menu Начало chevron_right

Приемната


Плакат на постановка за незрящи "Гара любов"
ПриемнатаРавностойно партньорство

Театър за незрящи или зрящите в незрящия театър – „Гара Любов“

Anelia Velinova | 3 — 11

Ивелин Пъшев („Стенд Арт“ , Йоланда Димова ( Куклен театър ), Ваня Георгиева (автор на постановката „Гара Любов“) разказват за театъра за незрящи, финансиран от НФК по програма „Социално ангажирани изкуства“. Сдружение „Стенд Арт“ е създадено от група ентусиасти в град Русе. Проектите им са в областта на културата, изкуството, гражданското общество и образованието. „Гара любов“ е уникална по рода си театрална постановка за България, която премахва визуалните елементи и има за цел да стимулира всички сетива на публиката, освен зрението. Тя преживява спектакъла чрез звукови и сензорни ефекти, аромати, текстури на материи, допир и други усещания. Необичайното в този спектакъл е, че е създаден за незрящи хора. Уникалната постановка обединява артисти от Държавния куклен театър и от Драматичния театър „Сава Огнянов“ в гр. Русе. Текстът за пиесата е вдъхновен от поредица работни срещи на екипа с представители на регионалната организация на слепите в Русе и специално написан от Ваня Георгиева, автор на постановката: „Гара любов е една и много истории за срещите на любовта, за усещането да обичаш, да надушваш и напипваш  любовта. Да я познаеш още от първата изречена дума. За грешките в нея и за последствията от действията ни в координатната система на най-бленуваното и осмислящо чувство. И за това, че винаги имаме шанс. Дори след като сме сгрешили. Да оправим нещата.“ Слепите и виждащите живеят на една планета, в един свят, имат еднакви желания и любови и могат да бъдат на една и съща гара. Ивелин Пъшев („Стенд Арт“), Йоланда Димова („Куклен театър”), Ваня Георгиева (автор на постановката) разказват за театъра за незрящи, създаден по проект „Театър 4D” на русенското сдружение „Стенд Арт“ и финансиран от Национален фонд „Култура“ по програма „Социално ангажирани изкуства“. Ивелин Пъшев:  Проектът „Театър 4D” целеше да създаде едно по-пълноценно театрално представление за слепи хора. Днешният театър е много визуален – пищна сценография, светлинни […]


Приемната

Жаклин Кунович:„Ние се стараем да осигурим най-доброто за децата”

Anelia Velinova | 29 — 10

България е една от малкото държави, която ограничава достъпа на децата до образователните институции най-дълго време. Противоепидемичните мерки в страната се затягат и разхлабват и много сектори не са сигурни дали могат да отворят врати. Страхът от санкции, както и честото преминаване на учениците в онлайн форма на обучение, доведоха до затваряне на вратите за постоянно на част от занималните и школите, предлагащи допълнително обучение. Поради ограниченията сектор образование е изключително потърпевш. С Жаклин Кунович, председател на Българската асоциация за неформално образование, разговаряме за българското образование, пандемията и действията на правителството, от които отново пострадаха учениците. Жаклин свети в мрака. Когато една свещица свети в непрогледния мрак, тя няма да го разсее и да помогне на другите да видят колко е светло, напротив. Но има смисъл от нея, защото ще им помогне да видят колко е гъст мракът. Жаклин Кунович: Аз съм представител на неформалния сектор, а той на този етап в нашата страна е неглижиран от управляващите и не се приема за значим. Формалното и неформалното образование са двете половини на едно цяло. Ние допълваме ролята на училището и вършим това, в което учителите не могат да се справят.  Но цялото отношение към сектор  „неформално образование” е дискриминативно. Работим на загуба от много дълго време. Със заповедта на Министерството на образованието – до пет деца в занималня, много колеги затвориха. Аз имах за по-големите деца три образователни центъра, затворих два, останах с един, който е в наше собствено помещение, за което не плащаме наем, но имаме кредит. Въпреки трудностите, които срещаме в работата си, ние сме малки, смели предприемачи – не търгуваме с домати, чушки или картофи, а предоставяме услуга, която е незаменима. Срещите и разговорите ни в Министерството на образованието станаха повод да се чуе, че нашият сектор съществува, кои сме ние, какво правим. След няколко седмици сме […]


Приемната

Ваня Тодорова: „Можем заедно”

Anelia Velinova | 29 — 10

За конете и децата, за езика на любовта Фондация „Можем Заедно“ е създадена за по-щастливо бъдеще на децата в неравностойно положение. Основната й цел е да подкрепя провеждането на терапевтична дейност с коне за деца и възрастни със специфични нужди, както и да повишава информираността на обществото относно тези деца, да ги извади от „сянката“ и социалната изолация и да ги покаже такива, каквито са – с техните мечти, желания и нужди.    Ваня Тодорова е председател на фондацията. След дългогодишна практика като професионален преводач, съдбата я насочва към една съвсем нова и непозната дейност – работа с коне. Успява да осъществи свое голямо желание – терапевтична работа с коне за деца със специфични потребности. Разговаряме за децата с увреждания, за техния свят на тъги, радости, мечти и проблеми и за децата в норма, които опознавайки „различните деца”, превъзмогват своите притеснения и така премахват бариерата в себе си. Ваня Тодорова:  Фондация „Можем Заедно“ е съорганизатор на инициативата „Да се запознаем“, която цели да срещне обществото с децата със специфични нужди, с техните възможности и мечти и да помогне за преодоляване на предразсъдъците спрямо тях. Това, което се опитваме да постигнем чрез тази инициатива заедно с г-жа Анна Йончева, автор на проекта „Различните деца на България”, е да ги представим по един достъпен за техните връстници в норма начин. Нормално е децата със и без увреждания да могат да играят заедно, да могат да общуват. Тези идеи доведоха до съставянето на книжката „Да се запознаем с „различните” деца на България”, като „различните” е в кавички. В момента безплатно и успешно я разпространяваме в страната, ходим на гости в училища, участваме в дискусии в класове. Сега това се случва онлайн. Децата ни приемат с радост, защото темата им е любопитна, но и малко притеснителна. Те не се притесняват от самото увреждане, а […]


Приемната

Светозар Казанджиев -„Вечери на кръста“, НЧ „Пенчо Славейков“

Anelia Velinova | 23 — 10

Литературният критик Благовеста Касабова за творчеството и двутомната христоматия на родопския писател и носител на наградата „Георги Братанов“ за 2020г. Представяне на книгата „Незабравимите забравени“ на Светозар Казанджиев. (07.10.2021)


Приемната

„Животът на слепите“ (15.10.2021)

Anelia Velinova | 23 — 10

Дискусия по повод международния ден на белия бастун. Проблеми, информираност на обществото – реалността в България и нови технологии в помощ на незрящите и слабо виждащите. Владислав Кацарски, Иван Иванов, Хари Хараламбов


Приемната

Христо Петров: Спомен за едно пристанище

Anelia Velinova | 19 — 10

Море и морска администрация и ще потъне ли кораба „Vera Su”. Разговор с журналиста Христо Петров Христо Петров: Потъва не само турският кораб „Vera Su”,  по-страшно е, че потъва корабът на българското корабоплаване. То отдавна е потънало, но с него ще си потопим и пристанището. Имам предвид пътническото пристанище на Варна, търговските и товарни терминали. Във Варна един товарен кораб се обработва за 10 дни, а в Констанца за 3 дни. В Европейската програма 2020 – 2027 година за пристанище Варна няма заложен нито 1 лев, нито 1 € по европейски проекти, а в същото време Констанца е усвоила около 30 милиарда и нейното пристанище е с нови съвременни терминали за разтоварване. То е навлязло в морето с най-нови вълноломи и технологии. Там търговете и концесиите са спечелени от най-утвърдените в световната практика на строителство в морето холандски фирми, които са правели островите на Бахрейн и Дубай. Пристанище Варна и българското корабоплаване в най-светлите и силни години на този бизнес е бил един напълно интегриран транспорт. Можеш да имаш пристанище, но ако не е свързано с железопътната и  шосейна мрежа, с индустриалните райони около Варна и Бургас, ефектът ще е много слаб. На пристанище Варна ухае на кебапчета и на пържена цаца, чува се шумът от лунапарка, но няма кораби. Защо? Отговори по актуалните теми на Българското Черноморие ще намерите, ако изгледате моя репортаж и разговор с инж. д-р Дойчин Ников, председател на Управителния съвет на Клъстер Черноморска Икономическа Зона (КЧИЗ). Водещ: Владислав Кацарски


Мария Касимова - Моасе
Приемната

Мария Касимова – Моасе

Anelia Velinova | 18 — 10

За Вярата, която предопределя Избора. Тя е за пръв път пред камерата на радио БРАЙЛ ФМ и не за пръв път пред микрофона ни. Силно впечатление остави включването й в президентската кампания, която на пръв поглед е предизвестена, но от другата страна е смелостта на интелектуалеца да вкара разум и европейски вид в тези избори. Разговаряме с  Мария Касимова – Моасе, политик от новото поколение политици на България, за желанието й да участва в президентските избори и за вярата, че тази институция има възможността да повлияе положително за решаването на важни проблеми, за страха от очакванията, които има и невъзможността да ги осъществи, за визията й за социалната система и къде вижда своето място между патриотизма и шовинизма, и космополитизма. Мария Касимова – Моасе: Когато бях на 20 години, пеехме „времето е наше”. Тъжно ми е, че от „времето е наше” до „време е”, ни откраднаха времето. Обръщам се назад и виждам, че не променихме най-важното, не променихме времето. Наясно съм какви са правомощията на вицепрезидента и на президента. Те не са много, но вярвам, че с моята енергия, с нещата, които правя като човек, жена, журналист, майка мога да изпълня със смисъл тази институция. Трибуната е огромна, могат да те чуят много хора и думата ти няма да увисне. Можеш да инициираш срещи, да говориш с международни организации на ниво, на което те приемат сериозно, да правиш директна връзка между хората и институцията –  нещо, което виждаме, че не се случва. Страх ме е да не дойде моментът, в който съм спечелила доверието на хората, гласували са за мен и се оказва, че нищо не мога да направя. Тогава какво? Мислех си за Блага Димитрова, която си направи отвод и напусна тази позиция. Страх ме е да не бъда поставена пред този избор. И да бъда поставена пред този […]


Приемната

Матей Стоянов за поезията в живота и живота в поезията…

Anelia Velinova | 18 — 10

Един голям благородник е гост в студиото на Брайл ФМ – Матей Стоянов. За историята на знаковите му песни и други проявления като поет и текстописец… Във конски вагон подобен на салон Пътувах аз от София за Лом Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! Прощавай София, прощавай София! С Дианабад и кино Капитол! Объркан и сам, къде съм не знам… Защото на вагона няма джам! ( Матей Стоянов ) Водещ: Владислав Кацарски


Приемната

Георги Кадиев – Гневните „Марици”

Anelia Velinova | 18 — 10

   Toй e икономист и политик. Бил е репортер и редактор във вестниците „24 часа“ и „168 часа“.  Разговаряме с Георги Кадиев за „гневните Марици”, за енергетика и икономика, и какво ще се случи с хората, които ще останат без работа. Има ли надежда за „Мариците”? България е със сериозни проблеми в енергетиката си: как да премине от въглища към по-малко цапащи източници и как да намали прахосването на енергия навсякъде, от бизнес до жилища. Хаотичната политика на ГЕРБ и фокусирането върху големите руски енергийни проекти оставят държавата встрани от мащабните реформи, които се случват не само в Европа, но и по света. Ще даде ли накъсо енергетиката? Защо я докарахме дотук? Георги Кадиев: Големият виновник се нарича Бойко Борисов. На 13 декември 2019 година се състоя Съвет на Европа, на който се подписа зелената сделка. Там държавите изказват своето мнение и там е мястото българският премиер да защити позицията на България. Той не я защити за разлика от поляците, които не пожелаха да подпишат зелената сделка. Ние подписахме сделката, като декларирахме,  че от 2025 година държавата няма да субсидира производството на електроенергия от въглища, което означава затваряне на „Марица – Изток”. Добрата новина е, че сегашното правителство промени плана за справедливост и възстановяване. Ситуацията е такава – ние сме подписали, сега даваме на заден ход. Поляците казаха: „Затваряме мините през 2049 година.” Германците приеха специален закон и там пише, че до 2030 година ще затворят 50% от въглищното си производство, а до 2038 година – 100%. Ние вървим към скорошно затваряне на мините с мълчаливото съдействие на Профсъюзите, глашатаи на управляващите. Положителна нотка е, че сегашното правителство започна да говори за 2038 – 2040 година. Необходимо е да се водят преговори с Брюксел и да се представи план за поетапно спиране на блоковете в точно определени периоди и години. За […]


Приемната

Енчо Господинов: Де е България?

Anelia Velinova | 12 — 10

    Той е бил на четири континента в стотина държави като репортер от някогашния вестник „Поглед“ и като дипломат по хуманитарни въпроси в Международния Червен кръст. Войни, въстания, земетресения, наводнения, епидемии, дипломатически совалки и конференции  – почти всички световни бъркотии са минали пред очите му и през сърцето му. Главен герой в нашия разговор е Енчо Господинов – легендарен журналист и автор на книгата „Сянката на петнистия кон“,  в която по много увлекателен начин разказва  за богатите си впечатленията от най-горещите точки по света. Разговаряме за актуалната ситуация днес, за „зелените пасища” и докъде стигна петнистият кон. Една разходка из полята на България и на света в политически и граждански аспект. Енчо Господинов: България се намира в много тежка ситуация, както вътре в страната, така и в международен контекст. Тя е много самотна държава сред съседите си на Балканския полуостров и до известна степен в Европа. Видяхме при срещата в Норвегия на държавните и правителствени ръководители, колко е трудно на иначе умел политик като Румен Радев, да балансира между интересите на България и натискът, който му се налага от други негови партньори. Държавата ни е в трудно положение, откъдето и да го погледне човек, и аз се надявам, че поне част от нашите държавни мъже и жени, или част от т.нар. „елитна политическа класа” ще намери трезвост, патриотизъм, кураж да се изправи лице в лице с всички проблеми. Наблюдаваме свят, който е изключително объркан и напрегнат. Планетата се цепи по шевовете, както отдавна не е било. Обикалям света 40-50 години и какво ли не съм видял, но в такова състояние светът отдавна не е бил – в едно са пандемия, енергийна криза, на хоризонта се задава много сериозна финансова криза, като се добавят и няколко тлеещи конфликти, които са сравнително близо до нас, ситуацията става много неприятна. Водещи: Владислав Кацарски и Христо […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play