В момента върви

Title

Artist

Предаването в момента

Отзвук

12:00 13:00

Предаването в момента

Отзвук

12:00 13:00


Мария Касимова: Смисълът на простите неща

Публикувано от на 22/12/2021

Тя е светла, усмихната и елегантна. Журналист и писател. Кандидат за вицепрезидент на Лозан Панов в отминалите избори.
Днес продължава да пише за списания, когато и за каквото й е приятно. Автор е на книгите „Близки срещи със смесени чувства“, „Балканска рапсодия“ и „Записки от Шато Лакрот“.
Извън професията тя е обичана от французин. Изглежда спокойна, в хармония със себе си, загледана към бъдещето.

А за всичко останало около Мария Касимова-Моасе, за смисъла на малките неща, които я вълнуват, ще разберете от интервюто, което тя даде за Радио БРАЙЛ ФМ.
Водещ: Последният събеседник за тази година е нашият приятел Мария Касимова-Моасе. Много ни е приятно, че е с нас. Започни годината с хубав човек, завърши я с хубав човек! Искам да разкажеш какво играеш в Сатиричния театър, какво представлява „малката форма”, която представяш на публиката?
Мария Касимова-Моасе: Представлението, което играя в Сатиричния театър, ми е страшно любимо, защото то се роди от едната любов, без дори да има някакъв план за неговото създаване. Когато представях книгите си в страната пред аудитория, а и в чужбина, и идваше времето за въпроси от хората, които са дошли да те слушат, и няма въпроси, настава едно мълчание и тогава, за да им е интересно, започвах да разказвам разни истории, които знам от баща ми, от майка ми, истории на нашето семейство, театрални истории. В Берлин бях с Цветана Манева, тя четеше част от романа „Балканска рапсодия” и даже в един момент двете заедно четохме и си партнирахме, много се „заиграхме”. После тя ми каза, че съм готова за сцена. Това ме насърчи и така започнах да разказвам тези истории. Сложих снимки – червената нишка, по които върви разказът, но всъщност няма сценарий, който да съм научила. Просто разказвам историите по тази червена нишка и снимките, но много често се сещам за нещо актуално, което включвам в хода на разказа, и така представлението става винаги различно, никога не е едно и също. Хубаво е да усещаш публиката по реакциите й, по очите, кое я разсмива, къде притихва – да усещаш как я водиш с един простичък разказ, в който няма технологии, няма 3D, нито страховити декори и костюми. Излизам с една черна рокличка, отзад се прожектират снимките и започвам да разказвам. Така както някога, преди да има език още, около пещерния огън един човек след лов разказва с подскачане, ръкомахане, разиграва етюди и разбират неговия разказ, смеят се, плачат. После идват думите. Този човешки разказ на мен ми е много интересен и много важен, защото каквото и да се случва, хората ще казват „ела тук, нещо да ти разкажа” и тръгва разказът, и така води паметта човешка някъде през вековете.
Водещ: Кажи как излезе от тази предизборна кампания и калните моменти в нея?
Мария Касимова-Моасе: Още не се чувствам напълно изчистена. Влязох с голяма доза романтизъм, с възрожденски плам и вярвах, че ще променим много неща, ще се борим. Мислех, че политиката не е мръсна работа, а нечисти са само намеренията на хората в нея. Като започна голямото замерване, осъзнах колко интензивно, колко на високо ниво е и колко е хапещо случващото се. Медиите ни пренебрегваха, бяхме там, колкото можем да си позволим, защото и това се плаща. Не съжалявам, беше голям урок за мен. Разделих се с илюзии, осъзнах някои неща, а това води до мъдрост, а мъдростта – до тъга. Но и тъгата е хубаво чувство, защото те вкарва в едни много сериозни мисли, балансира те, отрезвява те. Но още не мога да се върна към себе си, защото случилото се ме промени. Промени неща, стабилни в моя живот – погледа ми към хората, отношението ми към тях. Исках кампанията да приключи по-бързо, защото не желаех да намразвам човешкия род, човешката природа. Обичам хората и затова пиша за тях. За да се върна постепенно в най-изначалните си същности, започнах съвсем несъзнателно, като малко дете, първо да чета приказки, после минах на музика – слушах Бийтълс, Дейвид Боуи, Чайковски, музиката, която татко много обичаше – Бетховен. Разглеждах изложби и картини, за да пълнят душата ми с красота. Изкуството ме пречистваше и зареждаше след преживяното в предизборната кампания. Сега повечето време съм извън София, бяло и снежно е, тишината ме прегръща и успокоява. Връщането към природата, сутрин чаша липов чай, хляб домашно направен, някой човек, който да ти каже добри и окуражителни думи, да походиш пеша и да усещаш дъха на студа, да ходиш дори боса в снега – това е магията на малките неща, в които има красота и смисъл.
