В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Предаването в момента


 Предновогодишни мисли – Вл. Кацарски и Хр. Петров

Публикувано от на 22/12/2021

Да бъдем смирени, но не и примирени!”

В навечерието на 2022 година сме и е време за равносметки, защото изминаващата 2021-ва ни предложи десетки сюжети, които заслужават своя анализ.
Чуйте размислите на журналиста Христо Петров за отиващата си година, с какви чувства и мисли се разделяме с нея, за предколедните и следпразничните тежнения на българите, за лицемерието на държавата към хората в неравностойно положение.
Водещ: Тази година беше трудна и сериозна за нашата държава и за радиото ни. Случиха ни се много красиви, но и много лоши неща. Средно положение в тази година нямаше. Хубаво е, че успяхме да се съхраним и ето ни – пред светлия празник Коледа, в очакване на Новата година, за да обобщим случилото се, като се върнем назад в миналото, но и да преминем с усмивка към идващата 2022 година.
Христо Петров: След разговора, който ще проведем, ще получим пречистване от проблемите, които ни срещнаха през изминалата година и трябва да си дадем равносметка, защото случилото се през нея е еманация на всички неща, на които бяхме подложени през последните повече от 30 години. Беше една от най-интересните години на прехода – противоречива и изпълнена с нов оптимизъм. Искам да си припомним как през тези светли коледни празници по времето на социализма родителите ни ходеха тайно на църква. Партията и нейните „партийци” създаваха правилата на играта във всички сфери на живота, като посегнаха грубо и на духовността. Бяхме свидетели как подмяната на 10 ноември постави точно тези партийци в позиция да определят кой е демократ и кой е комунист.
За европейското мислене критерии са моралните норми и твоето участие за благото на обществото, а не твоето партийно участие, което беше трансформирано в икономически диктат у нас. Няма приватизатор, който да не е свързан с партията. Както беше анатемосвана религията и изучаването ѝ в началното училище, в момента е анатема да се изучава и анализира процесът, който се случи след 1989 година в България. Това е много опасно за днешните т.нар. „капиталисти”. В генезиса на основните лидери, които сега се явяват като бизнесмени, като шефове на определени асоциации на работодатели, на индустриалци и т.н., е заложено това партийно назначение, но най-лошото – в техните мисли и действия. Обществото, докато не получи яснота и няма категорична позиция, не прояви справедлив гняв за извършените измами и грабежи, ще бъде лишено от оздравителни промени, от реформирана система и достоен живот.
Водещ: Ние не успяхме да осъществим европейско развитие, заради олигархически интереси на хора, които заламтяха за всички пари на държавата.
Христо Петров: Пример за това, за кохортата, която беше подплатена много добре идеологически, е този партиен ешалон, който си изми ръцете с администрацията, със службите за сигурност, профсъюзните структури. Представителите на комунистическия режим се отърваха първо от някои свои съратници. Вътре в структурите имаше нормално мислещи хора, както има и сред приватизаторите, които получиха пари и възможности, съзнателно изпълниха задълженията си, наеха си работници и до ден днешен живеят почтено. Но това са единици, изключения. Ярките примери за този двуличен подход, за който често обвиняваме Вашингтон или Москва, или Берлин, или Брюксел, е мимикрията, безочливата, наглата изява на партийците, като Ирина Бокова, Елена Поптодорова и други десетки функционери. Те отидоха в международни институции, първи развяха знамето на НАТО и ЕС, прикривайки се под неговата сянка, и осигуриха на своите другари европейски и международен чадър, за да извършат огромните грабежи в нашата държава, които продължават и днес.
Именно тези структури, които минаха от политическия към икономическия фронт от единствено управляващата партия в България – комунистическата, завзеха икономическата власт и финансовите институции. Това показва, че те са били много добре обучени и са знаели достатъчно за развитието на капитализма. Бяха най-добре подготвени идеологически за целия погром, който организираха в нашата държава, и за който населението не предполагаше нищо. Хората участваха в огромните, многолюдни митинги с надежда и радост, не знаеха за този зловещ сценарий, добре написан и подготвен. Не случайно имаше цели институти, които се занимаваха с идеологическата осигуреност на прехода, на подмяната, от която целият ни народ е потърпевш в момента. Това създаде много благоприятна почва за извършената приватизация – огромен грабеж на материалните активи, който продължава и днес. Безобразия, които се извършиха под прикритието на медии, на администрацията, на специалните служби за сигурност.
Водещ: Много печални факти. Най-страшното е, че службите охраняваха цялата тази история.
Христо Петров: Процесът не е затихнал, той продължава и трябва да сме наясно, че акумулираният финансов и административен ресурс е огромен и това ще затрудни всеки опит за успешна и автентична промяна. Всички обяснения за високи инвестиции и растяща икономика са базирани на измислици. Подземните богатства са дадени на концесия с минимални приходи за държавата, стократно по-ниски за нормална икономика.
Говорейки за икономическите проблеми, не можем да подминем и абсурдите, които тази година продължиха да се случват с отношението на държавата и на институциите към хората с увреждания. Лицемерието и високомерието, което демонстрират МТСП, НОИ и МЗ към хората в нужда, е недопустимо. Обещавам пред нашите слушатели, че през следващата година с моите умения и възможности да направя така, че тези факти за безхаберието към хората с увреждания и липсата на адекватни политики и отношение към тях, да намерят трибуна не само тук, но и в други медии. Длъжни сме да оказваме натиск това безумие и лицемерие към българите да бъде преустановено. Ако управляващите са второ качество, ние, българските граждани, не сме! И не можем да бъдем второ качество в Европа.
Водещ: Оттам идва разбирането на Европа за две скорости. Както те представят политиците ти в Европа, така ще те приемат там.
Христо Петров: Без достойнство и в унизено положение. И все пак нека надделее надеждата за по-добро утре, умереният оптимизъм. Пожелавам да бъдем смирени, но не и примирени, да има мир и спокойствие сред близките ни, да обичаме ближните си, да се грижим за тях и в тези светли, празнични дни д
а отдадем почит на нашите предци, на които дължим много и до ден днешен, и в бъдеще.
Водещ: Владислав Кацарски


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *