Приемната Архиви - Страница 25 от 41

Онлайн насилието може да бъде преборено

Anelia Velinova | 9 — 11

Сдружение “ПроБудник“ с нов план срещу кибертормоза, дезинформацията и онлайн злоупотребите.Разговаряме с Ваня Нотева, ръководител на проекта „(Не) вярвай на очите си!” за младите хора и рисковете в интернет. Владислав Кацарски: Ваня Нотева от сдружение „ПроБудник” с една много интересна тема – „(Не) вярвай на очите си!”. Христо Петров разработи тази част от нашата „Приемна”. Той беше човекът, който бе на финала на този проект. Какво видя и защо решихме да поканим Ваня Нотева при нас? Христо Петров: „ПроБудник” покани представител на радиото и по стечение на обстоятелствата аз се оказах в един много интересен момент, когато отчитаха изпълнението на този проект и бях безкрайно впечатлен, че присъстваха изключително много млади хора, включително и тийнейджъри, и младежи до 18 години, които се оказаха доброволци в осъществяването на тази програма в продължение на по-малко от 7-8 месеца. Бяха активна публика и активни участници. Темата на проекта също беше много интересна – „(Не) вярвай на очите си!”, касаеща интернет пространството, дезинформацията, фалшивата самоличност и всички рискове, които са около нас в ежедневното ни интернет общуване и облъчване, на което сме поставени през интернет, включително и от медиите. Владислав Кацарски: Няма ли кой да каже, Ваня, че това всъщност е един тормоз? Ваня Нотева: Това, с което ние се занимаваме, е как да се противодейства на тормоза, как да се идентифицира той и да не се смята за нормалност. Основното нещо, върху което проектът „(Не) вярвай на очите си!” на сдружение „ПроБудник” беше фокусиран, е да направи младите хора като най-рискова група малко по-критично мислещи и да имат повече желание да погледнат отвъд определена информация и новина. И освен всички рискове, които Христо каза, че крие онлайн пространството, интернетът е основният модел за изграждане на самочувствието на младите хора, много често и за липсата на самочувствие и увереност. И това, което се опитахме да направим, е те самите да изграждат мнения, […]

Приемната

Павел Павлов от „Само днес“: Има шанс, има надежда, има изход

Anelia Velinova | 8 — 11

„…Тази борба я има и ще я има винаги. Няма да забравя че, когато се въвеждаше закона за забрана на тютюнопушенето в закрити помещения, един артист, когото иначе харесвам и уважавам, седеше с цигарата и обясняваше как имал ПРАВА да пуши…“ П. Павлов Разговаряме с Павел Павлов – създател и ръководител на Терапевтичен център “Само Днес”. Той е терапевт по зависимости, член на БАХ, член на международна НЛП общност, консултант и представляващ национална пациентска организация. Работи със зависими и близки на зависими от 2006 г. Не се отказва и от най-трудните казуси, а това е изключително важно при работата със зависимости. Води терапевтични групи в Центъра и личните терапии на някои от резидентите. Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица. Навременната преценка на ситуациите и предимството да действа своевременно насочват голяма част от хората, които му се доверяват и се обръщат за помощ към Центъра за работа със зависими. Владислав Кацарски: Павел Павлов, човекът, който вече сте чували да говори за зависимостите, дойде при нас в студиото. Здравейте, много Ви благодаря, че се отзовахте. Само за информация на нашите зрители и слушатели искам да кажа, че Павел Павлов не е от София, но намери време да дойде, защото проблемите, по които ще говорим сега, наистина са сериозни. Анелия Велинова: Той е сертифициран обучител, провежда тренинги за успешни родители, терапевт по зависимости, един от основателите на Българската асоциация по хипноза, Академия за родители, Асоциация „Само днес“, Център „Свобода”, който е във Варна. Павел Павлов: Център „Свобода” беше в Добрич, създаден съвместно с наши приятели от Русия и в момента временно е спрял дейност. Асоциация за превенция и работа със зависимости, на която съм управител и председател на Управителния съвет, си създаде собствен център за лечение на зависими. Директор съм на този център. Анелия Велинова: Вие с медицинско образование ли сте? Павел Павлов: Не. Психолог съм. Анелия Велинова: Специализирал сте в Полша и там […]

Приемната

Проф. д-р Атанас Кундурджиев: Хората, които не се грижат за здравето си, стават бреме на обществото

Anelia Velinova | 3 — 11

“ Културата ни е такава, че здравето не е някаква „особена ценност“… Ние търсим помощ, когато ни боли, а има болести (например бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят много организма, без да има някаква болка. Тогава се стига до усложнения…“ д-р Ат. Кундурджиев Проф. д-р Атанас Кундурджиев работи в Клиниката по нефрология на Университетската болница „Александровска“, член е на Съвета на директорите на лечебното заведение. Бил е зам.- министър на здравеопазването в периода 2000-2001 година, изпълнителен директор на УМБАЛ „Александровска“, главен секретар на БЛС (2002-2004). Има три специалности, като научната му работа е фокусирана върху изследване на кардиореналния синдром. Разговаряме с проф. Кундурджиев за изясняване на това малко известно понятие – кардиоренален синдром, за здравето и отношението ни към него. Много ли боледува българинът? Владислав Кацарски: Радвам се, че при нас е проф. Кундурджиев. Ще си говорим много за медицина и малко за политика не за друго, а защото живеем на тази земя и в тази страна. А това, че имаш три специалности – вътрешни болести, нефрология и кардиология, вече е предпоставка да поразгледаме някои неща от тежкото нещо, наречено „здраве човешко”. Много ли боледува българинът? Проф. Кундурджиев: Много боледува и недотам добре се лекува. Анелия Велинова: А това липса на здравна култура ли е? Проф. Кундурджиев: Много са причините. От една страна, културата ни е такава, че здравето не е някаква особена ценност. Болшинството от населението и ние търсим помощ, когато ни боли. Има болести, (бъбречните болести понякога са такива), които могат да увредят сериозно организма, без да има някаква болка и тогава се стига до усложнения. Диабетът е едно такова заболяване. Артериалната хипертония, ако не се следи редовно, може да доведе до много тежки усложнения – инфаркт, инсулт. Има бъбречни болести като гломерулонефрити, които също могат да протичат безсимптомно и пациентите постъпват при нас вече с напреднала бъбречна недостатъчност. Това са състояния, които са много силни рискови фактори. Да не […]

Приемната

Диана Банчева: Да работиш с хора с интелектуални затруднения не е лесно, но наградата си заслужава

Anelia Velinova | 2 — 11

Движението Спешъл Олимпикс е създадено през 1968 година от Юенис Кенеди Шрайвър и признато от Международния олимпийски комитет за благото на повече от 5 милиона атлети с интелектуални затруднения и осигуряване на занимания и състезания в 32 олимпийски спорта в повече от 190 страни по света. В България Спешъл Олимпикс стартира своята програма през 1994 година. Над 100 български атлети с интелектуални затруднения завоюваха над 100 медала за България. Разговаряме с Диана Банчева – програмен координатор на Спешъл Олимпикс за началото и мисията да бъдат приобщени чрез спорт хората с интелектуални затруднения, за предизвикателствата и победите, за силата на равенството, добротата, съпричастието и радостта. Владислав Кацарски: В студиото при нас е едно момиче, което носи в себе си още един живот – Диана Банчева от Спешъл Олимпикс. Чухме Диана в „Портокал” преди няколко дни. Сега малко по-детайлно да погледнем на Спешъл Олимпикс. През 1994 година е създадена организацията, много силна по своето благородство и нещата, които оставя зад себе си. Какво пише в тези листове? Диана Банчева: В тези листове има повече фактология, но след като имаме възможност да влезем в детайл, за мен ще е удоволствие да се върна назад до 1968 година, когато е създадено глобалното движение Спешъл Олимпикс, което днес наброява повече от 200 програми, тоест, в повече от 200 държави. То съществува и действа в задния двор на една от сестрите Кенеди – Юенис Кенеди Шрайвър, за която се казва, че наследството, което оставя на поколенията и на света, е много по-значимо, отколкото на нейните братя политици. Това, което тя прави в задния си двор, е летен лагер за деца в неравностойно положение и дава възможност те да играят, да общуват, да се забавляват, да се радват, да ги приближи към живота на всички останали, на тези като нас. Причина за нейната инициативност е фактът, станал известен по- късно, че нейната сестра също има интелектуални затруднения. Независимо от мотивацията, наследството на Юенис Кенеди Шрайвър днес е глобално. 200 програми в 200 държави, една от които е България. От 1994 година насам се опитваме да развиваме това движение, което е спортно, но е свързано с желанието и стремежа социално да приобщим хората с различни възможности и способности, защото ние виждаме и вярваме, че хората […]

Приемната

Иван Иванов от КУКЕРИ: „Научихме се на професионализъм в чужбина”

Anelia Velinova | 2 — 11

Иван Иванов: Когато корабът пътува от Хамбург до Лондон, няма на кого да свириш българска музика. Единственото, което правихме, е, че Джина излизаше, изпяваше една фолклорна песен от типа на „Лале ли си, зюмбюл ли си” и те се прехласваха пред нея, защото е много красиво това акапелно изпълнение. Беше екзотика за тях. На тези места трябва да си страшно добър професионалист и машина за музика. Каквото и да ти поискат, изсвирваш го перфектно. Научихме се на професионализъм в чужбина. Имахме истории, чиито поуки бяха, че или ще бъдем страхотни професионалисти, или няма място за нас там. Разговаряме с Иван Иванов – основател, ръководител и идеен вдъхновител на легендарната в близкото минало рок група „Кукери”. Владислав Кацарски: Иван Иванов е единият от група „Кукери”, която близо 15 години беше сред десетте най-добри български групи. Групата, която ни е създавала прекрасни мигове и на концерти, и със своите записи по различните видове радиостанции, но главно в Българското националното радио в една жестока конкуренция. Иван ще ни разкаже как се случваше това във време, когато 10-12 групи бяха абсолютни фаворити, коя от коя по-добра. Благодаря, че ни оказа честта да дойдеш при нас. Иван Иванов: Благодаря и аз, че ме поканихте. Вече мисля, че всичко е било предопределено. Това, което ще ви кажа, не го споделям често и не помня кога за последен път съм разказал. На 6 годинки в град Русе, където живеех, майка ми ме заведе на уроци по цигулка и елементарна теория и солфеж. Срещнах там на 6 годинки едно нисичко, леко дебеличко и много русо момченце. В 7 клас отново се виждаме, обаче на приемен изпит за английската гимназия. Приемат ни, на единин чин сме. В 8 клас изгряха „Бийтълс” и както целият свят, така и ние полудяхме по тях. Забравихме за цигулки, пиана, акордеони, с които дотогава свирихме и изведнъж започнахме да търсим китари. Китари в тази държава нямаше. Имаше едни дървени […]

Приемната

В храма на седмото изкуство – разговор с доц. д-р Александър Донев

Anelia Velinova | 18 — 10

Той е преподавател по различни дисциплини към катедра „Кинознание и кинодраматургия“. Преподава в НАТФИЗ от 1994 година. Занимава се с изследвания в областите: история на киното, история и теория на филмовата индустрия, киното и съвременните медии, социология на киното, българско кино. Има професионален опит като режисьор, сценарист и продуцент. Членува в Европейската филмова академия, Съюза на българските филмови дейци, Съюза на българските журналисти. Разговаряме с доц.д-р Александър Донев за кино и тенденции, какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България. Владислав Кацарски: Голяма чест за нас е, че си тук. Няма по-подходящ човек от теб, когато става въпрос за кино и всички теми, свързани с него. Доц. д-р Александър Донев: Благодаря за признанието. Владислав Кацарски: Господин Христо Петров написа материал, който нашите слушатели видяха преди пет месеца – “На кино без билет”, в който темата беше кварталното кино. Какво загубихме и какво спечелихме с новия вид на кината, които сега има в България? Доц. д-р Александър Донев: Понеже не съм чел текста на господин Петров, е добре той да каже някои от идеите в него и аз ще продължа оттам нататък. Христо Петров: Направих този материал на базата на мои фотокадри, заснети през годините и в които тъжно се разкриваше процес на съзнателното заличаване на столичните кинотеатри. От 37–40 киносалона с различен брой зрители в София останахме с три кина. Единственото квартално кино, което крета,е „Кирил Влайкова”. Анелия Велинова: То е вече читалищна сцена. Доц. д-р Александър Донев: Създадено е с тази формула да служи едновременно като театрална сцена, читалищна зала и киносалон. Кирил Влайков е бил голям почитателна киното. Анелия Велинова: Да, но не му поддържат базата и тя е в трагично състояние. Доц. д-р Александър Донев: Създаден е като модерен театър през декември месец 1908 година. Той е един от първите и в момента единствената сграда, специално създадена за киносалон, която продължава да съществува и […]

Приемната

Таня Иванова: „Изборът след избора ще бъде пак избор напролет”

Anelia Velinova | 17 — 10

Мисия невъзможна ли е възможността за съставяне на правителство след изборите от 2 октомври? Медиите излъгаха ли за ниската избирателна активност? Спиралата от избори ще „счупи” ли демокрацията? Какъв е изходът? Отговор на тези и много други въпроси ще чуете в разговора с младия политик от ДПС – Таня Иванова и журналиста Христо Петров. Кой как видя изборите. Владислав Кацарски: Ще говорим за изборите. Това, че между нас с Христо Петров седи красива жена, е гаранция за съдържателна дискусия. Той написа един много вълнуващ материал, който ще чуем в края на този разговор. Беше председател на избирателна комисия. Таня ще представлява правата и свободите. Таня Иванова: Много ми е приятно, че отново съм ваш гост. Владислав Кацарски: Как видяхте и двамата изборите? Христо Петров: Аз опитах да споделя част не толкова от впечатленията, колкото от емоциите си. Най-интересното и изненадващо за мен беше в училището, където се подвизавах повече от 14 часа. Хората бяха много активни – възрастни хора, по-млади от ранни зори още. Изненадах се, че активносттабеше към 61-62% в тази секция, в която аз присъствах и на което бях свидетел. Подобни резултати (около 50%) имаше и при колегите от другите изборни секции. Мога да кажа, че в това утро хората се събудиха рано и през целия ден, според възможностите си, упражниха своя вот. И другото, което искам да споделя, е, че явно общината беше предприела всичко необходимо, волно или неволно, да затрудни гражданите в упражняването на своя вот, защото беше изложилаедни списъци,където хора, които през последните 15–20 години са гласували ведна и съща секция, от едни и същи улици,бяха изненадани и селутаха по коридорите (някои улици бяха разделени наполовина, други на три). „Симеоновско шосе” не знам на колко беше разделено. А в секцията откъм Бистрица хората, които живеят на 15-20 метра от нея, отиват сутринта и виждат, че не са вече в този списък, в който гласуват от години, а са някъде си […]

Приемната

Асоциация „Само днес“- как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости

Anelia Velinova | 13 — 10

Той познава много добре зависимостта и всичките ѝ лица. Разговаряме с психолога Павел Павлов за проблемите, мълчанието и неглижирането на опасността от зависимостите, за превенцията и директната помощ, насочена към младежите. Катя Андреева: Да яхнеш вълната. Разговаряме с Павел Павлов, който присъстваше на семинара, посветен на борбата с тютюнопушенето. Самият ти си председател на Асоциация за зависимости. Представи се. Павел Павлов: Председател съм на Управителния съвет на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”. Само днешният ден е денят, в който може да бъде направено нещо, за да се спре употребата и да се поеме отговорността за собствения живот, днес е първата стъпка по дългия път на лечението. Само днес не пуша, само днес не пия и оттам идва наименованието на организацията. Катя Андреева: Ти дойде на собствени разноски в Боровец чак от Варна. С какво те мотивира и обогати този семинар? Павел Павлов: Проблемите, които обсъждахме тук, са свързани с тютюнопушенето, проблем, който е много неглижиран и трудно разпознаваем като такъв в България. Хората често бъркат законна зависимост, законни наркотици с незаконни. Това, на което са набляга, е новината, какво се случва с незаконните опиати. На законните наркотици – най-големият проблем, не се обръща внимание!Цигарите са много тежък наркотик, който води до огромна смъртност, много по-висока от алкохолизма, от всички други незаконни зависимости, смесени заедно, и това неглижиране, подценяване е много опасно за нашето общество. Пораженията във финансов и здравословен аспект, в морален, са погром и е много важно да се обединят усилията на всички организации, за да можем да се противопоставим натова и даполучи чуваемост този проблем. Катя Андреева: Според теб надписите „Пушенето убива”, които са върху цигарените кутии, дали имат някакво значение за пушача, или за започващите да пушат в ранна детска възраст? Четат ли този надпис и има ли той въздействие? Павел Павлов: Не. По-скоро го има за възрастните, които вече са станали пушачи и са намерили […]

Приемната

Павел Антонов – Коалиция за живот без тютюнев дим

Anelia Velinova | 5 — 10

За състоянието на тютюнопушенето и проблемите, свързани с него, в България. „…Може би най – шокиращото за участниците в този форум се оказа анонса от съвсем скорошното изследване на коалицията за връзката между младите хора и тютюнопушенето и находката им, че за съжаление младите хора в България държат печалния рекорд по брой тютюнопушене. Над 47% от тях ( във възрастта между 19 и 35г. ) споделят, че употребяват тютюневи изделия…“ П. Антонов Разговаряме с Павел Антонов за плътния дим на цигарите, който трови младите хора, бъдещето на България, и пречи на политиците и институциите да видят тази опасна тенденция и да се присъединят към европейската цел – 2040 година да има поколение без дим. Павел Антонов: Днес се събрахме в „Боровец” на интересно за нас събитие. Поканихме журналисти и хора, работещи по проблемите на тютюнопушенето, за да споделим последна информация и данни за изпитанията, свързани с него, в България. Наши домакини бяха Съветът на здравната организация и Съюзът за борба с туберколозата и белодробните заболявания. Научихме много важни нови данни, които бяха оповестени от Коалиция за живот без тютюнев дим. Може би най-шокиращото за участниците в този форум се оказа анонса от съвсем скорошното изследване на коалицията за връзката между младите хора и тютюнопушенето и находката им, че за съжаление младите хора в България държат печалния рекорд по брой тютюнопушене. Над 47% от тях ( във възрастта между 19 и 35г. ) споделят, че употребяват тютюневи изделия.Най-изненадващото и неприятно е, че повече от половината от тях са момичета и млади жени – негативна тенденция, тъй като допреди 10-на години много по-малко жени пушеха. Очевидно това е специфично развитие за България, което според присъстващите експерти се обяснява с действията и агресивната позиция на тютюневите компании. В много от случаите маркетинговите им кампании атакуват младите момичета, което ще окаже неблагоприятен ефект, когато те станат майки […]

Приемната

Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”

Anelia Velinova | 4 — 10

Той е кюстендилец, който от 40 години живее в Австралия. Утвърден дизайнер, стилист, илюстратор и моден консултант. Участвал е в много модни бианалета. Творил е за принцеса Даяна и други известни личности. Негови модни илюстрации са били многократно помествани на страниците на известните списания Vogue и Elle. Поводът на срещата в Кюстендил е благотворителната изложба с графики, посветени на спортистките от клуба по художествена гимнастика „Велбъжд”. Ще ви представим разговор за изкуство, любов, сцена, общуване, дизайн и стил в живота с Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”. Ганчо Тасков: Кюстендил е много древен град, известен със своите минерални извори и много богата история. Той е познат още от 1-ви век с името Колосия. Кюстендил е овощната градина на България, но също е и люлка на изкуството. Тук са родени много известни художници – Владимир Димитров(Майстора), Стоян Венев, плеяда от имена. От няколко десетилетия е известен и с художествената гимнастика, защото много момичета са в националния отбор, олимпийски и световни шампионки. В Кюстендил се създаде една специфична школа по художествена гимнастика със свой почерк и техника. Тази изложба я представям за втори път на 3 март – националния празник на България. В една много престижна галерия имах изложба в Сидни, където министърът на културата на Австралия я откри и веднага закупи три първи графики. Присъстваха много представителни личности от културния живот на страната, много аташета от различни посолства, а също и българският посланик. Трябва да споделя, че българската общност там е много активна. Имаме много фолклорни групи в различни градове на Австралия. На всеки 2 години организираме български събор, на който се представят различни групи с много пищни носии. Ръководител на събора е Соня Арабаджиева, която дълго време е участвала в различни ансамбли в България. Българите са много активни и над 10 000 от тях живеят в Мелбърн. Катя Андреева: Впечатлена съм, че имате такава организация и приемете нашите […]

Приемната

Онлайн насилието може да бъде преборено

Павел Павлов от „Само днес“: Има шанс, има надежда, има изход

Проф. д-р Атанас Кундурджиев: Хората, които не се грижат за здравето си, стават бреме на обществото

Диана Банчева: Да работиш с хора с интелектуални затруднения не е лесно, но наградата си заслужава

Иван Иванов от КУКЕРИ: „Научихме се на професионализъм в чужбина”

В храма на седмото изкуство – разговор с доц. д-р Александър Донев

Таня Иванова: „Изборът след избора ще бъде пак избор напролет”

Асоциация „Само днес“- как се прави първата стъпка по дългия път на лечение от зависимости

Павел Антонов – Коалиция за живот без тютюнев дим

Ганчо Тасков – „кралят на цветовете”

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter