НАЙ-НОВОТО

Константин Павлов – Комитата пред ново предизвикателство

Anelia Velinova | 26 — 09

Колко са пет години за един мандат? Разговор с д-р Константин Павлов – Комитата (кмет на квартал „Лозенец“ в София) преди изборите за местна власт. Владислав Кацарски: Както казах, имаме обичай в Брайл ФМ да започваме сезона с хубави хора, за да ни върви. Още един хубав човек е тука при нас – нашият приятел Константин Павлов – Комитата. Май днеска ти беше последния ден като кмет? Константин Павлов: Още няколко дена имам. Владислав Кацарски: Добре дошъл. Константин Павлов: Добре заварили. Благодаря ви за хубавите думи. Владислав Кацарски: Както се казва – честит старт на твоята кампания. След малко ще дадеш много кратък отчет, но защо отново реши да се кандидатираш за изборите за местна власт? Има хора, които веднъж като се качат там, и казват: „Никога повече. Това е страшно нещо. Ще ме смаже административният апарат и преди да ме е смлял, изчезвам.” Константин Павлов: Имах и аз такъв импулс, но го потиснах у себе си. Така че смятам да се кандидатирам за втори път. А иначе най-краткият отговор е, че нещата стават бавно в общината и когато човек започне някакви хубави неща, му се иска да ги довърши. Владислав Кацарски: Ти си вторият човек, наш приятел – кмет, който казва това нещо. Таня Иванова също го каза. Тя сподели: „Бях сигурна, че като отида там, всичко ще направя с магическа пръчка, обаче се оказа, че нещата стават бавно.” Защо стават бавно? Константин Павлов: Много са причините. Даже аз не знам откъде да започна и колко време ще ми е необходимо да разсъждавам по темата. Владислав Кацарски: Ти ми кажи могат ли да станат по-бързо? Константин Павлов: Могат да станат по-бързо. Предният път го водихме този разговор, но да обобщя накратко. Първо, ние сме вече по документи доста развита държава. Член сме на Европейския съюз, на НАТО, членове на клубовете на най-развитите страни в света и от тях сме приели много законодателство. Буквално сме взаимствали огромно количество законодателство, всякакви норми и стандарти и т.н., които трябва да […]

Приемната

Сарадия Брегу и Хакан Шатин: Посланици на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и „Български младежки форум“

Anelia Velinova | 13 — 09

Сара Брегу ( Албания ): „Не аз избрах България, а България избра мен… Тя е балканска страна и аз се чувствам почти вкъщи тук…“ Хакан Шатин ( Турция ): „За мен не е важно мястото, колкото целта и идеите на проекта. Аз искам да създам нещо с младите хора, за младите хора…“ Посланици на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и „Български младежки форум“. Владислав Кацарски: Имаше едно време, в което съвсем откровено мога да ви кажа, че нямах усещането, че и цял небосвод да ми легне на гърба, няма да го понеса. Напротив, вдигах го и тръгвах. И целият свят беше мой. Морето не ми беше до колене, а всяка една опасност или всяка една трудност, която се изпречеше пред мен, аз я посрещах с „ела да ти кажа за какво става въпрос”. Само че бавно и постепенно тези дни започнаха да отминават и за да направя една лекичка шегичка с този живот, който живея, реших да се оградя с млади хора. Искам да ви кажа, че усещането е вълшебно. Да, малко е тъжно, тъй като всяка година хората, с които работя, завършват 12-ти клас и аз малко се натъжавам. Но пък като гледам тон режисьора ми отсреща и момчето, което е от едната ми страна – Ванко, си казвам, че все пак си е струвало, защото това са мои ученици. А сега при нас в студиото са Сара Брегу от Албания, Цветелина Цветкова ще превежда. И с Иван Иванов ще се опитаме да разберем с какво се занимава Сара Брегу. Защо е в България и не можеше ли да отиде примерно в Швейцария? Между другото, това сравнение е абсолютно случайно – изобщо не обичам да се сравнява България с Швейцария. Сара, здравей. Наскоро гледах едно интервю с Теди Рама, президента на Албания, който много нахвали вашата страна. Чак ми се доиска да отида. Даже видях, че едни приятели се канят да отидат […]

Приемната

За българската и руската кирилици

Anelia Velinova | 11 — 09

Защо е важно да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите между двата шрифта? Разговор с Николай Петрусенко-шрифтов и графичен дизайнер, художник и илюстратор в различни медии. Владислав Кацарски: В един разговор за българската и руската кирилица с Николай Петрусенко. Първо обаче, преди да кажа добър ден на Николай Петрусенко и да го приветствам в нашето студио, да споделя, че за нас е важно да изясним въпросите около кирилицата, не за друго, а защото националната идентичност, която напоследък като че ли все по-малко ангажира нашите умове, има значение – и за съхранението ни като българи, а и за мястото ни в този свят. Здравей, Николай. Николай Петрусенко: Здравейте. Драго ми е да присъствам във вашето студио. Владислав Кацарски: Първо ми кажи кой си? Защото аз изключително много се радвам, че млади хора все повече идват в нашето студио, а и това са български добри специалисти. Важно е това за нас. Също така е важно, защото българската наука и българските специалисти са тези, които заедно с нашата култура, ще сложат онези жалони, по които ще можем да успеем. Много ми се ще да кажа „да мръднем напред”. Дано е така. Николай Петрусенко: Абсолютно е така. За всеки един човек, който работи в неговата област, би трябвало да остави такава цел – да движи нещата напред. Да се представя накратко. Казвам се Николай Петрусенко. Роден съм в София. Учил съм в Национална художествена академия, в катедра „Книга и печатна графика”. Впоследствие магистратура при проф. Тодор Варджиев и доц. Илия Груев, които стартираха магистърската програма за шрифт. Оттогава насетне шрифтът стана едно от основните ми занимания. Към настоящия момент съм хоноруван преподавател в Национална художествена академия. Преподавам в специалностите стенопис, метал и резба, по предмета шрифт, типография и калиграфия. В момента съм докторант към Софийски университет „Св. Климент Охридски”, като темата ми е точно в националното изследване на кирилицата и какво произтича от разликите между формата на българската и руската […]

Aleksandŭr Moshev: Sŭvremennite bŭlgari sa produkt na slozhen etnogenetichen protses

Любовта, без която не можем

Александър Мошев: Съвременните българи са продукт на сложен етногенетичен процес

Anelia Velinova | 11 — 09

Кои сме, откъде сме, какви са нашите корени, какво е мястото ни в историята на Европа и на Евразия? За какво „воюват“ изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Гост в предаването „Любовта, без която не можем“ е Александър Мошев – автор на книгата „Bolgar: Тайните на нашия произход“ и служител на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА). Димитър Христов: Литературата винаги тръгва от историята и от етногенезиса на човека – проблеми, които са в основата на всички твои изследвания, на огромен брой публикации. За какво „воюват” изследователите, които търсят етногенезиса на българина? Александър Мошев: Благодаря за поканата и благодаря за този въпрос. Изследователите от доста дълги години се занимават с етногенезиса не само на българите, но и на останалите балкански и европейски народи. Но ако говорим конкретно за българския етногенезис, той е обект на спорове не от вчера. Става дума за една дискусия, която тече от поне век и половина, да не кажа и повече. Димитър Христов: Отпреди Паисий, от летописците на българската история. Александър Мошев: Даже в Западна Европа този въпрос е поставен преди Паисий, разбира се. Димитър Христов: Много по-рано, преди Ренесанса. Още римляните и първите цивилизации са търсели истината за себе си и за своите предци. Но започнах с този въпрос, защото той е основен в твоята работа като изследовател, като историк. Много се радвам, че в студиото ни наш гост е Александър Мошев. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Св. Кирил и Методий”, а след това история в Нов български университет. Работил е на много интересни места – и в Националния литературен музей, и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. В момента в Държавна агенция „Архиви”. Все по-близо до източниците, щом си вече в „Архивите”, макар че хартиените архиви са едни доста по-късни източници. Александър Мошев: Още повече, че в нашите архиви, събраните писмени източници и документи, са от по-късни периоди обикновено, и почти нямаме такива […]

Shipkovo. Upravitelyat na Rekhabilitatsionna baza "RELAKS" v Shipkovo, Velizar Khinkov, v otkroven razgovor za zritelite i slushatelite na radio BRAĬL FM.

Приемната

Юмрукът на съдбата

Anelia Velinova | 11 — 09

Управителят на Рехабилитационна база „РЕЛАКС“ в Шипково, Велизар Хинков, в откровен разговор за зрителите и слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Владислав Кацарски: Всички истории започват някак, но преди да започна тази, ще ви кажа, че „Релакс” не е почивен дом само за слети хора, а е общодостъпен. Достатъчно е само да напишете в интернет shipkovo.net и ще научите неща, които не само ще ви заинтригуват, но и сигурен съм, ще ви накарат да отидете там. А веднъж отидете ли, ще се върнете много пъти. И това е експериментално доказано не от група учени, а от доволни и щастливи хора. Може да ви се стори странно, но у нас вече има и такива. Джон Ленън беше казал, че „животът е това, което се случва, докато си правиш планове”. Иначе казано, докато кроим кроежи, съдбата ни се смее. На едни се усмихва снизходително, на други подигравателно, на трети – ами не зная. Но при всички положения и онези, третите, са забелязани. И понякога се случва така, че съдбата, освен че те е забелязала, те е и белязала. Но невинаги това е за лошо, макар когато лошото дойде, да ни се струва, че е настъпил краят на света. А стара истина е, че всеки край е ново начало. Какво ще бъде началото, зависи само от нас, защото случаят, съдбата, Господ, изобщо онова, което движи животите, помага на силните. А силен може да бъде всеки, стига да го пожелае. Ето такива мисли ми дойдоха, далеч от шосето, където срещнах един човек. Обикновен човек. Толкова добър, колкото сме всички. Вероятно, с толкова кривици в характера, колкото имаме всички. Този човек излетял един ден от голямото шосе и видял, че и на малките пътища грее слънце. Ще ви срещна с Велизар Хинков, управителят на почивна станция „Релакс” – Шипково. Това, което виждате, са кадри от околността на почивната станция „Релакс”. А това, което видях, усетих и преживях там, го пожелавам на всеки. Но да не губим време. Едно момче, […]

Любовта, без която не можем

Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването

Anelia Velinova | 18 — 07

Разговор с Любомир Русанов, който се занимава с книгоиздаване, както и с писане на детска и юношеска литература. Първата книга на автора, „Двойна орис“ излиза през 1987 г. Той е една от водещите личности в издателство „Пан“. Димитър Христов: С голямо удоволствие казвам добре дошъл на Любомир Русанов, с когото се познаваме от много години като хора, които се занимават и с мерена реч, с поезия. Спомням си първите твои стихове и някои от студентските ти творби, които имах щастието като редактор във вестник „Пулс” да публикувам. Те много ми харесаха, както и първата ти книга с поезия. Тя се казва „Двойна орис” и излезе през 1987 година. Не си забравил. От много години се занимаваш и с книгоиздаване, и с литература, с писане на книги за деца и юноши. Бих казал и за родители, защото всяка детски книга е и за родители. Само да кажа, че си от водещите личности в издателство „Пан”, едно вече напълно утвърдено и известно българско издателство, което от 1990 година до днес продължава по възходящ начин, бих казал, въпреки кризите в държавата и в света. Което означава, че това издателство се радва на един добър успех, на едно добро развитие и аз мисля, че една от причините е, това, че в него работят добри писатели. Вие, като създатели на това издателство, ти – Любомир Русанов, Костадин Костадинов, Валери Манолов и Цанко Лалев, който по-късно се включи в този екип – една много сериозна група от хора. Разбира се, имате и други колеги, тъй като издателството се разрасна. Но хора, които са много вътре в литературата, хора, самите те са творци, и подхождат към книгата наистина като към произведение на изкуството, не само на литературата, но и на изобразителното изкуство, на полиграфията и т.н. Аз много исках да си говорим и за поезия, и все […]

Znatcenie na pravopisnata reforma. Zashto 24 maj ne se prevyrna v nacionalen praznik?

Приемната

Уникалната Глаголица

Anelia Velinova | 10 — 07

„Глаголицата ни води към безкрайността…” (А. Велинова) Глаголицата ще ни пази и в бъдеще. Но трябва да си възвърнем уважението към създадените ЗА нас и ОТ нас постижения: те са за ползване от българите, но са полезни за целия свят. Анелия Велинова и Владислав Кацарски в разговор за свещения език на българина. Азбука. Духовност. Политика. Владислав Кацарски: Започвам един разговор за българските букви и ви предлагам да си припомним един материал отпреди 9 години. Ще поразсъждаваме върху него. Първо, искам да ви покажа материала, защото си струва да си припомним в исторически план как стоят нещата, а пък и от друга страна да видим, защо някои неща наистина не се случиха. На 27 февруари 1990 година все още съществуващият по онова време Държавен съвет реши за национален празник на България вместо 9 септември да бъде определен 3 март. Шест дни по-късно решението беше потвърдено и от Народното събрание. Така, уж „късайки с миналото си“, припряно и стратегически, България беше оставена в „тебеширения кръг“ между Русия и Европа. В първите години след 1989 г., макар разколебавана и пиляна, енергията за промяна все още можеше да върне исторически правдивата трезвост в българския поглед към Русия. За тази трезвост говоря. Затова е бил нужен и 3 март като национален празник. За да подмени припряно и стратегически героичния декор на 9 септември с друг – пак така героичен. И все така подходящ за етюдите на вечна благодарност към „двойните освободители“. Като последен опит подмяната да бъде предотвратена през май 1990 г. – само месец преди изборите за VII Велико Народно събрание, се роди дебат – „Може ли 24 май да обедини нацията“. Следите му лесно могат да бъдат проследени заради все още рехавия медиен пейзаж в първата година след свалянето на Тодор Живков. Те водят към тогавашния младежки седмичник „Полет”. Помните ли го? Той е варненски. Заедно с пловдивския „Комсомолска искра” и столичния „Култура” той беше част […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ ( 27. 06. 2023 )

Anelia Velinova | 4 — 07

Темите във „Феърплей“ за вторник, 27 юни по радио БРАЙЛ ФМ: – Сезонът приключи във футбола, като дори мачове на национални отбори вече няма. Освен зад Океана, където тече Голд Къп, но не и на нашия континент. – Националите изпуснаха спечелен мач срещу Сърбия и това до голяма степен променя перспективата преди есенните евроквалификации. Със сигурност с 4 точки щеше тя да е друга, а и победа срещу такъв съперник дава самочувствие. Но… не стана. С гол 10 секунди преди края се разминахме с еуфорията. – Жребият за евротурнирите отреди най-трудна задача на ЦСКА, но и останалите ни участници не бива никак да се успокояват. Просто нивото ни не е такова, че да гледаме пренебрежително към който и да е съперник. – Чакаме до дни новината на годината в спорта ни – Александър Везенков е много близо до НБА и трудно вече нещо може да спре преминаването му в Сакраменто Кингс. Това е история – досега само един българин е играл в лигата. Това е президентът на федерацията в момента – легендата Георги Глушков. – В тениса настана време за „Уимбълдън“, където ще чакаме добро представяне на Григор Димитров след силната му игра в Куинс. И отговор на въпроса кой кого в новата класика на върха – Алкарас или Джокович? – Новини за трансфери във футбола, какво става със саудитската офанзива и още. Водещ: Иван Иванов

Приемната

Древните архитектурни чудеса

Anelia Velinova | 4 — 07

Ще чуете първата част от серията СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА на Древния свят, представена от Анелия Велинова. Зашеметителна архитектура, красота и уникалност. Защо чудесата на света са седем? Говорим за седемте чудеса, защото седмицата е число, което е избрано специално, тъй като отговаряло на Слънчевата система, на познанията, на петте планети, които са се знаели в древността, плюс Слънцето и Луната, и за другата символика на седмицата. Но всъщност това е идея на Херодот, който оставя доста информация за древния свят, само че неговите писания и впечатления, които той добива от Египет и Вавилон, се загубват безвъзвратно. И когато ние говорим за седемте чудеса, трябва да кажем, че има седем чудеса на древността, седем чудеса на съвремието, нови и още по-нови от ХХІ век. Така че в една поредица ще говорим за тези човешки постижения. Тези седем чудеса от древността ние ги изреждаме и търсим сведения за тях. Археолозите намират информация за тях по списъка на главния библиотекар в Александрийската библиотека, който се казва Антипатър от Сидон. Така че списъкът, с който ще започнем тази кратка поредица, всъщност е на Антипатър. Този списък е направен през 140-та година пр. Хр. и понеже е доста късен, включва и някои римски и християнски обекти от по-късното съществуване на човечеството. Оценките, които са направени на Вавилон като град са от доста по-късно време, ХVІІІ и ХІХ век. Говори се за този град на градовете в древността, затова е бил толкова впечатлен Херодот от него. Около 1770-1670 г. пр. Хр. той е бил най-големият древен град в света и първият град с население над 200 000 души. Представете си този афористичен израз „вавилонско стълпотворение” – наистина е било факт. Неговата площ се предполага, че варирала между 890-900 хектара и знанията, които са се съдържали във Вавилон са отпреди около 200 години – открития идват от литературни, от религиозни източници. Но по-значителна информация, естествено, се придобива от археологическите разкопки. Открити са руни в началото на ХІХ век от Клодиъс Рич и от […]

Спортно шоу ФЕЪРПЛЕЙ

Спортно шоу „Феърплей“ (20.06.2023)

Anelia Velinova | 4 — 07

Темите във „Феърплей“ по радио БРАЙЛ ФМ: – Националите на България не успяха да бият дори Литва, дори с 10 души. Вече дори не правим драми от такива представяния, а и като чухме отзивите от лагера на отбора ни, изглежда не е било толкова зле – „изпълнили сме 20 корнера, нанесли сме 20 удара“… Малко странни обяснения на фона на това, че литовците ги бие всеки, при това, когато играят с 11 души на терена. Гледаме напред обаче – след Каунас идва Разград, а във вторник там гостува Сърбия. – Няколко треньорски назначения у нас, както и първите трансферни слухове и новини вече са факт, а българският футбол няма много време за почивка. Обзор на събитията дотук и какво ни очаква в следващите седмици. Най-интересно е в Левски, където назначиха Николай Костов, а това си беше изненада. – По европейските терени – Испания е шампион на Лигата на нациите след неособено запомнящ се финал с Хърватия, но все пак с драма и дузпи. – В квалификациите за Евро 2024 нашето участие може и да е маргинално, но нации като Черна гора, Шотландия и Грузия продължават да ни показват, че с желание и мотивация, няма невъзможни неща в спорта. – Поредна рутинна победа на Макс Верстапен във Формула 1, като сезонът вече изглежда напълно ясен. Значимо е обаче, че Макс изравни постижението от победи на Айртон Сена, а е все още съвсем млад и бъдещето е пред него. Тези и още теми от спорта – след 14 часа във вторник по радио БРАЙЛ ФМ. Водещ: Иван Иванов

Константин Павлов – Комитата пред ново предизвикателство

Сарадия Брегу и Хакан Шатин: Посланици на проекта „Европейски корпус за солидарност“ и „Български младежки форум“

За българската и руската кирилици

Александър Мошев: Съвременните българи са продукт на сложен етногенетичен процес

Юмрукът на съдбата

Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването

Уникалната Глаголица

Спортно шоу „Феърплей“ ( 27. 06. 2023 )

Древните архитектурни чудеса

Спортно шоу „Феърплей“ (20.06.2023)

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter