Любомир Русанов: Новите ни издания следват най-модерните тенденции в книгоиздаването  

Разговор с Любомир Русанов, който се занимава с книгоиздаване, както и с писане на детска и юношеска литература. Първата книга на автора, „Двойна орис“ излиза през 1987 г. Той е една от водещите личности в издателство „Пан“.

Димитър Христов: С голямо удоволствие казвам добре дошъл на Любомир Русанов, с когото се познаваме от много години като хора, които се занимават и с мерена реч, с поезия. Спомням си първите твои стихове и някои от студентските ти творби, които имах щастието като редактор във вестник „Пулс” да публикувам. Те много ми харесаха, както и първата ти книга с поезия. Тя се казва „Двойна орис” и излезе през 1987 година. Не си забравил. От много години се занимаваш и с книгоиздаване, и с литература, с писане на книги за деца и юноши. Бих казал и за родители, защото всяка детски книга е и за родители. Само да кажа, че си  от водещите личности в издателство „Пан”, едно вече напълно утвърдено и известно българско издателство, което от 1990 година до днес продължава по възходящ начин, бих казал, въпреки кризите в държавата и в света. Което означава, че това издателство се радва на един добър успех, на едно добро развитие и аз мисля, че една от причините е, това, че в него работят добри писатели. Вие, като създатели на това издателство, ти – Любомир Русанов, Костадин Костадинов, Валери Манолов и Цанко Лалев, който по-късно се включи в този екип – една много сериозна група от хора. Разбира се, имате и други колеги, тъй като издателството се разрасна. Но хора, които са много вътре в литературата, хора, самите те са творци, и подхождат към книгата наистина като към произведение на изкуството, не само на литературата, но и на изобразителното изкуство, на полиграфията и т.н. Аз много исках да си говорим и за поезия, и все пак да те попитам – книгоиздателската работа е един много тежък бизнес, много сериозен бизнес, изисква и много сериозно менажиране. Оцелява ли поетът в тази среда?

Любомир Русанов: Поезията се намира в латентно състояние, бих казал, в поета, но все пак е жива. Пиша стихове не много често, но стиховете, които пиша, са съвсем истински вече, защото нямам потребността и напрежението да се съревновавам с когото и да било, както беше съвсем в началото, когато искахме да се изявим, да се докажем. Сега наистина поезията е някакъв отдушник, някакъв алтернативен живот, който ту се появява, ту заспива, но не угасва никога.

Димитър Христов: Аз мисля, че продължаваш да участваш в литературния живот и със своята поезия, не само със старите си неща, които се помнят. Радвам се, че си запазил това чувство, защото както казваш, поезията не умира в автора, тя винаги е жива по някакъв начин, независимо дали той има години на мълчание, или години, в които натрупва жизнен творчески опит. А с твоите колеги така ли е?

Любомир Русанов: Моите колеги са по-активни от мен. Колегата ми Костадин Костадинов издаде съвсем наскоро един много хубав роман – „Ловецът на пеперуди”. Сега се очаква и другият ми колега Цанко Лалев да издаде също книга. Валери Манолов мисля, че е подготвил стихосбирка. Така че пишем наистина, но това не е основното като битие, което ни определя. И от тази гледна точка се създава не само при нас, забелязвам и при други хора, които дълго време мълчат, но когато издадат нещо, то е много автентично, много интересно, различно дори. Така че това е една линия също в литературата, която може би трябва да се наблюдава – на мълчаливите литератори.

Димитър Христов: За писателя е много полезно да застане и от другата страна, не само като автор, но да влезне вътре и в книгоиздателския процес, в книготърговията, да види хората от кое се интересуват, към коя книга посягат и търсят – кое заглавие, кой автор. И мисля, че писателите, които нямат такъв поглед, често пъти се разминават доста с вкуса на ценителите и със сериозната литература. Така че това е един изключителен опит за всеки творец. Аз обаче следя продукцията на издателство „Пан”, което е много трудно, защото става дума, че само в момента, доколкото знам, се продават някъде около 1400 заглавия. Това са множество поредици, това са книги за различни възрастни, това са книги на български автори и на чуждестранни автори, което значи работа, както с живи български автори и техни наследници, така и с цяла армия от преводачи, художници и литературни агенти. Искам да кажа, че вие си сътрудничите с едни от най-сериозните западноевропейски и американски издатели, литературни агенции, което говори за едно много сериозно равнище на цялата продукция на издателство „Пан”. Мен обаче особено много ме радват тези поредици, които са за българската история – поредици от книги за деца, за български писатели, за български личности, български класици за деца – неща, които вие издавате, както съвсем нови книги, така и преиздавате някои от класиците, а и това е много ценно за българчетата. Мисля, че имате контакти с българската диаспора и в чужбина, тъй като вашите книги стигат до някои от тези общности в определени държави. И това говори, че те са конкурентноспособни, и че тези поредици, които създадохте, тука акцентирам не само на преводните издания, но и на тези, които се отнасят за българска история, география, природа, забележителности, писатели, са много ценни.

Как работите с чуждите автори? Знам, че стандартът на Запад обикновено е по-висок. Има изисквания за хонорари. Ако това не е някаква издателска тайна, как се договаряте?

Любомир Русанов: Ти спомена, че ние сме хора литератори, но сме и филолози. Всички сме завършили българска филология и това изключително помага да си подредим нещата. Например най-успешните ни поредици са едни книги, които жанрово сме класифицирали. Това са романи, вечните детски романи, които са от световната класика. Имаме поредица, която се нарича „Майстори на приказката” и сме обхванали абсолютно всички големи световни автори на приказката. Имаме българска класика за деца, която е с над 60 заглавия. Това е почти всичко ценно, което сме събрали, което са написали българските детски писатели и т.н. Мога да кажа, че никое друго издателство не успя да направя такива пълни поредици. Книги за ученика издават мнозина, но така подредени, така класифицирани, може би само ние успяхме, и тук филологическата подготовка наистина много ни помогна. На въпроса за чуждите автори – договарянето става по различни начини. От една страна, разбира се, ползваме някои литературни агенти, но предпочитаме прякото договаряне. Тъй като ние посещаваме много панаири на книгите, които са във Франкфурт, Лондон, Болоня – а там има специализиран панаир за детска литература. Там се срещаме с контрагенти, с автори, дори с художници, които имат желание да рисуват директно и за издателство като нас. Така че това са местата, където се договаряме. Участваме в така наречените „editions”, които са едни големи обеми от книги, в които ние участваме с превод на български език. Тези книги се печатат в най-вече в Азия или в Латинска Америка. И това са контакти, които развихме в годините, и на мен вече ми се струват доста лесни, но в началото беше много трудно да влезем в тези взаимоотношения.

Димитър Христов: Фактически вие много пълноценно участвате в един международен книгоиздателски процес.

Любомир Русанов: Да, тъй като това, което е актуално във всяка една европейска държава, веднага се появява и в България по този начин. Тоест всичко актуално, модерно, което може да се види по тези изложения (дали ние, или някои наши колеги, детски издатели), винаги идва и при нас.

Димитър Христов: Има ли съвременният български читател – различни поколения читатели, разбира се, с различен манталитет – вкус към най-новото, което се появява  в света?

Любомир Русанов: Това е един много интересен процес. Ние дълго време като че ли се движихме малко забавено, по към класиката. И в областта на илюстрацията предпочитахме нещо по-класическо, нещо, свързано с детството ни. Но сега има едно много интересно младо поколение родители, които са информирани, следят какво се издава и какво се продава по света. Пътуват, разбира се, посещават книжарници. Искат да видят същото и у нас. И обликът на книгите постепенно се променя, включително и при нас, въпреки че ние сме малко консервативно издателство, и то именно заради този обем, който споменаваме – над 1400 заглавия поддържаме. Но най-новите ни издания следват наистина най-модерните тенденции в книгоиздаването.

Димитър Христов: Това е много радостно и при такава широка гама от заглавия и подадена ръка към различни възрастови групи, има много повече шансове. Защото добре известно е, че една много хубава книга на пазара може да не се възприеме, но друга да тегли като локомотив други издания. Това е неизбежно в книготърговията и в книгоиздаването. Но добре известно е, че през последните една-две години, особено след ковид кризата, и сега и с икономическата криза, рязко скочиха цените на хартия, на полиграфическите услуги, а хонорарите не се пипат според мен, защото хората търпеливо понасят тежестите. Повечето, не всички.

Любомир Русанов: Не е точно така. Например преводачите излязоха с една много категорична декларация, че за по-малко от 10 лв. на страница няма да превеждат и си го постигнаха. Разбира се, че са прави. Веднага се съобразихме с това и мисля, че и други колеги го направиха. Така че тези процеси, макар и догонващи, текат при нас. Много интересно се развиха и хонорарите при художниците. В началото наистина много малко се плащаше, но вече стигнахме до една фаза да можем да наемаме, включително и външни художници за наши книги. В момента се договаряме с такива хора, които срещнахме в Болоня, чужденци. Така че и тук с хонорарите някак си догонваме европейските.

Димитър Христов: Обаче конкуренцията става международна. Значи българските художници не могат да спрат да се конкурират само с колегите си в България.

Любомир Русанов: Българските художници много успешно рисуват за западни издателства. Ние имаме няколко художници, които минаха през нас и буквално вече не можем да ги ангажираме, тъй като се намериха много по-добри условия.

Димитър Христов: Аз, тъй като по-рядко пиша за деца, но какво е твоето общо мнение – какво е равнището на българските автори, които пишат за деца и юноши? Конкурентоспособни ли са? Има ли интерес на чужди издатели примерно да публикуват преводи на български автори? И тъй като вие издавате и български, и чуждестранни, следите и интереса на аудиторията – какъв е балансът?

Любомир Русанов: Малко ми е трудно да отговоря, тъй като сведенията, които имам, са по-скоро странични. Ние нямаме автори, които да сме лансирали директно в чужбина. Но знам за някои писатели и писателки, които много успешно пробиват там, номинирани са за престижни награди и т.н. Днешният свят е много по-лесен като че ли за този обмен. Връзките са директни, езиковата бариера не е такъв проблем, какъвто беше някога и много от авторите дори директно се свързват с чужди агенции, чужди издателства, и мисля, че има доста пробиви на нашия автор.

Димитър Христов: А тука на българския пазар, тъй като издавате и български, и чуждестранни автори, сравнявайки ги – на какво равнище са българските автори?

Любомир Русанов: Българските съвременни автори, които пишат, поне тези, които ние издаваме, имат по-ограничена публика от авторите, които издаваме от чужбина. Но чуждите автори са класици, доказани. Някои от тях са влезли в учебните програми, така че сравнението не може да е напълно коректно. Но ето сега, буквално утре, пускаме нова книга на Петя Александрова. Има автори – Евангелина Жекова, Петя Александрова, Красимир Машев, на Иван Цанев пуснахме много хубаво томче – които ги издаваме и които имат истински, и търговски успех. Не само за престиж.

Димитър Христов: От мои наблюдения мога да кажа, че в миналото почти всички български класици и големи български писатели са писали и за деца, което сега не е точно така. Разбира се, някои от тези автори, за които спомена, са  автори и за възрастни, и за деца. Струва ми се, че има лек отлив, който се отразява на качеството на литературата за деца в България.

Любомир Русанов: Така е. Гледа се на тази литература като нещо по-лековато и не е от днес това. Преди няколко години се опитахме да провокираме наши добри писатели да напишат нещо специално за нас и откликнаха, да речем, Михаил Вешим, Бойко Ламбовски.

Димитър Христов: Успешен ли беше този експеримент?

Любомир Русанов: Да. Много хубави книжки написаха. Тоест те бяха едни приказки – между разказ и приказка. Илюстрирахме ги. Станаха хубави книжки. Но когато на човек не му идва отвътре, е трудно да се задържи този интерес.

Димитър Христов: Сега има много изкушения в тази информационна среда, в която живеем. И към детето много изкушения от страна на интернет пространството, и редица други възможности.

Поставих някои много сериозни проблеми, свързани с книгоиздаването, литературата за деца и юноши. И разбира се, тези успехи, които има издателство „Пан”. При тази кризисна ситуация, в която рязко скочиха цените на хартия, полиграфически услуги, а може би и някакъв отлив на част от хората, които си купуват книги, защото трябва да заделят пари -виждам, че цените на вашите книги не са никак високи. Ето, в момента държа в ръцете си „Голяма детска енциклопедия” – наука, животни, човешко тяло, космос, динозаври. Има почти всичко в тази енциклопедия. С твърди корици, изключително качествен печат и цена под 45 лв., но за такава книга съм изумен. Вероятно тиражът не е малък, иначе не може да се постигне такава ниска цена.

Любомир Русанов: Да, цените наистина са вече различни. Скочиха, за съжаление. Но ние в „Пан” работим с една формула, която не я променяме и поради това цените, които предлагаме, мога да гарантирам, че са реалните, с някаква, разбира се, разумна печалба, която си слагаме. И тъй като ние не разчитаме на някакви удари, пазарни, а на обем, на много книги, на много издания и на доверието, разбира се, на хората, които купуват. Така че цената на тази книга за някои може да е наистина висока, но това е реалната цена, която може да се постигне днеска на пазара. С доста усилия е направена. Цената е наистина добра.

Димитър Христов: Все пак трябва да бъдат достъпни книгите, но това е буквално произведение на изкуството – и като полиграфия, и като текст е невероятен подарък за всяко дете.

Любомир Русанов: Да, това е книга-подарък. Тя е и така измислена – по специални случаи да се купи. Така че когато човек избира подарък, 45 лв. може би да не се чак такъв проблем.

Димитър Христов: Родителите чести пъти харчат доста повече пари за глупости (с извинение). Това е нещо, което ще остане не само за детето, но и за внуците на тези родители.

Любомир Русанов: Това са книги, които са много качествени и наистина те могат да се предават в поколенията.

Димитър Христов: Държа в ръцете си още едно бижу, бих го нарекъл. Едно издание на издателство „Пан” – „Пет приказки” на Валери Петров, илюстрации Кремена Ягодина.

Любомир Русанов: Съвсем скоро излезе тази книга, затова искам да я представя специално. Много харесваме тази художничка и се радвам, че наследниците на Валери Петров също харесаха нейното рисуване. И така в сътрудничество, направихме едно представително издание на този майстор на перото.

Димитър Христов: На всяка страница има цветни рисунки, илюстрации.

Любомир Русанов: Да, много богато илюстрирана. Това е най-хубавото, което Валери Петров е написал за деца и се радвам, че можем да го предложим на децата.

Димитър Христов: Валери Петров е от тези автори, които през целия си живот не спряха да пишат и за възрастни, и за деца. Тъй като се познавахме и сме общували, съм го наблюдавал, когато си разхождаше внучето например. Те си говореха като равни – като дете с дете или като възрастен с възрастен. Защото децата понякога са толкова мъдри, че по този начин общуват с по-възрастните. И неговите творби за деца са и мъдри, и игриви, и шеговити. Един голям майстор и на детската литература. Ще ми се да има повече такива автори, наследници и на тази линия в българската литература.

Любомир Русанов: Валери Петров няма как да не посегне към детската литература, бих казал, ако човек му познава и творчеството за възрастни, тъй като там се вижда този виртуозен стих, който е в основата на писането за деца. Ако за възрастния човек може да експериментира със стиха, с римите, с метафори, със словото, но за децата трябва да е едновременно остроумен, но и много точен и пунктуален в римуването особено, за да може детето да го възприеме.

Димитър Христов: Все пак трябва разчупване. Не случайно жанровете са различни. Има и приказки, които не се римувани, или бял стих.

Любомир Русанов: Говоря специално за римуваната поезия.

Димитър Христов: Така по-лесно се запомнят. Самите деца, освен че ги заучават по-лесно, научават това благозвучие на български език чрез умението на самият автор да римува тези думи, които носят именно това благозвучие, за да правят хубави рими. Но аз бих казал, че точната рима, с която сме свикнали в литературата, в стиховете за деца, може да бъде разнообразявана, защото се получава едно изчерпване. В един момент стават трафаретни някои рими.

Любомир Русанов: По-скоро се променя тематичният обход на поезията. Това, с което ние сме свикнали от нашето детство, героите в стиховете за деца – сега с тях можеш да привлечеш вниманието само на най-малките деца. От една възраст нататък това им звучи вече бебешко, глупаво, дори инфантилно, вкарването на тези анимирани герои, за които много обичахме навремето да ни четат. Така че наистина се променя тематичният обхват на детската литература и най-интересните автори, тези, които успяват да пробият и в чужбината, те пишат много интересно. Използват пародията, използват гротеската, така разчупват стереотипите на приказката и това е доста интересно.

Димитър Христов: Виждам, че ти си автор и съавтор на цели поредици, на множество книги на издателство „Пан”. Мисля, че това е една много сериозна мисия, защото създаването на една поредица от литературата, едно такова и познавателно, и естетическо послание към читателите, е много ценно.

Любомир Русанов: Честно казано, и аз, и колегата ми Цанко Лалев, и Костадинов, и Валери – ние сме автори, малко защото няма кой да пише такива книги. Малко от зор. Тъй като на този тип литература, за която може би ти говориш, ние наричаме приложна. Но това е едно популяризиране на теми, които са много полезни, една познавателна литература, която няма как да изискаме от външни автори да ни я представят, тъй като това е една синергия между илюстративен материал и текст, който е много труден за човек, който не работи в издателство и не работи с дизайнер, с хора, които правят макета на книгата. Много е трудно той да ни даде завършен текст и затова си ги пишем ние. Между другото, това е изключително полезно, поне за мен, тъй като за да напиша една книга от 16 страници за Раковски или за Христо Ботев, изчитам огромен обем книги за тези хора. Това те обогатява да търсиш най-новите неща, които се пишат за тях, и действително, то е едновременно и мисия, и забавление. И съм много удовлетворен от тези неща, които съм направил там.

Димитър Христов: Тъй като в литературата за деца е много важно визуалното – илюстрацията, рисунката, корицата, оформлението на книгата, дизайна. Но това, което е радостно, че при вас се вижда много добро съчетание на качествен текст на добър автор, с добър художник, с добри илюстрации. Защото е много ужасно, когато ми попадне в ръцете книга, красиво направена, илюстрирана красиво, чета текста и се ужасявам, че всъщност писателят отсъства. Има и обратните случаи.

Любомир Русанов: Честно казано и аз не мога да възприема всичко от съвременната литература за деца. Говоря това на базата на моя литературен опит. Много неща ми се струват твърде елементарни, твърде повърхностни, но като че ли такова е времето. И това не е феномен само тука, в България. Това е тенденция, която господства – малко текст, не много оригинален, големи картинки. И самите картинки невинаги ми харесват, разбира се. Но това е съвременността, с която трябва да живеем и която да отчитаме. Така че наистина не всичко е розово, но винаги трябва да се търси баланс във всичко.

Димитър Христов: Когато навлезнаха в България тези преводни детски книжки за най-малките, с много картинки и с никакъв текст почти, аз малко се възмущавах, тъй като имах малка дъщеря и си казвам – дали пък българските деца не са на по-високо равнище за съответната възраст, за която е предназначена тази книга, дали пък това не е много опростенческо, много елементарно, защото ясно е, че в съвременния свят визуалното почва да затъмнява често пъти словесното, вербалното. Но пък децата се учат да мислят не само от визуалното, а от това как артикулират, как оформят мислите си, как се учат на мислене и на естетика от един текст. Как се учат на живота, защото тези книги разказват случки, истории и приказки от живота. Дори да са фантастични, приказките по някакъв начин са свързани с фантазиите на детето. Не е ли по-умно българското дете, не е ли по-напред от някои свои връстници по света?

Любомир Русанов: Не мога да преценя. Но това, което е интересно (наблюдавам го по моите внуци, единият в първи клас), те искат да четат сами цяла книга, не приказка. Иска да вземе книга и да я прочете, и да каже, че той я е прочел. Разбира се, ако му дадеш една книга с много текст, ще загуби интерес на втората страница. Може би затова се правят тези книги с големи букви, с големи илюстрации и детето има усещането, че само се е справило, че само е прочело цяла книга, макар че обемът на тази книга е не повече от една приказка. Сега ще ви дам един пример. Наскоро издадохме една чудесна приказка – „Невидимият Тонино” на Джани Родари, но направена като отделна книга. Тя дори изглежда много внушителна като размери. Ако си спомняш сюжета – разказва се за едно дете, което пожелало да стане невидимо, за да се скрие от учителя. Но става наистина невидимо и никой не го вижда – приятелите му, учителите, родителите му. И накрая то отново пожелало да се върне към реалността. И тази историйка изключително много се харесва на децата. Нейният обем е страничка и половина, не повече, но поднесена с много илюстрации и с шрифт, който децата лесно възприемат. Това е вече една книга, която те прочитат и която ще запомнят завинаги. Знаеш – всички първи неща се помнят. И ние много искаме това да го развиваме за в бъдеще. Да издаваме подобни книги, които да са хем хубави като текст, хем да бъдат поднесени така, че детето да има усещането, че е направило нещо само.

Димитър Христов: Мисля, че и в българските университети, там, където се изучава филология, хората, които имат специално литературни интереси, съществува известно подценяване на литературата за деца. А ако няма литература за деца, ще има проблеми с литературата за възрастни, или въобще с читателите.

Така че изключително благородна е тази мисия на издателство „Пан” и това, с което сте се нагърбили вече толкова години. Защото именно в тези повече от 30 години на промени, много неща девалвираха, много нови неща се наложиха. Не всичко старо, което беше отречено или загърбено, трябваше да бъде изхвърлено на боклука. Гледам и в учебниците за по- малките класове, но мисля, че издателство „Пан” дава един добър пример за отношение към детето-читател, към родителите, които трябва да стимулират четенето. И това е изключително важно, а не да се мисли само за пазарния успех на една книга – да бъде бързо ликвидна, да се продаде, да ти се върнат парите и да се спечели нещо.

Любомир Русанов: Този баланс между ценностите и комерсиалното е в основата на дълговечността на всичко. Не само на издателите, но и на всеки човек, който се е захванал с нещо перспективно. Чистият комерсиален успех е точка, която се достига, но от която може и да не продължиш. Докато постоянното натрупване, което е при нас, търсенето на нови неща, търсенето и на този баланс, за който говорих, доведе до това, че сега половината от всички заглавия, които издаваме, непрекъснато ги допечатваме. Което означава, че те са приети вече и наложени като част от живота на хората, от културата ни и има нужда от тях, тъй като ние ги допечатваме за това, защото се и продават. Но това не означава, че търсим книги, от които само ще печелим. Много често сме издавали и книги, за които предварително знаем, че няма какво да очакваме, но си заслужава да се появят и те.

Димитър Христов: Все пак литературата като изкуство – понякога това са ценности за векове, те не са еднодневки. Има, разбира се, и по-добри и по-слаби писатели, но добре известна е тази максима, че за деца трябва да се пише още по-добре.

Любомир Русанов: Като за възрастни, но по-добре.

Димитър Христов: Тези новородени деца, които сега се появяват на белия свят и са бъдещите ваши читатели, а това, че вие допечатвате някои от своите заглавия за следващия „набор”, така да се каже, за следващите, родените след първите читатели на тази книга, е нещо много ценно. Има и някаква приемственост, както в развитието на езика, на мисленето на хората, въобще на нашата цивилизация. И литературата дава този ход на мислене.

Любомир Русанов: Така е. Литературата трябва в днешно време да се бори с много неща, буквално за духовността у хората, тъй като нейни конкуренти са изкушения като социалните мрежи, където са основно децата. Телевизия и т.н. Тоест по-трудно е днес да си издател, отколкото е било вероятно преди 30-40 години. Но това е животът. Работим в тези условия и засега се справяме.

Димитър Христов: Тъй като през ръцете ти са минали много нови заглавия, както казах, и като автор, и съавтор на книги за деца, но аз бих се радвал да представим и твоя нова книга с поезия. Събираш ли стихове за нова книга?

Любомир Русанов: Аз съм като обущарят, който ходи бос. Издавам редица книги на мои приятели, на хора, на автори, но може би ще намеря време и за себе си.

Димитър Христов: Благодаря ти много за всичко, което сподели.

Водещ: Димитър Христов

Написано от Anelia Velinova