Nelli

    Той е бил на четири континента в стотина държави като репортер от някогашния вестник „Поглед“ и като дипломат по хуманитарни въпроси в Международния Червен кръст. Войни, въстания, земетресения, наводнения, епидемии, дипломатически совалки и конференции  – почти всички световни бъркотии са минали пред очите му и през сърцето му. Главен герой в нашия разговор е Енчо Господинов – легендарен журналист и автор на книгата „Сянката на петнистия кон“,  в която по много увлекателен начин разказва  за богатите си впечатленията от най-горещите точки по света. Разговаряме за актуалната ситуация днес, за „зелените пасища” и докъде стигна петнистият кон. Една разходка из полята на България и на света в политически и граждански аспект. Енчо Господинов: България се намира в много тежка ситуация, както вътре в страната, така и в международен контекст. Тя е много самотна държава сред съседите си на Балканския полуостров и до известна степен в Европа. Видяхме при срещата в Норвегия на държавните и правителствени ръководители, колко е трудно на иначе умел политик като Румен Радев, да балансира между интересите на България и натискът, който му се налага от други негови партньори. Държавата ни е в трудно положение, откъдето и да го погледне човек, и аз се надявам, че поне част от нашите държавни мъже и жени, или част от т.нар. „елитна политическа класа” ще намери трезвост, патриотизъм, кураж да се изправи лице в лице с всички проблеми. Наблюдаваме свят, който е изключително объркан и напрегнат. Планетата се цепи по шевовете, както отдавна не е било. Обикалям света 40-50 години и какво ли не съм видял, но в такова състояние светът отдавна не е бил – в едно са пандемия, енергийна криза, на хоризонта се задава много сериозна финансова криза, като се добавят и няколко тлеещи конфликти, които са сравнително близо до нас, ситуацията става много неприятна. Водещи: Владислав Кацарски и Христо […]

Изповедта на Красимира Иванова (изгонения Главен счетоводител на НПК на слепите) и Асен Стоянов (Председателя на Контролния съвет) Започваме с темата Национално потребителна кооперация на слепите. Вече няколко пъти се опитахме да разберем какво е положението там. Кооперацията на слепите в България е една от социалните единици, която говори с държавата от името на незрящите хора. В годините тя е подпомагала и протягала ръка на много слепи и е играла важна роля в живота им. Друг е въпросът, дали не е могла да направи повече и дали нейната вътрешна организация е била наред. Само фактът, че покойният председател отстъпи поста си по волята на съдбата, като се пресели „оттатък” след близо 50-годишно председателстване, говори много. Как за 50 години не се намери някой по-достоен, по-комбинативен? Окопаването във властта от слепите ръководители е много на мода у нас, на Балканите и сред славяните. Разговаряме с двама души, които дълги години бяха „дясната ръка” на този председател – в главната роля е Красимира Иванова, дългогодишен главен счетоводител и Асен Стоянов – председател на Контролния съвет. Дали в пиесата „Кооперация на слепите” завърши първо действие, или ще станем свидетели на нов репертоар? Тези, които само преди 5-6 месеца размахваха меча на справедливостта и сега се оказаха под неговите удари, ще търсят ли реванш и къде е истината? Защо уволниха Красимира Иванова? В немилост ли е Асен Стоянов – един от „галениците” на Управителния съвет? Кой въведе да се гонят от залата придружителите, когато се гласува? Колко зони на влияние има в момента в кооперацията и какво се случва там? Кой е Иван Обецанов? И кой е Бончо Бонев – най-удобният, най-мълчаливият, най-способният или най-злобният? Защо Хараламбов и Чаушанов бяха изключени от кооперацията при положение, че съдът даде препоръка да не бъдат изключвани? Какво ще се случи с нея в близките осем месеца? И […]

Кой и какво стои зад политическия хаос? Кой играе и кой гледа отстрани? За политическите игри, играчите и публиката, за покупката на партия-носител от новия играч, индикация за ниското ниво на морала. Кой е архитектът на това формирование и не е ли опасно размиването и липсата на идеология от „гастрольорите”? За президентските съревнования и как може да се обединим? Какъв Парламент да очакваме? Кой ще плати сметката накрая? На тези и други въпроси търсим отговори от Страхил Ангелов –  преподавател и икономист, бивш депутат от БСП. Страхил Ангелов:  Играят играчите, отстрани гледа публиката. Публиката е българският народ. Ще гласуваме и ще изберем онези, които ще се коалират срещу нас след това. Някакви хора купили една партия в последния час на мача. Тя, ако няма сила да носи отговорност за действията си, няма право да взима властта. Тази партия е един отпаден продукт на нашата псевдодемокрация.Как да има идеология в едно шоу? Няма такава. Това е поредното политическо мероприятие, организирано от посолството на САЩ в София, което напълно деградира. Изпратили са някакви стажанти, „почтените” Кирил Петков и Асен Василев. Лоша атестация за империята е да вадят проекти през три месеца. Обединение в България няма от хиляда години. Не знам защо се мисли, че покрай ректора на Софийския университет ще настъпи обединение, но около какво – да изпълним формалните изисквания на фасадната демокрация, за да излъчим хора, които след това ще се обединят срещу нас. Така функционира тази система. Ние живеем в свят, в който корпорациите определят правилата. Част сме от корпоративни съюзи, от пагубни глобалистки търговски споразумения. България икономически е ликвидирана, остава битката кой да бъде обслужващ персонал. Това са политиците. Всеки иска да влезе и да бъде градинар в градината на някой по-богат човек, да получи по-голяма заплата и като не смогва вече, растителността го изпреварва. Нормално и логично е […]

                   „Пианото е като човека – има характер.”                                                                               Пламен Цветанов Той е млад композитор и пианист, който рисува филмова и театрална музика върху черно-белите клавиши от дете. Носител е на множество престижни отличия от национални и международни форуми за пиано и композиция, сред които и Голямата награда от конкурс в Париж за изключителен талант и артистизъм. Разговаряме с Пламен Цветанов в информационно-културния център на Република Северна Македония за поредицата от негови дискове с филмова и театрална музика, за детето Пламен и избора да се посвети на нея, а не на театъра. За „малката страна” и големите музиканти. За любовта му към Йохан Себастиан Бах, който поставя на челно място в галактиката от велики композитори. За това, което вижда, когато свири. За вдъхновението, когато пише филмова музика и за предела на дарбата. Пламен Цветанов:  Очаква се да излязат поредица от дискове с моя филмова и театрална музика, като идеята беше, че в един или два диска ще събера дотук натрупаното творчество. Оказа се, че в един диск не мога да побера написаното до момента, което ме изненада приятно. Реших да подбера нещата, които са ми най-близки. Надявам се да има още много дискове и музика от мен. Моите родители са основателите на Малък куклен театър „Слон”, първият частен куклен театър. За мен дилема нямаше – или музикант, или нищо. Бях разбран и подкрепян, както от тях, така и от учителите ми, напоследък и от моята съпруга. Една страна е точно толкова голяма за своите жители, колкото големи считат своите постижения или амбиции. Колкото по-малка е амбицията, толкова по-малка е и държавата. Няма значение откъде идва човек, важното е откъде идва неговото вдъхновение. Моят любим композитор е Йохан Себастиан Бах. За мен той е най-великият композитор. Аз започнах да композирам не толкова млад, колкото Моцарт, но все пак от малка възраст и една […]

Пианистката Дурата Лазо е   „Почетен гражданин”  на  Джирокастер – малко градче в Албания, където е родена, но може да се каже, че е гражданин на Европа. На 6 годишна възраст получава първите си уроци по пиано. Музикалното си образование завършва с отличие в университета по изкуство, Тирана. Следва консерваторията в Милано, където учи и специализира Шопен под ръководството на полския маестро Мариан Мика. Освен Шопен, в репертоара и са заложени много барокови произведения. Взима участие в  концерти с камерни и симфонични оркестри, както в Албания, така и на международната сцена: Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Франция, Люксембург, Полша, Румъния, Украйна и Косово. Г-жа Лазо е изключително уважавана от албанските композитори. През 1989, композиторът Цеск Задея и посвещава последния си пиано – албум. Със съпруга си (също музикант) и двамата си сина в момента живее в Германия. Разговаряхме с лъчезарната музикантка малко преди концерта й в Националния Музей „Земята и хората”, на който присъстваха дипломатически лица от Посолство Албания и си обещахме да се видим отново и скоро. Репортер: Катя Андреева и Христо Петров

Разговор на журналиста Христо Петров с Георги Папакочев… „Дали „онези“ са още тук и кои са „онези“? Докъде е страхът и докъде е камуфлажът?…“ ( Владислав Кацарски ) Политическите демони над България или как може да се побългари ужасът. Домашно-фолклорният вариант на демокрацията. Пародийни журналисти, политици, които идват отникъде и отиват към Парламента. Разговаряме с журналиста, общественика, публициста Георги Папакочев по тези и други въпроси, които са актуални към момента: за съдбата на радио „Свободна Европа” – кога, защо и кой го ликвидира? Дали е правилно в бившия посткомунистически свят да има проправителствени и опозиционни медии? За ролята на агентите на Държавна сигурност (ДС) – днес директори на национални телевизии, собственици на радиа, а други – крупни бизнесмени, за липсата на лустрация и за удобната медийна среда. При наличието на сили за сигурност – военно разузнаване, цивилно разузнаване, контраразузнаване, се стигна до фалити на банки, извършени бяха огромни по размер обири, а виновниците успяха да се „изплъзнат” – един в Белград, друг в Дубай и дали това е случайно? Георги Папакочев: След ликвидирането на седемте радиостанции на „Свободна Европа” в Прага, което се извърши в началото на 2004 година, в София остана още известно време да функционира българската редакция на радиото. Измислиха някакво странно име на новата радиостанция, след като двама юнаци, няма да им споменавам имената, продадоха под масата честотите на УКВ на радио „Свободна Европа” в София за луди пари. Продадоха тази честота на съпругата на виден наш политик от БСП, който в момента е в Брюксел на много високопоставена длъжност и след това се разрази мощен скандал за тази продажба. Хелзинският комитет написа цяла брошура и масово беше мнението на хора от „Отворено общество”, че нещата трябва да отидат в прокуратурата. Не отидоха. Американците не обичат да се занимават със съдилища, които са извън юрисдикцията на САЩ […]