menu Начало chevron_right

Приемната


Гергана Пирозова
Приемната

Апетитната хапка – обществена собственост и механизми на присвояване. Къпалня „Мария Луиза“

Anelia Velinova | 10 — 02

Битката за Борисовата градина! Гост в студиото е Гергана Пирозова – театрален критик, общественик, създател на групата ДА СПАСИМ БОРИСОВА ГРАДИНА … Преди повече от сто години под ръководството на учени и практични градинари (първите от тях – чужденци) софиянци създали за своя радост, удобство и гордост (а впоследствие многократно презалесили и разширили) забележителна градина, розариум, разсадник, градски парк. Малко по-късно най-добрите български скулптори постепенно обзавели в него исторически кът – с бюстовете на най-заслужилите сънародници. На забележителни хора от забележителни майстори! Борисовата градина! „Битката за Борисовата градина е битка с мутрите. Новият публичен устройствен план в Борисовата градина легализира апетитите на Вълка, Алексей Петров и Гриша Ганчев и има за цел да узакони престъпно придобитите имоти през последните 20 години. Гражданите трябва да бъдат активни преди частниците да бъдат бетонирани, множество дървета да бъдат изсечени и строителството да започне да кипи в тази част на града ” (Г.П.) Владислав Кацарски: Темата, която заплашва да се превърне не в „онази троха“, която ни тормози нощно време, а в лошия „ръждив пирон“, който предстои да ни се забие в петата. Христо Петров:  В Столична община (СО) предстои да бъде приет внесеният от кмета Фандъкова и компания подробен устройствен план за Борисовата градина. Какво налага тази спешност и защо 15 години от последните 35, общината не е изкупила и 1 кв.м. от дарените на мутри и честни частници територии в парка? И сега, след изтичане на тези 15 години, мутрите-частници ще имат законово право да се разпореждат със своята узаконена собственост, открадната законно от общината и от обществото, от нас. Оказа се, че зад спуснатите от СО плътни, черни завеси на мълчание и тайни, емблематични части от Борисовата градина, „Летният театър”, къпалня „Мария Луиза”, „Кривите огледала”, Телевизионната кула, прилежащите части на „Ловен парк”, „Симеоновско шосе” и ъгъла „Г.М. Димитров” и „Дианабад”, „Веселото село”, „Ловният дом”, […]


Тадж Махал
Приемната

Дестинация Индия с Анелия Велинова

Anelia Velinova | 10 — 02

Индия – чаровна и непонятна „Многопосочна и невероятна – гостоприемна и толерантна, загадъчна и непонятна за нас, европейците… С отчайваща бедност и несметни богатства, с авангардни технологии, ядрена сила, космически сателити и една невъзможна мизерия… и с огромната култура, която са оставили ведите…“ Водещ: Анелия Велинова



хазартни игри - карти, зарове, чипове
Приемната

Нарицателните имена: Марко Тотев

Anelia Velinova | 5 — 02

Марко Тотев: адвокат, ерудиран общественик, сладкодумец с благ характер, който имал слабост към покера… Негови пледоарии години наред били пример за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България. Въпреки забележителния му живот, в българския език името му е станало нарицателно за лош късмет и несполука, поради липсата му на късмет при игра на покер. Една от прословутите му фрази е „На Марко Тотев все тъй ще се случи!“ ОБЩ ПРИНЦИП НА ДЖЕРОМ: Ако някоя неприятност може да се случи, тя се случва. УНИВЕРСАЛЕН СЪВЕТ НА ЕСАР: Не правете това ! В студиото: Владислав Кацарски и Катя Андреева


Приемната

Националната кооперация на слепите: отново в кадър.

Anelia Velinova | 5 — 02

Тъмните тайни на слепешката върхушка! Къдравият морал или тоталната му липса. Чрез нахалство към прогрес. Този път кой ще каже: „Моля другарко, Маньо се бие“? Владислав Кацарски: Ще говорим за Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ): Някой беше казал, че Съюзът на слепите е отражение на държавата и аз съм съгласен, защото процесите, които текат в държавата, протичаха и в него. В момента Съюзът на слепите е едно великолепно мъртвило, всичко там е в застой. Моите уважения към ръководстото му, към председателя, който се отдаде на законодателни инициативи, и остави нещата в ръцете на регионалните си председатели, които, за съжаление, не притежават нито интелекта, нито усещането как да  бъдат полезни на хората. За това ще говорим друг път, а днес разговорът ще бъде за Кооперация на слепите, където са се събрали много странни хора, забравили действителността. Дългогодишният председател Михаил Кърлин нямаше да бъде свален и до днес, ако беше остананал жив.Тази работа свърши Висшата сила, която владее нашия живот и тя прекрати земните му дни. Оттогава настъпиха „братоубийствените войни”. Нито са „братя”, нито са „убийствени” тези, които започнаха да ги водят. Напротив, това са меркантилни хора, които в името на собствения си интерес, сложиха началото на тези войни. И точно тук на сцената излезе Маньо Алексиев. Това лице не е ново за средите на слепите хора, но за пръв път открито и отявлено в началото на 2021 година изяви желание за ръководен пост. Същото се случи и преди 10 години, но тогава не успя. През 2021 година спечели регионалната конференция на район „София” и стана регионален председател на Съюза на слепите в София. След кончината на Михаил Кърлин се кандидатира за председател на кооперацията и тогава тръгнаха слухове „на всичко ли иска да бъде председател”. Това е човекът, който единствен се нае да заклати лодката на сегашната слепешка върхушка. Така се […]


Приемната

За Лас Вегас (по пътеписите на проф. Христо Деянов) – Анелия Велинова

Anelia Velinova | 4 — 02

Говорим за места, които са известни. Освен кратка справка за този град, който е „град на греха“ ( защото и самият град представлява историята на мафията и на хазарта ), но той е само един сбор от машини, от покер – маси. от сватбени параклиси с Елвис Пресли… Дестинация „Лас Вегас“ по пътеписите на пътешественика проф. Христо Деянов. Водещ: Анелия Велинова


Приемната

Грузинският урок по руски и „палавите украински ученици“ – анализ на Христо Петров

Anelia Velinova | 4 — 02

Ще отидем малко в Кавказ, за да видим какво се случва наистина с „палавите грузински ученици“… Вече трета седмица от началото на 2022 г. от българските медии ни разтърсват с информация за заплахи и апокалиптични анализи, свързани с Русия и Украйна… Ту ще има война, ту няма да има. Само съвети не са ни отправяли – какви хранителни припаси да складираме по мазетата, сигурно заради подскачащите като нестинарка цени. Ситуацията с Украйна е сериозна и то не от две седмици, а още от спретнатия „цветен преврат” в Киев, с избитите с точни снайпери мирни граждани през 2014-та и насочените към Донбас руски дула на танковете. Никой в българското медийно пространство не забеляза, че през януари 2022-ра бившият украински президент Порошенко премина през КПП на Киевското летище, завръщайки се от Полша, където беше доброволно емигрирал. Няколко месеца преди това първият демократично избран президент на Грузия, сгушен в тъмната каросерия на раздрънкана камионетка, натоварена със зеленчуци, нелегално премина границата и се завърна в родината си.  Разговаряме с журналиста Христо Петров за това, което се случва в Кавказ и Украйна.  Владислав Кацарски: Има ли нещо общо в съдбата на бившите президенти и техните държави, ухажвани, прелъстени и отхвърлени от НАТО и ЕС? Христо Петров: Наистина паралелът е много важен, защото в близката история двете държави имат общи корени в политиката и в бързо трансформиращия се свят. Те са двата края на бившото постсъветско пространство – Украйна е  на западния, Грузия е на източния му край. Ще отида по-назад във времето през 2003 – 2004 година, период, когато светът беше обхванат от т.нар. „цветни революции”. Украйна и Грузия бяха в състояние на еуфория, която изведе грузинския президент Михаил Саакашвили на гребена на политическата вълна и той отстрани дългогодишния Едуард Шеварнадзе, чиято последна длъжност беше шеф на КГБ в Русия, а след това обсеби президентския пост в страната. Михаил Саакашвили […]


Приемната

Димитър Христов и Георги Драмбозов – „От Дунав до Вардар“

Anelia Velinova | 2 — 02

Представяне на новата книга на Георги Драмбозов „От Дунав до Вардар“ от автора и редактора Димитър Христов. „Минаха години и Бугария първа во свето я призна Македония, вече Северна, за самостойна държава. Но сега пък и аз бих могъл да възкликна: „Шо сакате от Бугария, бре, братя и сестри македонски? Защо ѝ горихте вандалски святото знаме во Скопие? “ (из „Послеслов“ от книгата ) В студиото: Димитър Христов и Георги Драмбозов


Приемната

Анелия Велинова: Дестинация САН ФРАНЦИСКО

Anelia Velinova | 30 — 01

Градът на Джек Лондон, на Марк Твен, на Оскар Уайлд, Айсидора Дънкан… История на създаване на града. Кабелен трамвай – музей. „Алкатрас“ – всеизвестния затвор, превърнат в атракция… Водещ: Анелия Велинова


Приемната

Ясер Арафат – двуликият Янус

Anelia Velinova | 30 — 01

Борец за свобода или терорист? Разговаряме с журналиста Христо Петров за палестинския лидер Ясер Арафат: живот на международен терорист или емблематичен политик, оставил изпепелено наследство. Човекът, извървял пътя на въоръжената борба срещу държавата Израел към независимостта на Палестина, отвоювал диалога с Тел Авив, подписал мирното съглашение с Израел и стигнал до споделената Нобелова награда в Близкия изток. Владислав Кацарски: За какво му е присъдена тази награда, като той беше на предната линия в борбата и съпротивата срещу държавата Израел в продължение на десетки години? Христо Петров: Ще разговаряме за една противоречива личност с динамичен и трагичен живот. Казвам „трагичен”, защото е живял в епоха, която отбеляза създаването на Израелската държава, войните, които се водеха за нейното отстояване, и настъпилия катарзис за участниците в тези събития. Нобеловата награда за мир беше присъдена през 1994 година и споделена между Ясер Арафат и Исхак Рабин. По време на церемонията Исхак Рабин изрича следните думи: „Днес ви казваме със силен и ясен глас – достатъчно кръв и сълзи! Достатъчно!” В тези думи са синтезирани смисъла и драмата на цялата сложна процедура, която доведе до награждаването на Ясер Арафат и Исхак Рабин. Тази награда за мир е връчена след подписване на споразумение между Израелската държава и Организацията за освобождение на Палестина (ООП), в която най-голяма е фракцията на Ясер Арафат – умерената „Фатах”. Владислав Кацарски: Какво представлява „Фатах”в контекста на идеята на Организацията за освобождение на Палестина? Христо Петров: „Фатах” е организация, създадена в началото на 50-те години в Кувейт от млади ентусиасти, палестинци. В центъра на организацията е поставен Ясер Арафат. От самото й създаване преминава през драматичен път, защото в самия си зародиш е замислена като противодействие на войната, която се водеше на палестинските земи за утвърждаване на еврейската държава през 1947-48 година. За да може да се противодейства на израелските военни действия, е трябвало да се създаде такава структура. Идеологията […]



  • play_circle_filled

    Брайл ФМ
    Първи медиатор

  • cover play_circle_filled

    01. Cyborgphunk
    Grover Crime, J PierceR

    file_download
  • cover play_circle_filled

    02. Glitch city
    R. Galvanize, Morris Play

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    03. Neuralink
    Andy Mart, Terry Smith

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    04. Chemical happyness
    Primal Beat, Kelsey Love

    add_shopping_cart
  • cover play_circle_filled

    05. Brain control
    Grover Crime

    add_shopping_cart
  • play_circle_filled

    Вкусната хапка на Борисовата градина (Приемната от 07.02.2022)
    Гергана Пирозова, Росен Идеалов, Владислав Кацарски, Христо Петров, Анелия Велинова, Катя Андреева

play_arrow skip_previous skip_next volume_down
playlist_play