В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК

Публикувано от на 07/02/2022

ЗДРАВЕЙ, ПОНЕДЕЛНИК

Vladislav kacarski Avtor
Автор: Владислав Кацарски

Всичко е толкова объркано, че човек не знае от къде да започне. Само тука да беше така, с мед да го полееш! Не виждаш ли, че навсякъде е едно и също – батак и блато, трай си и не си усложнявай живота!

Ако тези изрази не са ви познати, значи не сте били в България в последните седемдесет години. Как е станало, как се е случило, та от този борчески народ, от този ентусиазиран народ, дето в края на тридесетте е докарал държавата си до средноевропейска величина, не зная. Има една песничка на Тодор Колев, в  която се пее: „Гледаш да не те затрият; мъртвите вода не пият“. Тези десет години, от 50-та до 60-десета (или може би двадесетте – до 70-та) ли обърнаха представите ни за достойнство и чест? Тогава пък времето от 23-та до 26-та какво е? Ще кажете три години срещу двадесет си е малко неравностойно. Знам ли, може и да е така. Лошото е, че се наслоиха викане и вятър, мрънкане и обезвереност и се получи една тричава смес. И ето го резултатът: София прилича на бунище, а в останалата част от страната като че ли няма никого. То почти е така, де.

Днес за всичко са виновни гербаджийските предишни управници. Браво, така е, нали? Само че през 2009-та бяха виновни ония от тройната коалиция, а преди тях - костовите апаши, още по-преди пък - гадните комунисти. Ако сте забравили, си е ваш проблем и навярно сега ви е по-леко като има някой виновен. Само да кажа, че има-няма след две-три години или 2-3 месеца, в краен случай – четири, ще викате по сегашните със същите обидни имена.

И докога така? Имам чувството, че някой много тежко ни е омагьосал като в детските приказки. И може би тук е мястото да кажа: всичко е от сиромашия. Не, не, не съм сиромахомил. Нямам предвид паричната сиромашия. Нямам предвид съборетините или скромно мебелираните жилища на някои. Друго имам предвид. Онази духовната, страшната сиромашия. Тя не признава чуждо мнение, не признава други освен нас си, не се спира пред нищо, за да прибере постчето, скромните парици, които то носи и стремежа да сгазиш другия, за да му вземеш сиренцето! И за какво?  Да си купиш малко по-лъскава кола, малко по-лъскава гривна, или малко по-скъпи дрешки. Да се изфукаш пред същите такива като теб, които, разбира се, презираш най-яростно, но не смееш да им се опреш, защото те са същите хищници като теб. И не знаеш (защото си беден и нищожен), че всичко, в което участваш, е в един мръсен котел, захвърлен накрая на Европа, клокочещ и изпускащ смрадливи изпарения. Е, да, някои живеят с идеята, че са успели да направят впечатление, че някой ги е забелязал и вече са се наредили в световния пантеон на славата. Забелязал ги е той! За него те са си едни нещастници, идващи от Загърбената земя. И лошото не е в това, че си въобразяват тез някои си – лошото е, че покрай всичките си въображаеми постижения презират другите. „Не ги презираме“, великодушно казват те и веднага след това търсят някоя движеща се мравка, според тях, за да я стъпчат.

С две думи – гнусна работа!  Но в цялата тая гнус има и нещо забавно. Че сега като ги пиша тия неща и след това онези, за които се отнася като ги прочетат, ще се присмеят на ония „другите“, за които пиша и никак няма да се разпознаят в тези редове. А иначе съм готов да си пополемизираме. И с имена съм готов да си говорим, защото това е само схемата, а вътре съдържанието е страшно. Като тръгнем от бедността на духа, през колективната безотговорност, та стигнем до провинциалната амбициозност, която се свежда само до омраза на софиянеца. Защото няма нищо лошо в амбицията, но когато е за сметка на твоето благородство, тогава се превръща в злоба. И не ухае, а мирише: също както в народната поговорка за сбъркания път на любовната въздишка. Ама това ви го оставям за домашна работа, а не за домашно. За съжаление домашното вече не винаги значи хубаво.           

Владислав Кацарски


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *



Продължи четенето