Приемната

„Излезте с имената си! Оспорвайте, каквото оспорвате… Цяла България видя как се проведе това събрание.“ Владислав Кацарски Искам да кажа няколко думи за Националната потребителна кооперация на слепите, където кипят страсти. В тази „Приемна” ще чуете мнението на директора на софийския „Център за социална рехабилитация и интеграция” Недялко Димов и на председеля на Съюза на слепите. Моето желание беше да чуем и председателя на Кооперацията на слепите – организация, втора по големина в средите на слепите и национално представена. Не можем да чуем мнение, защото и двамата председатели, които излъчиха извънредните събрания, се оспорват от съда. В единия случай председателят е Бончо Бонев, който видяхте в „интересна” светлина, когато показахме 76-то извънредно общо събрание. Той беше избран на 11 септември при странни и оспорвани обстоятелства. На 15 декември частен съдебен изпълнител е спрял решението на 76-то извънредно общо събрание и избраният Маню Алексиев и действащият УС са с прекратени правомощия до произнасяне на съда. Интересното в този казус е, че решенията са оспорвани не от председедателя, засегнатия Бончо Бонев, не от опозицията на Маню Алексиев или на хората от лагера на Димо Тотев. Никой от тях не е подал жалбата в съда. Жалбата е от Дочка Алтънова, предстои да се занимаваме с личността й, да видим тази „светица”, тази „чиста” жена защо е подала жалба в съда и с какво е засегната тя. Другият е Добромир Удрев от Силистра, член на федерацията „ Спорт за хора със зрителни увреждания”.Откъде се намериха тези двама да подадат жалба? От птичи поглед е ясно, че са подтикнати от някого да постъпят по този начин и така да спрат решенията на 76-то извънредно общо събрание. Не казвам, че нямат право и че е незаконно, но начинът, по който това се извършва, на мен лично ми изглежда изключително жалък и нелеп. Нито един от хората, […]

„Да бъдем смирени, но не и примирени!” В навечерието на 2022 година сме и е време за равносметки, защото изминаващата 2021-ва ни предложи десетки сюжети, които заслужават своя анализ.Чуйте размислите на журналиста Христо Петров за отиващата си година, с какви чувства и мисли се разделяме с нея, за предколедните и следпразничните тежнения на българите, за лицемерието на държавата към хората в неравностойно положение.Водещ: Тази година беше трудна и сериозна за нашата държава и за радиото ни. Случиха ни се много красиви, но и много лоши неща. Средно положение в тази година нямаше. Хубаво е, че успяхме да се съхраним и ето ни – пред светлия празник Коледа, в очакване на Новата година, за да обобщим случилото се, като се върнем назад в миналото, но и да преминем с усмивка към идващата 2022 година.Христо Петров: След разговора, който ще проведем, ще получим пречистване от проблемите, които ни срещнаха през изминалата година и трябва да си дадем равносметка, защото случилото се през нея е еманация на всички неща, на които бяхме подложени през последните повече от 30 години. Беше една от най-интересните години на прехода – противоречива и изпълнена с нов оптимизъм. Искам да си припомним как през тези светли коледни празници по времето на социализма родителите ни ходеха тайно на църква. Партията и нейните „партийци” създаваха правилата на играта във всички сфери на живота, като посегнаха грубо и на духовността. Бяхме свидетели как подмяната на 10 ноември постави точно тези партийци в позиция да определят кой е демократ и кой е комунист.За европейското мислене критерии са моралните норми и твоето участие за благото на обществото, а не твоето партийно участие, което беше трансформирано в икономически диктат у нас. Няма приватизатор, който да не е свързан с партията. Както беше анатемосвана религията и изучаването ѝ в началното училище, в момента е анатема […]

Тя е светла, усмихната и елегантна. Журналист и писател. Кандидат за вицепрезидент на Лозан Панов в отминалите избори.Днес продължава да пише за списания, когато и за каквото й е приятно. Автор е на книгите „Близки срещи със смесени чувства“, „Балканска рапсодия“ и „Записки от Шато Лакрот“.Извън професията тя е обичана от французин. Изглежда спокойна, в хармония със себе си, загледана към бъдещето.А за всичко останало около Мария Касимова-Моасе, за смисъла на малките неща, които я вълнуват, ще разберете от интервюто, което тя даде за Радио БРАЙЛ ФМ.Водещ: Последният събеседник за тази година е нашият приятел Мария Касимова-Моасе. Много ни е приятно, че е с нас. Започни годината с хубав човек, завърши я с хубав човек! Искам да разкажеш какво играеш в Сатиричния театър, какво представлява „малката форма”, която представяш на публиката?Мария Касимова-Моасе: Представлението, което играя в Сатиричния театър, ми е страшно любимо, защото то се роди от едната любов, без дори да има някакъв план за неговото създаване. Когато представях книгите си в страната пред аудитория, а и в чужбина, и идваше времето за въпроси от хората, които са дошли да те слушат, и няма въпроси, настава едно мълчание и тогава, за да им е интересно, започвах да разказвам разни истории, които знам от баща ми, от майка ми, истории на нашето семейство, театрални истории. В Берлин бях с Цветана Манева, тя четеше част от романа „Балканска рапсодия” и даже в един момент двете заедно четохме и си партнирахме, много се „заиграхме”. После тя ми каза, че съм готова за сцена. Това ме насърчи и така започнах да разказвам тези истории. Сложих снимки – червената нишка, по които върви разказът, но всъщност няма сценарий, който да съм научила. Просто разказвам историите по тази червена нишка и снимките, но много често се сещам за нещо актуално, което включвам в хода на […]