Най-новото

Хюсеин Исмаил се очертава като най-балансираният измежду всички, желаещи да участват в управлението на организациите на слепите в България. Той е човекът, който в средите на слепите хора от по-младото поколение, е с най-висок авторитет в държавните структури. Въпросите ни към него не са към човек, който е във високо йерархично положение в държавните структури, а към човек, който е близко до кооперацията на слепите: има ли нещо тревожно днес около кооперацията, нещо, което да притеснява хората, членуващи в нея? Кой е човекът в момента, който би могъл да отговори на въпроса, какво се случва сега в кооперацията? Уволнената Красимира Прунечева, главен счетоводител, много близка до покойния председател, дали ще бъде възстановена на работа и защо е уволнена? Избраният председател Бончо Бонев беше член на контролния съвет. Той подлежи ли на избор от Управителния съвет като временен председател, след като заема място в контролния съвет? Хубаво е, че кандидатите за председател на кооперацията са хора, които са наясно с финансите и движението на парите. Това са Маньо Алексиев, Иван Пухлев, Бончо Бонев, Хюсеин Исмаил и Иван Михайлов. Ако погледнем в някои документи, може да излезе, че председателят е получавал някои месеци и до 28 000 лв. заплата. Толкова ли е апетитно това място, че хора като теб и Маньо Алексиев, които имате изключително успешни кариери, искате да оглавите това място? Кадрува ли Съюзът на слепите в кооперацията на слепите? Хюсеин Исмаил: Тревожно, ако можем така да го наречем, е положението с тази драстична промяна, която се случи и която се налага в кооперацията. Самият факт, че почина дългогодишният председател означава, че се очакват наложителни, неизбежни промени в кооперацията и тревога може да буди очакването, че не се знае накъде ще тръгне тя. И това е съвсем нормално, тъй като дълго време, няколко десетилетия един и същ ръководител водеше кооперацията по начина, […]

Творчески състояния, споделени от Кета Петрова и Ива Тонева. Галерията на слепите художници в центъра на гр. Пловдив. Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

„Вървейки към Камино, ти си сам, въпреки че има много други пилигрими, ти си сам… Имаш възможност да си чуеш мислите или да не искаш да ги чуеш…“ ( Ваня Станина ) За обикновеният път на обикновените хора. Пътувайте навътре и навън! Водещ: Катя Андреева

Малък куклен театър „СЛОН“ към фондация „Златно ключе“ е първият частен професионален театър в България, създаден още през 1988г. Основатели на театъра са актьорите Роза Николова и Мирослав Цветанов. Скоро след това към екипа се присъединява и художника Диляна Николова. Създаден като „Малък куклен театър“, на десет годишния юбилей в приветственото си слово  Радой Ралин казва: „Толкова много награди, то цял слон трябва да ги носи!“ и от тогава се превръща в негов кръстник, и до ден днешен театъра носи  името „Малък куклен театър СЛОН“. За вече повече от 34 години творческа история театъра е спечелил  своето доказано място в челните редици на световната сцена и се отличава с уникален авторски почерк. Това го прави различим  и търсен, като явление по целия свят. Носител е на многобройни отличия от международни форуми и фестивали от 4 континента – награди за: цялостен спектакъл, сценография, за мъжка и женска роля, награди на международно детско жури (Куба, Холандия, Гърция, Турция, Белгия, Мексико, Австрия, САЩ, Русия, Англия и др.) На 29 юли – дата, която съвпада с рождения ден на създателя на водния куклен театър в България, доцент Мирослав Цветанов, се състоя за пръв път в света премиерата на камерен воден спектакъл „Красивият геном на водата“. Постановката е плод на дългогодишните изследвания, разработки и открития на доц. доктор Мирослав Цветанов. Това е петият  реализиран воден проект на екипа на Малък куклен театър „СЛОН“  след „Райската птица“ (2015 г.) – първи за Европа и България воден куклен театър, „“Необикновените възможности на източния воден куклен театър“ ( уъркшоп ), „Малкият принц“ ( 2019 ), „Зад кулисите на водния куклен театър“ и уъркшоп „Живата вода“ (2020). Новото, различното в спектакъла „Красивият геном на водата“ е това, че водната сцена е построена в сценичната среда и пространство на традиционния театър, което не е осъществявано никога до този момент . Уникалните […]

Владислав Кацарски: Дами и господа, дойдохме до темата за кооперацията на слепите. При мен е Хари Хараламбов. Какво се случва и какво очакваме да се случи, защото по една или друга причина това, което се случва в кооперацията, интересува много слепи хора. Имаше мнение, че разпадът в Съюза на слепите ще започне от кооперацията. Това е някаква черна прогноза. Защо трябва да има разпад в Съюза на слепите, още повече, че той празнува своята 100-годишнина? Тази организация има големи постижения в своето съществуване. Защо някои вещаят такъв разпад,  не знам. Но какво се случва в кооперация на слепите? Почина нейният председател Михаил Кърлин след едно почти полувековно управление. Той е председседател на кооперацията от 1974 година. Завършен наглец беше Михаил Кърлин. Има поговорка, ширеща се в социалния мир: ”За умрелите или добро, или нищо”, но понеже ние в България не си продължаваме поговорките , например, „насила хубост не става”, а продължението е „и да става, не бива”, та за умрелите или добро, или нищо, или истината. Това е продължението на поговорката, която казах преди малко. Да, той беше завършен наглец не само защото въведе убийствено гадни практики в кооперация на слепите, като например, когато се гласува, придружителите да излизат от залата, а пък спокойно можеше да се въведат едни делегатски карти и там нещата да бъдат изчистени. Само че много по-лесно е, когато гласуваш, никой да не вижда и да се манипулира това гласуване. Един председател на НПО на хора с увреждания беше казал, че над него е само Бог. Когато електоратът не може да ги свали, се намесва върховният владетел  и налага друг избор.  Сега какво се случи? Беше избран за временен председател Бончо Бонев. Кандидатите бяха няколко – Маню Алексиев, Бончо Бонев, Иван Доброволов, Хюсеин Исмаил и Иван Михайлов. Да чуя сега твоя коментар и твоите виждания. Защо […]

За пътя, който се стреми да развие самият човек… Разговаряме със семейство Станини – Николай има четвърти дан по айкидо, а съпругата му Ваня открива любовта на живота си чрез японското бойното изкуство. Лесно ли е да си уке на майстора? „… разбирането и шанса, че не е нужно да унищожиш този, който е против тебе и срещу тебе, а можеш да му покажеш, че има и други начини на действия…“ ( Николай Станин ) Водещ: Катя Андреева