Има ли корупцията почивен ден

Разговор с Бойко Станкушев. 

„…Аз си спомням първите дни и седмици, след като смениха Тодор Живков, как повечето хора се дразнеха, че не им говореха вече на „другарю“…“

Владислав Кацарски: Заедно с Христо Петров днес ще бъдем домакини на Бойко Станкушев. Здравейте.

Бойко Станкушев: Здравейте. Добър ден на слушателите. Благодаря много за поканата.

Владислав Кацарски: Ние също сме много благодарни, че дойдохте, защото това, с което сте се заели, е една много голяма планина. Дали ще се качите отгоре, или ще направите тунел, сега ще ни кажете какво точно искате да се случи с Вашия труд. Дали пък няма да ви вкаменят. И това не е много безопасно, което наистина правите. Първо обаче искам да кажа няколко думи за Вас. В България винаги някой нещо не е разбрал, а има и млади хора, които пък тотално не знаят. Затова да кажем, че Бойко Станкушев завършва 11-а гимназия в София през 1972 година. Следва ветеринарна медицина, една година – от 1974 до 1975 в Стара Загора, а след това от 1975 до 1979 следва и завършва философия и социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 1979 година работи в Българската национална телевизия като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“ и „Панорама“. Отразява събития от Европа, Близкия и Далечен Изток, САЩ, Япония и Австралия. От 1990 до 1992 година води „Панорама” и е програмен директор на Първа и Втора програма на Българската национална телевизия. Член е на Съюза на Демократичните Сили от декември 1989 година. През 90-та година отговаря за телевизионното представяне на предизборната кампания на СДС в програмата на Българската национална телевизия. Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово”, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа” на БНТ. Това се случи през 89-та година. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През август 2010 г. е избран от СЕМ за член на управителния съвет на Българската национална телевизия. От 2005 до 2010 година води „Събота вечер с Бойко Станкушев” по Евроком. През 2015 до 2017 година е член на политическия кабинет на министъра на отбраната на България и директор на Дирекция „Връзки с обществеността”. През 2017 участва в създаването на Атлантическия съвет на Република България. От януари 2018 работи в Българското национално радио. От март 2019 година е директор на Антикорупционния фонд. Точно за последното изречение ще се закачим. Това е човекът, който е при нас. 

Да направиш „Подкрепа” 89-та година, защото сега да организираш „Подкрепа”, в което и да е предприятие, в някои от тях, не е съвсем безобидно, но все пак е по-лесно, отколкото тогава – 89-та година. За съжаление обаче, г-н Станкушев, се оказва, че наистина има точки от картата на България, в които да организираш профсъюз в момента, е изключително скъпо удоволствие. Като скъпо удоволствие можеш да заплатиш от уволнение до изчезване. Нали така?

Бойко Станкушев: Да. Аз съм изненадан от това представяне, което съм сигурен, че никой, даже от моите роднини, не знаят къде съм ходил и какво съм правил. Благодаря. Това много ме трогва, тъй като, естествено, човек, колкото повече минава времето, толкова по-малко си мисли за такива периоди, далеч назад. Сега малко ме разчувствахте. Да, спомних си много неща. Проблемът е, че голяма част от хората, особено от моето поколение, не знам защо (може би нямаме инстинкт за самосъхранение, ние българите, като цяло) забравят за тези периоди и събития, сътресения, радости, загуби. Ако помним повече, сигурно ще бъдем по-силни, по-приспособени, в хубавия смисъл на думата, и по-малко ще ни лъжат и грабят. Това си помислих.

Владислав Кацарски: Вие стартирате 79-та година в БНТ, когато имаше един много силен екип на „Панорама”, новинарския също. 1989-1990 година  водите „Панорама” две години, в тоя „най-мармаладен” период на нашата история, където всичко беше толкова сгъстено. Въздух, течност, кръв – всичко беше под налягане. 

Бойко Станкушев: Тогава беше големият сблъсък, защото сценаристите на т. нар. „преход” са мислели, че малко ще изпуснат парата и ще направят нещо като модификация на съветската перестройка и повече нищо няма да се случи. Аз си спомням първите дни и седмици, след като смениха Тодор Живков, как повечето хора се дразнеха, че не им говореха вече на „другарю”, а на „господине” и на „госпожо”. Това беше един симптом, че те не са имали предварителна нагласа за сериозни промени. Просто бе някакъв опит за мимикрия, за съжаление. Но както и да е, това е исторически момент. Защото било заради замисъла на сценаристите на прехода, а те не бяха еднозначни хора, между старата сталинистка номенклатура и тези, които бяха нещо като реформатори вътре в БКП, имаше доста сериозна разлика. Най-сериозната разлика се състоеше в две неща. Първо, че тези „по-модерните” (за какъвто минаваше Луканов) разбираха, че в края на краищата трябва да се отпусне доста, защото човешките права бяха много сериозно накърнени в България. Това е единият проблем. Другият проблем е, че икономиката беше тотално фалирала и те си го признаха – и на конгрес, и на пленуми, и на всякакви партийни техни сбирки. Дори Тодор Живков, в едно от последните му обръщения към актива, се подиграваше и викаше: „Какво ще направите вие, бе? Вие като немате пари, нищо не можете да направите.” Така им говореше. И реално държавата беше фалирала. Това е истината. С огромни дългове, с един изключително некадърен, неграмотен като цяло управленски апарат, защото десетилетия наред на високи постове се издигаха предани на идеята и на партията хора, които нямаха компетенциите да направят страната силна, пълноценна, мощна, икономически да бъде добре. Най-сериозната индикация за простосмъртните беше, когато на черно доларът стигна 4 лева, а официално беше 93 стотинки. Тогава беше официално по-силен от долара, това вече беше ясно. Но никой не е вярвал, че така, сравнително безболезнено, ще се променят нещата. Ние знаехме, че старата комунистическа номенклатура с нокти и зъби ще се брани. И както казваха старите комунисти: „Ние тая власт с кръв сме я взели и с кръв, ако трябва, ще я държим. Няма да я пуснем.” Тука вече може да се върнем много назад. Дали изобщо всичко това е вярно, но дотолкова, доколкото тяхната пропаганда беше много успешна. Защото иначе как ще държат 45 години тоя народ в подчинение, ако не им беше успешна пропагандата. Фалшификациите на историята и преди 9 септември, и по време на 9 септември, и след това, и прочистването на интелигенцията с Народен съд, без народен съд. Всичкото това е довело до едно омаломощаване на мислещите хора. Те, и без друго, във всяка една страна са по-малко и затова се докарахме до това положение. Има една (тя продължава) сляпа русофилия в България. Това е набито в главите на всички българи от бебета още и ние да се чувстваме длъжни, зависими, подчинени, малоценни и т.н. Има изключително ярки примери за това, че едва ли не България не би могла да съществува, ако не е имало Русия и по-късно Съветския съюз. Защо го казвам това? Защото това е един бърз опис, преглед на общественото съзнание на хората, когато се извършиха тези процеси. За съжаление, голяма част от това поколение, тогавашното, продължи така да си възпитава, или по-точно да си дресира децата, и затова ние в момента, от гледна точка на свободомислие, на независимост, на инициативност, на предприемчивост, не сме достатъчно пълноценни като нация.

Владислав Кацарски: Срещнах един човек на улицата. Един много странен въпрос ще Ви задам. Като си сляп човек, всеки минава и предлага да ти помогне. И аз така, в квартала, познавам много хора. Та този човек ме придружи до улицата, на която живея. Той зави надясно, аз – наляво. Тогава ми каза така: „България по времето на социализма, каквото и да е било, било. Но започна да се обръща с краката нагоре от момента, в който Станко Тодоров вече не беше министър-председател.” Има едни приказчици, дето се говори, че идеите на Гриша Филипов за малко по-западно ориентиран тип на българската икономика не са приети точно там, в края на 70-те години, и оттогава е започнало голямото слизане на България надолу икономически.

Бойко Станкушев: Истината е, че в последните 10-12 години на социалистическа България имаше някакви по-различни хора горе в управляващата върхушка и че имаше идеи с известно отстъпление от, както ги наричаха те, „чистите марксистко-ленински принципи” да се върви към някаква конвергенция, главно в икономиката, разбира се, със Запада. Но донякъде и в културата, която Людмил Живкова започна. Тя и със Запада, и с Изтока, ако трябва да сме честни, за да може някак си да се нахрани тоя народ. Защото ние много се хвалихме, че имаме мощна икономика, но истината е, че ако успявахме нещо да продадем и го продавахме на братските социалистически страни срещу т. нар. „преводни рубли”, които не бяха никаква валута. А по второ направление, за долари и други чужди валути, като йената например, почти нищо не можехме. Има един период на зигзагообразно движение на взимането на решения в Политбюро, защото всичко там се решаваше. И ту се опитваха нещо малко (то не беше много съществено) т. нар. „икономически реформатори” да правят, ту ги спираха и не успяваха. 

Владислав Кацарски: Понеже направихте ретроспекция и за да я завършим напълно, затова зададох този въпрос.

Бойко Станкушев: Тези, които се опитваха, бяха такива, които са работили на Запад. Не влагам нищо лично, никаква оценка, но да речем като Сербезов, като Луканов, който знае няколко езика, обикалял е много по света. Като Стоян Марков. Имаше такива хора, които се опитваха да променят в икономически аспект нещата, тоест да се отвори икономиката и ако може с лицензии, с франчайз, с такива работи да почне да се произвежда нещо, което да може да се продава срещу зелени пари. А такива примери имаме в ония години. Например за известно време е доста ползотворно сътрудничеството с японски компании, като „Фануки инженеринг”. Те ни дадоха да правим първите роботчета. „Фуджицу”, на сегашното „Цариградско шосе” ( тогава булевард „Ленин”) им беше представителството. Имаше и други такива. Между другото, в късния си период, вече периода „пост Брежнев”, когато се появява Горбачов, Тодор Живков вижда, че той не го харесва. Счита, че е прост, недалновиден, даже, че не е истински комунист. И тогава бай Тошо започна да се преориентира към някои западни икономики – главно към Германия, в частност Бавария. Сприятели се много с баварския канцлер тогава Щраус, който идва няколко пъти в България. Бай Тошо ходи там. Също така и с едрия италиански финансов капитал. Неслучайно те участваха в изграждането на първата отсечка на магистралата, която сега се казва „Тракия”. И три-четири от първите мотели в Божурище, Ихтиман ги правиха италианци. Мисля, че беше фирма „Волани”. Тоест имало е някакъв опит, някакво частично проглеждане, че не може повече така, но дотам се стигна. И в един момент, очевидно е, че решението да почне да се разпада социалистическият лагер, е взето някъде далече и високо. За което доказателство е, че практически, едновременно във всичките социалистически страни се случи тази работа. Една година по-късно се разпадна и Съветският съюз. Най-интересния, най-приятния момент, най-мило ми е да си спомня, когато през юни 89-та година на редовни избори в комунистическа Полша, опозицията, десницата спечели. Тя победи Полската обединена работническа партия, които си бяха комунисти. И тогава министър-председател на Полша стана десният политик и демократ Тадеуш Мазовецки. Поляците успяха да направят това нещо. Защо? Аз имам обяснение, което е непоклатимо и докато съм жив, ще съм сигурен, че това е причината. Полякът е човек, който не забравя да си пази достойнството, и затова те направиха много неща преди другите. В тези страни, в Чехия, в Унгария всички знаят, че имаше кървави сблъсъци в тази история на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ 56-та година, като потушават въстанието в Унгария. 1968 – опитите на реформаторът Дупчик да направи „комунизъм с човешко лице”. Тогава в Москва са разбрали, че това ще е краят, ако успее и ги смачкаха. Там, за съжаление, и български военен контингент е участвал.

Владислав Кацарски: Познавам хора, които са били там.

Бойко Станкушев: И аз знам. Те отричаха, че са участвали в кръвопролитие, обаче каква е истината, може би няма никога да разберем.

Владислав Кацарски: Длъжни сме да уважаваме поне това, че ни казаха, че са били там.

Христо Петров: Споменахте за Полша. Те имат малко по-дълъг бекграунд. Да не забравяме „Солидарност”. Те по-отдалеко бяха тръгнали с борбата.

Бойко Станкушев: Те имат църква. Те имат свободолюбие. Те имат изключително голяма емиграция. Имаха над 30 милиона емигранти извън Полша. По време на промените вече към 60 милиона поляци живееха по света, от които половината в Полша, но другата половина навънка. Те имаха много силно лоби в Съединените Щати, във Франция, във Великобритания, в Австралия. Да не забравяме, че най-високият връх на Австралийския континент се казва „Косцюшко”, защото едно време полските емигранти са се били и клали с ирландските, кой да забие байрака на най-високия връх. И поляците успели, и се казва „Косцюшко”. Това е разликата. Ние сме такива – свиваме се, снишаваме се, отказваме да си отстояваме свободата. Свободата не е подарък и ако забравиш дори за един-два дена, че е важна, ще ти я отнемат. И това се случва напоследък, и през всичките тези години, когато корупцията започна да ерозира, дори и малкото, което успяхме в по-предишни години да направим като държава, като икономика, като политическа система, като изграждане на по-нормални институции. Генезисът е важен.

Владислав Кацарски: Дайте да очертаем нещата, как се случиха.

Христо Петров: Понеже Вие споменахте за периода, когато се разбра, че България е фалирала държава. А как се случи тази подмяна на политическата с икономическата власт? Как се случи, че от фалирала държава възникнаха банките, които след това събраха парите на хората?

Бойко Станкушев: Част от фалита е планиран и започнал още 80-те години, началото, и по-интензивно 85-та година, когато мислещи хора в апарата, около Тодор Живков имаше много интелигентни…

Христо Петров: Които и до днес имат влияние. Стоян Марков например.

Бойко Станкушев: Част от тях ги познавам лично. В нашия факултет част от тези хора на мене са ми преподавали. Да речем, Любен Николов, който беше един изключително стойностен, възпитан човек, социолог. Той от тази гледна точка е съветвал. Имаше един професор, пак по социология, родом от Русе – Нико Яхиел. Много интересен човек беше покойният професор Стоян Михайлов, пак професор по социология, който по едно време взе да бълва едни полуеретични книги, от гледна точка на комунистическата норма. Той изказваше абсолютно еретичната теза, че в един момент толкова много ще се развие социализмът, че допускаше да се възстанови многопартийната система отпреди 44-та година. И за това го наказаха. Година и нещо преди да падне Тодор Живков, под натиск от консерваторите вътре, Милко Балев и някои други, го изключиха от партията. Той беше стигнал до секретар на ЦК на БКП по идеология. После имаше чистка. Започнаха да изключват от партията университетски професори, някои, от които бяха активни борци. Имаше хора, които са били преди 9 септември партизани, ама наистина. Не такива – измислени. Не назначени антифашисти, истински. И това вече показваше, че има едно безсилие в управляващата върхушка. Тя започва да се самоизяжда. Това беше вътрешнопартиен канибализъм. Само едни да останат – тези, които казват, че са най-правоверни. Хубаво, правоверни, обаче самата идеология е обречена, защото в нея няма (колкото и да ровят хиляди изследователи по цял свят) обяснение как ще забогатява обществото и ще се нахранят хората. А отделно, приложението на тая идеология е още по-кьопаво и сакато, защото без естествен подбор, без даване път на инициативните, на хората с истински висока експертиза, които да ти направят леката индустрия, тежката, да почнат да ти произвеждат апарати, които да служат за нещо, примерно за болниците, компютри. Опитахме се да правим и компютри. В Правец почнаха да правят часовници. Но не става, защото не може един човек, който срича и е прост, и след като е бил в Рабфак, са му подарили диплома, че е завършил АОНСУ (имаше такава академия за партийни кадри), той да управлява икономика. Там трябва да е инженер, трябва да е химик, трябва да е физик, трябва да е човек, който разбира от счетоводство. Трябва да е човек, който може да планира. Дори държавен монопол да има, пак трябва да се планира. Доста социалистически икономики бяха много по-силни от нашата, независимо от държавния монопол. Защото и в Унгария, и в Чехия на умни хора даваха да се занимават с тази работа. Това е обяснението защо в някои от тези бивши социалистически страни след промените, една част от стария партиен апарат (особено в Чехия) ги оставиха, защото бяха експерти, за разлика от България. Хавел например беше събрал, като стана президент, около 200 стопански ръководители от комунистическия период и им каза: „Ние сме преди всичко чехи. Вие сте хора с дипломи, с покритие, с голям опит, имате успехи. Ако искате да работите за родината си, оставате и работите. Ако искате да работите за партията и за Съветския съюз, отивайте си.” Умен. Ние това не успяхме да го направим. Част от парите не бяха създадени и държавата фалира. Бяха реинвестирани в глупости, а една доста голяма част от тях още в ранните години започнаха да се изнасят през външнотърговските дружества зад граница. И ще ви дам пример. Когато Иван Костов и Надежда Михайлова предложиха на Петър Стоянов да изпрати в Токио посланик, там отиде един мой бивш колега, който беше завършил след промените Суинбърнския технологичен университет в Мелбърн – Петър Андонов. Той като отиде посланик в Токио, първият не комунист. Не е бил член на БКП, демократ. И аз, бях ходил в Япония, но отидох, след като той стана посланик. Стоиме вечерта в резиденцията, пием вино и той ми вика: „Тука има 64 регистрирани в техния търговски регистър български външнотърговски дружества.” Това е девет години след промените. И казвам: „Какво правят?”, и той отговори: „Аз не знам какво правят, защото те не са длъжни да се отчитат на посланика.” Но те си имат резиденция, апартаменти, нещо правят. И как работеха? За някои от тях успях да проуча. Наемат си подставени лица, чужди граждани и претакат парите. От време на време тези пари идват тука под формата на чужди инвестиции. Японците се усетиха тогава и изглежда успяха да ги блокират повечето. Не знам дали е 100% сигурно това, което ще ви кажа, но съм говорил с много хора и се опитвам да разбера. Не ми е много ясно договорът между България и Япония за киселото мляко, който е безсрочен, парите, които те отчисляват за бацилус булгарикум, и въобще да се ползва марката. Защото на всяко бурканче в Япония пише, че е българско. Къде точно влизат тези пари? Ето един пример. И тука стигаме до настоящето.

Владислав Кацарски: Аз това щях да Ви помоля. Да дойдете 40 години след това и да ни кажете, сега не е ли времето на същите купени дипломи, на същите измислени специалисти, които нищо не знаят и нищо не разбират, просто защото дипломата им нищо не значи? Тя е купена. 

Бойко Станкушев: Има много повече хора с кухи дипломи. Те са истински, просто или ги купуват, или им ги дават, за да ги назначат и да слушат. Защото той е зависим.

Владислав Кацарски: Той казва: „Като си знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар.” Това е типичен български израз.

Бойко Станкушев: Така е. И всичко това е подчинено на две неща. Първо, за да продължава да се облагодетелства една класа и производните ѝ (те са наследниците на тоталитарната държава), в момента все още по-голямата част от структуроопределящите предприятия, говоря за тия, които работят, се държат от онези хора. Вярно, че относителният дял на нови, които са създадени, чисто български, смесени, има и такива, расте. Но много изостанаха, много бавно расте. Втората причина е да могат с генерираните пари, като дойдат избори, или като трябва да се купува влияние, да има с какво да си го купуват. Разбира се, тука паралелно върви едно трето нещо, което не е за подценяване – в никакъв случай да не се излиза прекалено много от руслото на руското влияние. Това вече е тема, която е политическа и на която, надявам се, нашите западни партньори, и европейски, и американски, да са разбрали какво се случва. За хубаво или за лошо, войната в Украйна извади този проблем на бял свят и вие всички знаете, че той си съществува и никога не е изчезвал. А пък какво ще стане, ако ние сме в руската сфера на влияние, никой не може да ми обясни от тези русофили. Те са инерционни, заслепени русофили. Защото той няма вкъщи нищо. Няма една бръсначка, една острилка, чорапи, нищо руско няма. Няма, защото не се произвеждат такива работи. И виждате при санкциите какво се получава сега в Русия. Пищят и вият. И това ще обърне там обществените нагласи, въпреки че ще стане много бавно, защото те са шовинисти и последното, което могат да си представят в Москва е, че в един момент ще се окаже категорично, ясно и необратимо, че всъщност са една второстепенна държава и не са никаква велика сила.

Христо Петров: Не считате ли, че всичките тези процеси станаха възможни, поради едно основно обстоятелство – липса на демокрация в България или псевдодемокрация? Съществува ли утвърждаване на една псевдодемокрация? Като започваме с финансовите, с огромните потоци, които потъват още от времето на фалита на банките, до ден днешен с европейските помощи потъват в други джобове и се стигна до тази масова дезинформация и тиражиране на фалшиви факти, които водят до подкрепа на безумното русофилство в България?

Бойко Станкушев: Естествено. Всичко това е част от един голям проект, който, за съжаление, много успешно си върви и до ден днешен. Това са форми на кражба, всичките тези предизвикани фалити. Хората горе-долу са запознати с фалита на банка КТБ. Това означава. Днес Гешев каза, че ще прави партия, че не иска да е магистрат, а политик. Но той беше прокурорът, който разследваше фалита на КТБ. Ние, в Антикорупционния фонд , сме правили многостъпално, на няколко етапа разследване и имаме списък с около 500 длъжници на фалиралата банка КТБ, които, ако имаше закони и държава, трябваше да връщат милиарди. Но за да не ги върнат, банката трябваше да фалира точно по тоя начин. А съвсем да се заличи всичко, да бъде разследван фалита от човек като Гешев, който е сложен, назначен, за да няма истина. Той няма и капацитет. Неговото ниво е най-много да стане квартален милиционер.

Христо Петров: Школата в Симеоново.

Бойко Станкушев: От школата в Симеоново познавам хора, които могат да мислят и да вършат работа. По-голямата част от качествените служители, които бяха завършили там на времето, пък и малко по-късно, за да не пречат и да не ровят, и да не разследват, ги изхвърлиха. И те сега са портиери, стоят си по селата. Всичкото това нещо е част от сценария за продължително източване на българската държава и като такава, бедна и зависима, тя да гравитира към Русия, срещу някакви мъгляви обещания, че ако ние сме с нея, ще станем много добре. Четох скоро един доклад за потреблението в света. Знаете ли, че потреблението топтан – представете си го като една единствена сума на цяла Русия, на всичките 140 милиона (те вече са по-малко, защото много емигрират) руснаци, е колкото на една държава като Холандия, която е 11 пъти по-малка като население. Тоест, който и да е холандски гражданин, потребява 11 пъти повече от руския си аналог. Това са аргументите. Другото е движението, социологията – кой накъде мигрира. Социологията е на границата.

Владислав Кацарски: Не е ли било винаги така? Като идваха тука, ние бяхме Запад за тях.

Бойко Станкушев: Ама кой бяга в Русия? Между другото, в технологичните паркове и институти в Калифорния и на други места в САЩ огромна част от руснаците, които успяха да избягат, са физици, химици, учени. Те са там. От всички, пребиваващи на територията на САЩ руснаци, които са вече няколко милиона, профилът знаете ли какъв е? 88% хабилитирани, университетски хора. Това е социологията, това е истината. Ако не искаме да се доомаскарим, да забравим, да не ги гледаме тези примери. Корупцията е инструмент. Разликата е, че в много страни има корупция, която понякога стига до високите етажи на властта, но все пак те знаят, че не може да си източват прекалено много собствената държава, за да има за разпределение и хората да не се надигнат. А основното е на такова микрониво, каквото имаше в България по време на комунизма. Склададжии надписват, бармани, всички нещо пощипваха. Да не говорим за ТКЗС-тата и АПК-тата, където се крадеше най-много.

Владислав Кацарски: Тази институция ми беше любимата, защото всеки крадеше и винаги имаше.

Христо Петров: Според колеги корупцията има нещо общо с тероризма. Може ли да се каже, че тероризмът със своите открити действия и открити резултати не е толкова вреден, колкото корупцията, тъй като тя е нещо много продължително, много дълбоко и много невидимо?

Бойко Станкушев: Последното е най-важно, че е невидимо. То е невидимо, защото в България говорим за абсолютно осъзнато изграждане на корупционни мрежи. Те не са възникнали по села, квартали и паланки. Не. Тя е планирана, тя е научно разработена и е така, но невидима. Или трудно видима. Докато при тероризма – няма тероризъм, който някак си да не се види. И там, при наличие на държава с работещи институции и специални служби, и всичко, може да се вземат мерки, да се нанесе контраудар и да се ликвидира, или поне да се свие, да се редуцира в някакви минимални граници. Другото, което е много страшно, че има пряка връзка между международните наркокартели, българските престъпни организации (знаете навремето как бяха създадени тези силови групировки) и една координация, абсолютно ясно видима и отчетлива между действията на руските специални служби и всичкото това нещо. В България е много интересен феноменът, защото корупцията финансира престъпна дейност. И престъпната дейност, понякога терористична, финансира корупция. И това е симбиоза. Ние ще фалираме, ако това нещо продължи още няколко години. Ще трябва държавата да обяви фалит, да изпаднем в несъстоятелност и после вече не знам какво ще се случи.

Владислав Кацарски: Проблема го знаем. Нали така казват, че след като се знае проблема, трябва да търсим решение. Какви са решенията?

Бойко Станкушев: Ние затова съществуваме. Преди четири, за някои неща преди пет години, защото работим отворено, при наличие на ясни доказателства, сме сезирали всички отговорни за това институции в България. Включително, ако има престъпна дейност – ГДБОП, ДАНС, районни прокуратури, градски прокуратури, Върховната главна прокуратура, специализирани комисии в Народното събрание, които се занимават с тази работа, т. нар. Къпъкомпи, което би трябвало да е основна институция за борба с корупцията, което е абсолютно безсмислено. Искам да ви кажа, че нищо не са правили години наред. И в момента не правят. От време на време се размърдват, нещо конфискуват. Миналата година са конфискували на някакви дребни риби девет моторни превозни средства, които са ги дали да се разпродадат на търг. Събраните средства са 24 000 лв. Нарочно говоря с примери. А от гледна точка на това, доколко Къпъкомпи, прокуратурата, преди като имаше специализирана прокуратура, са наблюдавали, разследвали корупция на високите етажи на властта. В България за последните години има няколко присъди, обаче нито една от тях не е ефективна, с изключение на осъдителната присъда и ефективна, влязла в сила, на бившата кметица на Младост – Иванчева. Внимателният анализ там (ние публикуваме доклад всяка година) показва, че и тя по косвени доказателства е осъдена. Обаче никой още не си дава труда да обясни, че единият от апартаментите на г-н Гешев, подарен от известния строителен предприемач Ваклин на съпругата му Детелина Ханчева. Той е на „Охрид”, до Централния затвор. Ваклин е човекът, който твърди, че Иванчева му искала е подкуп. А той доста преди това вече е бил подарил, това ние знаем. Може да има и други подаръци. И това всъщност е в казуса, от който излиза единствената влязла в сила присъда на тази Иванчева. Аз нямам намерение да я защитавам, но ми се струва много странна цялата тази работа. Иначе имат мрежи. Те не са само оттам, нашата разработка и разследване на „Осемте джуджета”. Съществуват много други такива мрежи за влияние, в които има бивши следователи, бивши прокурори, бивши служители на МВР, но и действащи прокурори, действащи съдии, действащи служители на МВР, където нивата, ако говорим за правоохранителните институции, стигат до ниво двама бивши министри на вътрешните работи. На Петьо Еврото например, един от шофьорите, охраната му беше брат на един бивш министър на вътрешните работи от партия ГЕРБ. 

Владислав Кацарски: И това като се знае и като се има предвид, че сума европейски комисии тука ни наблюдават.

Бойко Станкушев: Нищо не наблюдават. Те ги лъжат.

Владислав Кацарски: Защо?

Бойко Станкушев: Защото не знаят как да ни наблюдават. Използват научно разработени модели, които действат в други светове и пространства, но те не отчитат народопсихологията на българина и просто много трудно сработват, или никак. И знаете ли какво не отчитат – че в йерархията на ценностната система на българина свободата не е най-отгоре. Сакън, да не си наруша рахата, спокойствието обаче е доста нагоре. И склонността да се мълчи, за да нямам неприятности, е много силно развита. Българинът така си възпитава децата и виждате какъв е резултатът.

Владислав Кацарски: „Трай си, ти ли ще оправиш света.”

Бойко Станкушев: Да, точно така. Мълчи. Едно време имаше такива мантри: „Ти ли ще оправиш, сине, света?” И разни други такива уродливи педагогически норми като: „Учи, че да не работиш.” Няма по тоя начин да стане. Външната помощ е важна донякъде и тя, разбира се, трябва да продължава. Но всъщност най-положителният ефект от външната помощ за България е това, че вече много години се дава възможност на ученолюбиви и работливи българчета, момичета и момчета, да учат в чужбина. Защото те се връщат други хора и на тях трудно ще им пречупват гръбнака, което се вижда, когато има протести вече. Повечето, огромна част от хората, са млади. На тях изобщо не им пука. Те не са натоварени с инерциите и с кошмарите на миналото, както моето поклонение. Аз имам познати, даже и много добри приятели, съученици от казармата, от университета, които треперят от ужас да не кажат нещо. Все едно сме 56-та година. 

Владислав Кацарски: Ние всички сме чували и сега чуваме: „Ще ти кажа нещо, ама не е за по телефона.”

Бойко Станкушев: Да. Малко ще се отклоня с един анекдот. Звъни телефонът на един човек и отсреща гласът вика: „Добър ден. Обаждаме Ви се от ДАНС.” И той казва: „Знам. Виждам.” – „Как разбрахте?” Той вика: „Понеже ми е изключен телефонът.” Между другото темата с нерегламентираното подслушване, следене е много голяма тема и аз съм сигурен, че голяма част от граждански активните хора, даже не политически, по някакъв начин ги наблюдават, защото статуквото няма да се даде лесно. В момента има едно разведряване на политическия театър, но това не е никак достатъчно.

Христо Петров: Защото в това статукво са инвестирани огромни суми и огромни интереси.

Бойко Станкушев: Те са инвестирали богатството си. Все още не се афишират, но реалните кукловоди и собственици на богатството стоят в сянка, а пък отпред има такива хора-инструменти, които уж са политици и взимат решения. И това нещо ще продължи, първо, защото е икономическото богатство на старата партийна номенклатура. Значи дали е БСП, дали е ВМРО, „Атака”, ГЕРБ, ДПС – всичко е едно и също. Те са едни и същи интереси, но проявленията им са различни. Вие можете ли да се сетите в най-дълго управлявалата в новата история партия ГЕРБ, кои от  по-първите хора в тази партия (между 89-та година и създаването на ГЕРБ) сте ги чули да кажат нещо за демокрацията. Мога поименно да я карам. Всичките там – министри, висшето ръководство, Бойко Борисов, последният служител в системата на МВР, който се отказал от членство в БКП и плакал. 

Владислав Кацарски: В такъв случай какво трябва да значи записът, който изтече от Националния съвет на „Продължаване промяната”?

Бойко Станкушев: Те просто си говорят, каквото си говорят всички други партии, когато мислят, че никой не ги подслушва. Абсолютно нормална практика. Аз, разбира се, такъв вид говорене не одобрявам, но истината е, че всички така си говорят. Подобни записи, аналогични, и даже много по-драматични, изтекоха и за Бойко Борисов.

Владислав Кацарски: Аз съм сигурен, че всички си говорят така.

Бойко Станкушев: На БСП, на Изпълнително бюро на „Позитано”, като дойде време да правят събора на русофилите на язовир „Копринка”, или да се качват на „Бузлуджа”, и как си говорят според вас. Те казват: „Другари, реакцията се надига. Не трябва да се даваме на фашистите, а да ги смачкаме.” Партийното говорене е такова.

Владислав Кацарски: Те ли ще направят промяната с това, същото мислене? 

Бойко Станкушев: Това е още един нов показател или симптом, че ние нямаме реално нормално развита политическа класа. Не сме англичаните.

Христо Петров: Самият факт, че медиите много бързо го подхванаха това нещо и го тиражираха.

Бойко Станкушев: То е ясно, че е планирано.

Христо Петров: За публиката не е ясно. Хората не знаят, че се използват такива методи. Това е война. Ние като медия сме длъжни да влизаме в тези детайли и да разясняваме този механизъм, за който сега стана въпрос. Както и за финансистите, както и за политиците.

Бойко Станкушев: Разбира се, за мен е недопустимо това говорене. Обаче от друга страна, трябва да анализираме защо за някой изтича, за други нищо не изтича. Вие да сте чули нещо да изтече от централата на ДПС? Нещо да изтече от централата на Възраждане, които би трябвало да са антагонист, а нищо не изтича. Защото това се инструменти вече перфидни, сложно регулирани, конструирани на бившата Държавна сигурност.

Владислав Кацарски: Вие казахте, че при това положение ще фалираме. Тези хора не знаят ли, че ще фалираме? Като фалира тази държава, с тях какво се случва?

Бойко Станкушев: Аз като виждам какво им е нивото, най-много се притеснявам от това, че те нямат компетенцията и прозрението да разберат, че това ще се случи. 

Владислав Кацарски:Дали?

Бойко Станкушев: Ами да, защото българската интелигенция се е завряла в миша дупка от страх. И вие можете ли да ми кажете, като погледнете тия 240 седалки в парламента, кои от тези хора са интелектуалци? Между другото, във ВНС имаше къде-къде по-високообразовани и духовни хора, без значение от коя политическа сила са. Тогава БСП репресираха собствените си, бих казал, духовни водачи. Като Тамбуев, който каза, че има корупция, като Продев, който каза, че има червени бабички и червени мобифони. Първо от тях се отърваха.

Христо Петров: Това е много утвърдена практика на комунистите. Първо, от най-добрите свои поддръжници и идеалистите, които са в партията.

Бойко Станкушев: Логичен процес започна да върви по едно време и в СДС. И в края на краищата, какво остана от това СДС? Аз знам, че то не съществува в момента, но понеже лъвчето и синята боя са важни за ГЕРБ да мимикрират, че са формат Европейска народна партия и демократи, ги взеха за присъдружна организация, от която освен председателят им Румен Христов, друг в парламента няма. Каква коалиция е това? И там вече много интересно върви пропагандата, като се говори за преговори дали да се прави коалиция, или правителство (ротационно, не ротационно), казват ГЕРБ, но не казват СДС, много рядко. А иначе другите ги изброява, за да се създаде впечатление (ПП-ДБ и „хвани ме за шапката”), че те са много, което подсъзнателно внушава безсилие. Няма така да се оправят нещата. Който вярва, че тия каймаци, политически, които са се укрепили, и са станали много богати, и както виждаме в момента, понеже малко са нервни, щото баницата намаля и взеха да се бият, и да вадят компромати и кирливи ризи, пак няма това да изчисти нещата. Това е една временна симптоматика, която има повече значение на диагноза докъде сме се докарали. То няма да се случи, но ако изведнъж всеки извади всичко, което има за другите, ще се разпадне, макар и тази жалка политическа система.

Христо Петров: Може би трябва да настъпи някакъв катарзис.

Бойко Станкушев: Ето пример с г-н Гешев, който два пъти искаше да ни съди нас, но забравяше. След като направи партия, сигурно ще извади джепането и ще го използва за друг вид нужди.

Христо Петров: За да постъпи така, човек трябва да има някаква смелост.

Бойко Станкушев: Той каза в първата си пресконференция след атентата, че има към 150 разработки, но не обяснява защо ги държи.

Владислав Кацарски: Елена Йончева защо го извика в Страсбург? Тя го познава много добре. Защо го извика?

Бойко Станкушев: Тя ми е бивш колега, но нямам никаква представа защо. Това, което знам, че той отиде и нищо не каза. 

Владислав Кацарски: Той никога не е казал? Два пъти ходи там преди това.

Бойко Станкушев: Въпросът е дали няма да използва това, което е натрупал  в много, стотици файлове информация, докато е бил главен прокурор, в политическата си дейност? 

Владислав Кацарски: Да не вземе да се окаже като Саддам Хюсеин, който беше много страшен, и накрая…

Бойко Станкушев: Саддам Хюсеин имаше десетилетия голямо влияние, защото беше изградил абсолютно авторитарна държава. Той си беше император. Както Кадафи, това са други работи.

Гешев е поставен и то е ясно кои го сложиха навремето. Сложен е заради това нищо да не се разследва и да бъде пропусклива държавата. Да може да се краде, да се претака и от време на време да се използва като политическа бухалка. То е елементарно.

Христо Петров: Жалко, че резултатите са плачевни.

Владислав Кацарски: Това е елементарно, резултатите са никакви. Сега какво иска да прави? Какви са тия заплахи, закани и нищо не се получава в края на краищата. 

Бойко Станкушев: Не мога да ви кажа. На мен лично ми е унизително да се опитвам да влизам в съзнанието на г-н Гешев. Който има интереси, говоря вече за едно политическо и разбира се магистратско ниво, би трябвало да се опитват да разберат, или по-точно да систематизират и да извадят на бял свят всичко. Абстрахирам се от мафия, от организирани престъпни групи, мрежи за влияние като Петьо Еврото, Мартин Нотариуса и т.н. Това нещо е много ясен и скандален, и тревожен пример, че всъщност няма държава. И че не е имало доста време.

Христо Петров: Или държава, която не е служила на обществото.

Бойко Станкушев: Служила е на частни интереси. Тя си служи така от 34 години.

Владислав Кацарски: А тоя маймунджилък с ВСС? Отстраниха Иван Гешев и много бързо…

Бойко Станкушев: Това е част от замисъла. Слагането на Сарафов означава, че още известно време ще се опитат да запазят статуквото. А пък за запазване на статуквото в магистратурата се разбира, тя да не работи. И всички, които тъкмо да започнат да ги разследват, се оказва, че предишния ден взели самолета и отишли някъде в Дубай или другаде.

Владислав Кацарски: Къде е Петьо Еврото?

Бойко Станкушев: В Дубай. Тя и жена му отиде в Дубай миналата неделя. След като го обвини, обаче изведнъж изчезна. Между другото, тя нищо не наруши, Любена Павлова (бивша Петрова), защото нямаше мярка за неотклонение. А защо няма? Ако е ключов свидетел, би трябвало да бъде разпитана. А тя какво? Дала една интервю за Антикорупционния фонд, с нейно съгласие го излъчихме. Ние отдавна поддържаме връзка с нея, още от ония, „кървавите години” на Петьо Еврото, и с много, много други такива хора.

Владислав Кацарски: Много ми хареса историята с 35-те килограма злато.

Бойко Станкушев: Те са монети. Част от тях не са само злато, а те имат изключителна нумизматична стойност.

Владислав Кацарски: Разкажете я пак. Много ми хареса.

Бойко Станкушев: Любена, тогава Петрова, с пистолет на кръста, на паркинга на прокуратурата разпорежда на служители на прокуратурата и на МВР от кой багажник да извадят златото и в кой друг, в съседната кола да го преместят. Ако искате като комикс да го разкажа, ви го разказвам.

Владислав Кацарски: Много е хубаво това. Тогава, като го чух и като говорихме, ви казах: „Аз не искам да участвам повече в България.” 

Бойко Станкушев: Чакайте малко. Когато избухва скандалът между баща и син Златанови, това е вече в основата на разчопването на тоя казус, който после се превърна в „Осемте джуджета”. Когато открадват в Дупница един от много модерните заводите за асансьори и го записват, за да са им чисти ръцете временно, докато помине вятърът, на 21-годишното момче-боксьорче Кристиян Христов, който е никой. Знаете ли, че и в момента се води негов, само че не е вписан в търговския регистър. Замисълът е бил, като помине време, да отидат и да му кажат: „Сега ние ти го записахме. Вземи тука нещо.” Ще му дадат нещо малко и вече да го прехвърли, на който му кажат. И това е периодът, в който г-н Пеевски като научил, че Европейският съюз, който правил одит на асансьорите на територията в съюза, открили, че в България са най-допотопни и страшни, и падат. Казват, че ще дадат много европейски пари, защото това застрашава живота на гражданите, за модернизация и производство на нови асансьори. Кои са двата завода в България, които правят хубави асансьори? „Изамет” на фамилията Златанови. И тогава казва Пеевски: „Дайте да им ги вземем и после аз ще взимам европейските пари. Аз ще произвеждам модерни асансьори.” Тоест нищо не даваш, но почваш да печелиш. И всичко им е така.

Христо Петров: В другите сфери на бизнеса е по същия начин.

Бойко Станкушев: На много места е така. Там, където, разбира се, има такива джойнт венчери с големи западни компании, там е по-трудно, но са се опитвали. Имаше такива сигнали от немски посланици, от френски посланици. За „гнилите ябълки”, дето каза по-предишният френски посланик г-н Ксавие дьо Кабан. Имало е и там опити, но толкова са се самозабравили, или пък не са имали интелигентни юридически съветници, че са се опитвали и там да пощипнат.

Владислав Кацарски: Питам всеки анализатор, всеки човек, който има дълбок поглед в българската политика и икономика, да питам и Вас. Разбунването на България в последните три години не започна ли от това, че някой, примерно Пеевски, Бойко Борисов и Васил Божков се скараха? 

Бойко Станкушев: Това е на повърхността на нещата. По-големият въпрос е защо се скараха? И аз ще ви кажа. Защото едните са нервни, че не могат да ни държат прекалено стегнато и дълго в руската сфера на влияние. Ние сме малки. Геополитиката тука е най-важното нещо. А пък има и други, които казаха, че са си направили парите. Искат да се еманципират и вече да не отчисляват, да не разкешват. Така много мутри изчезнаха. Вие знаете, че стотици мутри намериха смъртта си в България, като някои от тях бяха, включително и лидери на първата уж голяма бизнес групировка  Г-13, Илия Павлов, Емил Кюлев, да не изброявам. Много са. Васил Илиев на ВИС. Брат му след това. Димата Руснака. Маджо не смее да дойде в България.

Христо Петров: Остават като „брендовци”.

Бойко Станкушев: Брендо го хванаха и пуснаха. Никой не може да ми отговори защо?

Христо Петров: Неговият бизнес никой не го е докоснал.

Бойко Станкушев: Да, но един от наследниците му, Къро, със сигурност не е жив.

Владислав Кацарски: Много хубав финал. Най-хубавото на този финал е, че е отворен. Ще си говорим другия път като дойдете. Това ще бъде вече след ваканцията. Има още неща да си кажем. Разбира се, и за Изтока ще стане дума, защото там пък е още по-интересно. Какво се случи и какво е влиянието тук, в Европа? Тепърва ще видим какво ще се случи с разлива и пробитата стена на язовира в Украйна.

Бойко Станкушев: Той и още един. Те са два. Това според мене, или от тяхна гледна точка, глупава грешка на руското военно командване, ако са те. Или е още по-голяма грешка на Путин, защото това е най-лесният начин да настроиш всички останали в региона срещу себе си.

Владислав Кацарски: Аз не вярвам, че нарочно е направено.

Бойко Станкушев:Извинявайте, но отровите, замърсяването и боклукът ще съсипят не само българското и румънското крайбрежие, и турското. Част от това ще излезе през Босфора надолу. Видяхме мъртвите крави как плават вече.

Владислав Кацарски: За съжаление, е така. Бойко Станкушев беше при нас в „Приемната” в един много интересен, много вълнуващ и за съжаление, много тежък разговор. Но както се казва, не сме обещали прекрасен обяд в това пътуване, което предприехме преди близо девет години. Брайл ФМ – истината и само истината, както казваме ние. Дали боли, или е скъпа, това тепърва ще има да установяваме. Продължаваме нататък. Благодаря, Бойко.

(Пълното интервю може да чуете във видеоматериала.)

Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Написано от Anelia Velinova