Цигуларят Ники Радев в „Приемната“ (5 май 2022)
Напречен разрез на отношенията, схващанията и съвременните нрави. Компромис и отстояване на собствените възгледи. Каква е цената? Водещи: Анелия Велинова и Владислав Кацарски
Приемната
Мариана Алберт за Медицински колеж „Йорданка Филаретова“
„Проблемът за социалната реализация на незрящите не бива да се оставя на работодателите, а държавата трябва да има грижата да организира цялата дейност…“ ( Христо Петров ) Да си сляп е тежък удар на съдбата. Но в Германия незрящите имат шанс да водят съвсем пълноценен живот. Владислав Кацарски: Ще ви покажем материал за слепите хора в Германия. Какво е да си незрящ там? Няма точни данни за броя на незрящите и слабовиждащите хора, които работят в германски фирми или учат във висшите учебни заведения на страната. За фирмите и учрежденията с над 40 служители важат специални квоти. 5% от персонала на фирмите в Германия трябва да са хора с увреждания. Ако по някакви причини фирмата не спазва въпросната квота, тя е длъжна да внася определена парична „неустойка“ в специален фонд, финансиращ интеграцията на хора с увреждания. Ескандар Ебади е политолог, журналист, завършил немска филология и лингвистика. Преподавал е в Марбургския университет, но далеч не всички незрящи хора в Германия могат да се похвалят с толкова успешна интеграция на трудовия пазар, казва Хайнц Бах. Работа имат едваоколо 25% от слепите хора на възраст от 18 до 65 години. Хайнц Бах признава, че не всички германски работодатели охотно взимат на работа хора с увредено зрение. „Но онези, които се решават на тази стъпка, винаги са във възторг от ангажираността, трудолюбието и мотивацията на незрящите хора”, казва Бах. В рамките на няколко години – докато незрящият свикне с новото си работно място – фирмата, която го е назначила, получава финансов бонус от Агенцията по труда. Разходите по специалното оборудване на работното място също се покриват от държавата. (И в България е така). Заплащат се и разноските по назначаването на асистент, който в началото помага на незрящия служител. В Германия незрящите хора постъпват в университет на общо основание. У нас не е така, приемат ги в университет с оценка […]
Да чуеш Бог в музиката!
Янко Маринов в „Приемната“ (16 май 2022 ) Ще ви срещнем с музикант, за когото с пълно основание може да се каже – универсален талант! Янко Маринов е органист, пианист, византолог и задълбочен музикален изследовател. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София в класовете по пиано на Стела Димитрова и Маргарита Кръстева и орган при проф. Нева Кръстева. Участва в майсторския органов клас на световноизвестния органист Жан Гийю в Цюрих и в концертните събития на ежегодната Хенделова академия в Карлсруе. Органист е на Софийската католическа катедрала „Свети Йосиф“. Дълги години се занимава и с византийска музикология. През 2000 година получава известната Хердерова стипендия и продължава образованието си във Виена, където изучава гръцка палеография и византология, а интересите му са насочени към музикалната медиевистика и изучаването на различните старинни нотации. Изнасял е органови и клавирни концерти в Австрия, Германия, Словакия, Италия, Испания, Швейцария, Холандия, Гърция, Полша, Кипър, Украйна, Франция и др. „Органистът е органист дотолкова, доколкото познава света и може да го направлява и променя. До известна степен това е и моето кредо. Да, светът е такъв, какъвто го познаваме, но той винаги може да бъде направен по-добър, да бъде претворен. И затова Бог ни е създал по свое подобие, за да можем да творим.” Тези и други свои съкровени мисли за изкуството, интересни музикално-исторически факти ще сподели Янко Маринов със слушателите на радио БРАЙЛ ФМ. Ще разговаряме за органа – призвание, страст или посока на мисловност. За Божественото начало, вложено в инструмента и в неговата механика. Ще тръгнем по следите на старинното нотно писмо. История и музикална предвечност… Владислав Кацарски: Всичко започва с пианото. Как се докосна до органа? Янко Маринов: Всеки свързва органа с катедралите, представя си неговото място там и звученето му, което ни сближава с небесното начало, с божественото. Неговите могъщи тонове сякаш разтварят небесния свод и се отправяме нагоре при ангелите, към […]
Лидия Кирилова, Калипоезия
Със завладяваща среща-изложба в Avrtikl завършва първото издание на проекта Callipoesis, който изследва взаимодействието между поезията и калиграфията като артистични форми на писане със сърцето и душата. Творците зад Callipoesis използват езика и буквите с техните естетически и стимулиращи емоциите свойства, като въздействат на сетивата през една нова – двуфазна форма на изразяване. Водещ: Владислав Кацарски
Много Бай-Ганьовци, Алеко е един!
„Седях в стаята си, захласнат в разрешението на един чрезвичайно жизнен за мен въпрос: през разпраното отверстие в джеба на жилетката ми промъкнал се, кой знае кога, един малък кръгал предмет и се залостил чак в края на дрехата; към претърсванието на тези забравени кьошета на тоалета си аз прибягвам при същите обстоятелства, при които евреите разгръщат старите си тефтери; трябваше да се уверя дали скритият в прореза предмет е някое копче от панталони или е някаква монета. Разочарование или радост. Предметът се движи с помощта на пръстите ми под материята, достига отверстието, пръстът ми усеща вече металическа студенина, различава вече нарезите по периферията – 50 стотинки! – хващам ги с два пръста и… Чук-чук-чук!…“ ( из разказа на Алеко Константинов „И сега бият, брате мой“ ) Животът на Алеко е твърде кратък, но достатъчен, за да остави дълбока следа в българската литература. Той умира, но продължава да живее неговият нравствен облик и дълбокото убеждение, че над всички идеали стои един единствен, върховен идеал – „Да не изменяме никога на себе си и на оная съвест, която носим в себе си.” Щастливецът среща смъртта си на 23 май 1897 година при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец и приятел Михаил Такев. Така на 34 години си отива Алеко Константинов – юрист, писател, публицист, демократ, любител на природата и музиката, планинар, пътешественик, бохем, един от малцината духовни аристократи и безспорно между най-големите таланти в българската литература. Алеко Константинов, 125 години след смъртта си, остава със своя Бай Ганьо един от най-влиятелните българи в историята ни. Както казва писателят Христо Пунев – „Щастливецът си отиде, ние нараснахме, а подир него други не се роди; мястото му в българския живот е още свободно.” За да се докоснете по-осезаемо до духа на писателя, ви предлагаме разговор за Алеко – изключително актуален и днес с всичко, което е […]
„Хроники на вазовия род“- Катя Зографова
Емблематичният род на Вазов в новата книга на Катя Зографова… През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей. От 2016 година отново е главен уредник на къща музей „Никола Вапцаров“. Авторката ни пренася в един свят на достойнство, чест и патриотизъм. Водещ: Владислав Кацарски
Историята на песента „Лили Марлен“
Песента, завладяла войниците от двете страни на фронта през Втората световна война. След три забрани, отново амнистия за “Лили Марлен”… Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева
Назад към акванавтите
Научни открития, тайни и любопитни факти, свързани с дълбоководния свят. Батисфера, батискаф – основни конструктивни принципи и различия. Подвигът на първите – риск, любопитство и дръзновение. Професор Огюст Пикар – проектирал и изчислил батискафа, използвайки своя личен опит в проектирането и работата на стратосферния балон… Обитатели и поведенчески особености на дъното на океана. Водещи: Владислав Кацарски и Катя Андреева
проф. д-р Георги Чернев: 4-ти конгрес на Българско Дружество по Дерматологична Хирургия
Проф. д-р Георги Чернев е началник на клиниката по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицински институт на МВР в София. От 2018 година е основател и председател на Българското Дружество по Дермтологична Хирургия (БДДХ). Интересите му са насочени в областта на дерматологичната хирургия и дермато-онкологията. Има повече от 650 научни статии в международни и български списания, издател и съавтор на 3 книги, един международен Atlas of Dermatology, общо над 40 глави в книги с дерматологична тематика и е редовен участник на национални и международни форуми и конгреси по дерматология. Ще Ви предложим среща с проф. д-р Георги Чернев, с когото разговаряме за проведения преди месец четвърти конгрес на Българското Дружество по Дерматологична Хирургия, за атмосферата на форума и новите, полезни за дерматологията открития. Владислав Кацарски: Проф. Чернев е последният събеседник в това студио. През юни ще се срещнем отново, но в новото ни студио, за да поговорим за Ковид-19 и неговото влияние върху кожата и кожните заболявания. Постковидните травми ще бъдат задълго аткуални. Каква е разликата между дерматология и дерматологична хирургия? Проф. д-р Чернев: Дерматологичната хирургия е част от дерматологията, но се възприема като най-сериозния ѝ дял – дерматологична хирургия, дерматологична онкология, хирургично третиране на по-тежките заболявания, като кожни тумори, неоплазми от различен произход. Стандартната дерматология и венерология, както е дефинирана тази специалност, беше основно развита в България през последните десетилетия, докато дерматологичната хирургия взима превес в последните 10-15 години, става обект на по-оживени дискусии и предизвиква широк международен отзвук. Владислав Кацарски: Кога се профилира един дерматолог като хирург? Проф. д-р Чернев: Това е въпрос на лични приоритети и желание за изява в този подраздел на дерматологията. Владислав Кацарски: Разкажи ни за големия форум, който се проведе в България, какво представляваше той и какви бяха основните приоритети и въпроси за дискусия? Проф. д-р Чернев: Това е четвърти форум на Българското Дружество по […]
Медиен капан – материал на Христо Петров
Войни, лъжи, манипулации… Разговор с журналиста Христо Петров за дезинформацията, манипулирането на общественото мнение и за целите, които те преследват. Ще видите и изключително интересен материал за Сирия. И там има война, но днес всички очи са обърнати към Украйна, макар и другаде мъката да е непоносима. В Сирия от 12 години бушува брутална война. Милиони са избити или прокудени, деца бедстват, страдат от болести и недохранване. Срещу Сирия се осъществява агресия – по земя, от ислямски терористи, и по ефир – от медийните манипулатори на Запада и от информационния джихад на традиционните медии. Христо Петров: Искам да се върнем 12 години назад, защото примерът за дезинформация и манипулиране на общественото мнение е много ярък. Целите за дезинформация не са се променили през последните години, а само методите и технологиите, с които се въвеждат в общественото пространство и медиите. Развитието на технологиите и по-лесното общуване между хората в световните социални мрежи, създава предпоставка това да се използва за неморални цели, отдалечени от човещината. Тук трябва да търсим мотивацията на онези, които извършват дезинформация, и карат хората да не вярват в медиите. Днес сме свидетели на това явление – неверието, отдръпването и поляризирането на мненията, на поведението на потребителите. Владислав Кацарски: А сега какъв е медийният капан и в каква степен отново сме заложници на пропагандните схеми на силните? Христо Петров: Ситуацията в Близкия изток е различна от надеждата ни за мирно решение на конфликтите там, по-скоро разкрива тенденцията от възникване на нови огнища на напрежение, близко до нас в Европа. Събитията от Близкия изток през последните 4-5 месица са в задния двор на медийното пространство, както в България, така и в Европа. Владислав Кацарски: Забравихме за конфликта там, за пандемията и това не е, защото трябва да мислим позитивно – на преден план се появи друг обект на манипулация. Христо Петров: Големите корпорации и най-вече огромният финансов ресурс, който […]
- navigate_before
- 1
- …
- 25
- 26
- 27
- 28
- 29
- …
- 41
- navigate_next
