Димитър Христов Архиви - Страница 3 от 3

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Anelia Velinova | 1 — 11

„Дори само една линия да видя от този художник, аз веднага ще позная, че е от него.” Радой Ралин Калин Николов е завършил Художествена гимназия, а след нея и Висшия институт за изобразителни изкуства, специалност „Графика и графични технологии“. Сътрудничил е като художник или с авторски материали в почти целия основен български печат. Имал е изложби в София, Хамбург, Атина, Будапеща и др., участвал е в редица общи художествени изложби у нас и в чужбина (Белгия, Канада, Турция). Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, Дома за хумор и сатира в Габрово, Националния музей на българската литература, Музея на бившия концентрационен лагер „Нойенгаме“ в Хамбург, а също така в обществени и частни сбирки в много страни по света (Исландия, Франция, САЩ, Германия, Австрия, Гърция, Сърбия и др.). Определят живописта му за една от тенденциите в хиперреализма, заради търсената от него родственост между художествения и медийния образ. Рисуването му се приема за философско и с наситен метафоричен език. Разговаряме с Калин Николов за многопосочните му интереси и творчески изяви като илюстратор, график, изкуствовед, художник, преподавател по изкуствознание, автор на книги. Димитър Христов: През последните месеци и през последната година представихме редица видни български творци, предимно свързани с литературата и с други изкуства, автори на творби, които представят националната ни култура, националната ни литература по един достоен начин в световния културен процес. За мен е особено приятно, че наш гост е художникът, изкуствоведът, илюстраторът, графикът, преподавателят по изкуствознание Калин Николов. Един творец, с когото през годините сме имали общуване в областта и на литературата, защото той като график е илюстратор и оформител на много книги, списания и вестници, които излизаха през годините. Смятам, че Калин Николов е едно от изключенията в средите на художниците, като автор на книги, като сериозен изследовател на художествения процес, като човек, който се е познавал и общувал през годините с много интересни личности. Илюстрирал е книги […]

Любовта, без която не можем

Катя Андреева: „Ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам…”

Anelia Velinova | 4 — 10

Тя е репортер на радио „Брайл ФМ” и поетеса, чиито стихове впечатляват със свободната си и смела организация и грабват с живата си естествена интонация. Разговаряме с Катя Андреева за поезия, за симбиозата между музика, изобразително изкуство и слово. Доколко пречи и доколко помага визуалният акцент при възприемане на текстове. Димитър Христов: Не е тайна, че Катя Андреева е със сериозно присъствие в работата на радио „Брайл ФМ”, това обаче не ѝ пречи да бъде изключително активна като автор на поезия и човек, който се интересува и от други изкуства. Публикува предимно в социалните мрежи. Изключително свързана е с музиката – поезията и музиката са две изкуства, които винаги са вървели ръка за ръка още от древността. Катя Андреева: В едно предишно интервю, когато още не работех в „Брайл ФМ”, бях казала, че ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам, но не искам да имам това самочувствие, което да налага моето име на сцената на поезията. Защо ли? Понякога съм се питала и аз самата. Това е, може би защото аз обичам много да експериментирам. Предполагам, че ще ме питаш откога пиша. В рими говорех от много малка. Баща ми римуваше и периода със строгите рими го минах като насън в детството. Сега също се докосвам до римуваната поезия, но моето изкушение е някаква друга стилистика, която даже не мога да нарека за себе си „бял стих”, а по-скоро някаква есеистична форма на изказ, която късам от сърцето си, вадя, слагам го на показ – оттам нататък много не се вълнувам дали някой ще го оспори. Димитър Христов: Мисля, че с твоите колеги те изненадахме с предложението да бъдеш мой събеседник и да говорим за поезия, за музика, за изкуство. Изненадахме те, защото понякога един творец, работейки в медия, може да остане в сянка, ако мисията му и служебните задачи не […]

Любовта, без която не можем

Поезията най-много се родее с Любовта

Anelia Velinova | 8 — 07

Разговор за корените на изкуството, за особеностите на езика, образите и изразните средства с поета и художник Роман Кисьов. Новата книга „Насън и наяве“, кратки истории с авторски текстове и илюстрации. СЪНИЩА Той сънуваше, че сънува, а сънят му беше изпълнен със сънища… Приказни, щастливи сънища. Събуди се. Наоколо бе само сън – кошмарен. ( Р. Кисьов ) Завършил е Националната художествена академия в София, специалност „Живопис”, в класа на проф. Светлин Русев. Твори в две направления – поезията и изобразителното изкуство. Правил е самостоятелни изложби в София и Виена. Участвал е в общи изложби в България, Италия и САЩ. Илюстрирал е десетки книги на световни поети. Негови стихове са превеждани и публикувани на английски, френски, италиански, руски, румънски, нидерландски, датски, гръцки, турски, сръбски, хърватски, македонски, албански, арменски, грузински, китайски, иврит, арабски, хинди и бенгали. Участвал е в престижни международни фестивали и форуми на световната поезия. Като художник работи в областта на живописта, рисунката, илюстрацията и оформлението на книгата. Димитър Христов: Няма да крия, че сме приятели. Помня те като момче, рисуващо много майсторски – за секунди създаваше впечатляващи шаржове и графики. Как се осмели да пишеш поезия, какви са темите, които те вълнуват и къде се сливат поезията и изобразителното изкуство? Роман Кисьов: Прописах късно поезия – случи се изведнъж след творческо натрупване през годините, а имах вече и изграден критерий за поезия от общуването с баща ми и известни поети. Златко Кисьов освен мой роден баща, е и моят учител в поезията. Прописването се случи, когато бях 25-годишен и студент в Академията. Димитър Христов: Още с първите си книги направи силно впечатление, въпреки че вече беше силно изявен и като художник. В твоя стил се съчетават два жанра – графиката и живописта. С пестеливи изразни средства в графиката можеш да бъдеш експресивен и модерен, по същия начин това определя и живописта ти. Този тип […]

Любовта, без която не можем

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Anelia Velinova | 7 — 07

Кънчо Кожухаров е работил като технически ръководител, конструктор, главен енергетик, одитор на хай-тек компании, графичен дизайнер, заместник-главен редактор, рекламен директор, PR, медиен съветник на Министерския съвет. Освен това 11 години е бил журналист, преводач и писател на свободна практика. Автор е на романите „Последният лов на Кана“ и „Факторът на добротата“ и на двутомника с журналистически разследвания „Кой какъв е в българската корупция“. Има литературни награди и награди за художествени и научно-популярни преводи. Публикувал е няколкостотин анализи, статии и есета в централния печат (“Стандарт”, Труд”, “Монитор”, “Демокрация”, “Литературен вестник”). Има над 50 интервюта и участия в “Хоризонт”, “Христо Ботев”, “Дарик радио”, “Канал 1”, Би Ти Ви, ББТ. Днес е гост на радио БРАЙЛ ФМ. Димитър Христов: Кънчо Кожухаров е сред утвърдените български белетристи, преводачи, журналисти. Имаш огромен обем творчество зад гърба си и продължаваш да пишеш много активно. Не си ли пречат тези литературни трудове? Кънчо Кожухаров: Освен това съм и инженер и имам доста строежи зад гърба си. Димитър Христов: Прочетох интересни интервюта, които са посветени на твоето творчество и много ми хареса споделеното от теб в едно от тях – определяш се като „хамалин на интелектуалния труд”. Вярно ли е? Кънчо Кожухаров: Това се отнася за преводите. Преводът в българския вариант е хамалогията на интелектуалния труд, защото си обвързан със срокове, трябва да се справиш с определен обем, който често не е никак малък. Най-лошото е, че отнема времето за писане, но ти дава много познания и така нещата се компенсират. Димитър Христов: Превел си 22 книги с фантастика и 47 с проза и публицистика, предимно от английски и руски. От кои други езици имаш преводи? Кънчо Кожухаров: От полски съм превеждал, но само отделни статии. Димитър Христов: Виждам и най-известните имена сред тези книги – Айзък Азимов, Толкин, Джордж Гибс. Превеждал си и стихотворения на Чосър, Байрон, Шекспир – класици на англоезичната литература. Преводът […]

Любовта, без която не можем

Иво Милтенов: „Водопади на тишината“

Anelia Velinova | 26 — 05

Духът има само един вектор – нагоре! За литературната памет, творческите посоки и артистизма на българина, за гения на българската лирика Пейо Яворов разговаряме с Иво Милтенов – литератор, автор на книга със стихове. Димитър Христов: Иво Милтенов е човек, който е част от българския литературен живот, не само като поет, но и като разпространител на българската литературна памет. 45 години е уредник на къща музей „Пейо Яворов“ в София – едно от любимите места на много български творци, на всички почитатели на българската поезия. Освен артефактите в този музей и времето, свързано с живота на Яворов и Лора в техния красив дом, и трагедията разиграла се там, е изключително важна и атмосферата, която създават музейните работници. Благодарен съм, че има хора като теб, защото българската литература може да се учи от книгите, но когато влезеш в музей и вдишаш въздуха, който е дишал Яворов и неговите гости – големи български писатели, е изключително вълнуващо за всеки българин. Иво Милтенов: За мен е привилегия да бъда в дома, където е живял Яворов. Тези дълги години се превърнаха в обитаване на това място и общуване и живеене с хората, били там. Атмосферата, създадена от Лора и Яворов съществува, докосва, усещаш диханието ѝ. Не говоря за мистично присъствие, но това място е всмукало в себе си драми и трагедии на българското общество. Не е само драмата на българските Ромео и Жулиета, но е и колизия на времето – националните стремежи на младото поколение, което закопнява за свободата и не е обременено от робството. Това поколение жадува за освобождението на българските земи там, където живеят хора с българско самосъзнание и мечтаят за обединението на нацията. Димитър Христов: Различават ли се посетителите на Националния литературен музей в България от вчера и днес, не като брой на посещаемостта, а в литературните интереси на различните поколения? Иво Милтенов: Истината е, че в къщата […]

Любовта, без която не можем

„Книгите променят животи” – Десислава Алексиева (13. 05. 2022 )

Anelia Velinova | 19 — 05

Автор на подкаста „Лисиците четат“, основател на фондация „Книги за деца“, издателство „Фо“ и издателство „Лисиче“. Maйка на 5 деца, създател на първата за България интерактивна програма за ранно детско развитие „Четенията за най – малките“. Открива в центъра на София FOX Book Cafe – малка кафе-книжарница на два етажа, място за четене и общуване с книгите. Като председател на Асоциация „Българска книга“ организира фестивали, превръща дежурните панаири на книгата в атрактивни културни средища и не спира да създава нестандартни пространства и начини за общуване с книгата. Каузата, на която се е посветила, е културата на четене да се разпространява, четящите хора да стават все повече, да бъдат модел за подражание. Като най-важното в този процес е да се създаде култура на ранно четене. Разговаряме с Десислава Алексиева, която винаги cе е вълнyвала от деца, образование, пcиxология и книги. Тя е човек, вярващ в промяната и в ролята на четенето. Владислав Кацарски: Десислава Алексиева е първият ни гост в нашето ново студио. Ще разговаряме с красива и талантлива жена. Димитър Христов: Радвам се, че тя е наш гост между два емблематични български празници – 11 май, ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий, и светския празник – 24 май, празника на българската азбука, просвета и култура, тръгнала към другите славянски страни да просвещава и одухотворява славянските народи, но и целия свят, защото азбуката е знаковост, начин на мислене, послание към света, идентичност. Десислава Алексиева е председател на Асоциация „Българска книга”. Ще спомена в началото и лични неща, защото творчеството е както лична позиция, така и личностно присъствие в живота на държавата и на културата ни. Майка е на 5 деца, които също имат различни духовни занимания и проявяват интерес към литературата, те са четящи деца. Ще цитирам твоя мисъл, че „всяка книга си има история”. Какво се случва […]

Любовта, без която не можем

Почит към Георги Братанов (06. 05. 2022)

Anelia Velinova | 18 — 05

През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент е на вестник „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Вселената ни гледа и се чуди. С протегнати към нас ръце тя чака лятото на земния ни път да я повика, тя чака одата на радостта да разцъфти и да завърже щастие. А ние треперим, подсмърчаме, молим, злословим, препъваме, хапем, убиваме. За какво? За кого? За този тъй кратък като дъх на глухарче живот?! Стихотворението е на поета Георги Братанов, който ни напусна през пролетта на 2000 година. През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“, където работи като журналист и редактор, кореспондент е на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ на БНР. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. Главен редактор на списание „Зари“, орган на Съюза на слепите в България. През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели. Автор е на 30 книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и на книги за деца. Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език. Кой все още го помни и чете творчеството му, ще разберете от разговора ни за поета Георги Братанов. Димитър Христов: Ще разговаряме за наш приятел и учител в поезията. Георги Братанов е роден на 17 март 1944 година и ни напусна на 5 май 2000 година. Носим много светли спомени за него, за творчеството […]

Любовта, без която не можем

Проф. Златимир Коларов за литературните си постъпки

Anelia Velinova | 10 — 03

Смисълът е да даваш. Един от водещите доктори в своята област, проф. Златимир Коларов гостува в студиото на радио Брайл ФМ, но като автор на книги. Златимир Коларов е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор и съавтор на над 580 научни труда в областта на ревматологията, имунологията и вътрешната медицина. Автор е на 23 художествени, публицистични, научно-популярни и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 7 за документални и 8 за научно-популярни филми и над 250 публикации в литературни и електронни издания. Негови разкази са публикувани в специализирани литературни издания на английски, френски, немски, испански, италиански, гръцки, португалски, руски, албански, украински, полски и румънски езици. Филмите му са представени на фестивали и прожекции в Гърция, Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Германия, Испания, Израел, Англия, Словения, Русия, САЩ, Япония, Канада. Две от книгите му са преведени и издадени в Украйна и Германия. Носител е на 52 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член е на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци – гилдия „Сценаристи” и Съюза на журалистите в България. Председател е на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов”, заместник-председател на Научното дружество по ревматология, почетен член и член на управителния съвет на Асоциацията за лечение и изучаване на болката, асоцииран секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM. Димитър Христов: Проф. Златимир Коларов е личност, която винаги ме е вдъхновявала със своята разностранност, със своите успехи в различни области. Литературата и медицината са две хуманитарни области, но във всяка твоя проява в тях се вижда човещината, която е крайно необходима и на лекаря, и на писателя. За мен това съчетание на медицината, като грижа за здравето на хората и на обществото, […]

Любовта, без която не можем

София Шигаева – Митреска: поезията на Низами

Anelia Velinova | 9 — 03

Азербайджанска поезия – преводите на София Шигаева – Митреска. Поетът Низами и неговите газели… Водещи: Владислав Кацарски и Димитър Христов

Влади Кацарски, Георги Драмбозов и Димитър Христов

Приемната

Уроците на националната ни Голгота!

Anelia Velinova | 21 — 01

„От Дунав до Вардар“ (книга за съвременната стойност на историческата истина) Представяме ви размислите на поета Георги Драмбозов в новата му книга „От Дунав до Вардар” по една актуална и щекотлива тема – Северна Македония и българските корени. Разговаряме с автора на книгата и с редактора Димитър Христов. „Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? Защо безогледно заличавахте имената на българските офицери и войници, паднали в Балканската и двете световни войни на македонска земя за вашата свобода?… И още много „защо“ имам и ще имам, братя и сестри, както преди, така и след като влезете в Европейския съюз.“ (из „Послеслов“ от книгата ) Димитър Христов: Hовата книга на Георги Драмбозов е много навременна. Тези дни отбелязахме 30 години от признаването на независима Република Македония , като знаем, че първата държава, която призна независимостта на нашата съседка, е България. Бяхме първи, тъй като това е братски, роднински народ, наши сънародници. Цялата история на Балканите е такава, че ние трябваше да гарантираме този опит на откъсване от сръбското влияние, от „сърбизиране” на този край. Референдумът, който беше проведен по това време в Скопие и на цялата територия на Републиката, показа, че македонците не желаят да бъдат част от Югославия. Този процес започва с един много интересен факт, не толкова известен – след разпадането на Югославия, всички останали републики се откъснаха с военни действия, предизвикани от сръбската политика и армия. Първият войник, който загива на хърватско – сръбския фронт, и който служи в сръбската армия, е един македонски младеж. Майките на македонските войници в тогавашната югославска армия се вдигат на бунт в Скопие. С това започва сериозна съпротива срещу сръбските генерали, които […]

Димитър Христов

Художникът Калин Николов: Изкуството е форма да сме готови за бъдещето си

Катя Андреева: „Ако има кръвна група „поезия”, то аз я притежавам…”

Поезията най-много се родее с Любовта

Кънчо Кожухаров – „хамалинът“ на интелектуалния труд

Иво Милтенов: „Водопади на тишината“

„Книгите променят животи” – Десислава Алексиева (13. 05. 2022 )

Почит към Георги Братанов (06. 05. 2022)

Проф. Златимир Коларов за литературните си постъпки

София Шигаева – Митреска: поезията на Низами

Уроците на националната ни Голгота!

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter