Асеманиевото евангелие

„Голи са без книги всичките народи…“ (Константин – Кирил Философ)

Анелия Велинова: Здравейте. Преди да говорим конкретно за евангелието, за което стана дума, наречено по името на неговия откривател, искам да ви кажа няколко любопитни факта от нашето съвремие, в което България се опитва да контактува с Ватикана. Знаете, че това е държава в държавата, която съхранява изключително много тайни и в която се намират много ценни и български културни продукти, различни вещи, писания. Нашата държава се опитва да направи някакъв контакт, когато има събитие, което трябва да се отбележи, да може поне съвместно с Ватикана да изложат там тези културни и исторически ценности. Но идеята, че тези наши ценни предмети стоят на друго място (било в Русия, било в Лондон, било във Ватикана, в Германия) и евангелие, за едно от които ще стане дума днес, в това ми изложение, е защото така се отнема от истинската сила, която България и всички, които живеят на тази територия, биха могли да получат от тези безценни писания. Защото всичко е тленно, материално, но словото остава и ние сме свързани генетично с тези писания във вековете. Ако те се намират тук, на наша територия, нашето ДНК, нашата памет биха направили връзка с тях и съм сигурна, че всеки един от нас би получил неимоверна сила.

Започвам първо с атрактивния Божидар Димитров, двоен агент на Ватикана и на нашите тайни служби. Това е истината за неговото докосване и разкриване на част от тайните на Ватикана. Знаете, че той малко по малко изваждаше отнякъде нещо и го показваше на обществеността. Признава, че е бил двоен агент. Беше директор на Национална исторически музей. Всички балкански медии отразиха това негово признание, че ще направи всичко възможно да разплете многобройните мистерии на Ватикана (някои от тях се пазят в пълна тайна), което го превръща в известен смисъл във виден историк, общественик, съветник в правителства, разузнавателни служби и служител на България. Така че в книгата си с тайните на Светия престол, се опитва да разкаже някои любопитни факти за политиката на Ватикана и за съхранението на някои църковни тайни. Той е цитиран от агенция „Фокус” и може да намерите всички негови книги при интерес. 

Искам да ви припомня един много фрапантен случай. 2012 година на 26 юни българският президент Росен Плевнелиев отива на посещение във Ватикана при папа Бенедикт ХVІ и подарява двуметрово яйце. Това е външната страна на задкулисните разговори, за които няма кой знае колко гласност, като изключим следващо посещение на Бойко Борисов, който отива при поредния папа. Става вече въпрос за 2015 година. Той отива на посещение с голяма българска делегация и става дума именно за Асеманиевото евангелия, за това, че то е изключително стара културна ценност, която трябва да бъде показана на света. И в преговорите Бойко Борисов казва, че папата и главният кардинал са му обещали да видят как стои въпроса. Не да пристъпят към решаването му и дали ще получат разрешение, дали ще бъдат направени постъпки и т.н., за да може да имаме достъп. Макар че там някои от нещата са дигитализирани. Това евангелие е дигитализирано. То е на глаголица и наистина е един от най-старите обекти на България. Това е един кодекс, който бележи стабилна връзка със създателите на българската азбука, с глаголицата и с кирилицата, с Кирил Философ, с Климент Охридски, защото бележи тези западни говори. Има такива лексикологични особености, които говорят, че е било преписвано в Охридската школа под ръководството на учениците на Кирил. И тука искам да вмъкна още един любопитен факт, преди да започна да ви разказвам за това уникално евангелие – за мощите на Кирил. Знаете, че Кирил Философ е защитник на Европа, признат е от цяла Европа и мощите му се намират в Рим, но има (почти като Дан Браун) криминална история с тях. Имало е дълъг период, в който тези мощи са липсвали там. Какво става? Само да ви разкажа с няколко думи за случката около Кирил Философ. Когато Наполеон влиза в Италия (той, знаете, е грандоман), иска да остави навсякъде голяма следа след себе си. Италия обаче му се случва като нещо, което засяда. Той не може да бъде напълно удовлетворен от това, което става в Италия, но въпреки всичко решава да построи голям булевард, който да минава през центъра на Рим, през Колизеума, църквата „ Сан Клементе”, където се намират мощите на Кирил Философ. И тогава самите монаси, и църковни служители, понеже виждат тази вихрена заплаха, решават да изнесат мощите на Св. Кирил извън църквата, защото не знаят дали всичко няма да бъде разрушено, за да бъда направен този булевард. И за дълго време неговите мощи се оказват в частни къщи, съхранявани не само те, а много ценни предмети, които са били изнесени, пазени от силно вярващи частни, големи родове. Много години минават. Случайно са намерени едни номера, под които са били заведени всеки един предмет или мощи, или каквото и да е притежание на църквата. То е заведено под някакъв номер. Откритието става съвсем случайно. Този, който вижда този каталожен номер, се осъмнява, че в това ковчеже се намира нещо изключително ценно. Макар че е тленно, казахме, че това, което е свързано с плътта, е сън, че тя е нещо скверно. Но той започва да пита какво става с това ковчеже, откъде го имат и така се разбира, че там се намира един палец от Кирил Философ. Това е единственото нещо, което веднага се връща в храма. Закопава се до източните врати. Другите части от мощите се предполага, че се намират в Гърция, но все още се спотайват хората, които ги притежават. Знаете, че Божидар Димитров откри пък мощите на Йоан Предтеча, които са изложени в Созопол. Така че постепенно излизат едни физически препратки към нашата историческа действителност. Дотук бяха криминалните и любопитните истории, с които можете да запомните част от нашите старини, и как, по какъв начин са преминавали от ръка на ръка. Но сега ще поговорим за нещо, което съдържа в себе си старосирийски елементи, след това преживява източна редакция от нашата Охридска школа. Запазени са следващи преписи в западни ръкописи, които имат доста голяма прилика с Вулгата. Това е първият препис на Библията. Знаете, че при многократното преписване, както и при нашите евангелия, всеки един преписвач привнася нещо и доста се отдалечава от първообраза на тези издания, така да ги наречем. Ръкописи от Южна Италия, това е Вулгата, където съдържанието впоследствие е допълнено с други редакции, но вече са вторични източници. Там има палиографска гледна точка, три етапа в тези преписвания на нашите евангелия. Затова може да кажем, че първият етап е кириловият превод от тези първични елементи на глаголица. Това е първото глаголическо евангелие. После е преписът с редакция, вероятно в школата на Климент Охридски. И третата редакция или препис на Асеманиевото евангелие може би се случва на Синайския полуостров, където навремето са се намирали доста български монаси. Как става откриването? Асемани е фамилията на библиотекаря на Ватикана, много високопоставена личност. Пътувал е из Близкия Изток и в един славяногръцки манастир в Йерусалим вижда това евангелие на глаголица. То е написано на кръгла глаголица, с много картини. Всяка главна буква е със звяр, от чията уста излиза буквата. Изключително красиво, калиграфско написано писмо. Купува го от монасите. След време го донася в Рим, заедно с много други ръкописи. Това е било негова страст. Матей Караман, когато го поканват да произнеса своето мнение за старинността на новооткритото евангелие, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081). Тази първа оценка, макар и под формата на догадка (не е правено проучване – нито лингвистично, нито исторически факти), е била доста точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII век. Трябва да се има предвид, че Асеманиевото евангелие е първият старобългарски глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани, предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател. Сега в библиотеката този документ се пази под сигнатура Vat. Slav. 3. Ръкописът е написан, както казах, на югозападна българска говорна практика. Той е свързан с традициите въобще в Охридското книжовно средище, а през ХІ-ХІІ век е бил дори в ръцете на някой си поп Иван Кравоноси, според приписи, които са открити, който пише с гръцко писмо и едновременно с кирилица. През XII и XIII век този паметник на културата е допълван от нови богослужебни указания, защото евангелието е било пригодено за ежедневно ползване. То е направено за църковните нужди, съобразени с говора на българите. Написано е на глаголица и научаваме, че е било в постоянна употреба цялата година, защото в неговата по-нататъшна история, до откриването му от Йосиф Асемани, има една празнота – как е минавало от ръка на ръка, неизвестно е какво се е случило с него. Но по света евангелието е с латинското име Codex Assemanianus, всъщност български глаголически паметник, който съдържа 158 пергаментни листа, горе-долу с размер 23×17 см, не много голям. След 49 лист липсва един, откъснат е явно 50 лист. И листовете от 78-79, както и 80-82 са с разменени места. Тоест тези, които са 80-82, са сложени на мястото на по-предишните 78-79. Текстът до 116 страница е организиран в две колони, визуално изключително красиви, след което продължава в една цяла страница. Такава редакция е характерна за кирилските ръкописи. Това са глаголически букви, които се различават от йеронимовите букви, които Св. Йероним е използвал. Така че ръкописът е изключително добре запазен. Само 2-3 страници има, които са малко похабени и реставрирани. Много красив, с богата орнаментика, със закръглени форми на буквите, които са послужили като образец по-късно на печатната глаголица, защото се стига и дотам, че се създава и печатна глаголица. Записан е на такива глаголически текстове. Асеманиевото евангелие  е богослужебно, с подбрани текстове от Светото Евангелие. Те се четат на глас по време на света литургия, а накрая има списък с неподвижни църковни празници, които не се влияят от промяната на Великден, които се устойчиви. Между тях се отбелязани за пръв път и дните за споменаване на българските светци – Светите братя Кирил и Методий и Св. Климент Охридски. Асеманиевото евангелие се отличава от други подобни глаголически ръкописи с доста богата художествена украса на всяка една от страниците, с уголемяване на една от буквите, защото знаем, че те са говорещи и крият в себе си определен смисъл. На отделни страници в ръкописа се срещат и многобройни бележки отстрани или отдолу на кирилица. То е било издадено за пръв път от Франьо Рачки през 1865 година в Загреб, защото католиците, особено чехите и там, малките народи, ползват много глаголическо писание. Има цели паметници, буквално физически паметници с глаголица, а в изданието е включено и една обширна статия на известния тогава славист Ватрослав Ягич. От ХVІІІ век до ден днешен Асеманиевото евангелие се пази във Ватиканската библиотека в Рим и при много усърдие, и при специален достъп, бихте могли да се докоснете до дигитализираното копие. Датировката. Тя е базирана на няколко добавки, които явно са направени по-късно върху този кодекс, който хем е бил семеен, хем богослужебен. Защото на 146 страница има бележка за смъртта на цариградския патриарх Николай І Мистик. Знаем, че това е учителят и на нашия цар Симеон от „Златния век” и на неговите синове Боян Бага, Боян Вениамин (Иван Рилски) и Петър. Така че тази фиксирана дата 924 година, тогава Николай І Мистик умира, а в Синаксара липсва информация за смъртта обаче на Иван Рилски през 946 година. Това предполага, че Асеманиевото евангелие не е писано във втората половина, а може би точно до първата половина на Х век, до смъртта на Иван Рилски. Тя не е отбелязана. Смъртта на Николай Мистик е между 24-та година до 46-та, в рамките на тези години. След смъртта на Климент Охридски 916 година, защото той се споменава, или около смъртта на Николай Мистик, или малко след това. Така че ето датите, които подкрепят кога е създадено, написано, защото това е много трудоемка работа. Дълго време е ставало писането на такива документи. Всичко е било на ръка. И особено орнаменталистиката, която предхожда даже украсата на Зографското четвероевангелие. Може би в някои от следващите издания на „Бъди благословен” ще говорим и за него. А това само по себе си поставя този документ, този продукт, този факт сред най-старите глаголически християнски източници. Текстът на Codex Assemanianus е написан на славянски литературен език. Съдържа откъси за четене от евангелията за цялата година – от великденската неделя до великденската събота. Започва с Евангелието на Йоан от първа до 112 страница, следва календара на светците до 154, има утриня за неделите на 158 и устав на светците – ако някой иска да стане светец, какво точно трябва да направи. Последният лист съдържа указания за подготовка на свещениците за литургия. Виждате, че много голямо внимание се отделяло на това хората на собствения език, на който говорят, да имат писмо и това нещо да бъде прокламирано в църквата. Вероятно Кирил и Методий са използвали за тези си цели текстове и от Запад, и от Гърция. Така че това е един смесен кодекс, който през ІХ век е оставил следа и в Цариград, наред с официалната цариградско-александрийска редакция, защото има такава. Ако това е истина, преводът на Кирил и Методий е изключителен, новаторски, с използване за пръв път на славянския език като богослужебен, с критическа ревизия на новозаветния текст, макар че става въпрос именно за Стария завет в това евангелие. Много се спекулира с това, че тези документи след като се намират във Ватикана, няма защо да бъдат достояние на българския народ. Там нещата на пръв поглед изглеждат много богобоязливи, много чисти, но всички знаем цялата история, която тече отдолу като подмолна вода.

Манастирът „ Сан Клементе” е бил обслужван от един ирландски орден. В него е имало дългогодишен преводач, който от наша страна се е познавал с игумена на манастира отец Леонард Бойл. Този ирландец, игуменът, е бил приятел на Марчевски, човек, който е работел в италианското посолство. „Бригадирите” от посолството решават да поместят плочата на саркофага на Кирил Философ. Оказва, че саркофагът, както ви казах, е празен и Марчевски се свързва с този ирландец. И тогава падре Бойл развърта такова криминално издирване и проучване за историята с мощите на Св. Кирил, и изиграва изключително важна роля. Той се докопва до тази история, където Наполеон решава да построи Триумфална арка, голям булевард, който може би да води към Неапол. Планът е минавал през базиликата „Сан Клементе” и Ватиканът е бил заставен да разреши да се построи този булевард, това строителство на Триумфалната арка. Но тогава аристократите решават да спасят по домовете си, казах ви, всичко ценно, реликви, каквото може да се изнесе от базиликата. Една част обаче не е върната от тези неща, друга част остава в забвение, изгубват се следите. Падре Бойл е назначен за игумен на манастира през 1962 година. Обикаля антикварните книжарници, започва да събира всичко, което му се струва, че е от неговата църква, всичко, което е свързано със „Сан Клементе”. И съвсем случайно попада на една литография, рисунка с изображение на базиликата, обръща я и на гърба ѝ открива надпис: „Фамилия графове Винченци, от базиликата „Сан Клементе“. Тогава решава да издири това графско семейство, защото предполага, че може да съхраняват и други ценни предмети от базиликата. Обаче се оказва, че семейството отдавна е напуснало старото си обиталище и адресът им е неизвестен. Но открива възрастен портиер, който е работил при графското семейство и той казва, че те са заменили старата къща срещу замък, близо до едно от малките градчета край езерото Лаго ди Комо. Когато посещава семейството в техния замък, те го водят в една малка църквичка, която са построили извън замъка си. Покрай другите предмети от „Сан Клементе”, игуменът  се натъква на ковчеже с надпис: „Reliquie di San Kirillo ” – мощи на Св. Кирил. Дни след това, специална група от Ватикана идва, прибира сандъчето с мощите, връща ги в „Сан Клементе”. В момента те не са долу, в криптата, където българските делегации обикновено поднасят цветя или се покланят, а са зазидани в олтара на светците Кирил и Методий, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа, на който са нарисувани светите братя. Така че падре Бойл открива част от мощите на светеца. Това разказва Асен Марчевски, който е бил приятел с него и често е превеждал, тъй като е работил в българското посолство в Италия. Запазена е не само костна фаланга от пръста, както твърди Ватиканът, а ръката на светеца. Има предположение, че останалата част от мощите са в Гърция и първоначално са съхранявани в много богата гръцка фамилия от Солун, където са българи. А след това се предадени на съхранение в някакъв друг манастир. Но в кой, като имаме предвид, че българи са били в Зографския манастир, а пък в сегашния български манастир само една част от нещата за съхранение са открити долу, в библиотеката. Така че всеки опит на българската държава да получи макар някаква нищожна частица от Св. Кирил Философ претърпява досега пълен неуспех. Отговорът е, че Ватикана и без това притежава толкова малко, така че няма на какво да се надява България. 

Но да се върнем пак на литургическото евангелие. То следва някакъв ред. Прилича на гръцки евангелски Типикон. Започва с Йоан, следва календар на светците, утреня за неделите и т.н. И указания как да се водят литургии. Но това същност е школа за обучаване как да бъдеш извисен, как да бъдеш културен, да пишеш и да четеш. Как да се изразяваш, как да се стремиш към съвършеното и красивото. Как да мислиш не за тленното, за деня, свързан с материалното. Цялата тази перфектна експанзия, която е замислил Кирил Философ, брат му и неговите ученици, защото всъщност отдавна е имало песнопение в църквите – и на нашата територия, и на цялата диаспора, където е имало българи. Тука говорим за културна експанзия. Правейки тези две азбуки, глаголицата и кирилицата, всъщност България изнася култура на Запад под формата на глаголица, а на Изток под формата на кирилица. Знаете, че елементи от глаголицата има в съвременната кирилица, макар че там е омешена и с гръцка азбука. Да си пожелаем някакво чудо да стане, та да можем да си приберем тези старини тука. Дигитализиран вид – добре. Тогава защо не остане дигитализираният вид във Ватикана? Задавам въпрос. Така че и ХVІІІ, и ХІХ век, тези паметници на културата разбунват много мисленето на хората. Така те осъзнават своето място – че има за какво да се борят, какво да привнесат, какво да оправят. За съжаление, днес сме свидетели на точно обратния упадък на ценностите, на уважението, на пазенето. Въпреки всичко, това е като фон, който се налага. А аз виждам усилието на всеки един човек, неговото място, спрямо неговите сили, спрямо неговото знание и възможности, как се опитва да удържи фронта. Много е жалко, но нещата с правописа са зле. Вече пишем на шльокавица. Вече острието на ума не се запечатва на хартия. Вече посещението на църквата не е свързано с някаква духовна потребност, а е една мода.

 Така че тези старобългарски паметници са прибавени и техни ръкописи се използват даже и в Синайския псалтир. Среща се много рядка втора буква. Примерно „хълм” знаете, че е завършвала с „ер голям”. Но тези букви, които са премахнати с реформите, са част от изрязването на духовната тъкан на българския народ. Така че ако искате, научете глаголицата. Има много справки кое какво означава. Напишете си нещата, които желаете да ви се случат на глаголица. Ако рисувате добре, направете си и заглавки, или някакви елементи. Нарисувайте си нещо допълнително, не като в евангелието – влечуго, от чиято уста излиза тялото на буква, но инициални букви, художествено оформени, с илюстративна цел и си пожелайте това да ви се случи. Гледайте ефекта. Много ще ми е любопитно. Направете го, да видим какъв ще е ефектът. Дали в тетрадка, дали в църква ще се помолите, дали на Великден, дали в обикновена неделя, когато искате. Не е нужно да следвате някакви канонични празници. Необходимо е в душата си да бъдете със силно желание. 

Солунските братя отново ги виждаме в Асеманиевото евангелие. Това е първоначален източник на българско слово, свързано е изключително с братята Кирил и Методий. Смята се, че старите редакции са свързани с александрийската, с италийската, с прасирийската, въобще с близкоизточната школа. Така че това по-често е „смесен кодекс” от ІХ и началото на Х век, който повлиява даже Константинополската православна църква, защото е с много интересни литургични и маргинални (може да кажем) бележки. Говоря за няколко пласта. Различните автори се отличават във вековете. От тях са излезли много преписвачи, но те така са надникнали навътре в текста, че всяко четене на техните бележки на глаголица или на кирилица внасят някакво ново съдържание, нов смисъл. Казахме, че приписите са повечето кирилски и на Климент Охридски. Славянски имена на месеците могат да се видят, злите дни, които в календара на българина не присъстват. Може да се видят ценни съвети и даже се споменава за струмишките мъченици. Това са 15 души, които при гоненията на Юлиан срещу християните, са екзекутирани. И тука за пръв път се споменава за тях. Това са български мъченици, християни. Така че виждаме уникална информация, макар че е стигнала до Загреб и донася до Ватикана, още по-нататък. Съществуват преписи на латински език също. Има връзка с висящото писмо. Това е особен начин на използване на буквите. Различни факти, които трябва изследователите да изследват – ръкописа, колоните, буквите, украсата, боите. Указанията, които са дадени. Има изображения на Христос, на самарянката, на други лица от евангелските разкази. Листовете са разположени по осем в тетрадки (4, 7, 11 и последната). Броят им обаче е нарушен и тетрадките са номерирани от самия преписвач на глаголическите знаци – личи си добре къде е бил знакът и къде се е запазил. Такова евангелие е изключителна рядкост. Интересен обект на технологическо проучване, на изследване, на мнение, което говори за особеностите на езика. В какво хората са вярвали, какви акценти са избрани от живота, които да бъдат от амвона внушени на миряните, защото тогава хората са били вярващи. Те са ходили в църквата за празник, за отдушник, за смърт, за всичко и са били много свързани с тази практика. Така че може да се направи цялостна реконструкция на кирило-методиевия текст.

Бойко Борисов е поискал съдействие от Ватикана Асеманиевото евангелие да влезе в списъците на ЮНЕСКО и по този начин да остане във вечните паметници на културата. Но кардиналите докато се съберат и решат дали ще го направят, или… това вече е отделен въпрос. Той се е надявал при посещенията на папата да получи някои отговори. Може би вече е получил. Не са официално обявени, тъй като всъщност няма официално решение.

Само няколко малки цитата ще кажа за душите, че „Ето, сбъдва се въ Седмия век то.

 А казаха те: слепи ще прогледнат,

глухите ще чуят писменото слово,

ще познаят Бога както подобава.

Затова чуйте всички славяни!

 Този дар от Бога ви е даден,

дар божи е за стоящите отдясно,

дар божи за душите, що никога не тлее,

за тез души, които го приемат.

 Това е дарът! 

Матей и Марк, Лука, Йоан –
 те всички хора учат, като казват:
 „Които красотата на душите си
 съзирате – обичайте и радвайте се“.
 А които желаят на греховете мрака
 и тлението на този свят да пренебрегнат,
 и които искат да получат рая,
 и да избегнат изгарящия огън –
 вникнете сега с целия си разум!
 
 Слушайте, цял славянски народе,
 слушайте Словото, що от Бога дойде,
 Словото, що кърми душите човешки,
 Слово, що укрепва сърца и умове,
 Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
 
 Както без светлина и радост не ще има
 за окото, зрящо Божието дело цяло,
 но всичко е ни хубаво, ни зримо,
 така е всякоя душа без книги,
 невиждаща добре Закона Божи,
 Закона – писмен и духовен,
 Закон, откриващ рая Божи.
 
 Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
 на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
 А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
 как ще разберете това Божие чудо?
 Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
 човека правят да е като камък,
 но много повече безкнижната душа
 във человеците е мъртво нещо.
 За всичко туй когато мислим, братя,
 изказваме виделина пристойна,
 която ще изтръгне всички хора
 от похотта и плътския живот,
 та да не би с разсъдък неразумен,
 щом слушате на чужда реч Словото,
 да го не чувате подобно мед звънтяща.

Тука е и Павел, и различни мъдри притчи и тълкувания на много известни текстове на божиите слова. Смятам с това да приключа днешната част от серията „Евангелия”. Това са книги говорещи, мъдри, непонятни дори, на всички езици, но много мощни като славянска реч. 

Така че голи и без книги, вие сте без оръжие.

Автор: Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova