menu Начало chevron_right

Приемната


Znatcenie na pravopisnata reforma. Zashto 24 maj ne se prevyrna v nacionalen praznik?
Приемната

Уникалната Глаголица

Anelia Velinova | 10 — 07

„Глаголицата ни води към безкрайността…” (А. Велинова) Глаголицата ще ни пази и в бъдеще. Но трябва да си възвърнем уважението към създадените ЗА нас и ОТ нас постижения: те са за ползване от българите, но са полезни за целия свят. Анелия Велинова и Владислав Кацарски в разговор за свещения език на българина. Азбука. Духовност. Политика. Владислав Кацарски: Започвам един разговор за българските букви и ви предлагам да си припомним един материал отпреди 9 години. Ще поразсъждаваме върху него. Първо, искам да ви покажа материала, защото си струва да си припомним в исторически план как стоят нещата, а пък и от друга страна да видим, защо някои неща наистина не се случиха.  На 27 февруари 1990 година все още съществуващият по онова време Държавен съвет реши за национален празник на България вместо 9 септември да бъде определен 3 март. Шест дни по-късно решението беше потвърдено и от Народното събрание. Така, уж „късайки с миналото си“, припряно и стратегически, България беше оставена в „тебеширения кръг“ между Русия и Европа. В първите години след 1989 г., макар разколебавана и пиляна, енергията за промяна все още можеше да върне исторически правдивата трезвост в българския поглед към Русия. За тази трезвост говоря. Затова е бил нужен и 3 март като национален празник. За да подмени припряно и стратегически героичния декор на 9 септември с друг – пак така героичен. И все така подходящ за етюдите на вечна благодарност към „двойните освободители“. Като последен опит подмяната да бъде предотвратена през май 1990 г. – само месец преди изборите за VII Велико Народно събрание, се роди дебат – „Може ли 24 май да обедини нацията“. Следите му лесно могат да бъдат проследени заради все още рехавия медиен пейзаж в първата година след свалянето на Тодор Живков. Те водят към тогавашния младежки седмичник „Полет”. Помните ли го? Той е варненски. Заедно с пловдивския „Комсомолска искра” и столичния „Култура” той беше част […]


Razsledvashta jurnalistika Bivol
Приемната

Aсен Йорданов – Трънният венец на истината

Anelia Velinova | 22 — 05

„Ние нямаме в момента свободни журналисти.” (А. Йорданов) Разговор със създателя на „Бивол”, разследващия журналист Асен Йорданов, за разстреляните мечти на свободните журналисти.  Политици, олигарси, задкулисие. Медиите – инструменти на властта. За безпрецедентните репресии срещу свободата на словото. Христо Петров: Стана практика политици и бизнесмени да тормозят журналисти и граждани със съдебни дела. Завеждането на такива съдебни дела с цел тормоз и оказване на натиск с изявени граждански позиции е един от любимите инструменти на определени политици и бизнесмени в България. Делата-шамари (или на английски slap) срещу журналисти и граждански активисти в България продължават средно около три години. Според анализ, публикуван от антикорупционния фонд „България”, авторите на изследването Лора Георгиева и София Желева, които са и правни съветници във фонда, установяват, че в България са заведени 64 дела в периода 2020-2023 година, като някои от тях продължават повече от 5-6 години. По разгледаните дела за същия период български журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебните зали общо 181 години. Съдебната разправа обикновено протича през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи, както казахме, повече от 5-6 години. Дълбоко смущаващо е, че съдебното преследване се утвърждава като водещ начин за тормоз върху неправителствени организации, граждани и журналисти в България чрез сплашване и финансово изнудване с абсурдни искания. Исканията са с единствената цел заведените дела да сплашат не само медията, но и цялата журналистическа общност и всеки независим глас да бъде смачкан, което води до натиск, смущение и страх да се говори за проблемите със системата в България. Само няколко примера. Делото, което „Лев Инс” заведе в Софийския градски съд срещу медия за 1 000 000 лв., на базата на информация от открити източници и протоколи от заседание на Министерски съвет. Действието на полицията срещу журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит, докато отразяваше протести срещу правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев през септември 2020 година. А също другият […]


Приемната

Студио Мирикъл: Музиката, мечтите и пътя към тях

Anelia Velinova | 3 — 05

Те са събрани от любовта към музиката и мечтата за творчески, съзидателен и достоен живот. Група „Студио Мирикъл” е създадена от певци и музиканти с увредено или напълно липсващо зрение. Разговор с Катрин Витали и Нели Стойчева – музикант и създател на „Студио Мирикъл”, за музиката, мечтите и пътя към тях. Владислав Кацарски: И това, което чухте, беше група „Мирикъл”. Нели Стойчева и Катрин Димитрова, парченце от групата, са тука при мен. Нели – за втори път в мое предаване, Катрин – за двадесет и втори. Здравейте, момичета. Аз предлагам, като един учител, да започнем отначало. Защо „Мирикъл”? Как стана „Мирикъл” при положение, че толкова години, Нели, ти, обучаваш едни страхотни момичета и момчета на пеене и музика, и изведнъж реши да направиш своя група? Ти, като човек, който все пак е бил на поп сцените на България, след толкова дълго отсъствие, реши да се върнеш. Това е страхотна смелост за мене. Поздравявам те за това, но как стигна до тази идея? Нели Стойчева: Първо, една малка корекция. Кръстили сме се „Студио Мирикъл” и ще поясня защо сме студио. Защото имаме за задача да имаме много широк спектър на действие. Ние включваме в нашата работа, освен нашата авторска музика, и камерна музика. Приобщаваме и млади изпълнители. Правим детска музика и цялото това нещо се превръща в една студия. Защото когато сме просто „Мирикъл”, няма как да приемем непрекъснато един по-широк кръг хора, които да могат да се ползват от нашата дейност. А нашата музика е многостранна. Не е само в посока поп, рок, джаз и т.н. Имаме и детска музика, имаме мюзикъли и всичко това трябва да се развие с помощта и на нови участници. Но основната част от групата се подвизава под името „Студио Мирикъл”, като представители в момента сме петима. Надяваме се това да е централното ядро за дълго време, защото в групите има текучество. Това се знае. Но цялото нещо тръгна оттам, че ние се чухме по някакъв коледен повод, новогодишен, да […]


Приемната

Поетът-физик Радослав Симеонов: Има ли поезия във физиката или физика в поезията?

Anelia Velinova | 10 — 04

„Не забравяйте да гледате звездите, а не в краката си. Опитайте се да разберете какво виждате и си задайте въпроса защо съществува Вселената.” (Стивън Хокинг) Разговор с учения, изследователя на тъмната материя, фотографа, поета Радослав Симеонов за дебютната му книга „Монодиалози”. Поезия и наука. За „черните дупки” в живота.  Владислав Кацарски: При мен е един много особен поет. Няма да правим пълна дисекция на неговата поезия, но поне ще я „поразкадроваме” оттук оттам. Респектиран съм от факта, че Радослав Симеонов е учен, млад български учен. Харесвам хора, които дръзват да се занимават с българска наука, защото това в днешно време може да се окаже мостът, който да спаси тази държава, която сега не знае къде е. Определено е точно така. Каквото и да говорим, и както и да се опитваме да се помпаме, че не всичко сме изгубили, доста посоки изгубихме. Тук, от 10-ия етаж, се вижда Българската академия на науките, която крета и не защото там няма специалисти, а защото там няма достатъчно пари. Когато една държава не влага достатъчно средства в култура, в наука и в образование, или когато влага средства, които не знае къде отиват, нещата избиват извън коловоза. Здравейте, Радослав. Радослав Симеонов: Здравейте. Благодаря Ви за поканата. Радвам се, че съм тук с Вас днес. Владислав Кацарски: Аз Ви съветвам много да не се радвате, защото не съм от най-лесните водещи, но пък се радвам, че ще можем да си поговорим. А след предаването дали ще останем приятели, или ще кажете, че това е било най-ужасното Ви представяне, ще видим тепърва. Вие сте млад български учен. Какво искате да направите? Направи ми много силно впечатление, че се стремите да откриете елементарна частица ли? Радослав Симеонов: Така е. Аз съм млад българска учен. В момента съм докторант в Софийския университет във Физическия факултет и голямата цел на нашата група е, дай боже, да открием нова частица. Но за това пътят е огромен. Започва се с конструиране на теоретична задача, впоследствие за измисляне на експеримент, […]


Nevrohirurzi ot Pirogov
Приемната

Инсултът – бич по целия свят и особено много при нас

Anelia Velinova | 20 — 02

За неврологията и нейните постижения в лечението на животозастрашаващи и инвалидизиращи заболявания, превенция и лечение, разговаряме с невролозите д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Владислав Кацарски: „Приемната” продължава. Д-р Рубин Стоянов и д-р Николай Симеонов. Ако съм прекръстил някой, кажете си навреме, защото тук, който е седнал на тази маса, него не съм прекръстил. Здравейте, момчета! Благодаря, че дойдохте и че ни уважихте. Важно е за нашите зрители и за нашите слушатели това, което ще си говорим сега, защото областта, в която работите, за съжаление, напоследък е много актуална. Болестите не намаляват, не знам защо. Медицината напредва, което е хубаво. Предлагам да поговорим за сънната апнея. Болест ли е сънната апнея?  Николай Симеонов: Болест е. Само исках да вметна, че болестите не се увеличаат, а може би диагностиката се подобрява с годините и напредъкът на техниката. Рубин Стоянов: И продължителността на живота се увеличава. Николай Симеонов: Колкото по-стари, толкова по-болни. Рубин Стоянов: Болест е апнеята. Синдромът на обструктивна апнея се дължи на обструкция на дихателните пътища, на невъзможност да преминава въздухът нормално през тях и съответно може да се дължи освен това и на затлъстяване често. Под тежестта на гръдния кош се затруднява механиката на дишането. Владислав Кацарски: Ако човекът отслабне, това ще премине ли? Рубин Стоянов: Би трябвало да премине. В чужбина, за да се улесни преминаването и  възстановяването на пациента от това състояние, все пак се започва терапия, която заедно със съответна диета и други медицински манипулации да доведе до отслабване. Владислав Кацарски: Много лош навик е човек да си рови из телефоните и да чете глупави новини. „Ето 5-те стъпки, които ще ви отърват от затлъстяването.” Казах си, че намерих панацеята. И какви са 5-те стъпки? Клякане с изнасяне на ръцете напред, катерене на стълби и ред такива все богоугодни неща, които човек „много обича” да ги прави, особено когато ходи на работа и бърза сутрин да излезе. Мислех си, че ще има […]


Приемната

Деница Сачева: Аз винаги съм била отворена да чуя мнението на хората с увреждания

Anelia Velinova | 1 — 12

„…Независимо, че всички говорят за политики и за хората, в крайна сметка не успяваме да бъдем достатъчно убедителни в резултатите, които предлага настоящото Народно събрание. Аз не се опасявам толкова много от непосредствените няколко месеца, които предстоят, защото за момента ние сме направили максималното, което е възможно, за да бъдат осигурени всички плащания…“ Д. Сачева  Владислав Кацарски: Осем години „Брайл ФМ”! Както плахо се надявахме, г-жа Деница Сачева вече е при нас. Здравейте, госпожо Сачева.  Деница Сачева: Здравейте и честит рожден ден! За мен е истинско удоволствие да съм при вас днес и да ви поздравя с вашия празник, да ви пожелая преди всичко да сте здрави и да давате толкова много новини и информация на хората. Владислав Кацарски: Благодаря Ви. Да пристъпим веднага към разговора с Вас, защото както казахте Вие в предварителния разговор, днешният ден е доста сгъстен. Първото нещо, което искам да Ви попитам, е какви са Вашите опасения за това, което предстои в следващите три месеца? Деница Сачева: На първо място най-притеснителното за всички хора е политическата криза в България. Политическите партии трудно могат да намерят диалога и пътя една към друга и независимо, че всички говорят за политики и за хората, в крайна сметка не успяваме да бъдем достатъчно убедителни в резултатите, които предлага настоящото Народно събрание. Аз не се опасявам толкова много от непосредствените няколко месеца, които предстоят, защото за момента ние сме направили максималното, което е възможно, за да бъдат осигурени всички плащания, така че що се отнася до пенсионерите, до хората с увреждания, социално слабите, средствата са осигурени, има възможност да бъдат изплащани и пенсиите, и социалните помощи, и социалните придобивки. Утре предстои да разгледаме закона на бюджета и на Националната здравноосигурителна каса, и на държавното обществено осигуряване и държавния бюджет. Този удължителен бюджет, който се предлага от Министерство на финансите, и нашата парламентарна група ще подкрепи – в него са заложени 12% увеличение на пенсиите от 1 юли следващата година и съответно увеличаване на социалните плащания от 1 юни следващата година с 22 %, защото знаете, че в момента в Народното събрание се гледа закона за социалното подпомагане, който променя линията на бедност, всъщност тя става величината, от която зависи социалната помощ, а не гарантирания минимален доход. Тоест, ако говорим […]


d-r Atanas Kundurdjiev
Приемната

Проф. д-р Атанас Кундурджиев: Хората, които не се грижат за здравето си, стават бреме на обществото

Anelia Velinova | 3 — 11

“ Културата ни е такава, че здравето не е някаква „особена ценност“… Ние търсим помощ, когато ни боли, а има болести (например бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят много организма, без да има някаква болка. Тогава се стига до усложнения…“ д-р Ат. Кундурджиев Проф. д-р Атанас Кундурджиев работи в Клиниката по нефрология на Университетската болница „Александровска“, член е на Съвета на директорите на лечебното заведение. Бил е зам.- министър на здравеопазването в периода 2000-2001 година, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, главен секретар на БЛС (2002-2004). Има три специалности, като научната му работа е фокусирана върху изследване на кардиореналния синдром. Разговаряме с проф. Кундурджиев за изясняване на това малко известно понятие – кардиоренален синдром, за здравето и отношението ни към него. Много ли боледува българинът? Владислав Кацарски: Радвам се, че при нас е проф. Кундурджиев. Ще си говорим много за медицина и малко за политика не за друго, а защото живеем на тази земя и в тази страна. А това, че имаш три специалности – вътрешни болести, нефрология и кардиология, вече е предпоставка да поразгледаме някои неща от тежкото нещо, наречено „здраве човешко”.  Много ли боледува българинът?  Проф. Кундурджиев: Много боледува и недотам добре се лекува. Анелия Велинова: А това липса на здравна култура ли е? Проф. Кундурджиев: Много са причините. От една страна, културата ни е такава, че здравето не е някаква особена ценност. Болшинството от населението и ние търсим помощ, когато ни боли. Има болести, (бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят сериозно организма, без да има някаква болка и тогава се стига до усложнения. Диабетът е едно такова заболяване. Артериалната хипертония, ако не се следи редовно, може да доведе до много тежки усложнения – инфаркт, инсулт. Има бъбречни болести като гломерулонефрити, които също могат да протичат безсимптомно и пациентите постъпват при нас вече с напреднала бъбречна недостатъчност. Това са състояния, които са много силни рискови фактори. Да не […]


Gantco Taskov hudojnik
Приемната

Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”

Anelia Velinova | 4 — 10

Той е кюстендилец, който от 40 години живее в Австралия. Утвърден дизайнер, стилист, илюстратор и моден консултант. Участвал е в много модни бианалета. Творил е за принцеса Даяна и други известни личности. Негови модни илюстрации са били многократно помествани на страниците на известните списания Vogue и Elle.  Поводът на срещата в Кюстендил е благотворителната изложба с графики, посветени на спортистките от клуба по художествена гимнастика „Велбъжд”.  Ще ви представим разговор за изкуство, любов, сцена, общуване, дизайн и стил в живота с Ганчо Тасков  – „кралят на цветовете”. Ганчо Тасков: Кюстендил е много древен град, известен със своите минерални извори и много богата история. Той е познат още от 1-ви век с името Колосия. Кюстендил е овощната градина на България, но също е и люлка на изкуството. Тук са родени много известни художници – Владимир Димитров(Майстора), Стоян Венев, плеяда от имена. От няколко десетилетия е известен и с художествената гимнастика, защото много момичета са в националния отбор, олимпийски и световни шампионки. В Кюстендил се създаде една специфична школа по художествена гимнастика със свой почерк и техника. Тази изложба я представям за втори път на 3 март – националния празник на България. В една много престижна галерия имах изложба в Сидни, където министърът на културата на Австралия я откри и веднага закупи три първи графики. Присъстваха много представителни личности от културния живот на страната, много аташета от различни посолства, а също и българският посланик. Трябва да споделя, че българската общност там е много активна. Имаме много фолклорни групи в различни градове на Австралия. На всеки 2 години организираме български събор, на който се представят различни групи с много пищни носии. Ръководител на събора е Соня Арабаджиева, която дълго време е участвала в различни ансамбли в България. Българите са много активни и над 10 000 от тях живеят в Мелбърн. Катя Андреева: Впечатлена съм, че имате такава организация и приемете нашите […]


Meglena Bojanova_ne na duhovnata slepota_priziv
Приемната

Меглена Божанова – Петрова за бездуховността в обществото (30 май 2022)

Anelia Velinova | 10 — 06

По темата „Чалга и любов“ разговаряме с художничката Меглена Божанова – Петрова за тенденциите и формирането на вкуса към изкуството. Грамотност и безхаберие, вдъхновение и комерсиалност. Как оцелява творецът – артист в България. Интерпретация, компромиси и личностна позиция. Субкултура и масова култура „Когато се появи чалгата, аз мислех че тя ще бъде един вид субкултура и както се е появила, така ще си изчезне…“ Меглена Божанова За нея Анжела Димчева, поетеса и журналист, споделя: „Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план… Коя е дамата с открито лице пред придирчивата публика и как говори колоритът в нейните картини?”  Тя е Меглена Божанова – Петрова. Учила е рисуване в школата на художника Никола Балев. Завършва Текстилен дизайн в МЕИ София. Не продължава професионалния си път като художник- десенатор, а се посвещава на живописта. Има самостоятелни изложби, както и участия в колективни, последните от които са: „Формат 30 на 30“, галерия Астри, АРТКО 19, Международна колективна изложба „The cry of the earth, the answer of art” в Триест, международна изложба в Рим. Характерното в начина ѝ на изразяване са фигуралните композиции и големите формати. Владислав Кацарски: Познавате Меглена Божанова от нашата рубрика „Гласът на картините” – момичето, което увлекателно разказваше своите картини. Един твой призив в социалните мрежи ни провокира за този разговор – „ Не на духовната слепота!” Докъде според теб е стигнала бездуховността?  Меглена Божанова: Повече няма накъде да върви бездуховността. Когато се появи чалгата в живота ни, първо тръгна с музиката – всичко започна с „Ку-Ку бенд” в далечните години.  Анелия Велинова: И с Попа, който звучеше по „Графа”. Меглена Божанова: „Ку-Ку бенд” бяха показвани по електронните медии и това даваше широк отзвук […]




  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play