Меглена Божанова – Петрова за бездуховността в обществото (30 май 2022)

По темата „Чалга и любов“ разговаряме с художничката Меглена Божанова – Петрова за тенденциите и формирането на вкуса към изкуството. Грамотност и безхаберие, вдъхновение и комерсиалност. Как оцелява творецът – артист в България. Интерпретация, компромиси и личностна позиция.

Субкултура и масова култура

„Когато се появи чалгата, аз мислех че тя ще бъде един вид субкултура и както се е появила, така ще си изчезне…“ Меглена Божанова

За нея Анжела Димчева, поетеса и журналист, споделя: „Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план… Коя е дамата с открито лице пред придирчивата публика и как говори колоритът в нейните картини?” 

Тя е Меглена Божанова – Петрова. Учила е рисуване в школата на художника Никола Балев. Завършва Текстилен дизайн в МЕИ София. Не продължава професионалния си път като художник- десенатор, а се посвещава на живописта. Има самостоятелни изложби, както и участия в колективни, последните от които са: „Формат 30 на 30“, галерия Астри, АРТКО 19, Международна колективна изложба „The cry of the earth, the answer of art” в Триест, международна изложба в Рим. Характерното в начина ѝ на изразяване са фигуралните композиции и големите формати.

Владислав Кацарски: Познавате Меглена Божанова от нашата рубрика „Гласът на картините” – момичето, което увлекателно разказваше своите картини. Един твой призив в социалните мрежи ни провокира за този разговор – „ Не на духовната слепота!”

Докъде според теб е стигнала бездуховността? 

Меглена Божанова: Повече няма накъде да върви бездуховността. Когато се появи чалгата в живота ни, първо тръгна с музиката – всичко започна с „Ку-Ку бенд” в далечните години. 

Анелия Велинова: И с Попа, който звучеше по „Графа”.

Меглена Божанова: „Ку-Ку бенд” бяха показвани по електронните медии и това даваше широк отзвук сред публиката. Във всички общества е имало субкултура и масова култура. Субкултурата е за определена прослойка от хора. Появява се като временно явление, после отшумява – хипитата са пример за субкултура. Когато се появи чалгата, мислех, че тя ще бъде един вид субкултура и както се е появила, така ще си изчезне. 

Масовата култура е по-широко понятие. Тя обхваща една огромна прослойка от хора и ,за съжаление, чалгата в момента е превзела значителна част от обществото ни. 

Анелия Велинова: Чалгата, като начин на мислене вече.

Меглена Божанова: Не чаллгата като музика, а като начин на мислене. За съжаление, това се случва частично. Причината е иобразователната система в България, която е пряко засегната от чалгаризирането на обществото. Не знам какъв по-висок таван може да се стигне в това отношение. Мисля, че сме ударили тавана, защото в училищата, в учебника по музика има една песен, която децата учат наизуст, слушат я в часовете. Тя е на Слави Трифонов и Софи Маринова.

Анелия Велинова: Добре, че има и на Васко Кръпката една песен в учебника.

Владислав Кацарски:  Днес прочетох един пост на Ицо Хазарта и много се ядосах от щуротиите, които приказва. Разбира се, има и истини, но те са толкова очевидни, че дори и той ги е видял. Малко и малко в случая на българските политици не прави много и това е страшното. Политиката дотам я докара, че да опростачи образователната система и то не само с тази песен. Касае се и за дисциплина, санкционният режим никъде не работи, а това означава, че можеш да правиш, каквото си искаш. Вчера една възрастна жена пресече бул. „Тодор Александров” през огражденията, а под нейните стъпки е подлезът на Метрото.

Меглена Божанова: Не искам да мисля за политиците и политиката, те са ми последната мисъл в главата. Това са поколенчески модели. Ицо Хазарта щом е участвал в политиката, го приемаме като политик.Когато едни поколения са имали ясни позиции и ценностна система, визия за бъдещето на България и не са доминантни в момента, няма как да бъде иначе и в парламента. Същото важи и за училището. Учителите днес са на 30 години. Те са плод на образователната система, която се промени след демократичните реформи и тръгна по американския модел, който е най-неудачният за нашето общество.

Владислав Кацарски: Защо избрахме ( не само в образователната система) най-неудачните модели за нас?

Меглена Божанова: Ние не избираме, никога не сме имали право на избор. На нас ни ги налагат моделите. Има една държава, която се нарича Америка – оттам идва изборът. И частично от българската общност, която живее зад граница иизобщо не е наясно, как се справя българинът в нашите ширини. Там се надига най-големият вой, а нямат представа за живота в България, след като 25 години са зад граница – нямат визия за живота тук.

Аз, ако съм министър, ще отнема правото на глас на хора невежи, необразовани и непишещи грамотно.

Владислав Кацарски: Как може да учиш 6 години, за да завършиш медицина и още 5 за специалност? Необходими са 11 години, за да станеш младши лекар. А с основно образование можеш да станеш депутат и да управляваш държава.

Меглена Божанова: Не там, горе, е причината в момента. Тя е в нас самите. Българинът никога не е имал ясна визия какво точно иска, как го иска, как да постигне нещата, към които се стреми. Живели сме в друга система и когато настъпи промяната, не знаем как да се държим в демократично общество. Българинът не разбира по какъв начин да реализира целите си, не знае пътя и правата си на глас и избори. Такъв е нашият манталитет.

Владислав Кацарски: Представете си една частна фирма. Работното ти време е до 18 ч. по договор. Има ли българин в частна фирма, получаващ над средната заплата, който да си е тръгнал в 18 ч. от работа?

Анелия Велинова: В частна фирма въпросът е дали ти плащат извън работното време?

Владислав Кацарски: Няма такава фирма. Аз съм от малкото хора, съдили директора си и не се гордея с това, защото директорът трябва да го е срам, че го е докарал дотам, да го съдя. Още съм там и директорът също. Въпросът е друг. Казвам: „Защо търпиш това – тръгваш си и няма да му стоиш след 18 ч.” Отговаря: „Ще ме уволни.” Как ще те уволни, ще го съдиш. Ще покажеш пътя и след теб, ако 200 души го направят, след това ще го направят всички.

Меглена Божанова: Понеже съм на свободна професия, мога да се поставя в ситуацията. Трябва да излизаш от работа с мисълта, че си я свършил и ако не си успял, ще поостанеш, за да я довършиш. А колкото до материалната част, аз съм най-нематериалният човек, към който е зададен въпросът. Почти не познавам колега-художник, който когато прави изкуство, първата му мисъл да е цената на картината. Хората, които създаваме изкуство, сме наясно, че с картините ще е добре, ако успеем да си „вържем” месеца и да живеем нормално от труда си. Малцина са онези, които приживе са богати художници. Ние се борим за вечност. В света са много малко примерите на живи художници, които са много богати в момента.

Анелия Велинова:Всички около нас са творци, смея да твърдя, че и ние имаме такъв елемент в себе си. Това е нещото, което те движи.

Владислав Кацарски: Като каза, че всички около нас са творци, се замислих за клошара, с когото си говоря всеки ден – дали е творец?

Меглена Божанова: Творец е само Бог. Ние сме артисти.

Анелия Велинова: Говорихме за образование, там откъдето тръгна чалгаризирането като начин на мислене и култура, която се наложи по много агресивен начин. Не смятате ли, че има една нишка, която много лошо се отрази и тя е свързана донякъде със завистта – да толерираме посредственост? Страхът от изместването на по-кадърния от теб.

Меглена Божанова: Мисля, че електронните медии са страшно виновни пред днешното поколение, защото всичко е въпрос на пари и те го позволиха с лека ръка. Там са многото пари. Ще прозвучи крайно, но на цялата земя болшинството от хората са на едно елементарно ниво. Има някаква прослойка интелигенция, някакъв елит и останалото е прослойката на ниското ниво. В цял свят е така с една малка разлика, че тяхната средна прослойка от хора-интелектуалци са много повече, отколкото в България. Тук много лесно се получиха нещата за опростачване, с един замах, защото ключовата дума е пари, която аз изобщо не обичам, не ме интересува. Парите ме интересуват единствено, когато ми носят спокойствие за утрешния ден и като отплата за добре свършената работа и разбиране на това, което правя. Но парите са в основата – да се печели бързо и много. Политиците на прехода са много виновни, защото техните деца учеха в чужбина.Не се замисляха какво ще остане тук.

Анелия Велинова: И сега не ги интересува какво става тук. Там играят други интереси и сили. Кои са темите, които те вдъхновяват да рисуваш?

Меглена Божанова: Нещата от живота около нас. Рисувах картини, провокирани от Ковид, от войната в Сирия, преди избухването на пандемията. Това са тежки картини. Някои от тях са купени, други ще останат завинаги до мен. Във всичко виждам картини – моите емоции, срещите с хора, наблюдения, впечатления. Понякога едно изречение е достатъчно, за да се роди идея.

Художниците рисуваме себе си, своя вътрешен мир. Цял живот се преоткриваш, търсиш се, намираш се, губиш се, опознаваш се. За мен създаването на една картина има опознавателен характер – докъде мога да стигна, къде са ми границите. С възрастта ставаш по-свободен човек. Границите, които сам си поставял преди 10 години, вече можеш да ги прескочиш. Всяка картина е отражение на моя вътрешен свят, на моите борби и мисли. 

Владислав Кацарски: Казваш, че картините са отражение на твоя вътрешен свят, само че той се формира от съществуващото около теб и много хора се промениха, много от тях не са тези, които си мислила, че са. Говоря за себе си в момента. А като излезеш навън, е всичко друго, само не и красота. Някой ще каже, че има красота, ако искаш да я откриеш.

Меглена Божанова: Изкуството не е задължително да е красиво.

Владислав Кацарски: В моето творчество болката много се отразява и спрях да пиша, защото в момента се чувствам толкова наранен, че това, което ще извадя на листа, ще е доста болезнено. За празнотата те питам.

Меглена Божанова: Когато човек страда или е разочарован от нещо, се раждат едни от най-добрите произведения. Аз не гледам към празнотата. Вече съм оптимист и живея с надежди.

Владислав Кацарски: Искаш да кажеш, че всички приятели, които си имала през 95-та година, са до теб и сега?

Меглена Божанова: Знаеш ли колко бързо слагам край на приятелствата. Възможно е бързо да се прекрати едно приятелство, за да може да дишаш. За да не се натъжава  и страда човек, по-добре е да слага край на неща, които му пречат в творческия, в личния път и го натоварват. Поне аз така мисля. 

 Всички писатели, художници, творци се въртим около линията на живота в това, което създаваме. Можем да пресътворим един по-красив свят, тези бягства ги умеем. Вибрираме на различна честота и е възможно да изживеем другия живот – по-прекрасния, по-щастливия и по-хармоничния. Това са моите бягства. От момента, в който започна войната в Украйна, не съм гледала телевизия. Знам какво става. Пацифист съм и това страшно ме натоварва, не желая да ми разказват какво се случва. Не означава, че съм човек, който не се интересува от обществото, но ако се вкарам в това, ще страдам много. Не желая да страдам, защото трябва да работя, да рисувам картините си. От 3 години не гледам телевизия, още с настъпването на пандемията.

Владислав Кацарски: Имала ли си представа, как живеят хората, които нямат телевизия?

Меглена Божанова: Да, като мен. По-прекрасно се живее. Когато си пуснах телевизора преди Ковид, ми идваше да псувам. Там се виждат правописни грешки, водещи, които не могат да комуникират с госта, има шоу на много ниско ниво. Непрекъснато се ядосвах и обяснявах на дъщеря си, колко е грозно едно или друго, излъчвано от телевизиите и че не бива да следва примера, който дават. Има хиляди неща, които могат да заместят телевизията – ако пък много се интересуваш, какво се случва с обществото около теб, четеш в електронните медии.

Владислав Кацарски: Познавам такива хора – дъщеря ми и нейния съпруг. Нямат дори телевизионен апарат и са спокойни хора. Ние също рядко гледаме телевизия. 

Меглена Божанова: Говорим за изкуството и чалгата в него. В изкуството има много течения, но забелязах, участвайки в международни конкурси, че в последните 10 години, ако трябва да направят изложба от сто художника, 70% от творбите бяха инсталации. Те също са вид изказ. Тази година обаче открих, че 70% е чисто изкуство, като 50% от тях са рисуване без абстракт, т.е. няма абстракт. Това започна от Америка, където спечелих една награда. Ние бяхме 300 художника в различни секции на живописта и на изкуствата. Където имаше изобразително изкуство, това всичкото беше рисуване. Абстрактът си имаше отделна секция и беше изключително малко заложено на него.

В България битува мнението, че абстрактът е абсолютно модерно изкуство. Той беше в апогея си, но в момента съществува тенденция към друг вид изкуство. Има завръщане към реализма в различна форма, залитане, което означава, че обществото се е пренаситило да гледа картини с две черти и една точка и се нуждае от друг тип усещане. 

Абстрактът е прекрасен, но когато се прави от талантливи художници. Имам колеги, които го владеят уникално. Художникът Васил Василев – Васона е гениален за мен. Има хора, които го правят, другото е залитане на масата, която иска бързо да добие популярност. Абстрактът е много сложно рисуване – трябва да си умен и с богата фантазия, да виждаш обекти в петна, да си с усет към пространството и цветовата хармония.

Анелия Велинова: Съществуват картини с такива мацаници и абсурди, които самият художник не може да обясни, какво означават.

Меглена Божанова: Не е необходимо да разбираш една картина, трябва да я чувстваш.

Владислав Кацарски: Когато един елементарен човек види абстракт, казва, че това го може и той. Започва да прави безсмислици и не в това е проблемът. Лошото е, че има хора, които твърдят, че творенията му са страхотни. Андерсен го е казал – „новите дрехи на царя”. За съжаление, като видя това и в поезията, няма как да реагирам, защото напоследък се навъди армия от бездарници, които пишат хайку. Какво е хайкуто? Кръглата маса.

Зелената покривка.

На три крака.

„Гениално” стихотворение, авторът казва, че е получил награда в Китай. За тази простотия, ако си получил награда, на какво ли ниво са били другите, които са участвали? Критиката я няма.
  

Меглена Божанова: Не трябва да гледаме всичките критици на изкуството как мислят. Трябва да си вършим нашата работа. В България всекиси мисли, че може всичко. Нароиха се много художници и хора на изкуството, но дали наистина са такива? Всеки прорисува, прописа, пропя.

Тодор Колев беше голям актьор, велик, но бе в основата на чалгата.

Владислав Кацарски: Той изигра и пародира това явление, но когато играеш с нож, можеш и да се порежеш.

Меглена Божанова: Марина Абрамович казва, че „изкуството е живот и трябва да се разбира от всички”. Мисля, че истинското изкуство е елитарно. 

Анелия Велинова: Тя търси сензацията, прави пърформанси – да ходиш по стената, това на Йоко ми прилича. Дъската и забития пирон.

Меглена Божанова: Появиха се много хора, които си въобразяват, че са стойностни творци, без да осъзнават, че пътят е дълъг, сложен. Артистът непрекъснато търси и е в душевни борби. Поставя си някакви бариери, после – някакви летви, опитвайки се да надскочи себе си. И това е постоянно. Непрестанно е диалогичен със себе си. Автоцензурата е най-силната. Не е важно изкуствоведът какво е казал, а ти как се усещаш, дали се харесваш. Който много се харесва, значи е елементарен. Ще перифразирам мисълта на един голям художник: „Когато започнеш много да се харесваш и си повярваш, това означава, че си много слаб художник.”

 Владислав Кацарски: Когато седнеш да пишеш или да рисуваш, и когато влезеш в това, което правиш и забравиш за всичко друго, и ставаш едно с цвета, едно с баграта, едно с героя си, газиш тревата и се мокриш от росата и отвътре те хваща желанието да скочиш, както той ще скочи и изведнъж, както казва Луис Карол „тряс, ох, падането свърши”,  се опомваш, просто защото спираш в един момент. Тогава е голямото сливане с текста, с картината и с всичко онова, което правиш и то не е, за да се харесаш, а да осъзнаеш, че винаги има нещо да донаправиш. Правих 12 редакции на един свой разказ и си казах, че и на 32-та редакция пак ще намеря нещо, което да променя, затова се спрях.
 Каза, че всичко е във вътрешния свят. Кое може да ти го счупи?

Меглена Божанова: Нищо не може да го счупи. Аз съм максималист. Когато страдам, то е максимално драматично, когато се радвам, е бурно. Страдам и тогава се раждат прекрасни платна. Всяка една емоция си я ползвам удобно за себе си, за нещата, които правя. На нас, в изобразителното изкуство, ни е много необходим адреналин, който помага да отразим нещата от живота максимално точно в платната. Те могат да бъдат хиляди разочарования, радости, случки и всичко, което ме е докоснало. Може да е перифразирано, хиперболизирано, но това са нещата, които ми служат. Нищо не може да ме разклати. Човекът в мен може да е разклатен, художникът – не.

Владислав Кацарски: Как може да се помогне глобално на хората, за да се отърсят от бремето на несправедливия живот, а той е в масовото усещане за нарушена хармония на възприятията. Цял народ се събужда неудовлетворен. Защо?

Меглена Божанова: Аз съм щастлив човек и не мога да си представя, какво означава да не си удовлетворен, да си кисел, недоволен от това, което правиш, да нямаш цел и посока. Трябва да се промени мисленето и материалната обезпеченост на хората, които работят на твърда заплата във фирмите. Когато човек има възможност да отиде на театър, да пътува, ще се зареди с позитивни впечатления и усещания. В България хората са нещастни, защото финансово сме много бедни. Можеш да си щастливо беден за година-две, но ако това продължи 20 години, няма как да си усмихнат човек.

Владислав Кацарски: Май е. Абитуриентите приключват етап от живота си – завършват училище, после унивирстет, академия. Някои успяват да се реализират, други – не. Едните са таланти, другите – поклонници. Лошото е, че някои таланти вече нито са таланти, нито са поклонници. Опитваш ли се понякога да „помпаш” такива млади хора.

Как насърчаваш и мотивираш младите хора, поели по пътя на изкуството?

Меглена Божанова: В момента „помпам” моята дъщеря, защото ми е под ръка. Тя много ме разочарова – от поколението е, което аз ненавиждам. Откакто е в 5 клас е решила, че трябва да прилича на другите и скъса всякакви връзки с това, в което е възпитавана.  Сега, за да приличаме на другите, слушаме чалга, говорим дивотии, но това е временно, тийнейджърски период. Затова леко си затварям очите, обаче за да иска да прилича на другите, това означава, че в средата на хубавото училище, в което учи (ученичка е в 38 училище на „Шипка”), а там са деца от интелигентни семейства, има проблем. Децата масово искат да приличат на някого, когото са гледали в Ютюб или по телевизията. Това са моделите им на поведение – Златки, Благовци, Крисковци и други техни подобия, които се разхождат по улиците. Простотията е тъпа и е на масово шествие, все едно са надрусани.Ако това е елитът на България, се срамувам. Медиите показват, че те са елитарните хора на страната, печелившите, примерите за подражание. 

Владислав Кацарски: Тук да споменем електронните медии и ВИП Брадър – кои влизат там и какво шоу предлагат?

Меглена Божанова: Това шоу и други предавания ти казват, че това са печелившите хора. Този ли е моделът за подражание? Не е този модел, защото можеш да си успешен без кубиците силикон в себе си, без шевстващата ти простота. Дъщеря ми е във възраст, която не разбира уловките на простотията. Вярвам, че няма да бъдем тотално превзети, защото са повече мислещите и чувствителни хора. Но масовата култура е точно тази – на Златките и това е страшно.Електронните медии са много виновни. Заради лесната печалба, те опростачват едно поколение. Същото се отнася и за онези, които пишат учебниците.

Владислав Кацарски: Пак ще се върна към поста на Ицо Хазарта. Аз съм много разтърсен, защото хора по някаква причина владеят голяма част от масата.

Анелия Велинова: Ицо Хазарта – завършил класическа гимназия и с песни, които осмиват, влиза в Парламента и ето какво се случва…

Владислав Кацарски: Ицо Хазарта никога не съм го считал за какъвто и да е фактор – „в хола си имам гондола, кАчи се на нея гола…”. Той го е казал по много по-просташки начин. Имаше едно предложение да има квоти в националните медии, за да звучи българска музика. Той каза, че съвременната българска музика, ако я слуша човек, може да се самоубие и затова не трябва да има квоти.Вместо да даде идея за създаване на хубава българска музика, говори да няма квоти. Пусни да шества една пластмасова индустрия и толкова. Замислих се и за писането на учебници – колко акъл трябва да имаш в главата си, за да напишеш такъв учебник. Преподавателите избират между 7 учебника по история за 5-ти клас.

Меглена Божанова: Учебниците са написани точно по американски модел. По този начин се учи в Америка. Чувам, че Министерството на образованието е уплашено от начина, по който е поднесен материала в тях и ще има промяна от новата учебна година. Няма как да не е стреснато, защото аз като родител съм ужасена от начина, по който е представен материалът – много сложно поднесен и това не носи знания за децата, а ги демотивира да учат. Те не могат да се концентрират, да се фиксират, да запомнят важните, опорните точки и в главата им става голямо объркване, голяма каша. Оттам идва абсолютното дезертиране от интереса.

Анелия Велинова: Точно това е целта – толкова да е сложно, че да не искат да имат образование, да учат и да се развиват. Това е една от идеите.

Владислав Кацарски: Да спомена предаванията „Стани богат” и „Най-бързият печели”. В „Стани богат” имаш въпрос за 500 лв. –  „Река, която започва с Д и завършва на унав.”

Меглена Божанова: За тези предавания винаги съм мислила, че са „тип кръстословица” и не е необходимо да си прекалено интелигентен, за да владееш изкуството да решиш качествено една кръстословица. За мен това не е признак за знания, за интелект.Те се придобиват по друг начин – с четене, със светоусещане. Интелектът е друг вид мислене, пряко свързан с мисловната дейност на хората,с вибрациите им и когато си подбираш компания, търсиш хора, които вибриратна твоята честота. Така се групират хората. Това се опитвам да обясня на дъщеря ми – че вибрирайки на честота „чалга”, нейната компания ще бъде такава, а това не е добре за живота ѝ, защото ще бъде ограничен, тъжен човек.

Анелия Велинова: Тъжен човек ще бъде, защото тя притежава този артистизъм, който имаш ти и съпругът ти, и ще бъде потисната.

Владислав Кацарски: Човек преминава през няколко фази, през които не прилича на себе си. Пубертетът. Някои мъже са постоянно в този период. Следва кризата на „средната възраст”, която е много тежка и тогава човек също не прилича на себе си. Има такива възрасти и те трябва да се изживеят.

Досега говорихме за чалгата, но любовта вече ни подслушва, за да разбере какво знаем за нея?

Меглена Божанова: За любовта имам собствена теория.

Владислав Кацарски: Чалга и любов е темата на предаването. Досега говорихме за чалгата.

Меглена Божанова: И за политиката, където изобщо не искам да ме вкарвате.

Владислав Кацарски: Политиката е чалга, но тя не може да бъде любов.

Меглена Божанова: Любовта, приказката, се случва рано или късно и човек трябва да я изживее. За нея няма възраст, можеш да я срещнеш и на 70 години. Няма нищо странно в това. Като ме поканихте и казахте, че ще говорим за чалга и любов, си направих аналогии между поколенията – поколението на чалгата, поколенчески модели си представих. Стигнах до извода, че възприемането на любовта като импулс, изразните ѝ средства са на съвсем различно ниво в различните прослойки. Колкото по-интелигентни, чувствителни, качествени хора изпитват тези вибрации, тогава  любовта е мисловен акт.Пак е свързана с вълнението, с усещането –  емоция плюс мисъл. Много е лесно да се влюбиш във визията на някого, но това е любов на много ниско ниво.Тя е осъзнато усещане, мозъкът ни движи всички емоции.

Анелия Велинова: И любовта, която те кара да си най-добър вкъщи, където е най-трудно, защото си 24 часа и това може да бъде ад и наказание, и изпитание. Какво ме интересува, че някой ми се усмихва зад вратата, а вътре като вляза, е чудовище.

Меглена Божанова: Това не съм го мислила. При всеки е индивидуално, но любовите при различните поведенчески модели са коренно различни като възприятие, в това съм убедена. Ако някой направи изследване на няколко прослойки, ще стигне до моите изводи. Така е и с усещането към света като цяло. Другият елемент на любов е да обичаш хората. Какво означава да обичаш хората?

Анелия Велинова: Да си добър, защото има любов, която може да унищожи някого. И дали е любов това?

Владислав Кацарски: След като е мисловен процес, кое пречи да удариш спирачките, защото ясно съзнаваш, че тази любов те води към гибел? И въпреки всичко не удряш спирачки. Продължаваш… Казват, че любовта е лудост, причинена от мощни биохимични реакции в мозъка.

Меглена Божанова: Това са флуиди, химия е. Всичко се движи от мозъка, където се случват химични реакции и угасва с тях. Но има щастливци, които са влюбени и се обичат цял живот. Чела съм биографични книги, имам и примери на приятели от живия живот. Любовта преминава през различни периоди, изпитания и етапи, но се запазва. Зависи каква е искрата, но всеки човек в някакъв момент от живота си среща любовта.

Анелия Велинова: Друг е въпросът дали те облагородява, променя и те прави по-толерантен.

Меглена Божанова: Любовта не е за това да ни прави толерантни. Тя е нещо съвсем различно. Любовта е, за да се изживее. Не мислиш ли?

Анелия Велинова: Мисля, че ние сме поставени в условия да изпитваме много различна любов – към децата си, към мъжете си, към приятелите, родителите и т.н. Формите на любов са много и ти си една призма, която контактува с различни страни. Това те зарежда, променя те – или те извисява, или те снизява.

Владислав Кацарски: Това означава ли, че проклетникът не може да обича?

Анелия Велинова: Напротив. Има много хора на по-ниско ниво на развитие, които в периода, в който са влюбени, стават по-добри и благородни. Като отмине любовта, отново връщат предишната си същност.

Владислав Кацарски: Като му мине химиотерапията, всичко приключва. Но и нашето време свърши. Последни думи.

Анелия Велинова: Аз много те харесвам, за това че не харесваш чалгата и че правиш изкуство.

Меглена Божанова: Благодаря, че ме поканихте. Любовта и изкуството трябва се усещат с душата и ако ги приемате чрез нея, означава, че сте богат човек.

Владислав Кацарски: Животът е кратък, изкуството е вечно!

Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова

Написано от Anelia Velinova