В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


Мисли извън новините с Влади и Христо

Публикувано от на 25/02/2022

Събитията, за които не чуваме в новините... Случващото се около нас в геополитически план, което дава отражение върху цялата риторика, свързани със заплахи, с всяване на неувереност у хората и усещане за някаква предстояща обреченост...

Владислав Кацарски: Тази истерия американски модел ли е, да натягаш пружината до краен предел?

Христо Петров: Не знам кой може да има претенции за патента, но българският вариант е зловещ, защото като държава, колкото и да сме велик член на НАТО, на европейската общност, си оставаме една България, която в последните години много убедително доказва, че не може да се справи не само с вътрешнополитическите си проблеми, но и с изолацията, в която е натикана. Това състояние на нещата е тъжна закономерност от последните години, тъй като в решаването на ежедневните проблеми търсим не най-рационалния път, не прагматичен консенсус, а се обръщаме към повтаряща се обреченост – към по-големия, към по-влиятелния, към този, от който можем да спечелим нещо – от Европейския съюз, от някои държави със силни позиции, като САЩ и Русия.

Владислав Кацарски: Българските политици се държат като на пазар, от кого можем да „изтъргашим” повече.

Христо Петров: Донякъде това е оправдано от хроничната сиромашия, в която се намираме. Но не може да бъде оправдание, защото за последните години има поколения млади специалисти в различни области, които са обучени в програми, не по-лоши от тези на свободните държави. На тези млади хора не се дава възможност за пълноценна реализация, политиците не търсят техния професионален съвет, компетенция и помощ.

Владислав Кацарски: Как ще е по друг начин, като следващият не стъпва на раменете на предишния, за да се издигне по-високо, а гледа да го сгази и да започне от нулата да строи велики дела, и след 4 години другият повтаря същото.

Христо Петров: Изправени сме пред тази обречена цикличност. Когато има цикличност, може да се говори за някакво развитие, да се учи човек от грешките си, да ги анализира. Никой не подлежи на анализ предишното управление. За последните 15 години разгръщаме тъмна книга. Скандал до скандал, но без анализ и поуки.

Владислав Кацарски: Управлението на Борисов, както и да го обиждат приемащите себе си за „умни и красиви”, не е неуспешно. Построиха се много неща, предишните от НДСВ от 2004 година също имаха своите позитиви, а Иван Костов извади България от голям кереч. Не надграждаме, а всеки следващ руши и отрича постигнатото от предишните.

Христо Петров: Ние не си уважаваме политиците. Във всяко едно управление има нещо позитивно. Не може за 14 или 40 години всичко да е само разруха. Този политически стереотип е много пагубен за България и тъжното е, че няма сила, няма политическа воля, няма интелектуален потенциал за неговата промяна. Не трябва и не може да загърбваме тези години и да повтаряме старите грешки с нови хора. Резултатите отново ще бъдат трагични. Виждаме тъжната криза в Украйна и как разумните политици, които имат тежест в своето общество, се договарят, търсят начини да намерят общ изход от една задънена и вредна ситуация, в коята попаднаха ЕС, Русия и Украйна. Това засяга и България. На този фон да се търсят радикални ходове, е чист популизъм. 

Владислав Кацарски: Докъде ще стигне правителството с това наддаване? Пенсии и заплати ще вдига, а инфлацията лети нагоре…

Христо Петров: Въпросът е сложен и няма еднозначен отговор. Свидетели сме как всеки ход на правителството е в посока, различна от тази преди шест месеца. Всеки ход е подложен на мощна атака и колкото по-силни са неговите действия за утвърждаване на законността, провеждане на дълго отлагани законодателни и съдебни реформи, толкова повече съпротивата ще нараства. Пример е случващото се в сферата на енергетиката, извършените промени в управата на много важни структури като КЕВР и „Булгаргаз”.  Дейността на ръководителите им не е в интерес на българската общност. Тяхната смяна бе съпроводена от дружния вой на опозицията. За съжаление се включи и президентът.

Владислав Кацарски: Президентът искаше да каже, че смяната е неадекватна и не е най-доброто, което може да се предложи.

Христо Петров: Трябва да се види какви мерки набелязват, за да се прецени дали е удачна или не тази смяна. Резултатът от мерките единствено може да проличи от цената на сметките, които всеки от нас трябва да плати в края на месеца.

Владислав Кацарски: Ще правим ли 7-ми и 8-ми енергоблок, или ще строим „Белене”? Кога най-после някой ще посочи какво ще градим през следващите 4 години?

Христо Петров: Дали ще бъде „Белене” или „Козлодуй”, са неща, които ще бъдат решени, когато има политически консенсус. Правителството, което в момента управлява България по силата на едно споразумение, и в него не е залегнало, че ще се строи атомна електроцентрала, няма как да търси решение по този въпрос през следващите 3 до 4 години.

Високо напрежение има и по линия на т.нар. „фосилни горива”, където сме изпаднали в изолация. В продължение на 15 години политиците ни не можаха да изградят 140-километрова газова връзка, а през това време в Европа построиха „Северен поток 2” с 2 000 км под морето и „Турски поток” с 400 км под морето.

Владислав Кацарски: Някой има интерес това да не се случи. Кой сложи пръта?

Христо Петров: Имат интерес тези, които в момента ни продават най-скъпия газ в региона, да не кажа и в Европа. Имат интерес да се запази монополът на руския и единствен доставчик на природен газ, и всяка една алтернатива и опит за доставка на друг газ да бъде саботиран. Освен куцата газова връзка с Гърция, която имагинерно ще стане в средата на тази година, другият абсурден момент е, че всичките държави около нас, които са с излаз на морски бряг – Турция, Гърция, Румъния, отсреща Грузия, от другата страна на Европа, Полша – всички те имат терминали за втечнен газ. А ние сме щели да купуваме газ от Египет. Това са несериозни заявления от държавни мъже. Договорите за втечнен газ се правят за 7-8 до 10 години напред и после къде ще се газифицира това количество? Ние нямаме такива възможности. Това трябва да се случи на терминал в Румъния или в Гърция. Никой не знае какво се случва с терминала в Александруполис, където имаме 20%, и дали въобще той се строи.

Владислав Кацарски: Родните полицаи искат 20% увеличение на заплатите. Направи ми впечатление изказването на един от техните синдикални лидери, че инструментариумът, с който работят и методът им на работа, е от времето преди 10-ти ноември. Правителството не им обърна внимание, а те са разменната монета в конфликтите.

Христо Петров: Полицаите наистина работят в ужасяващи условия и нещата трябва да се обърнат обратно – не от заплатите, а от административните реформи, които трябва да бъдат извършени в тези служби. През последните 15 години сме свидетели, как се назначаваха мутри за главни секретари, за ръководители на управления, които се отнасяха високомерно към състава на силите за сигурност. Докато не се обърнат приоритетите прозрачност, условия на труд – каквито и пари да се излеят, тези хора ще бъдат недоволни. Ако не се промени системата, парите ще потънат в пясъка. Като общество трябва да сме солидарни с техните искания и да оказваме натиск върху политиците, защото те са в основата на тези проблеми.

Коментираха: Владислав Кацарски и Христо Петров


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *