Приемната Архиви - Страница 26 от 41

Двадесет и вторият конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация (КБГА) –резултати и предизвикателства

Anelia Velinova | 26 — 09

„В Пловдив завърши 4-дневният международен конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация. Събитието беше 22-то в 100-годишната история от създаването на уникалната в региона и Европа асоциация. В продължение на 4 дни специалисти по науките за земята от Югоизточна Европа и цял свят представиха, дискутираха и обменяха опит за най-новите резултати в изследванията на подземните ресурси не само в Карпато-Балканския регион, но и извън него. Конгресът се провежда веднъж на 4 години и беше най-забележителното събитие за българската научна общност за годината. Участваха повече от 300 научни светила от 15 държави, сред които и млади, перспективни специалисти и от България. Някои от тях в момента работят във водещи институции в Швейцария, Германия, Франция и САЩ. Един от тях е проф.д-р Светослав Георгиев, докторант в БАН, представен ни от проф. Ирена Пейчева – председател на Карпатско-Балканската геоложка асоциация.” (В. Кацарски) „Брайл ФМ” е радиото, което дава гласност на всички добри неща, които могат да помогнат на човечеството и в частност на нашата мила Родина. Владислав Кацарски: Проф. Пейчева, знаем, че в науката резултатите от изследвания и проучвания идват години след началото на провеждането им, но в тези трудни „енергийни времена”, очакваме чудеса, след като сме направили пакости с небрежно поведение към природата или сме станали жертва на алчността на политиците – нетърпеливи сме да разберем организираният от Вас конгрес имаше ли някаква практическа стойност? Участваха много известни имена на геологията, какъв беше резултатът? Проф. Ирена Пейчева: Резултатите са в различни направления, като енергийните ресурси бяха само една малка част от тях. На този конгрес всички отбелязаха, че се отделя много внимание на ресурсите и това е свързано със сегашната ситуация, в която имаме криза за някои от тях. В момента постоянно говорим за газ, откъдето ще бъде доставен, а бих искала да поговорим какво, освен газ, би могло да помогнемного бързо в този момент. Имаше […]

Приемната Равностойно партньорство

Отказ от правосъдие или панаир на нищетата

Anelia Velinova | 26 — 09

Историята започва през далечната вече 2015 година. Живка Павлова е сляпа, с юридическо образование, като през 1977 година е положила успешно и изпит за правоспособност. През 2014 година е одобрена за съдебен заседател в Софийския районен съд (СРС). На 23 март 2015 година е разпределена към 6-ти наказателен състав в съда заедно с още трима души. Повече от година обаче не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело, защото не е допусната от съдия Феня Стоянова. Разговаряме с Живка Павлова за стигмата да си сляп и защо съди България за дискриминация. Владислав Кацарски: Преди известно време Живка Павлова беше при нас, за да сподели какво се задава в нейния живот. Тръгна срещу една система, но какво се случи по пътя? Тя е незряща (със 100% пълна слепота) и след година и половина работа като съдебен заседател, една от съдиите, с които работи, изрази съмнение в нейните качества и я отзова от тази дейност. Тогава се обърна към Комисията за защита от дискриминация (КЗД), която постанови, че е дискриминирана. Редът обаче е такъв, че това, което Комисията постанови, подлежи на ревизия от българския съд. Живка Павлова печели делото на Софийския районен съд и оттам нататък започват проблемите, тъй като Върховният административен съд (ВАС) прави запитване към Европа, коятовръща своето становище – казва, че Живка Павлова действително е дискриминирана, но препоръчва на ВАС да направи ревизия на делата, в които е била съдебен заседател. Да не преразказвам неточно, защото тези, които правят това, ги обвиняват в користна подбуда, а аз нямам връзка с хората, които я дискриминираха. Къде сбърках в историята, г-жо Павлова? Живка Павлова: Ще направя лека корекция. Преди 7 години кандидатствах за съдебен заседател с документите, необходими по съответната процедура. Минах през всички инстанции, бях одобрена и тогавашният закон казваше, че съдебните заседатели се прикрепват към съответен съдебен състав […]

Приемната

Зрението свърши, но музиката не свърши…

Anelia Velinova | 12 — 09

Светлин Карагьозов и Звезделина Каравелова „Не обича да говори много за себе си. Такъв е и в музикалните си изяви. Има своята китара и приятели, своята музика и това го прави щастлив. За него нищо не е на всяка цена, но това, към което се стреми, го постига. Земно момче – от онези, които (ако се наложи) ще спасят света.” (Вл. Кацарски) Разговаряме със Светлин Карагьозов за музиката, за избора на стила на свирене. Защо рок, джаз, фюжън, фънк? За клубното и ресторантьорско музициране. За любовта на живота му. Владислав Кацарски: Нека да започнем оттам – зрението свърши, но музиката не свърши. Ти си музикант от моето поколение, премина през „фунията”на 90-те и не направи компромис. Какво ти струваше това – в поп фолка има много пари, ти предпочете друг стил? Светлин Карагьозов: В края на 90-те години пострадах с едното око, после с другото и загубих зрението си. Владислав Кацарски: След ослепяването никога ли не си изпитвал желание да захвърлиш всичко, да мислиш, че си половин човек и нищо не става от теб? Светлин Карагьозов: Много пъти са ме притискали мрачни мисли, но благодарениена семейството ми, на приятелите и на музиката успях да превъзмогна отчаянието. Свиря от 5-6 годишен, продължих в училище, а после – с групи. В училище учителят по музика много ми помогна за музикалното образование. Видя, че съм талантлив и имам много силни очи. Моят баща и брат също свиреха. Те ми предадоха любовта към рока. Срещата ми с музиканти от „Слънчев бряг”беше благотворна за мен, научиха ме на полезни и важни за музикалния занаят неща. Свиря в различни стилове, универсален музикант съм. Не е достатъчно да съм в света на рока и да го пресъздавам. Мога да се справя и с други стилове, без чалгата – естрада, поп, джаз, рок, блус, фюжън, фънк. Владислав Кацарски: Защо не свириш поп фолк? […]

Приемната

Животът не е само футбол, но футболът е моят живот

Anelia Velinova | 27 — 07

Разговаряме с Румен Пайташев, футболен ерудит и легенда на спортната журналистика, за две негови книги – петия том на „Световна футболна енциклопедия” и мемоарите му в „Животът не е само футбол, но футболът е моят живот”, където са събрани знаменити пътувания по всички континенти на земното кълбо. Само човек, влюбен във великата игра, може да пътешества със седмици, често пъти на границата на разумния риск, само и само да стигне до голямо първенство. При своите пътувания той се е придвижвал със самолет, с влак, на автостоп, с мотоциклет, с тръстикова лодка по езерото Титикака, много често и пеша, жертвайки време, нерви и понякога последните си средства. Но резултатът си заслужава. Той е най-големият пътешественик в журналистическата гилдия, направил е над 200 лични интервюта с най-големите футболисти и треньори начело с Пеле и Марадона. Владислав Кацарски: Колко държави сте посетили? Румен Пайташев: Бил съм в 111 държави и се шегувам, че съм минал половината от страните-членки на ФИФА, които са 211. Христо Петров: Пети том на емблематичната „Световна футболна енциклопедия”, която се ползва с интерес не само в професионалните футболни среди, с какво се допълва и отличава от предишния? Какво ново бе преоткрито за тези 12 години? Румен Пайташев: Периодът от 12 години е твърде голям за едно ново издание. Пети том на енциклопедията беше планирана да излезе доста по-рано, но поради независещи от мен причини, знаете каква беше пандемичната обстановка в страната, тези планове бяха осуетени. Важното е, че вече е на бял свят и всички любители на футбола ще могат да се запознаят с нея. Трябва да кажа, че енциклопедията не копира предишната и мисля, че ще представлява интерес за публиката. Смятам, че има нужда от подобна книга, защото 12 години са сериозен период от време във футбола. Държа да подчертая, че това е книга, която се пише постоянно.Данните в енциклопедията са до 31 декември 2021 година. […]

Приемната

Подложиха ни крак на Слънчев бряг

Anelia Velinova | 11 — 07

За несгодите на планирана почивка за хора с увреждания в хотел с „All Inclusive“ в слънчевия „Слънчев бряг” и облачното настроение, което бързо ги споходи, разказваме с горчива усмивка. Или като известен наш политик ще призовем „за Бога, братя, не отивайте в Слънчевия бряг”, особено когато предлагат за хора с физически дефицити хотел на преференциални цени, гарнирани с много лъжи. Отпускарското настроение ще изчезне още в деня, когато сте прекрачили прага на „5-те звезди” в иначе кипрата сграда, напомняща манастир. Да, там ви чака катарзис, но и порив на бунт и липса на примирение пред лъжите, мръсотията, глада и ужасните условия за почивка. Кой е хотелът, какво се случи, къде е „уловката”, ще разберете от разговора за хоръра „Потайностите на СЕВЕРИНА”, който ви предлагаме днес. Ето и част от мненията на участници във филма с (не)очакван край: Владислав Кацарски: Мислех си, че на тези години, прехвърлил 50-те и вече малко след „попрището жизнено в средата”, нищо не може да ме учуди. Оказа се – така ме учуди, че пет дена не можех да се възстановя…Беше ужасно. Сергей Голайко: Хотел и хоспис. Прилики – преди да ти вземат парите, ти показват най-изчистената и подредена стая. Убеждават те колко ще си доволен и след това се случва друго – хвърлят болните по леглата, като се подпише договор и платиш таксата. Бяхме излъгани не от организаторите Маню Алексиев и Величка Драганова, също подведени, а от управата на хотела. Пострадаха лично и те, както и ние. Видях в очите на персоналанедоволство, че сме много хора с увреждания и ще пречим на другите.Обслужваха ни с омраза. Държаха ни гладни, предлагаха малко и безвкусно приготвена храна. Отблъскваща атмосфера, липса на елементарна хигиена в хотела, в басейна, а храната – в мръсни и захабени съдове. Анелия Велинова: Ние бяхме бунтовническото ядро, което не се примири с лъжите, мръсотията, глада и наглото отношение […]

Приемната

Домът за хора с увреждания в село Петково – красив оазис

Anelia Velinova | 8 — 07

Предлагаме ви репортаж на Христо Петров с коментар от студиото на радио Брайл ФМ за отношението и грижите към „потребителите на услуги“ в специализираните домове, и разговор с г-н Ишпеков, директор на Дома за пълнолетни лица с психични разстройства „Проф. Тодор Ташев”. Владислав Кацарски: Христо Петров беше в село Петково, за да ни разкаже какво видя там. Христо Петров: Село Петково се намира в Средните Родопи, източно от гр. Смолян. Причината, за да отида там, е решението на радио БРАЙЛ ФМ да отразява отношението и грижите към хората с увреждания. В село Петково е разположен най-големият и най-старият Дом за хора с психични разстройства. Самият директор на дома е много интересна личност. Той е роден в това село – музикант, свири на гайда и е един от двигателите на фестивала „Рожен пее”. От дълги години е директор на социалното заведение. През 1955 година проф. Ташев – основателят на психиатричната помощ в България, създава в родното си село Петково този Дом. Във време на върлуваща опасна пандемия за хората, пребиваващи там, са полагани изключителни грижи, за да бъдат предпазени от заразата. Повече за добрите условия, които са създадени, и как се постига високо ниво на обслужване и достоен живот за настанените в ДОМА ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА „ПРОФ. Д-Р ТОДОР ТАШЕВ”, ще чуете от разказа на директора на Дома, във файла ТУК. В студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров

Hr. Petrov i Vladislav Kacarski_ radio brail FM

Приемната

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Anelia Velinova | 8 — 07

Материал на Христо Петров по повод конференция „Медийна манипулация“ в най – голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора. Събитието е организирано от Асоциацията на европейските журналисти в България. Наука и журналистика заедно срещу инфодемията Христо Петров: Все още се намират структури и организации в България, които се заемат с просветителска дейност, насочена към журналистите. За мен беше събитие, от което научих много – имаше не само информационен характер, но и практическа насоченост. Конференцията се проведев най-голямата аудитория на Тракийския университет в Стара Загора и организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България. Цялата атмосфера беше изключително академична, тъй като лектори бяха преподаватели от университета. Какво бе съдържанието на тази конференция и защо медийната манипулация е причина за организирането на този форум? Не само войната в Украйна, но и много събития по време на пандемията и особено след утихването ѝ през топлите месеци, предизвикаха необходимост да се разясни на обществеността, какви са методите и формите на съвременната медийна манипулация. Настъпи активност в медийното пространство и се оказа, че фабриката за тролове, машината за поставяне на фалшиви профили в социалните мрежи е реалност, с която живеем – октопод с метастази. Това е действителност, опасна за човека. Владислав Кацарски: Големият ужас ще настъпи, когато и националните медии започнат да излъчват лъжи. Христо Петров: Бяха посочени много примери на подведени големи медии от различни чужди източници, които цитират други информационни агенции и се получава верига от неустановени „извори”. Срещу този механизъм на фалшиви, подправени и манипулирани новиниработят екипи от специалисти за противодействие, като се проверява щателно всяка информация.Има създадени програми, с които бяхме запознати и чрез тях не е сложно по определени заглавия, дори по снимка да бъде проверена информацията и нейния генезис. Всяка медия носи своята отговорност за източниците, на които се позовава. Националната конференция, организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България бе обединена […]

Приемната

Съюзът на слепите – устрем към разпадане

Anelia Velinova | 6 — 07

Хари Хараламбов е юрист, работил е в неправителствения сектор, в Столична община и в Комисията за защита от дискриминация. Завършва средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение във Варна, а след това „Право” в СУ „Св. Климент Охридски“. Разговаряме с Хари Хараламбов за своеволията или своенравността в Общото събрание на Съюза на слепите в България и за ефективността на ръководителите на организациите на и за хора с увреждания – напълно импотентни откъм идеи, но дори да имат такива, не могат да ги осъществят качествено. Владислав Кацарски: Разкажи ни за отчетното общо събрание, на който си член – как го видя? Хари Хараламбов: Пълномощник съм. Позицията ми по определени проблеми често беше посрещана с възгласи от залата „абе, докога ще ги слушаме тия” – те бяха насочени срещу мен и Маньо Алексиев. Владислав Кацарски: Защо не искат да ви чуят, с какво не бяхте съгласни? Хари Хараламбов: Ако не бяха нашите изказвания, събранието щеше да свърши в първата вечер. В отчета за дейността на Съюза председателят беше отбелязал чисто статистически, че е участвал в 168 заседания на всевъзможни комисии, комитети за наблюдение на оперативни програми и различни съвети. Мен ме интересува не броя на заседанията, а какво е постигнал, като е бил там. Необходимо е да разберем по-конкретно и точно за свършената от него работа. Имаше известни разминавания в броя на членовете на Съюза. Новината е, че Съюза на слепите в своя устрем към разпадане, премина психологическата граница под 10 000 членове. Сега те са 9 975. Не знам защо в отчета на главния счетоводител г-жа Янчева, все още фигурираха 10 001 (десет хиляди и един). Попитах и отговориха, че е допусната неволна грешка. Владислав Кацарски: Какво в социалната политика ще се промени следващата година? Хари Хараламбов: Това трябваше да е обект на програмата. Само по нея не се изказах и по новия глас. Владислав Кацарски: […]

Приемната

Трамвайче с аромат от Австрия

Anelia Velinova | 5 — 07

Вълнуващо пътуване, организирано от австрийското представителство и Австрийското посолство в София. Старо трамвайче с дъх на кафе по релсите. Как се организира рекламно събитие и как се печели със стил и качество? Кафето – енигма и култура на сетивата… Видео и снимки: Христо Петров Oт студиото: Владислав Кацарски и Христо Петров

Meglena Bojanova_ne na duhovnata slepota_priziv

Приемната

Меглена Божанова – Петрова за бездуховността в обществото (30 май 2022)

Anelia Velinova | 10 — 06

По темата „Чалга и любов“ разговаряме с художничката Меглена Божанова – Петрова за тенденциите и формирането на вкуса към изкуството. Грамотност и безхаберие, вдъхновение и комерсиалност. Как оцелява творецът – артист в България. Интерпретация, компромиси и личностна позиция. Субкултура и масова култура „Когато се появи чалгата, аз мислех че тя ще бъде един вид субкултура и както се е появила, така ще си изчезне…“ Меглена Божанова За нея Анжела Димчева, поетеса и журналист, споделя: „Да си откровен и да разкриеш пред широката публика как става преливането от душата върху платното; да разкажеш историята на всяка картина – видимите и невидими белези от преживяно или въображаемо; да споделиш надеждите и разочарованията в житейски и професионален план… Коя е дамата с открито лице пред придирчивата публика и как говори колоритът в нейните картини?” Тя е Меглена Божанова – Петрова. Учила е рисуване в школата на художника Никола Балев. Завършва Текстилен дизайн в МЕИ София. Не продължава професионалния си път като художник- десенатор, а се посвещава на живописта. Има самостоятелни изложби, както и участия в колективни, последните от които са: „Формат 30 на 30“, галерия Астри, АРТКО 19, Международна колективна изложба „The cry of the earth, the answer of art” в Триест, международна изложба в Рим. Характерното в начина ѝ на изразяване са фигуралните композиции и големите формати. Владислав Кацарски: Познавате Меглена Божанова от нашата рубрика „Гласът на картините” – момичето, което увлекателно разказваше своите картини. Един твой призив в социалните мрежи ни провокира за този разговор – „ Не на духовната слепота!” Докъде според теб е стигнала бездуховността? Меглена Божанова: Повече няма накъде да върви бездуховността. Когато се появи чалгата в живота ни, първо тръгна с музиката – всичко започна с „Ку-Ку бенд” в далечните години. Анелия Велинова: И с Попа, който звучеше по „Графа”. Меглена Божанова: „Ку-Ку бенд” бяха показвани по електронните медии и това даваше широк отзвук […]

Приемната

Двадесет и вторият конгрес на Карпатско-Балканската геоложка асоциация (КБГА) –резултати и предизвикателства

Отказ от правосъдие или панаир на нищетата

Зрението свърши, но музиката не свърши…

Животът не е само футбол, но футболът е моят живот

Подложиха ни крак на Слънчев бряг

Домът за хора с увреждания в село Петково – красив оазис

Медийна манипулация: Мария Черешева пред Брайл ФМ

Съюзът на слепите – устрем към разпадане

Трамвайче с аромат от Австрия

Меглена Божанова – Петрова за бездуховността в обществото (30 май 2022)

Най-новото

Фонтаните на София

Затлъстяване и слепота

Отговорно към историята

Журналистът Слави Ангелов – гост на......

Феърплей, 20.10. 2026

Изработка от ZWEBSOLUTIONS | Дизайн: Омана Кацарска

Newsletter