Водещ: Сега накъде? Продължава ли спектакълът?
Мария Касимова-Моасе: Продължавам. Още никъде не съм споделила и ще го направя тук – искам да осъществя нов проект, пак такова шоу на сцена, който ще се казва „Червена звезда, блок 28” и ще разказва истории от СОЦ-а. Обръщам се към вашите слушатели, ако имат истории смешни и не толкова смешни, интересни, които те си обичат, свързани със соц времето, и искат да ги разкажа, да се свържем чрез имейл или социалните мрежи. Естествено, ще споменавам в спектакъла на кого е историята. Ще приема и предмети от соца, с които биха се разделили, но да не са големи и тежки. Тогава имаше странен дизайн на какви ли не неща – имах самовар, пластмасов сешоар, руска прахосмукачка, източногермански тостер…
Водещ: Сега те оставям в ръцете на Нели – „минути женско царство в това радио”, но да не извършите преврат. От мен весели празници!
Мария Касимова-Моасе: Много ти благодаря!
Водещ: В началото на прехода обикалях из страната и хората ми се видяха будни, готови за промяна. Какво е твоето впечатление, разочарована си от обикновените хора или от политическия елит?
Мария Касимова-Моасе: Разочаровах се от човешката природа като цяло, от това колко е готова да те предаде. Много се изумих от хора, които съм приемала за приятели или колеги, и как не разбраха искреността на моето дръзновение и не ме подкрепиха, а нападаха. Чувствах се сразена, наранена. Това остана в миналото. Животът е подреждач – срещаш нови хора, които са добронамерени, или срещаш стари приятели с широки, топли и искрени прегръдки, и радостта от срещата обгръща и радва дълго.
Водещ: Как реагираха твоите роднини извън България на книгата ти „Записки от Шато Лакрот”?
Мария Касимова-Моасе: Моите роднини са с изключително чувство за хумор и дори когато пишех книгата и се случваше нещо смешно и нелепо, искаха да го отразя в нея. Ще доведа французите в с. Злокучене, Самоковско, за да видим тук какво ще им се случи.
Имам нови герои и друг сюжет, който е по-драматичен. Там три жени разказват животите си през общия мъж в него. За едната той е син, за другата е любим, за третата е баща. Разбира се, че има референции към моя собствен живот и моя баща, чийто образ цял живот възстановявам и си събирам парчетата, късове обич.
Водещ: Желаем ти успех! Много се радваме на всеки продукт, който създаваш, но от политиката се дистанцирай. Силата на думите, които можеш да приложиш и да бъдат разбрани от хората, е в книгите ти и в това, което играеш, а не в политическото говорене.
Мария Касимова-Моасе: Опитах в политическото говорене да бъда такава, каквато съм си. Проработи за онези, които ме харесват и обичат, като автор и човек. Това са тези няма и 4% , които застанаха политически зад нас.
Водещ: Това е голям успех, изскачане от тъмното. Не използваш механизмите на медиите и на властта.
Мария Касимова-Моасе: И е голям опит. Вече раничките прихванаха коричка. Идва Коледа – период, в който преминаваме в очакване на нови надежди и мечти. За мен ще е време за катарзис, време да слушам хубава музика, да продължа да пиша. И Новата година ще е много по-хубава, убедена съм.
Водещ: Вярват ли французите в Дядо Коледа?
Мария Касимова-Моасе: Стефан, съпругът ми, и семейството му не са религиозни хора. Но той не разбира защо хората не вярват в Дядо Коледа. Вярва в него, в прекрасната идея, че има един вълшебник и в необходимостта да правиш добро, да подариш подарък, да сме заедно и да сме щастливи.
Водещи: Владислав Кацарски и Анелия Велинова


Опции на читателя

Остави съобщение

Вашият имейл няма да бъде публикуван или споделян с трети страни.Задължителните полета са маркирани с *