Най-новото

                   „Пианото е като човека – има характер.”                                                                               Пламен Цветанов Той е млад композитор и пианист, който рисува филмова и театрална музика върху черно-белите клавиши от дете. Носител е на множество престижни отличия от национални и международни форуми за пиано и композиция, сред които и Голямата награда от конкурс в Париж за изключителен талант и артистизъм. Разговаряме с Пламен Цветанов в информационно-културния център на Република Северна Македония за поредицата от негови дискове с филмова и театрална музика, за детето Пламен и избора да се посвети на нея, а не на театъра. За „малката страна” и големите музиканти. За любовта му към Йохан Себастиан Бах, който поставя на челно място в галактиката от велики композитори. За това, което вижда, когато свири. За вдъхновението, когато пише филмова музика и за предела на дарбата. Пламен Цветанов:  Очаква се да излязат поредица от дискове с моя филмова и театрална музика, като идеята беше, че в един или два диска ще събера дотук натрупаното творчество. Оказа се, че в един диск не мога да побера написаното до момента, което ме изненада приятно. Реших да подбера нещата, които са ми най-близки. Надявам се да има още много дискове и музика от мен. Моите родители са основателите на Малък куклен театър „Слон”, първият частен куклен театър. За мен дилема нямаше – или музикант, или нищо. Бях разбран и подкрепян, както от тях, така и от учителите ми, напоследък и от моята съпруга. Една страна е точно толкова голяма за своите жители, колкото големи считат своите постижения или амбиции. Колкото по-малка е амбицията, толкова по-малка е и държавата. Няма значение откъде идва човек, важното е откъде идва неговото вдъхновение. Моят любим композитор е Йохан Себастиан Бах. За мен той е най-великият композитор. Аз започнах да композирам не толкова млад, колкото Моцарт, но все пак от малка възраст и една […]

Пианистката Дурата Лазо е   „Почетен гражданин”  на  Джирокастер – малко градче в Албания, където е родена, но може да се каже, че е гражданин на Европа. На 6 годишна възраст получава първите си уроци по пиано. Музикалното си образование завършва с отличие в университета по изкуство, Тирана. Следва консерваторията в Милано, където учи и специализира Шопен под ръководството на полския маестро Мариан Мика. Освен Шопен, в репертоара и са заложени много барокови произведения. Взима участие в  концерти с камерни и симфонични оркестри, както в Албания, така и на международната сцена: Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Франция, Люксембург, Полша, Румъния, Украйна и Косово. Г-жа Лазо е изключително уважавана от албанските композитори. През 1989, композиторът Цеск Задея и посвещава последния си пиано – албум. Със съпруга си (също музикант) и двамата си сина в момента живее в Германия. Разговаряхме с лъчезарната музикантка малко преди концерта й в Националния Музей „Земята и хората”, на който присъстваха дипломатически лица от Посолство Албания и си обещахме да се видим отново и скоро. Репортер: Катя Андреева и Христо Петров

Разговор на журналиста Христо Петров с Георги Папакочев… „Дали „онези“ са още тук и кои са „онези“? Докъде е страхът и докъде е камуфлажът?…“ ( Владислав Кацарски ) Политическите демони над България или как може да се побългари ужасът. Домашно-фолклорният вариант на демокрацията. Пародийни журналисти, политици, които идват отникъде и отиват към Парламента. Разговаряме с журналиста, общественика, публициста Георги Папакочев по тези и други въпроси, които са актуални към момента: за съдбата на радио „Свободна Европа” – кога, защо и кой го ликвидира? Дали е правилно в бившия посткомунистически свят да има проправителствени и опозиционни медии? За ролята на агентите на Държавна сигурност (ДС) – днес директори на национални телевизии, собственици на радиа, а други – крупни бизнесмени, за липсата на лустрация и за удобната медийна среда. При наличието на сили за сигурност – военно разузнаване, цивилно разузнаване, контраразузнаване, се стигна до фалити на банки, извършени бяха огромни по размер обири, а виновниците успяха да се „изплъзнат” – един в Белград, друг в Дубай и дали това е случайно? Георги Папакочев: След ликвидирането на седемте радиостанции на „Свободна Европа” в Прага, което се извърши в началото на 2004 година, в София остана още известно време да функционира българската редакция на радиото. Измислиха някакво странно име на новата радиостанция, след като двама юнаци, няма да им споменавам имената, продадоха под масата честотите на УКВ на радио „Свободна Европа” в София за луди пари. Продадоха тази честота на съпругата на виден наш политик от БСП, който в момента е в Брюксел на много високопоставена длъжност и след това се разрази мощен скандал за тази продажба. Хелзинският комитет написа цяла брошура и масово беше мнението на хора от „Отворено общество”, че нещата трябва да отидат в прокуратурата. Не отидоха. Американците не обичат да се занимават със съдилища, които са извън юрисдикцията на САЩ […]