградира. Изпратили са някакви стажанти, „почтените” Кирил Петков и Асен Василев. Лоша атестация за империята е да вадят проекти през три месеца. Обединение в България няма от хиляда години. Не знам защо се мисли, че покрай ректора на Софийския университет ще настъпи обединение, но около какво – да изпълним формалните изисквания на фасадната демокрация, за да излъчим хора, които след това ще се обединят срещу нас. Така функционира тази система. Ние живеем в свят, в който корпорациите определят правилата. Част сме от корпоративни съюзи, от пагубни глобалистки търговски споразумения. България икономически е ликвидирана, остава битката кой да бъде обслужващ персонал. Това са политиците. Всеки иска да влезе и да бъде градинар в градината на някой по-богат човек, да получи по-голяма заплата и като не смогва вече, растителността го изпреварва. Нормално и логично е […]