За Таланта и за Професионализма
И двете изискват отглеждане и развиване, което означава продължителна неуморна работа.
И двете изискват съзнание за мисия, защото не са дадени за собствено ползване.
За тях е нужно себеотдаване и жертва най-малко от личното време. Също трябва висока квалификация: образование и самообразование.
Но … без Талант няма Професионализъм.
А без копаенето на Професионализма Талантът загива – пропилян ей така, напразно.
Всяко начинание и действията след това на талантливия човек и на професионалиста са продиктувани от онова покълване, което силно напира отвътре и търси излаз, чист въздух и вода за подхранване.
Професионализмът не е само въпрос на време, а и на избрана стратегия на живот, на специализирано учене, още и още; на много години събиране на най-добрите чужди практики, на тяхното прилагане – но и на собствен принос в дадено поле за изява.
Професионализмът не води гладиаторски битки за европейски пари, които те карат да правиш всичко, за което се дават ПАРИ.
В хобито може да има дързост. Желанието да се пробваш не е грешно. Но това е за собствено самочувствие.
С какво то е полезно за другите?
Всяко занимание е чудесна рехабилитация, но не е Професионализъм.
Не сте длъжни да приемете моята формула за Професионализъм: комбинацията от Талант + образование за широка обща култура; вариантност в мисленето и експериментиране; трупане на личен опит чрез дълго прилагане на Таланта; откривателство, упорит труд, отдаден на кауза човек и изява за полза на всички.
В ръцете на всеки от нас е собственото ни развитие.
Формализирането или нагласяването спрямо моментната ситуация не създава дълговечно изкуство.
Професионализмът се нуждае и от много висока интелигентност, в която неминуемо е вградена добротата.
Изкуството може и трябва да предаде на следващите поколения естетика и морал.
Анелия Велинова, Брайл ФМ
Коментари
Към момента тази публикация няма коментари.