политика Архиви

Дискусионен клуб: Има ли крепостни хора в България

BrailleFM | 4 — 02

Специален гост – Драго Симеонов: „Понеже гласуването очевидно е свързано с някаква икономическа обвързаност… Тези случаи, за които говорим и наричаме „крепостни“, защото са в малки населени места… т.е. Ти гласуваш за определен човек – в замяна на това, получаваш определени блага …“ Разновидности на зависимостта – от политиката, от общността, по месторабота, по“лични съображения“ или инерция на статуквото. В студиото: Анелия Велинова, Драгомир Симеонов, Иван Ралчевски, Катя Андреева, Владислав Кацарски

Приемната

Огън и лед Западни Балкани – анализ

Anelia Velinova | 28 — 05

Огън и лед. Политически анализ на Николай Кръстев за Западните Балкани. ( Пълното видео интервю може да прегледате в линка. ) Водещи: Владислав Кацарски и Христо Петров

Bojko Stankushev za korupciqta v Bylgariq

Приемната

Има ли корупцията почивен ден

Anelia Velinova | 29 — 06

Разговор с Бойко Станкушев. „…Аз си спомням първите дни и седмици, след като смениха Тодор Живков, как повечето хора се дразнеха, че не им говореха вече на „другарю“…“ Владислав Кацарски: Заедно с Христо Петров днес ще бъдем домакини на Бойко Станкушев. Здравейте. Бойко Станкушев: Здравейте. Добър ден на слушателите. Благодаря много за поканата. Владислав Кацарски: Ние също сме много благодарни, че дойдохте, защото това, с което сте се заели, е една много голяма планина. Дали ще се качите отгоре, или ще направите тунел, сега ще ни кажете какво точно искате да се случи с Вашия труд. Дали пък няма да ви вкаменят. И това не е много безопасно, което наистина правите. Първо обаче искам да кажа няколко думи за Вас. В България винаги някой нещо не е разбрал, а има и млади хора, които пък тотално не знаят. Затова да кажем, че Бойко Станкушев завършва 11-а гимназия в София през 1972 година. Следва ветеринарна медицина, една година – от 1974 до 1975 в Стара Загора, а след това от 1975 до 1979 следва и завършва философия и социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. От 1979 година работи в Българската национална телевизия като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията „Новини“, „Светът в действие“ и „Панорама“. Отразява събития от Европа, Близкия и Далечен Изток, САЩ, Япония и Австралия. От 1990 до 1992 година води „Панорама” и е програмен директор на Първа и Втора програма на Българската национална телевизия. Член е на Съюза на Демократичните Сили от декември 1989 година. През 90-та година отговаря за телевизионното представяне на предизборната кампания на СДС в програмата на Българската национална телевизия. Съучредител на независимата журналистическа организация „Форум Свободно слово”, на Българската медийна коалиция, основател и пръв председател на Телевизионен синдикат „Подкрепа” на БНТ. Това се случи през 89-та година. Съучредител на Атлантическия клуб в България. През август 2010 г. е избран от СЕМ за член на управителния съвет на Българската национална телевизия. От 2005 до 2010 година води „Събота вечер с […]

Приемната

България и Балканите: страсти и действителност

Anelia Velinova | 6 — 06

Актуални коментари, политически анализи и реалистични прогнози, свързани със събитията на Балканите. Владислав Кацарски: Това, което се случва на Балканите в последната година, това, което се случва в България в последните шест месеца и това, което става в съседна Турция – в началото на годината направихме обзор какво очакваме да се случи. Разбира се, тогава нямахме никаква идея, че Турция ще бъде разлюляна от толкова жестоки земетресения, но какво да се прави, природа. И понеже ние в Брайл ФМ разглеждаме обстановката на Балканите, от което сме заинтересовани много, за да можем да изясним живота си в контекста на това, което се случи около нас. Сега искам да разгледаме това, което стана в България в последните няколко дни и това, което стана в Турция като резултати от изборите. Тази сложна конструкция, която виждате между мен и Христо, е връзката, която ще имаме с нашия приятел Руми Рафет. Руми, здравей. Руми Рафет: Здравейте на всички в студиото и на слушателите на Брайл ФМ. Владислав Кацарски: Преди да заговорим с теб за това, което се случи в Турция, нека да направим едно малко интро. Да въведем неизкушените наши зрители за какво става въпрос. Г-н Петров като специалист по Близкия Изток имаше един лек пресантиман, че Ердоган може и да не спечели тези избори. Не се случи така. Христо Петров: Това не беше само моето усещане. Редица анализатори, дори и политици преди две седмици, непосредствено след първия тур на изборите, когато стана ясно, че разликата е само около 5%, заложиха на Синан Оган, третият, който се класира, с предчувствие, че може би част от неговият електорат ще бъде прехвърлен към Кемал Калъчдароглу. Но още миналата седмица имаше индикации, че Синан Оган категорично застава на страната на Ердоган. Явно е имало политически договорки и резултатите от вчерашното гласуване бяха предначертани преди началото още. Искам да акцентирам върху един друг момент, без да влизам в детайли и да проявявам […]

Приемната

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Anelia Velinova | 23 — 03

Разговаряме с Борислав Скочев, публицист, основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим, за създаването на лагера „Белене” и съществуването му през всичките периоди от 1949 до 1987 г., за системата, по която работят концлагерите по съветски образец, за комунистическото минало и потресаващата истина за острова, който уби свободния човек. Владислав Кацарски: Борислав Скочев е при нас в студиото на „Брайл ФМ”. Благодаря Ви, че ни оказахте честта да сте при нас и да си поговорим за голямото изследване, което сте направил. Получил се е материал от 1 000 страници. Така ли е? Борислав Скочев: Да. Владислав Кацарски: Говорихме си преди да започнем предаването, сега пак да Ви върна – защо се заехте с това толкова мрачно нещо „Белене”? Борислав Скочев: Защото се оказа, че е „бяло петно” в един момент, в който се опитвах да направя малка справка за концлагера, която да кача на сайта „Декомунизация”, който поддържам. Оказа се, че не знаем нищо за периодите на съществуване, за броя на преминалите през лагера, за организацията, за структурата, за тези структури, които са ръководели и организирали тази репресия. И затова се захванах да го изследвам, като нямах намерение да стане такова огромно изследване. Владислав Кацарски: А Вие задавал ли сте си въпроса защо е „бяло петно” това нещо? Толкова много се изприказва, толкова много се изговори. Като настана демокрацията, демократичните промени след 10 ноември, се заговори за лагерите, за мъченията, които хората са преживели там. Няколко филма има по този въпрос и наистина за „Белене” като че ли се заобикаля. Говорихме за Скравена, за какво ли не. За Ловеч, а тука – не. Борислав Скочев: Не, знаеше се много. Действително в тези първи години обществото беше потресено, интересът беше много голям, обаче времената бяха много динамични. Твърде много събития, обрати в живота на всеки един човек. Нормално е интересът да отшумява и той постепенно изчезна с отмирането на това поколение, което е изстрадало лично репресията. Но затова […]

Приемната

Ранен коментар или навременни заключения

Anelia Velinova | 10 — 02

Кой се опитва да мами?! Днес ще търсим отговори на въпросите за България и къде се намира тя в цялата шарения, която ни сполетя напоследък. Какво се случва с инициативите на правителството? Ще изпуснат ли положението, инфлацията до 10 % ли ще стигне или ще продължи да галопира нагоре? Какво се случва с продажбите на газ и защо това, което правеше миналото правителство, беше престъпление, а това, което върши сегашното, не е… Колко да вярваме и колко кредит на доверие да предоставим на днешните управляващи и на новата икономическа система, която иска да въведе финансовият министър Асен Василев – доколко ще сработи и няма ли да се случи предупреждението на икономисти, че това ни води към катастрофа?Той твърди, че това е начинът България да стане по-богата държава. И още един въпрос, най-важният – трябваше ли министър Петков да хукне към Македония още в първите минути на своето управление, или беше по-разумно да изчака македонските преговарящи да дойдат в София? За тези и други проблеми разговаряме с журналиста Христо Петров. Христо Петров: Искам да направим едно уточнение по много важния въпрос за кредита на доверие, защото той е не само задължаващ, а е състояние, което предполага отчетност и отговорност за действията на всеки, получил това доверие. Благодарение на демократичните механизми на нашето общество и на изборния процес, тази коалиция беше подкрепена от избирателите. За това правителство изхождаме от позицията, че то има кредит на доверие, което трябва да бъде оправдано. Той не е безкраен и е в много свити времеви рамки, както и не е кредитът, който Симеон Сакскобургготски изпроси за 800 дни, и след това се изниза безславно от българската политическа сцена. За хубаво или за лошо, всеки от управляващите оставя някаква следа в българската политика и в този контекст искам да коментирам посещението на българския министър-председател в Скопие и разнопосочните оценки, които […]

Приемната

Ясер Арафат – двуликият Янус

Anelia Velinova | 30 — 01

Борец за свобода или терорист? Разговаряме с журналиста Христо Петров за палестинския лидер Ясер Арафат: живот на международен терорист или емблематичен политик, оставил изпепелено наследство. Човекът, извървял пътя на въоръжената борба срещу държавата Израел към независимостта на Палестина, отвоювал диалога с Тел Авив, подписал мирното съглашение с Израел и стигнал до споделената Нобелова награда в Близкия изток. Владислав Кацарски: За какво му е присъдена тази награда, като той беше на предната линия в борбата и съпротивата срещу държавата Израел в продължение на десетки години? Христо Петров: Ще разговаряме за една противоречива личност с динамичен и трагичен живот. Казвам „трагичен”, защото е живял в епоха, която отбеляза създаването на Израелската държава, войните, които се водеха за нейното отстояване, и настъпилия катарзис за участниците в тези събития. Нобеловата награда за мир беше присъдена през 1994 година и споделена между Ясер Арафат и Исхак Рабин. По време на церемонията Исхак Рабин изрича следните думи: „Днес ви казваме със силен и ясен глас – достатъчно кръв и сълзи! Достатъчно!” В тези думи са синтезирани смисъла и драмата на цялата сложна процедура, която доведе до награждаването на Ясер Арафат и Исхак Рабин. Тази награда за мир е връчена след подписване на споразумение между Израелската държава и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), в която най-голяма е фракцията на Ясер Арафат – умерената „Фатах”. Владислав Кацарски: Какво представлява „Фатах”в контекста на идеята на Организацията за освобождение на Палестина? Христо Петров: „Фатах” е организация, създадена в началото на 50-те години в Кувейт от млади ентусиасти, палестинци. В центъра на организацията е поставен Ясер Арафат. От самото й създаване преминава през драматичен път, защото в самия си зародиш е замислена като противодействие на войната, която се водеше на палестинските земи за утвърждаване на еврейската държава през 1947-48 година. За да може да се противодейства на израелските военни действия, е трябвало да се създаде такава структура. Идеологията […]

Приемната

Турция: значима и непреодолима

Anelia Velinova | 11 — 11

Политически анализ за Турция на журналиста Христо Петров със специално включване в ефир на Руми Рафет. Лицата на многоликия Ердоган Няма как да разглеждаме положението в България без да знаем какво се случва около нас, т.е. при съседите ни, нашите нови братя от Европа. С журналиста Христо Петров и със специалното включване в ефир на Руми Рафет ще направим политически анализ на Турция и ще разгледаме отблизо случващото се там. Христо Петров: Когато говорим за Турция и положението в нашия регион на Балканите и в България, трябва да вземем под изключително внимание процесите, които започнаха преди няколко дни в Рим и в Глазгоу – срещата на Г-20 и срещата на ООН за глобалното затопляне. В този контекст е интересно да отбележим за случилото се преди две седмици: заканите на Ердоган да изгони дипломати, включително и американския представител, пристигнал да води преговори за отношенията между Турция и САЩ, нарушаването на гражданските права, визирайки турския бизнесмен, арестуван и хвърлен в затвора с години, заради обвинение в опит за преврат и на фона на влошената икономическа и политическа ситуация – той успя да си договори среща с Байдън, извън схемата на Г-20. Насаме проведоха разговор, в който американският президент е поставил много твърдо въпроса за нарушените права на турските граждани, а Ердоган е заявил от своя страна, че Турция е надежден партньор в НАТО и съюзник в очертаващия се Черноморски фронт срещу Русия, изразил е още притесненията си от американската позиция спрямо кюрдите. На този фон трябва да отчитаме позицията на Турция за случващото се в момента в Либия и че там тя и САЩ са отново на два фронта – Турция и ЕС, от една страна и Франция, Русия, Израел, ОАЕ, Египет, Саудитска Арабия, от друга страна. Едните поддържат правителството в Триполи, другите – правителството на ген. Хафтар в източните части на […]

Приемната

Константин Павлов – Комитата: Трети опит за опит – или трети опит за промяна?

Anelia Velinova | 11 — 11

Избори и пандемия: цунами залива България Трети опит за опит или трети опит за промяна – и не какво прави суверенът с подредбата в Парламента и неспособността на политическите сили да излъчат кабинет, а какво върши т.нар. „избирател”, който напоследък, когато вилнее грозната търговия със сертификати, се проявява като не по-малко корумпиран и крадлив от политиците, които избира. Разговаряме с Константин Павлов – Комитата, инженер, автор, активист и наш политически анализатор във времето – за ситуацията, в която се намира днес България. За пандемията, смъртта, ваксините, хаоса и липсата на мерки, които да забавят процеса на заразата. Цунами ли заля страната? За изборите във време на криза и кога в България най-после ще има 10-годишна програма за развитие на културата, енергетиката, образованието и за всички други сектори на нереформираната с десетилетия система? Константин Павлов – Комитата: Често успели хора със съмнителен морал дават лош пример за подражание и много са онези, които ги следват. Темата е дълбоко свързана с ваксинациите – ниският процент на ваксинирани, огромният поток от фалшиви новини и манипулации, които текат в медиите, са директно свързани с кражбите, с корупцията и също с резултатите на изборите. Всичко е свързано, ние сме едно общество. В България имаме доста произведени документи и стратегии, и програми също, фондове и какво ли не, но за съжаление те са проформа. Трябва да имаме автентични политики и да ги приемаме сериозно. Докато във властта не се появят сериозни хора, които се отнасят отговорно към програмите, които пишат, не мисля, че би се постигнала промяна. Решението е политическо. Трябва да имаме работещ Парламент и работещи институции, за да бъдат осъвременени тези програми. От половин година сме в най-деликатния момент в една демокрация. В обществата предаването на властта е деликатен период. Затова и демокрациите съществуват, за да може властта да се предава по безкръвен начин. […]

политика

Дискусионен клуб: Има ли крепостни хора в България

Огън и лед Западни Балкани – анализ

Има ли корупцията почивен ден

България и Балканите: страсти и действителност

„Белене” – островът, който уби свободния човек

Ранен коментар или навременни заключения

Ясер Арафат – двуликият Янус

Турция: значима и непреодолима

Константин Павлов – Комитата: Трети опит за опит – или трети опит за промяна?

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter